Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община: Ще продължим да строим усилено

 Г-жо Фандъкова, в края сме на настоящия Ви мандат. Какво бихте отличили от свършеното през последните години? Резултатите от нашата работа се виждат както от жителите на София, така и от гостите на града. През тези 4 години пуснахме 21 км нова метромрежа. Метрото вече стига до летище София и до Бизнес парка. Заедно с него се обновяват и кварталите. Навсякъде, където то минава, се променят начинът и качеството на живот на хората. Проучванията на пазара на имоти показват, че цените чувствително се вдигат и се търсят обекти около метростанциите. Това е съвсем естествен процес. Продължава строителството на втората линия на метрото до ул. „Сребърна“ под бул. „Черни връх“. Очакваме в средата на следващата година да бъде пуснато движението и по нея. За тези години успяхме да реновираме над 110 км улична мрежа. Важно е да подчертаем, че заедно с ремонта на уличните платна и цялостната реконструкция на над 90 мостови съоръжения обновихме и тротоарите, и осветлението в тези участъци. Изградихме пет кръстовища на две нива в зони, в които преминаването беше истинско предизвикателство. Със строителството на естакадите при Телевизионната кула и при Семинарията, с пробива край болница „Токуда“ се цели облекчаването на трафика през центъра и извеждането му от бул. „Цариградско шосе“ до Южната дъга на Софийския околовръстен път (СОП). Предстои и разширение на бул. „Черни връх“ до СОП. Така че това е едно цялостно решение, което, разбира се, се изпълнява поетапно. Няма как да се реализира наведнъж. Подобно цялостно решение имаме и за кръстовището на бул. „Иван Евст. Гешов“ и ул. „Георги Софийски“, което е първият етап от проекта. Вторият предстои с изграждането на естакадата на бул. „Иван Евст. Гешов“ и бул. „България“. Чувствително се облекчи и се осигури безконфликтното преминаване по бул. „Сливница“ на Лъвов мост. Това са големи съоръжения, които бяха изградени през последните години. Много сериозни постижения имаме по отношение на екологията и чистотата на града. За четирите години успяхме да изпълним цялостната интегрирана система за третиране на битовите отпадъци на София. Това са важни решения за всеки милионен град за десетилетия напред. Преди две години беше готово модерното депо за отпадъци. Преди година и половина заработиха инсталациите за биологични отпадъци. За 24 месеца построихме голямото съоръжение на завода за битови отпадъци, който предстои да пуснем през септември. Тези решения са изключително важни за екологията на града и заедно с промените в сферата на транспорта успяхме трайно да намалим концентрацията на азотни оксиди във въздуха, което е първата стъпка към решаването на проблема със замърсяването му. Със системите за третиране на отпадъците ние постигаме рециклиране на над 50% и депониране само на 5%. Процентите са повече от заложените в европейските директиви. Споменах градския транспорт, където също имаме значителен напредък. През последните години подменихме 90% от тролейбусния парк с доставката на 80 превозни средства. 126 автобуса бяха пуснати в движение. С 20 трамвая обновихме една от знаковите линии - №7. Тя на практика преминава през много квартали на София – от бул. „България“, през центъра и стига до район „Надежда“. Климатизираните транспортни средства са облекчение за хората. Продължаваме, разбира се, с тази програма. Вече сме готови с процедурата за закупуване на още 110 автобуса. Целта ни е през следващите години да се постигне средна възраст на превозните средства 7 години, което е много добър европейски стандарт. По отношение на зелената система също има чувствително подобряване. Реновираните паркове и градини са общо 19, като важен ефект е изграждането в 11 от тях на поливни съоръжения. След реконструирането на ключови булеварди и улици в града, през тази година успяваме по-сериозно да влезем и в кварталите. Освен текущите ремонти, които в момента се правят навсякъде, изграждаме и обновяваме 30 улици в различни райони на столицата - „Надежда“, „Овча купел“, „Студентски град“, „Лозенец“, „Триадица“, „Люлин“. Целта е през следващата година да започнем програма за масирано обновяване на вътреш­но­квар­талните улици. Ще се обърне и по-специално внимание на междублоковите пространства след напредъка по реновиране на големите знакови паркове и градини в София. Направихме около 110 км нови тротоари. Разбира се, това е крайно недостатъчно, защото уличната мрежа в столицата е