Интервю

Десислава Йорданова: Вече се вижда практическото приложение на Националната програма за енергийна ефективност

Надяваме се КСБ да продължи да бъде наш партньор и да подпомага нейната реализация

Десислава Бакърджиева Г-жо Йорданова, МРРБ стартира през тази година Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Това е първата подобна мащабна инициатива, която, от една страна, осигурява енергийно ефективни домове на българските граждани, а от друга – работа за строителните фирми. Какъв е напредъкът по нея? Към момента вече има регистрирани над 2200 сдружения, като сключените договори между общини и сдружения на собствениците са близо 1500. Подадените искания към Българската банка за развитие (ББР) са над 1450, а сключените договори за целево финансиране са над 1250. На 23 юни, само четири месеца след като се даде официален старт на националната програма, започнаха строителните работи по първата одобрена сграда в община Благоевград. Вече се вижда практическото приложение на програмата, а хората в този жилищен блок ще усетят много скоро ефекта от изпълнението на предписаните енергоспестяващи мерки. Предстои да стартират строителните и монтажните работи (СМР) и във втория обект в Благоевград. В отделните общини сградите са на различни етапи. На една част от тях се извършват технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност, а за други вече се изготвят инвестиционни проекти. Има администрации, които организират и провеждат обществени поръчки за инженеринг. Кои бяха най-сериозните предизвикателства, с които се сблъска МРРБ до момента? Основните предизвикателства са по-скоро за общините. Причината е, че те отговарят за цялостното техническо и финансово администриране на програмата на своята територия. Местните власти се занимават и с приема на заявления за кандидатстване от сдруженията на собствениците, извършват оценка, след което сключват договор със съответните сдружения по предоставянето на финансирането и помощта. Общините следят и за изпълнението на дейностите по обновяване на сградите. Министерството осигурява подкрепа при реализиране на програмата, както и съдейства непрекъснато при разрешаването на различни казуси. Регулярно се изпраща информация с указания към местните власти и областните администрации. Как протича процесът, сдруженията на собствениците подават ли заявления? Процесът е доста динамичен. Хората продължават да кандидатстват. Програмата се реализира на територията на цяла България и, общо взето, се радва на интереса на населението. Министерството регулярно наблюдава процеса по обновяване и отчита сериозен напредък. МРРБ направи една много сериозна информационна кампания в цялата страна. Успяха ли гражданите да разберат ползите от програмата и да повярват, че тя не крие никакви рискове? Разбраха ли общините и изпълнителите възможностите и правилата? Кои са най-честите въпроси, които получиха отговори, какви въпроси продължават да Ви задават? Националната програма е едно сериозно предизвикателство, което изисква усилията на всички участници. Тя успя да накара съседи, които не си говорят от години, да се обединят, за да получат шанс техните домове да бъдат обновени. Както всяко ново нещо, и тази програма изисква време. За първи път се организира толкова мащабна инициатива, но хората вече разбраха какви са ползите, скоро и реално ще ги усетят с първите санирани сгради. При стартирането на програмата ежедневно се отправяха десетки питания, доста разяснения бяха направени. Но през последните месеци те намаляха, което е показателно, че основните моменти вече са ясни. Въпросите основно касаеха процеса по кандидатстване, осигуряването на достъп до самостоятелните обекти в сградата, кои дейности са допустими за финансиране. Има ли сгради, които не са получили одобрение до момента? На кои от условията не са отговорили те и биха ли могли да получат субсидии за саниране по други програми? Неодобряването на дадени сгради е свързано с факта, че те не отговарят на критериите за допустимост съгласно методическите указания. В случай че има пропуски по документите за кандидатстване, общините изискват от собствениците да ги отстранят. Изискванията към сградите са да са строени по индустриален способ и да са с минимум 36 самостоятелни обекта с жилищно предназначение. По изключение и по преценка на общината през 2015 г. могат да бъдат одобрявани за обновяване и сгради с минимум 32 самостоятелни апартамента, които са построени преди 1975 г. и са с доказани конструктивни проблеми. Стартът на санирането бе даден в Благоевград, където вече се извършват строителни дейности по енергийното обновяване на бл. 36 в жк „Ален мак”. Кога ще е готов този обект? Общината отговаря за изпълнението на дейностите по сградите, но се очаква строително-монтажните дейности по този обект да приключат през втората половина на август. Какви са очакваните ползи по отношение на енергоспестяването? Ползите от реализацията на програмата са свързани с постигане на между 40% и 60% икономия на енергия от обновените жилищни сгради и съответно намаляване разходите за отопление за домакинствата. Изпълнението й ще доведе до подобряване на жилищната инфраструктура и промяна в облика на градовете. Спестените емисии на парникови газове ще допринесат за това да сме заобиколени от по-чиста околна среда. Не на последно място трябва да се има предвид, че изпълнението на мерките по програмата ще удължи живота на сградата, която същевременно ще има и по-висока пазарна цена. По какъв начин и за какъв период от време ще се следи спестеното енергопотребление след санирането? Кой ще извършва тази дейност? След санирането се предвижда да се извършва обследване за енергийна ефективност за доказване изпълнението