Интервю

Инж. Димитър Манолов: Трябва да обединим усилия с КСБ за решаване на проблема с липсата на квалифицирани кадри

Отрасъл „Строителство“ е сред първите, подписали минималните осигурителни прагове

Ренета Николова Инж. Манолов, правителството прие новата наредба за реда за избор за осигуряване, внасяне и разпределяне на задължителните осигурителни вноски. Какъв е Вашият коментар? Това е документ, който отдавна трябваше да се появи – практически след приемането на закона. Забави се поради някакви причини, които не са ми известни докрай – може би защото става дума за материя, в която малко хора в България имат опит. Имаме един приличен документ, който вероятно ще свърши работа за това, за което е създаден. Ние участвахме в неговото писане. Подкрепихме го в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), който по ирония на съдбата аз председателствах. Ще видим как ще се развие процесът от тук нататък, защото правителството направи смела стъпка, но тя не бива да остава сама. Трябва да се случат много неща отвъд тази наредба и въобще по темата трябва още много говорене и политическа воля, която да успее да удържи на натиска на 9 млрд. лв. Това са парите, които има допълнителното задължително осигуряване в универсални пенсионни фондове. А когато някой разполага с толкова голям ресурс, може да оказва влияние върху политиките, казано най-меко. Какво е най-важното, което хората трябва да знаят за тази наредба? Какво се променя за тях? На хората се дава възможност по собствена преценка да решат дали техните средства в допълнителното задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) да продължат да бъдат управлявани от частни пенсионни фондове, тъй като според някои има достатъчно много забележки по този въпрос, или пък да пренасочат средствата си в Сребърния фонд, като за сметка на това ще получат права за основната си първа пенсия по задължителното пенсионно осигуряване. Тоест тази пенсия ще се повиши? Това е абсолютно сигурно. Въпросът е, че към момента балансът между първия и втория стълб в пенсионното осигуряване е разкъсан по ред причини. Било защото е сбъркана парадигмата на този модел в отделните нейни параметри, било защото някои пенсионни фондове вършат неща, които не са в интерес на осигурените лица. Тоест хората ще могат доброволно да решат как да постъпят. Аз съм обещал, че КТ „Подкрепа” няма да прави кампания по този въпрос – дотолкова, доколкото имаме дефинирано отношение още от 99-а година, когато започна този разговор. Минаха 15 години, за да се разбере, че бях прав. Понякога учим нещата по трудния начин. След избора Ви за президент на КТ „Подкрепа” какво успяхте да свършите и какви са приоритетите пред синдиката? Аз нямах за вършене някакви революционни дела. За мен беше важно да сформирам екипа си, да ги накарам да работят един с друг, което не беше сложно, защото те се познават от години, макар и да не са били заети в този механизъм, в който сега им се налага да го правят. Изключително доволен съм от резултатите, които постигнах. По традиция форумите на организацията следват Конгреса, така че преживях и 66 форума на организации. Голяма част от тях успях да посетя лично, с друга част от колегите ще се срещаме допълнително. Следващата кампания на отчетно-изборни конференции на базовите организации в предприятия и ведомства ще приключи октомври, т.е. имам пред себе си малко повече организационна работа. Предстои поредица от разговори, които ще трябва да проведем с омбудсмана и с президента по въпроси, чакащи отдавна намесата на едни или други фактори. Споменавам тези две институции не за друго, а защото те имат възможността да сезират Конституционния съд по различни въпроси. Има теми, които ще обсъдим с тях и ще преценим кой какво има желание да направи. Какви са тези теми? Както казваше един бивш управленец, „като му дойде времето, тогава ще говорим за тях”. Сега е още рано. Председателствахте НСТС. Как оценявате комуникацията с работодателите и държавната власт? Къде позициите Ви се срещат и къде се разминават? С работодателите имаме стари и устойчиви взаимоотношения. Не сме излъгани много в очакванията си. Онова, което се случи напоследък и което