много голяма и трудно се наваксва това, което е пропуснато като поддръжка. Тази програма е също много важна. Вече имаме цели карета с ремонтирани тротоари. Паралелно започваме цялостно реновиране и изграждане на осветление. Това е новият приоритет, който добавяме към досегашните. Личният ми приоритет в сферата на образованието е строителството на детски градини и училища. Тази есен откриваме учебната година в новото учебно заведение в с. Герман. Близо 200 деца ще влязат да се обучават в чисто нова сграда, да играят на площадките за спорт или в залата. В разгара сме на летния строителен сезон. Как протича той в ­София? Август е най-важното време за напредък по обектите, които реализираме. Пуснахме движението по бул. „Александър Малинов“ в участъка от бул. „Андрей Сахаров“ до бул. „Цариградско шосе“. Там направихме разширение с по една лента за движение, така че очаквам значително облекчаване на трафика. До края на месеца трябва да бъде пуснат и пробивът по бул. „Александър Малинов“ и да имаме изцяло обновен и доизграден шестлентов булевард - на практика градска магистрала в района на „Младост“, който да свързва бул. „Цариградско шосе“ с Южната дъга. Трамвай №5 вече се движи. Той беше спрян заради изграждането на новия зелен участък на релсите във връзка с ремонта на пл. „Руски паметник“. До 20 август ще бъде пуснато движението. След това ще останат да се довършват само локалните платна. Срокът за възстановяване на движението по основните ленти на бул. „Цариградско шосе“ е преди 15 септември, като отново локалните платна ще продължат да се обновяват до октомври. Работи се по участък на бул. „Сливница“ заедно с ремонта на моста над Захарна фабрика. Срокът също е преди първия учебен ден. Започнахме и първия етап от реконструкцията на бул. „Витоша“ от НДК до моста и връзката с бул. „България“. Там в момента се подменят релсите, което ще намали шума. По тази причина е спряно движението на трамвай №7, който се предвижда също да бъде пуснат в началото на септември. Предстои да вземем решение дали през тази година ще продължим с участъка по бул. „Витоша“ до Южния парк, или ще го оставим за 2016 г. Това зависи от трафика, който ще имаме там. Навсякъде в тези участъци се ремонтират и тротоарите, т.е. правят се комплексни решения, за да не се влиза през следващите години там, а да се продължи работата по други улици. Кога ще стартира строителството на първия етап от третия метродиаметър? Изграждането на централния участък очаквам да започне още в края на тази година. В момента се завършват процедурите. Това са над 7 км подземни линии от Малък градски театър „Зад канала“ до „Красно село“ със седем станции. Строителството на спирката на бул. „България“ и бул. „Иван Евст. Гешов“ ще съвпадне с изграждането на естакадата. Заради обжалвания се забави реализацията на проекта за кръстовището на две нива. Възложих на „Метрополитен“ ЕАД да започнат процедурите за участъка до „Овча купел“. Очаквам да стартираме изграждането още през следващата година и съответно да потърсим финансиране за участъка до бул. „Ботев­градско шосе“. С реализирането на третия метродиаметър се надявам 45% от пътуващите в градския транспорт да използват подземната железница. Това е проектът, който най-много допринася за чистотата на въздуха и опазването на околната среда в София. С около 90 хил. тона се предвижда да намалеят вредните емисии само с изпълнението му. Докъде стигна изграждането на детски градини? Един от бъдещите кандидат-кметове на София беше отправил критика, че детските градини са ми любими. Считам, че това е едно признание за всеки кмет, че има любими обекти в сферата на образованието. През последните години успяхме да разкрием над 13 200 нови места в детските градини в модерни сгради със стандарт на едни от най-добрите в Европа. Процесът протичаше заедно с модернизация на съществуващите. Това също беше важно предизвикателство. Близо 120 млн. лв. инвестирахме само в строителството. До края на годината броят на новооткритите обекти ще достигне 80. Когато станах зам.