Интервю

Инж. Добромир Симидчиев: Фонд ФЛАГ се утвърди като търсен и предпочитан финансов инструмент

От строителите зависи усвояването на средствата по важните за тях оперативни програми

Емил Христов Инж. Симидчиев, каква ще бъде ролята на Фонд ФЛАГ през новия програмен период? Фондът за органите на местно самоуправление в България – ФЛАГ ЕАД, се утвърди като търсен и предпочитан от общините финансов инструмент за успешно изпълнение на договорите по оперативните програми. Това се дължи на кратките срокове за обработка на исканията, гъвкавостта и възможността за съобразяване на кредитните продукти със спецификата на проектите. Общините получават подкрепа и при подготовката на исканията за кредити и структуриране на паричните потоци. За периода на своята дейност основната задача на фонда е била да подпомага крайните бенефициенти и общините. На този етап е рано да се определи в точни параметри ролята на Фонд ФЛАГ през новия програмен период. Надявам се той да запази мястото си и да продължи да бъде успешен. Опитът, който сме натрупали, трябва да бъде използван. Със сигурност ще има промени, но те ще бъдат свързани с изискванията на Европейската комисия по отношение прилагане на допълнителни механизми за финансов инженеринг. Това е новост за България и аз лично съм доволен от тези промени. ОП „Региони в растеж 2014 – 2020” (ОПРР) например ще има пет отделни инструмента за финансов инженеринг. Всяка една от другите програми също ще предлага иновативни методи на финансиране. Идеята е да използваме безплатните европейски грантове като залог, а към тях да привлечем частни средства и да ги насочим към проекти, които генерират приходи. Министерският съвет вече учреди еднолично акционерно дружество с държавно участие в капитала - „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД. Тази нова структура ще отговаря за управлението на инструментите, които ще бъдат прилагани по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, както и по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство в България. Споменахте създаването на фонд на фондовете. Кога можем да очакваме да заработи ефективно той? Цялото ръководство на Министерството на финансите (МФ) и по-конкретно министър Владислав Горанов са силно мотивирани да задействат час по-скоро механизмите, с което фактически ще заработи този фонд. Важно е да се отбележи, че структурирането на подобен инструмент е изключително сложно. Той ще бъде многосекторен, а не от типа на програмата JESSICA. Тук говорим за един голям механизъм за финансов инженеринг, който ще има множество подразделения и подизпълнители. Всеки един от тях ще покрива отделна сфера. МФ се консултира с международни финансови институции, като Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Световната банка по отношение на правилното структуриране на фонда. Целта на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД е да централизира дейностите. Така, вместо всяка програма да управлява отделно средствата, ще разполагаме с единен орган, което според мен е добра практика. Създаването на фонд на фондовете ще подобри възможностите за достъпа до паричен ресурс. Ефективното използване на финансовите инструменти в програмния период 2014 – 2020 г. ще осигури по-благоприятна бизнес среда. Ще се подобри екологичната, транспортната и енергийната инфраструктура, ще се насърчат предприемачеството, иновациите, ефективното управление на битовите отпадъци и ще се създадат работни места. „Фонд мениджър на финансови инструменти в България” ЕАД ще изпълнява и функциите на холдингов фонд за инструментите за финансов инженеринг JEREMIE по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ и JESSICA по ОП „Регионално развитие” (ОПРР) от програмния период 2007 – 2013 г. Това ще стане след изтичане срока на действие на рамковите и финансови споразумения, сключени между българското правителство и Европейския инвестиционен фонд по инициативата JEREMIE и с Европейската инвестиционна банка по инициативата JESSICA. Очаквам фондът да заработи активно в началото на 2016 г. В този ред на мисли какви приоритети си поставя Фонд ФЛАГ до края на годината? Основният ни приоритет е да подпомогнем бенефициентите в изпълнението на техните проекти. В момента най-важната цел пред нас е да осигурим достатъчен ресурс за всички желаещи. Годината се явява финална за редица проекти по