на предписаните мерки. Ще се прави и оценка за доказване на достигнатите нива на енергийни спестявания в резултат на изпълнението на тези мерки чрез издаване на удостоверения за енергийни спестявания, съгласно Закона за енергийната ефективност. Доказването на постигнатите енергийни спестявания се осъществява не по-рано от една година след въвеждането на мерките за повишаване на енергийната ефективност. Кои са градовете - отличници по програмата? Има малки и големи градове, които са активни, но първенци са Благоевград и Бургас. Също така много активни са областите Стара Загора, Кърджали, Хасково, Сливен, Пловдив. София набира скорост и все повече искания от столицата се подават в ББР. Къде предстои да стартират строителни дейности и според Вас колко обекта могат да бъдат санирани в рамките на 2015 г.? Не трябва да забравяме, че този процес се управлява от местните власти - необходимо е да се организират и проведат обществени поръчки за изпълнение на отделните дейности, а това отнема време. Предвид темповете, с които работят някои от общините, се надяваме да има немалко обновени сгради до края на година. Има и други общини, освен Благоевград, които провеждат обществени поръчки за инженеринг на обектите с изготвени технически обследвания и обследвания за енергийна ефективност. Столичната община изработи типови проекти за саниране. Разполагат ли вече и други градове с такива? Типовите проекти на Столичната община са достъпни за всички и са публикувани на интернет страницата на общината (https://www.sofia-agk.com/index.php?option=com_content&task=view&id=583). Срещат ли общините проблеми при провеждането на обществените поръчки за избор на изпълнители? Министерството регулярно следи за спазване на методическите указания и в случай на установяване на неспазване на заложените изисквания, включително и по отношение на обществените поръчки, изисква от общините да предприемат коригиращи действия. Какво най-често избират местните администрации – да обявят поръчките на инженеринг или първо за проектиране, а после за строителство? Всяка община сама решава какъв подход да избере. Има немалко местни администрации, които са възприели инженеринга като форма за възлагане. Като цяло общините спазват заложените изисквания по отношение на обществените поръчки в методическите указания. Министерството осъществява постоянен мониторинг по изпълнението на програмата. Тези общини, при които е отчетено неспазване на изискванията, се уведомяват своевременно и от тях се изисква да предприемат необходимите действия за привеждане на обществените поръчки в съответствие с методическите указания. Ще се отразят ли предстоящите местни избори на изпълнението на програмата? Какви други трудности е възможно да възникнат? Процесът е доста динамичен и всяка община следва така да организира дейностите по одобрените сгради, че предстоящите избори да не повлияят на работата. КСБ подкрепи програмата от самото й начало. Тя осигурява работа на малките и средните фирми от сектора. За целта бе проведена и среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и ръководството на Камарата. Браншовата организация участва и в разработването на методологията на програмата. Как Камарата може, според Вас, да продължи да помага при осъществяването на програмата? Надяваме се Камарата на строителите в България да продължи да бъде партньор на програмата и при необходимост да подпомага нейната реализация. Още със стартирането й Камарата съдейства на Министерството на регионалното развитие и благоустройството с разработване на примерна документация за възлагане на изготвяне на техническо обследване и обследване за енергийна ефективност, за строителен надзор и инженеринг. Как ще продължи програмата през 2016 г.? Какви ще са следващите стъпки на МРРБ за обновяване на българските домове? Надявам се програмата да стане по-дългосрочна, като бъдат привлечени допълнителни инвестиции. Чрез разработване и актуализиране на плановете за енергийна ефективност усилията на правителството ще бъдат насочени към създаване на финансови механизми за подобряване състоянието на съществуващия фонд, като се намаляват разходите не само за гражданите, но и за общините и за държавата. Предстои и разработване на национална дългосрочна програма за насърчаване на инвестициите за изпълнение на мерки за подобряване на енергийните характеристики на сградите от обществения и частния национален жилищен и търговски сграден сектор. През 2016 г. националната програма ще продължи, като право на безвъзмездна финансова помощ ще имат не само панелните, но ще могат да кандидатстват и тухлените блокове. Освен националната програма в новия период до 2020 г. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“ („ОПРР 2014 – 2020”) ще разчитаме на допълнителен финансов ресурс за мерки за енергийна ефективност на жилищни постройки в 67 общини бенефициенти. Допустими за участие ще са многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ: ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство); ППП (пакетно повдигани плочи); ЕПК (едроплощен кофраж); пълзящ кофраж и разновидностите им с неповече от 35 (включително) самостоятелни обекта с жилищно предназначение. От „ОПРР 2014 – 2020” ще бъдат финансирани обектите, които се намират на територията на общини, допустими бенефициенти по „ОПРР 2014 – 2020”, а останалите ще могат да кандидатстват по националната програма от 2016 г. Допустими също ще бъдат и многофамилни жилищни сгради (масивни), проектирани преди 26 април 1999 г. От „ОПРР 2014 – 2020” ще бъдат финансирани тези, които се намират на територията на общини, допустими бенефициенти по нея, а в останалите общини ще могат да кандидатстват по националната програма от 2016 г.