-кмет, ми се наложи да убеждавам съветниците и отляво, и отдясно, че в София нараства броят на децата. Защитавах тезата, че трябва да спрат заменките, които бяха масова практика, при това приемани с пълно единодушие в общинския съвет. За осем години успяхме да компенсираме това, което за 15 години беше разпродадено или заменено за няколко панелни апартамента. Разбира се, имаме още работа по този приоритет. През тази година завършваме още 8 сгради и започваме строителството на други 8. Преди дни стартира реализацията на нова в кв. „Модерно предградие“ в район „Връбница“. Районните кметове са много мотивирани да намират терени, да правят процедурите и да изпълняват тази задача. Тя наистина е много приятна, когато видиш усмивките на децата. Тогава разбираш, че това е важно и всеки лев, инвестиран в образование, си струва. Изградихме и три нови училища - през тази година откриваме третото. Модернизирахме десетки учебни здания. Започнахме с конструктивни укрепвания, ремонти на покриви и всички дейности, които гарантират сигурността на сградите. Успяхме да преминем и към важната тема за енергийната ефективност (ЕЕ). Близо 80 детски градини и училища са с изпълнени мерки за цялостна ЕЕ, което води до намаляване и икономия на средства между 30 - 50% в различните постройки. Тези пари, вместо да се дават за отопление, остават за дейности за училището или за детската градина. Това е много важен ефект за образователната система в София. А спортната инфраструктура? София ще бъде Европейска столица на спорта за 2018 г. Това е голямо признание за усилията, които влагаме за развитието на масовия спорт в града, и е важна задача да се подготвим за след 3 години. На първо място поставихме училищния спорт. Обновихме цялостно 14 физкултурни салона. Ремонтирахме девет басейна. Изградихме 5 нови спортни зали. Продължаваме с тази дейност. Заедно с това се обърнахме към масовия спорт в кварталите. 23 фитнеса на открито вече са построени. В момента се реализират още седем. Започнахме подмяната на масите за тенис. Вече има нови обекти в Борисовата градина, парк „Заимов“, в Княжевска градина. Идеята е да продължим с монтиране на маси за тенис и по кварталите, защото това е много лесна възможност хората да спортуват пред домовете си. Завършихме и големия спортен комплекс в парк „Възраждане“, изграден от общинското дружество „Спортна София 2000“ по Фонда за устойчиво градско развитие чрез инициативата JESSICA. Това е много модерна база, която гарантира спорт за цялото семейство – започвайки от най-малките, през родителите и стигайки до бабите и дядовците. Над 5 млн. лв. инвестираме в спортна инфраструктура и плановете ни са да продължим. Намеренията ни са да започнем с реализацията на идеята за изграждане на типови проекти за спортни зали в училищни дворове, за да гарантираме по този начин не само спорта на самите ученици, но и на хората от кварталите наоколо. Един от Вашите приоритети е развитието на културната инфраструктура и показването на ценностите на София. Разкажете ни повече за него. Наистина това е много важна задача, да не кажа кауза за всеки кмет на града. Столицата ни е един от най-древните градове в Европа заедно с Атина и Рим. Първите археологически открия показват история над 8 хил. години. Това е неолитното селище в квартал „Слатина“ и там вече завършваме проучванията. Подготвяме проект за консервация и експониране на находките заедно със зала, която да не е само един малък музей, но да предполага и занимания за деца и уроци по история. Разбира се, най-ценните артефакти са от Античността. Знаем, че Сердика е бил много важен град в Източната Римска империя. Император Константин Велики не веднъж е бил тук. В града е приет т.нар. Сердикийски едикт от император Галерий. Историята и разкриването й ни помагат да привличаме туристи. Секторът е важна част от икономиката на София. Само за тази година отчитаме ръст за първото полугодие от около 6%, което и в национален мащаб е един добър резултат. Голяма част от повишението се дължи на това, което направихме в сферата на културното наследство. С довършването на проекта за Ларгото, чийто възложител е Министерството на културата и се финансира със средства от ОП „Регионално развитие 2007 – 2013“, и работата по проучванията на площад „Света Неделя“ очакваме да успеем да се включим в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО в частта „Културен пейзаж“. За да участваме, трябва да имаме ценности от различни периоди, а ние можем да покажем това в сърцето на града. Разбира се, предизвикателство пред нас, но и пред цялата страна, е развитието на проекта за Римския амфитеатър, който беше открит преди години. Работим активно да бъде намерено решение за терена на НЕК, имаме подкрепата на министъра на енергетиката Теменужка Петкова по темата, както и на министъра на културата Вежди Рашидов. Така че този проблем може да се реши и да започне работа  по допълнително проучване, консервация и експониране на цялото това