не се е случвало никога досега в България, е, че се оказахме заедно на протест. Това е някакъв български принос в индустриалните отношения. Звучи шеговито и малко несериозно, но тревожният сигнал зад него не бива да бъде подценяван. А именно, че след като синдикалисти и работодатели протестират заедно по улиците, значи има изключително тежък проблем, с който трябва да се справим. На този етап не сме получили никакво решение – доколкото се случиха някакви опити, те още повече го задълбочиха. Опасявам се, че ни предстоят следващи стъпки в тази посока. Ще организираме среща с работодателите през септември и ще обсъдим къде и какво може да се направи. Но със сигурност тази тема отново ще бъде на дневен ред. Състоянието на енергетиката и цените на енергията? Енергетиката като такава. Цените са по веригата. Начинът, по който е композирана енергетиката, и нещата, които се случват в нея. Ние сме странна пазарна икономика, в която при най-тежкия сектор пазарът отсъства на 100%. Има закон, според който държавата трябва да изкупува някаква енергия от някакви производители. Има странни търговски договори с трети производители, като им се присъждат всякакви права и никакви отговорности. В същото време производителите на евтина енергия поради тези фактори са принудени да изнасят в чужбина на ниски цени. Абсурд. Цялата схема е сбъркана. Има един слон в стаята и всички се правят, че не го виждат. Разбира се, че нещата не са никак прости. Лесно е да се приказва, но се изискват сложни и смели решения. Хубаво е да напомним, че нашите колеги от мини „Марица-изток” се обърнаха към министър-председателя и към главния прокурор с настояване да бъде потърсена съответната отговорност от лицата, които са сключили заробващите България договори, защото те си имат имена. Те не са колективни органи, както често се случва у нас. Това са хора с имена, чиито подписи седят на тези документи. В ход е подписването на минималните осигурителни прагове – как върви процесът, кои браншове са сред първенците? Няма да разказвам за всички, но отрасъл „Строителство” е шампион. Отрасъл „Индустрия и водоснабдяване” също приключи с едни много добри резултати и ползвам трибуната на Вашия вестник, за да поздравя участниците в този процес, които подходиха отговорно за разлика от други места, на които дори има отказ от преговори. Това за мен е парадоксално поведение. Преговорите са етапът, в който съобщаваш позицията си и се срещат мнения. Такъв дефинитивен отказ за преговори е безотговорно поведение. Федерация „Строителство, индустрия и водоснабдяване” – „Подкрепа”, работи в конструктивен диалог с КСБ. Председателят на КСБ инж. Глосов присъства на националната конференция, където набелязахте общи цели. Два са големите проблеми пред бранша – липсата на кадри и сивата икономика. Как може да си сътрудничат двете организации? По въпроса със сивата икономика в строителството ми се струва, че по-лесно може да се справим. Строителството не е някакъв процес, който може да бъде скрит. Той е бавен – вижда се. Следователно може да бъде контролиран. Това, което мен ме притеснява, тъй като и аз съм от тази професия, са т.нар. фирми фантоми. Те са нелоялна конкуренция на изрядните строители. Това е един изключително голям проблем. Отношенията между всички фирми, които са по веригата, трябва да бъдат уредени по много ясен и прозрачен начин. Необходимо е да се въведат стандарти, така че да са защитени правата на главните изпълнители, подизпълнителите и всички работници по веригата. В този смисъл, доколкото съм чувал за намерението на КСБ да се въведат правила в тази посока, това е нещо, което аз приветствам. Ако мога да бъда полезен за тази инициатива, ще го направя с готовност. Разбира се, работата на контролиращите органи трябва категорично да бъде засилена и там големият проблем е отсъствието на капацитет. В момента има под 400 инспектори по охрана на труда за цяла България, които категорично не могат да се справят с всички отрасли. Липсата на кадри също създава трудности. Парадоксално е – има безработица, а в строителството – дефицит на квалифицирани кадри. Имаше квалифицирани специалисти, но сега липсват. Из Европа работят много българи