Интервю

Проф. д-р. Божидар Димитров: Възстановена, базиликата в Плиска ще стане великолепен символ на българския строител

Ренета Николова Проф. Димитров, да започнем с инициативата за възстановяване на Голямата базилика в Плиска. Защо тя е толкова важна за България? Каква подкрепа очаквате от държавата и от бизнеса? Идеята за възстановяване на Голямата базилика се появява периодично. Поне 3 - 4 пъти е имало опити, отпускат се средства и се слага по някой камък върху запазените основи, но в крайна сметка не е свършено нищо или е твърде малко. Сега аз съм се заел с тази работа и с известна доза нескромност мога да кажа, че тя ще стане. С нея се ангажира и българското правителство и в частност премиерът Бойко Борисов, който стана патрон на кампанията. Инициативата се роди на 2 май тази година, когато в присъствието на министър-председателя и президента, патриархът и представители на Българската православна църква осветиха развалините като действащ храм с тържествена литургия, която продължи няколко часа. Бяха извършени и първите тайнства. Кръстени бяха 14 деца сред останките на базиликата. С този дълбок символичен акт бе показано, че България е неунищожима, че това, което завоевателите са разрушили абсолютно съзнателно до основи, ние ще възстановим като част от историческата си памет. По този начин трябва да се разглежда и повторното изграждане на базиликата. А защо е толкова важна? Това е най-голямото постижение на българския строителен гений през Средните векове не само в местен, а и в европейски мащаб. Няма по-голям християнски църковен храм в Европа до XVII век. Голямата базилика е дълга 102 м и широка 30 м. Нейните конкуренти – катедралните църкви на Константинопол „Света София” и базиликата „Сан Пиетро” (която в сегашните си размери съществува от XVII век) в Рим, са значително по-малки. Голямата базилика е изградена монументално - с огромни тежки каменни блокове от 500 кг, докато строителството в тази епоха е било с тънки тухли. Цялата сграда е внушавала мощ и величие. Тя е материализиран символ на стремежа на цар Борис да превърне България в трети център на християнството в Европа. Около нея се е развил манастир с крипторий, тоест монасите не са се занимавали със земеделие, а са правили книги. С тези книги са покръстени Русия, Украйна, Молдова, Сърбия и Черна гора. Значението на базиликата е огромно. Османците са усетили това значение и затова са я разрушили до основи. Кладенецът е останал да действа и около него са се събирали много българи. През XIX век, събиранията там са били забранени и за по-сигурно кладенецът е затрупан. И едва сега ние го разкопахме, като бликналата вода стана символ на отпушването на България към възход. Това свързано ли е с пророчеството на Ванга за трите църкви, които трябва да бъдат възродени, за да тръгне страната ни нагоре? Виждам, че сте чели историята. Наистина към края на живота си Ванга отправи покана към мен да се срещнем и да ми предаде нещо. Аз не вярвах много и не отидох. Но когато ми се обади за трети път - не можах да откажа. Баба Ванга в нейния стил ми каза - „ти си определен да възстановиш три църкви. Когато те бъдат възродени, и България ще се оправи, особено ако отпушиш кладенеца с живата вода”. Така каза тя. Попитах я кои са тези църкви, а тя ми отговори, че това са Голямата базилика в Плиска, Боянската църква и църквата „Свети 40 мъченици” във Велико Търново. Помня, че тогава вътрешно се засмях и си помислих, че баба Ванга невинаги познава. Просто нямах служебен ангажимент към недвижими паметници на културата. Занимавах се само с движимите, които интересуваха музеите. Църкви не съм управлявал. Не минаха и 3 месеца обаче, и Министерство на културата ми възложи да отговарям за 4 църкви. Две от тях бяха от описаните от баба Ванга. Ремонтирахме ги. Обаче базиликата не ми беше дадена. Но ето през тази година възникна ситуация, при която бях определен да възстановя и нея. Не вярвах, че кладенец, затрупан преди 200 години, ще бликне, но вече и това е факт. Как започва цялата история около базиликата, кога попада в общественото внимание? Както вече казах, Голямата базилика е най-значимият строеж в България през Средните векове. Някои я наричат българския Партенон, но той не може да се сравнява с нея, защото е два пъти по-малък. И това е повод за национална гордост. За съжаление посетителите са много малко – само 26 хил. души. В момента интересът към базиликата расте и нещата се променят, хората започват да идват. Кои са най-малко известните факти около храма? Не се знае, че тя не­слу­чай­но е построена на това място. Археологът твърди, че теренът около нея е огромен християнски квартал още от езическите времена. Голяма част от българите са били християни още преди цар Борис да утвърди религията като държавна. Малко хора знаят, че първите ни ханове - Кубрат, Тервел и Аспарух, са християни. Тервел дори е светец. В базиликата през 832 г. е бил посечен, вероятно за назидание на останалите християни, първият български аристократ и известен мъченик - Боян-Енравота. В кладенеца, който вече е съществувал, е вграден неговият ковчег. Преди две седмици беше открит, но не се вдиг­на много шум. Защо ковчегът е бил вграден точно в кладенеца? Защото живата вода символизира бъдещето възкресение на всички праведни хора след Апокалипсиса. Друго, което