богатство в центъра на града. Над 8 млн. лв. е инвестирала Столичната община през тези няколко години заедно с „Метрополитен“ ЕАД в опазване на културно-историческото наследство. Напомням Ви, че със строителството на метростанция „Сердика 2“ от дружеството, оглавявано от проф. д-р инж. Стоян Братоев, направиха най-голямата инвестиция по темата. Виждаме, че самата станция има такава насоченост и всеки ползващ подземната железница свободно може да разгледа малка част от историческото ни богатство. Очаквам до края на годината да бъде отворен и откритият археологическият музей на Ларгото. През последните години започнаха да функционират и няколко културни центрове. Част от тях са изградени от Министерството на културата – Музеят за съвременно изкуство, Музеят за социалистическо изкуство, сега и „Квадрат 500”. Столичната община успя да отвори с подкрепата на МК с европейски средства подземния археологически музей под базиликата „Света София“. Над 34 хил. души са преминали през него - и софиянци, и гости на столицата. През тази година защитихме проекти по Норвежката програма и предстои да започнем и свързването на подземния музей с гробницата на Хонорий, която се намира пред „Света София“ и може да се види през прозрачното покритие. Ще припомня, че базиликата е построена над четири предишни храма. Основите им са добре запазени и реставрирани. През 2014 г. възстановихме голяма част от раннохристиянската мозайка, която се беше съхранила в основите на църквата. През 2015 г. продължаваме процеса. Това е уникално богатство. Преди няколко години на гости на София бяха реплики на античните мозайки от Равена. Те са част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Всеки, който е успял да ги види, може да ги сравни с откритите под „Света София“, които са не по-малко ценни. Много интересни мозайки бяха открити и на Ларгото. Сега на дневен ред е тяхното реставриране във връзка с приключването на проекта. Един от интересните обекти е Западната порта. Той също предстои да бъде завършен със средства по Норвежката програма. Няколко години работим заедно с Института към БАН около манастира „Мария Магдалина“. Направени бяха проучвания. Следващата стъпка е да се разработи проект за консервация и експониране на находките там. Това е част от проекта за софийската Мала Света гора, който пък показва и историята от Средновековието на територията на нашата община. През миналата година приключиха и проучванията за църквата „Свети Илия“ на крепостта Урвич. Програма „Култура“ на Столичната община е много ценен инструмент за финансиране на проекти в сферата, който реализирахме през последните години като иновативна културна практика. По него са осигурени и средствата за проучванията на площад „Света Неделя“. Това са първите целенасочени изследвания на този участък от центъра на града. Още при строителството на хотел „Балкан“ са разкрити находки. Сегашните проучвания са едно голямо предизвикателство и възможност за българската археология. Столичната община ще продължи ли и през програмния период 2014 – 2020 г. да бъде най-големият инвеститор за строителния бранш? Най-важното за развитието на един град това е бизнес климатът. Въпреки тежките години на криза чрез инвестициите, които успяхме да привлечем най-вече по европейските програми, около 3 млрд. лв. задържахме и гарантирахме устойчивото развитие на София. Вече виждаме, че се съживява и жилищното, и офис строителството. За нас е много важно запазването на този климат, защото това, освен че осигурява развитие на града, създава и много работни места, и възможности за инвеститорите. Бизнес климатът за мен е една от приоритетните задачи, затова създаваме и общинската агенция за инвестиции. Подготвихме нашите проекти за периода 2014 - 2020 г., които със сигурност ще гарантират същите темпове, даже нарастване на строителството в различните сфери – транспорт, детски градини и спортни зали. Чрез подобряване на инфраструктурата стимулираме и изграждането в останалите сектори. Бихте ли посочили някои от обектите, които ще стартират? По ОП „Околна среда 2014 – 2020“ сме готови за кандидатстване в няколко направления. Първото е инсталацията за оползотворяване на RDF горивото от завода за отпадъци в „Топлофикация София“. Има нови опити да се спекулира с такъв важен и голям екологичен проект. Вече гледахме този филм по време на подготовката на завода, политизирането само може да забави, но не и да спре развитието на даден обект. Проектът за „Топлофикация София“, който е