старите оперативни програми и заради това ние осигурихме допълнителни средства в рамките на 120 млн. лв. И въпреки че планираме ресурсите си година по година, очакваме да изпитаме известен недостиг на средства. Заради това трябва да направим всичко възможно да управляваме паричния си поток така, че да осигурим максимално финансиране на повече бенефициенти. Една от възможностите това да се случи е всички краткосрочни кредити, които сме отпуснали, да бъдат изплатени обратно колкото се може по-бързо. Така ще може да използваме този ресурс за нови кредити. Единственият начин за това е, ако има предсрочни погасявания на заемите. От своя страна колегите от управляващите органи трябва да сертифицират колкото се може по-активно разходи, за да ги възстановят на общините и бенефициентите, така че те да разполагат с необходимите средства. За целта сме влезли в контакт с УО и сме им дали списък на всички общини, които имат краткосрочни кредити и трябва да бъдат погасени в следващите месеци. Ситуацията наистина не е лесна. Нека не забравяме, че в края на годината ще се проведат и местни избори, което допълнително ще забави нещата. Бихте ли споделили някои от по-мащабните проекти, които са реализирани или ще бъдат осъществени благодарение на фонда? Важността на проектите и техният мащаб не се измерва единствено и само в пари. Отпускали сме кредити, които са в размер между 6 и 10 млн. лв., но сме давали и такива по 300 – 400 хил. лв., които също са били изключително важни. Не искам да откроявам даден проект пред друг, но определено по-голямата част от обектите по ОПОС са важни за страната ни. Тази програма се забави за разлика от Програмата за развитие на селските райони и ОПРР. Повече от 60 – 70% от проектите, които разглеждаме в момента, са свързани с ОПОС. Те са сложни и комплексни за изпълнение, защото са големи. Има множество договори и става дума за сериозни суми. Говорим за такива от порядъка на 60 – 80 млн. лв. В тези случаи финансираме собствено участие в размер на 4 – 5 млн. лв. Така че в момента това е горещата тема. Например някои общини подават искания за кредит в размер на над 5 млн. лв. за изграждане на регионални депа за отпадъци и интегрирани водни цикли. Въпреки че това са значими проекти, ние не сме в състояние да одобрим всички. Налага се да взимаме наистина трудни решения. Общините понякога не отговарят на нито един параметър и се налага да търсим за помощ държавата, защото говорим за наистина нуждаещи се райони. Понякога причината за нашия отказ се дължи на това, че в дадените места има проблем с корпоративното управление, което не е изненадващо. Общините дълго време не са менажирани правилно, имат големи задължения и няма как да покрият нашите изисквания и да обслужват заема. В определени ситуации се налага да правим известни компромиси, когато виждаме, че има желание и че проектът е от изключителна важност, но понякога няма как да си го позволим. Все пак искам да подчертая, че до момента не сме имали случай на лош кредит. Надявам се и в бъдеще да запазим тази статистика позитивна. Общините все повече разчитат на кредити от ФЛАГ. Предвиждате ли подобряване на заемните условия? Според мен това ще се случи неминуемо. Условията, при които са договаряни и е структуриран самият Фонд ФЛАГ, са съвършено различни от настоящите. В години на растеж всеки има нужда от кеш, но в момента нещата са значително по-различни. Доказателство за това е финансирането, което ние успяхме да привлечем само през тази година – 120 млн. лв. Това показва, на първо място, че хората, които ни осигуряват това финансиране, имат доверие във фонда, и второ – цената на ресурса е ниска. Когато се структурират всички подобни инструменти за следващия период, а това ще се случи в следващите месеци, сигурен съм, че ще имаме поне 30 – 40% по-ниска цена на ресурса, така че отговорът е твърдо „Да”. Готови ли са общините, за да кандидатстват по новите оперативни програми? Истината е, че колегите от общините натрупаха доста сериозен опит. Почти няма населено място, което да не е минало поне през няколко проекта. Те знаят, че не трябва да се скъпят относно времето и ресурсите за подготовка на даден проект. Голяма грешка ще е, ако в последния момент решат да участват по някоя програма. Това поражда проблеми в процедурите, а и в самия процес на администриране. Ако те се подготвят добре, обучат