Интервю

Елеонора Николова: Бъдещето принадлежи на електронните обществени поръчки

Строителството е един отлично подреден бранш, който даваме за пример

Ренета Николова Г-жо Николова, Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (ЦППКОП) изготви доклад по проекта „Етични стандарти за почтеност в публичния сектор“. Какво наложи написването му? Това е ангажимент в рамките на Националната стратегия за превенция и противодействие на корупцията в Република България 2015 - 2020 г. Центърът, като една от съставните части на бъдещия единен антикорупционен орган, има задача да създаде етични стандарти за почтеност, а също така и да работи по установяване на корупционния риск във всички сфери на обществения живот. Нашата основна дейност се запазва – антикорупционен анализ на законопроектите на изпълнителната власт, т.е. дали съществуват достатъчно гаранции за недопускане на корупционни практики през законопроекти. Продължаваме и с дълбочинните анализи на вече прието законодателство с цел установяване на евентуални корупционни пробойни. Темата за етичните стандарти не е непозната в България. Когато стартирахме проекта, установихме, че в 34 нормативни акта фигурира това понятие, като съществуват различни дефиниции. Също така има около 20 етични кодекса. Създава се впечатлението, че публичната администрация не е единно цяло, а сбор от отделни институции, които прилагат собствени стандарти - всяка съобразно своето разбиране. Политиката и практиката в другите държави не са такива. Навсякъде има единни правила за етично поведение. Съществува риск на темата да се погледне като на недостатъчно сериозна и повърхностна. Тук искам да отбележа - освен създаването на списъци с етични стандарти, ние предлагаме и инструментите за прилагането им. Центърът иска да се въведат тестове за почтеност, които да предхождат назначаването на държавния служител. Важно е да се отбележи, че подобни тестове са предвидени в Законопроекта за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Служителите в новия антикорупционен орган, който се създава със закон, ще бъдат назначавани единствено след като положат тест за почтеност. Освен това ЦППКОП разработва цялостна система за оценяване на почтеността по време на цялата служба на държавния служител, включително и с възможност за използване на подставени лица, които да симулират определена рискова ситуация. Това е един много модерен способ, който е дал резултати в доста държави. Примерно: ако вие сте служител и на вашето работно място се появи един така наречен актьор, който пожелае услуга, която вие сте длъжен да му предоставите, и в рамките на този диалог се оформи корупционна сделка, тогава чиновникът ще се провали на този тест и ще си понесе съответното наказание. Това са добри практики, които другите държави са използвали дълги години, и там на администрацията дори не й хрумва, че може да получи нещо, което не й се полага. Знаете, че най-често в България гражданите дават пример с КАТ и пътните полицаи, които сами си искат подкуп. Когато разговорът стигне до репликата: „И сега какво правим?“, за нарушителя е ясно, че му се предлага опцията да даде подкуп и да се измъкне ненаказан от ситуацията. Това трябва да се изкорени. Ето защо ние искаме тестът за почтеност да бъде прилаган при кандидатстване за длъжност, както и да има редовна проверка доколко служителите спазват етичните правила. На този етап етичните кодекси са само списъци с добри думи и пожелателни формулировки, а нашето желание е тези етични правила да се превърнат в действия, които да бъдат видими и осезаеми. Хората трябва да знаят какво следва да очакват от контакта с държавния служител – професионализъм и същевременно етично поведение. Също така е важно да се отбележи, че в нашите предложения е предвидена една много сериозна система за наказания и поощрения. Ако съответното лице работи съвестно, тогава то ще получи бонус за това, а ако не спазва нормите и правилата - ще бъде наказано. Не трябва да пропускаме и елемента на обучение, който също е много важен. От комуникацията ми с ръководители на антикорупционни структури в други държави стана ясно, че обучението срещу корупцията започва още от детската градина. Така се изграждат една чувствителност и тотална нетърпимост към явлението. Това трябва да въведем и в нашето общество, защото корупцията не може да бъде преодоляна само и единствено с усилията на администрацията. Тук гражданското общество има първостепенна роля и сила. Споменахте, че сте установили наличието на над 20 етични кодекса, но като че ли обществото е най-чувствително към морала и почтеността на народните представители? Ние разгледахме в рамките на проекта Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) в раздела „Етични норми за поведение“. За първи път през декември 2014 г. се прие цяла глава за етичните стандарти – това се очакваше отдавна от НС. ЦППКОП препоръчва инструменти, които ще оптимизират прилагането на етичните стандарти, както и ще повишат доверието в парламента. Единият от тях е въвеждането на регистър на подаръците, които депутатите получават – практика в европейските публични институции. Препоръчваме и създаването на т.