подготвен, всъщност отговаря на много по-високи изисквания от заложените в европейските директиви за опазване на околната среда. Той е със съответните пречиствателни съоръжения и със сигурност ще бъде в пъти по-екологичен от това, което имаме в момента в „Топлофикация София“. Подготвяме проект и за оползотворяване на утайките от пречиствателната станция „Кубратово“ за производство на електроенергия и компост. С него затваряме цикъла за преработка и решаваме проблема с отпадъчните води на милионния град. Преди няколко години реконструкцията на „Кубратово“ беше първият голям проект, който завърших. В това отношение можем да кажем, че София има модерна и голяма пречиствателна станция. Но трябва да изпълним и проекта за преработка на утайките. Разполагаме с над 15 готови предложения за изграждане на канализация в различни райони на София – „Овча купел“, „Панчарево“ и други. По ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ имаме готовност за изпълнение на реконструкция на три от зоните в центъра на града. Целта е максимално запазване на историческия център с подобряване на инфраструктурата. Предстои цялостно обновяване на ул. „Граф Игнатиев“, която е в много лошо състояние, както и на площад „Славейков“, бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ пред Националния стадион „Васил Левски“ и също така бул. „Цар Освободител“ със зоната около пл. „Александър Невски“. Разработихме проекти за цялостна енергийна ефективност и реконструкция на дворовете на 24 детски градини и училища в районите, които са част от Интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Ще допълним и проекта за интегрирания градски транспорт. Планирали сме да реконструираме над 20 км съществуващи трамвайни трасета по „бул. „Цар Борис III”; по бул. „Македония”, ул. „Алабин”, бул. „Александър Стамболийски”, ул. „Каменоделска”. Кои са научените уроци от програмния период 2007 – 2013 г. и какво не трябва да повтаряме през следващия? Увеличаваме и подобряваме опита и капацитета си в хода на изпълнение на проектите през изминалия програмен период. На първо място се научихме да имаме добре подготвени проекти. Така успяхме да направим повече от планираното за строителството на метрото. Благодарение на това, че вече имахме разписани проекти помогнахме да се усвоят европейски средства, които са отпуснати за България. По този начин закупихме превозни средства в края на „ОПОС 2007 – 2013”. За мен това означава, че трябва да имаме още по-голяма готовност през следващите години. Строителството, вашите читатели по-добре знаят,  се сблъсква с големи предизвикателства, като се започне с проектиране, с отчуждения на терени, процедури за избор на изпълнител. Ние трябва да сме готови, ако видим някъде забавяне по различни причини, веднага да заменим един проект с друг, за да можем максимално да се възползваме от европейското финансиране и да не натоварваме допълнително софиянци. На второ място това са, разбира се, прозрачността, откритостта и дисциплината при реализацията на проектите. Критериите на Европейската комисия са изключително високи и контролът е много сериозен. Разбира се, екипите трябва да са добре обучени и подготвени, смятам, че Столичната община има изграден капацитет. Важни са организацията и дисциплината. Това са уроците, които сме научили и които се надявам да ни помогнат да бъдем още по-добри през следващите години. Как протича взаимодействието Ви с Камарата на строителите в България? През последните години имахме много съвместни проекти и отлично партньорство с КСБ. Искам отново да благодаря за работата ни с компаниите, които са част от Камарата. Столичната община е коректен партньор на бизнеса. Не го казвам аз, а цитирам представителите на различни фирми. Дори в най-тежките години на кризата плащанията от наша страна не се бавеха и това помагаше на дружествата да просъществуват. Специално с Камарата успяхме да реализираме няколко проекта за популяризиране на нашия град. Това е важна задача, която не е лесна и е основна за развитието на икономиката на София и на всичко, за което говорихме. Участваме активно в ежегодния дискусионен форум, организиран от Камарата на строителите в България, която ни дава възможност да представим проектите на Столичната община и да запознаем бизнеса с тях. И през тази година на 28 септември ще направим това заедно. Изложбата, която беше проведена миналата година, се радваше на много голям интерес от страна на софиянци. Заедно с КСБ и в. „Строител“ ще направим от това традиция.