си кадрите и отделят необходимия ресурс и време, според мен нещата ще се получат. Колкото по-бързо се обърнат към нас, толкова по-добре. Много често сме неприятно изненадани, когато ни се обадят и проектът е в много напреднала фаза, а те искат да им отпуснем кредит веднага. Това няма как да се случи. Най-малкото е необходимо време. През изминалия месец подписахте два договора за предоставяне на револвиращи кредити на Фонд ФЛАГ с Банка ДСК и СИБАНК за 80 млн. лв. За завършване на какви проекти ще бъдат използвани средствата? Те ще бъдат употребени за финансиране на всички проекти, които ще се реализират до края на годината. За съжаление не разполагаме с огромен ресурс. Тези близо 80 млн. лв., за които подписахме договор, отиват в общия ресурс на фонда. Той по своята същност е револвиращ, защото непрекъснато има една динамика – изплащат се кредити, получават се заеми. Бюджетът на фонда е направен на базата на всички запитвания на общини. Провели сме персонални разговори с повечето от тях, за да имаме реална представа от очакванията им от оперативните програми. На базата на търсенето сме направили бюджет за тази година, в който влизат и тези 80 млн. лв. С новите заеми капиталът на Фонд ФЛАГ ще достигне 320 млн. лв., от които 226 млн. лв. са привлечен капитал. Колко проекта са финансирани от 2009 г. насам? Отпуснали сме 824 кредита за 930 млн. лв. на общо 200 общини. Стойност на самите проектите като цяло е почти 4 млрд. лв. Това е впечатляваща сума. От предоставените заеми 474, или 60%, са за финансиране на проекти по „ОПРР 2007 – 2013”. Всичко това показва, че когато едно нещо е направено правилно, то си намира своето място. Искам да използвам възможността да изразя благодарността си към хората, които всекидневно се трудят, за да съществува този фонд. Министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова сподели на пресконференция във ведомството, че ФЛАГ ще стане дългосрочна кредитираща институция за всички водни проекти, чиито бенефициенти ще са ВиК дружествата. Какви са очакванията Ви? Точно така – работим в тази посока много активно. Важно е на първо място да се отбележи, че ВиК проектите са сложни, комплексни и на големи стойности. Моето мнение е, че си заслужава да бъде изготвен отделен инструмент, който да е насочен само към тях, може би и за такива, свързани с изграждането на регионални системи за управление на отпадъците. Като цяло говорим за инструмент само по ОПОС. Най-вероятно той ще бъде под опеката на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България”. Концепцията е да се използват част от европейските пари, но също така да се привлече допълнително финансиране – било то от частни институции или от други. По този начин могат да участват и други партньори, които имат опит с конкретни водни проекти. Това на мен ми се струва като крайъгълен камък за успешното реализиране на оперативната програма. Определено тази част ще е сложна за реализиране. На сегашния етап се обмисля да се проведе конкурс към фонда на фондовете, но тепърва предстоят разговори в тази насока. Моето лично мнение е, че Фонд ФЛАГ е подходящ да изпълнява тази дейност. Можем да привлечем водещи специалисти във водния сектор, които да оценяват правилно проектите. Вие сте член на Съвета за координация на реформите във ВиК сектора. Разкажете ни малко повече за самия съвет и за дейността, която той извършва. Идеята за национално координационно звено възникна още по времето на разработване на стратегията за ВиК сектора. Тогава всички ние видяхме нейната сложност. Реформата представлява комплекс от процеси, които се застъпват, и са намесени много институции, фирми и специалисти. За съжаление имаше един период след приемане на стратегията, в който не се правеше нищо специално за водния сектор. Тази инициатива беше възстановена отново по време на последното служебно правителство и така се наложи да се създаде съветът. Неговата цел е да координира и да изпълнява функцията на информационна платформа. Поставихме си и малко по-високи цели, предвиждащи в самата структура да бъдат създадени отделни работни групи, които да се занимават с важни въпроси. Ще дам един конкретен пример – вече има законови промени, които са в парламента и са доста важни. В момента, в който те се приемат, веднага ще бъдат сложени на масата на съвета. След това ще бъде направена една карта на всички