с качества. Тоест те са там. Въпросът е защо не са тук, защо се закриха професионалните гимназии, които подготвяха такива кадри. На мен ми се струва, че това е голямото поле, на което ние с КСБ може да обединим усилията си и да представим на държавата план за действие. Тази дейност е абсолютно запусната. Имали сме преди години такива тъжни опити, когато сме ходили в затворени строителни училища с база, която съществува. Искали сме да я вземем и да подготвяме строителни специалисти, но сме получавали отказ и с това се приключва. На това трябва да се обърне особено внимание. КСБ създаде собствено дружество – „Строителна квалификация” ЕАД, заради този проблем. КТ „Подкрепа” е точният партньор на КСБ, чисто ситуативно – дотолкова, доколкото висшето ръководство на синдиката е свързано с този отрасъл. Ние със сигурност бихме били най-подходящи за сътрудничество в тази сфера и аз се ангажирам още при следващата среща на двете ръководства да поставим въпроса и да го дискутираме заедно. Намираме се в началото на есенната сесия на парламента. За кои законодателни промени ще работи КТ „Подкрепа”? Имаме отдавнашен план за работа в трудовото законодателство, което ни касае, ако приемем, че с осигурителното почти сме приключили. Ще искаме и настояваме да работим по организацията на работното време. Европейската статистиката показва, че българите са работниците в Европа, които полагат най-много труд. След като говорим за статистика, това е нещото, което тя хваща. А какво не отчита, е съвсем друг въпрос. В този смисъл ще настояваме да се работи по този въпрос и да се довърши осигурителното законодателство в частта, касаеща ДЗПО. Говорил съм го много и няма да спра да говоря, докато темата е на дневен ред – таксите за пенсионните фондове по ДЗПО са тези, които компрометират идеята. Когато на входа ти се събират 5% такса и на изхода – 1% върху стойността на актива, без да е свързано с резултат от управление, дори чисто механично да съберем тези две числа, наваксването на 6% такси с доходност е задача непосилна на повечето места по света, в т.ч. и в България. Аз разбирам, че някои хора са доволни от това, филията да им е намазана от двете страни, но това не е в интерес на осигурените лица. Освен че не е в интерес на осигурените лица, компрометира системата като такава. Само заради това твърде много хора ще се откажат от идеята за втора пенсия, което също не е добре. Аз съм радетел на многоколонната пенсионна система, бидейки убеден в постулата, че не се носят всички яйца в една кошница. Хората трябва да имат възможнодт за повече от един избор. Трябва да се направи този постижим баланс на интересите, за да могат да работят всичките стълбове заедно, в хармония. В навечерието сме на местните избори, каква е Вашата прогноза за кампанията и вота? Лично аз никога не съм обичал да се занимавам много с политика, но пък КТ „Подкрепа” е такава организация, която винаги се е занимавала. Тъй като сега ще има местни избори, вероятността, гонеща 100%, е да оставим регионалните ни организации да решат сами кои кандидати да подкрепят, как и доколко да го направят. За нас политиката е малко национален спорт. Освен всичко останало тя държи организацията в добра кондиция, така че най-вероятно ще стане именно това. От различни места вече ни търсят, искат среща с наши организации. Иска ми се кампанията да е малко по-честна отколкото е била досега. Но това звучи така, като да кажа, че искам българите да живеят по-добре – шансовете са равни. Преди дни отбелязахте рождения си ден. Какво си пожела президентът на КТ „Подкрепа”? За мен рождените дни са дати, които няма как да избегнеш. Те се случват. Спрял съм вече и да си броя годините. Не съм си пожелавал специални неща. Винаги съм искал в моята организация да има дух на ведрост и приятелство, защото, ако не сме такива, работата, която вършим, няма как да се случи. Предметът на дейността ни е такъв – не гоним печалба, а защитаваме чужди интереси. Работейки за интересите на хората, които са ни избрали, трябва да имаме подредени отношения помежду си. Това е, което ще продължавам да правя. Искам да виждам ведри и усмихнати хора, които да се отнасят помежду си с приятелство.