не се знае, е, че около базиликата е оградено огромно пространство, което се превръща в манастир. Това не е бил обикновен, а луксозен манастир. Както споменах, монасите не са се занимавали със земеделие, а са писали. Това е било фаб­ри­ка за книги, тъй като в онази епоха е нямало печатане, всичко се е правило на ръка. Процесът е бил дълъг, понякога е отнемал около 6 месеца за 1 книга. Написаното тук се е разпространявало в останалите църкви в България. С тези книги мисионерите започват християнизацията на славянския свят. Те тръгват именно от Плиска. Първата мисионерка в Русия е княгиня. Тя е дъщеря или на цар Симеон, или на цар Петър – княгиня Олга. Омъжва се за княза на Киев и въвежда християнството. Вярно, малко по български, даже брутално. Руските летописци с ужас разказват как княгиня Олга влиза на кон, с камшик в ръка и бичува тези, които не искат да приемат християнството. Ще разчитате на дарители за възстановяването на храма. Според Вас добра ли е нормативната база и стимулира ли безвъзмездната помощ? Не много, но въпреки това българските фирми даряват. Когато споменах, че възстанових двете църкви, това се случи основно чрез дарители. Две фондации събираха пари. В исторически план всичко по-голямо в България е направено от дарители – почваме от сградата на Софийския университет и тази на Светия синод и свършваме с университета в Свищов. Дарителството е стара българска черта. Дори и в Плиска има надпис, че кавхан Исбул, това е вторият човек в държавата по длъжност след хана, изградил водопровод, който завършвал с чешма в центъра на Плиска. Оказва се, че в планината е построен язовир, от който е взета вода за тази чешма. Вижте за какви традиции в строителството става дума. България е може би една от страните с най-богато културно-историческо наследство. Защо не съумяваме да го използваме така, както други държави - Италия, Гърция, Турция? Има два проблема. Първият е, че културното ни наследство е дошло до наши дни в силно руинирано състояние, или по-точно казано, оцелели са само основите на сградите в 95% от случаите. И за да може да привличаме туристи, трябва да ги доизградим. И точно тук се разгръща една абсолютно безсмислена дискусия, която не съществува никъде в света, а именно да възстановяваме или не. И то при положение, че Европа ни дава пари. Тоест приема, че е редно да се възстановява. Това показва, че сме изостанали в мисленето. Не мога да разбера защо става така. Според мен хората, които стоят в основата на тези дискусии, или са невежи, или го правят съзнателно, но не знам защо. На много от строителните обекти се откриват археологически находки. Как оценявате сътрудничеството между строители и учени и какъв е вариантът да не си пречат взаимно? Засега сътрудничеството е много добро. Съгласно закона строителите трябва да проучат археологическия обект, ако предварително има данни, и това мога да кажа, че се прави. В Созопол например всяко петно, определено за строеж, първо бива проверявано от археолози и тогава се решава как и колко да се строи. Взаимодействието е добро и аз няма от какво да се оплача. Коя е най-интересната строителна площадка сега, от която се очаква да излязат артефакти? За щастие избираме места, където няма строителство - например една интересна крепост – Лютица край Ивайловград. Тя е в планината. В центъра на София започват разкопки около църквата „Света Неделя”. Там ще се търси дворецът на Константин и ще го намерим, защото знаем, че е на това място. В Созопол също е интересно, дори аз препоръчвам да не се купуват къщи в стария град. В момента разкопаваме две постройки там, като едната беше общинска. Отдолу има огромна антична къща. Трудно се вадят археологически останки в голям град. Пример за нас е Ларгото. Там се изискват много средства и усилия, но аз съм убеден, че нещата ще се случат. Ще бъде наистина страхотно, ако бъде открит дворецът на Константин. Ще бъде, но в основи, ако трябва да бъдем честни. И няма да може да бъде изграден. Ще запазим останките. Връщам се към основната тема. Каква сума трябва да бъде събрана, за да се изгради базиликата? По наши изчисления трябва да бъдат събрани 8 млн. лв. Толкова ще струва реставрацията. Държавата отпусна 500 хил. лв. за проучвания и строителство. В момента има обявена обществена поръчка от НИМ за 120 хил. лв. за строителство. Имаме уверение, че държавата ще продължи да предоставя средства за този обект. Но разчитаме основно на помощта на бизнеса - КРИБ и Камарата на строителите в България. Един от първите дарители е президентът на „Глав­болгарстрой Холдинг” АД инж. Симеон Пешов. За мен той е истински патриот. Разчитаме на медийната подкрепа и на браншовото издание вестник „Строител”, което се чете от всички компании, да публикува банковата сметка за дарения на Сдружение „Плиска” и да популяризира тази високоблагородна и патриотична инициатива. Можете да се обърнете към нашите читатели. Какво искате да им кажете? Бих се обърнал към тях с апел да подкрепят възстановяването на делото на техните предшественици, които хвърлиха ръкавица на Европа и построиха най-голямата сграда на континента през Средните векове. Нека да помогнат да възстановим този храм. Старите строители преди 12 века са поставили основите, съвременните трябва да ги надградят. Това ще бъде великолепен символ на българския строител.