дейности, които трябва да бъдат извършени, и ще се разпределят задачите. По този начин отделните министерства ще знаят какво трябва да направят. Всички тези задачи ще бъдат координирани благодарение на съвета и тези работни групи. Истината е, че няма как без подобен на нашия орган да се изпълнят толкова много и сложни и задачи. Определено има какво още да дадем от себе си, но колкото повече навлиза реформата в по-решителните си етапи, толкова този съвет ще бъде по-нужен. Говорейки за водната реформа, на какъв етап е достигнала тя към днешна дата? Реформата във ВиК сектора напредва по всички фронтове, макар и по-бавно, отколкото бихме искали. Стигнали сме до момент, когато няма човек, който да не желае тя да се случи. Въпросът е да се намерят правилните форми. Има няколко стъпки, които трябва да бъдат извървени преди това. На първо място са списъците с активите на ВиК операторите, които трябва да бъдат одобрени и подписани от министъра на регионалното развитие. За целта от МРРБ наеха външен изпълнител, който да оцени и да провери протоколите за грешки. Така че няма пречки в близките месеци те да бъдат подписани. Това е един от най-важните елементи, защото след тази стъпка ВиК операторите ще трябва да вземат решение за намаляване на баланса си с тези активи. Вторият много важен момент е, че от МРРБ изпратиха окончателната форма на договора между ВиК асоциациите и ВиК операторите. Говорим за коригираната последна форма. От друга страна върви и реформата в регулатора. Там има две нови наредби – за ценообразуване и една за нива на услуги. След тях започва кампания по обучение за това, как да се прилагат. Има нови указания. Това, което също си заслужава да бъде споменато, е, че с още една година ще трябва да се удължи сегашният бизнес план на ВиК операторите, а той трябваше да приключи в края на тази година. Тоест първоначалните две допълнителни години, които бяха обявени още когато бях зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, сега се удължават с още една година. Новите планове ще трябва да се изготвят за периода 2017 – 2021 г. Това се прави с цел да могат да се изчистят всички ненужни елементи и да се преоценят активите и също е една голяма кампания. Така че наистина се работи много активно. Друг важен елемент е, че в предвидените законови промени се очаква да има намаление на границата на поносимост на тарифата – от 4% на 2,5%. Това е важен механизъм за защита на крайния потребител. Така, каквото и да се случва, в нито един регион месечната сметка за вода няма да може да надвишава 2,5% от средномесечния доход. Нормално е една реформа да поражда въпроси, неясноти, съмнения, страхове. Важно е всички ВиК оператори да проявят търпение, защото те са обектът на промените в крайна сметка. ВиК реформата е стигнала до момент, в който няма връщане назад, и тя ще се случи. Фондът за устойчиво и градско развитие на София (ФУГРС) се явява дъщерно дружество на Фонд ФЛАГ. Как се развива той? Този фонд финансира проекти със значим социално-икономически ефект на територията на столицата чрез предоставяне на нисколихвени заеми, банкови гаранции и инвестиции в дялово участие. Общият финансов ресурс на фонда е над 50 млн. лв., като 24,6 млн. лв. са осигурени по линия на „ОПРР 2007 – 2013”, а 24,6 млн. лв. са осигурени като съфинансиране от ФЛАГ. ФУГРС инвестира в проекти, които генерират недостатъчен приход, за да бъдат финансирани от пазара, и имат висок обществен ефект. Наистина радващо е, че колегите от Управителния съвет на фонда успяха да договорят 100% от ресурса му. В този ред на мисли искам да поздравя изпълнителния директор на фонда Надя Данкинова и всички колеги, които работиха по проектите JESSICA. Ако подходим по същия начин и относно инструмента за водните проекти, резултатът ще е добър. Как виждате ролята на Камарата на строителите в България за успешното изпълнение на новия програмен период? Имайки предвид, че строителите са основният инструмент за изпълнение на всички оперативни програми, виждам ролята на Камарата на строителите в България като много важна и съществена. Моят призив към тях е колкото се може повече да съдействат на държавата. От финансова гледна точка строителните фирми са основният бенефициент и от тях зависи усвояването на всички средства. Така че нека впрегнат всички сили и възможности, за да имаме един успешен програмен период.