нар. законодателно досие, в което да бъде записана цялата информация относно инициирането и приемането на даден закон. Там могат да се записват срещите на депутатите с бизнес и неправителствени организации, с граждани, с всички, с които народните представители имат контакт във връзка с даден законопроект. Това е една антикорупционна мярка срещу конфликта на интереси, задкулисната лобистка дейност и непрозрачните зависимости, за които непрекъснато говорим в обществото. Ползвахте ли при работата по доклада добри практики от други държави. Разкажете ни малко повече за чуждестранния опит. Ние се запознахме детайлно с добрите практики във Великобритания, Ирландия, Полша, Естония и др. Хората много преди нас са създали етични стандарти за поведение. Давам пример с Великобритания, където още през 1994 г. се създава публичен орган за стандарти в обществения живот. През 1995 г. се приемат 7-те принципа на Нолан, които са задължителни и трябва да бъдат осъзнати и спазвани стриктно от служителя в публичния сектор. Когато ги предложихме тук, ни обвиниха, че едва ли не са формулировки от тоталитаризма. Всъщност не са – те са създадени и работят в развитите западни демокрации. Центърът работи много сериозно в сферата на обществените поръчки и за въвеждане на електронни процедури. Част от Вашите препоръки са взети под внимание в здравеопазването. Какви по-точно са те? ЦППКОП разработи цялостна концепция за търговията с лекарства с провеждане на обществени поръчки чрез електронна платформа. Успяхме да обединим няколко инструмента, между които са електронната борса и електронните регистри. Участвахме в подготовката на постановление на Министерски съвет, с което министърът на здравеопазването се превръща в орган по възлагане. През август министърът д-р Петър Москов обяви обществена поръчка за закупуването и на самата платформа. Това означава, че всички търговци и потребители на лекарства ще работят през тази електронна борса. Наддаването ще бъде в низходяща градация. Търгът започва от определената регулирана цена, която държавата посочва, и на база на нея се намалява. Печели този, който е посочил най-ниска стойност. Това е добре както за болниците, които често имат проблем с бюджетите, така и за нас – като пациенти, които ще имаме възможност да закупим лекарства на много по-достъпни цени. Готов е проектът на новия ЗОП, той мина през Министерския съвет и вече е в парламента. Кои от вашите препоръки намериха място в него и какви са очкванията за ефекта от приемането на нормативния акт? Когато през февруари 2013 г. ние оповестихме нашето цялостно решение за електронните обществени поръчки, очаквахме, че мерките, които предлагаме, ще се случат бързо. Всъщност това е механизмът, по който ЦППКОП винаги е работил - предлагаме мерки за редуциране или елиминиране на корупционния риск в различни сфери, но отговорността за тяхното внедряване е на централната власт. Ако това не се случи, нашата работа е свършена само наполовина. И най-качествените анализи не могат да заменят политическите стъпки за прилагането на мерките. Обвиняват ни, че нашата дейност не дава резултат, но това не е вярно. Още през 2013 г., когато никой не говореше за електронни обществени поръчки, ние предложихме изцяло електронизиране на търговете и дори описахме конкретни технически платформи. Това осигурява повече прозрачност и равнопоставеност на участ­ниците на пазара - малкият и средният бизнес ще имат възможност да участват реално в конкурсите. Когато предложихме електронните обществени поръчки, ние представихме и цял пакет от мерки. В тях бе заложено, че трябва да има задължителен предварителен контрол. Без внимателно наблюдение на процеса всичко звучи като хубави намерения, но не и като реални действия. Камарата на строителите в България много добре знае, че дори Централният професионален регистър на строителя (ЦПРС), който е една изключително дисциплинираща мярка за бранша, се заобикаля и често обществените поръчки се печелят от фирми, които не са вписани и нямат нищо общо със сектора. Ние препоръчахме да бъдат създадени регистри, подобни на ЦПРС, и в другите браншове. Така няма да се налага при всяка процедура фирмите да доказват наново, че имат съответния опит и нужните характеристики. Всичко ще бъде отбелязано предварително и при нужда преди съответната процедура по Закона за обществени поръчки ще може да бъде проверено. Това са все още препоръки и добри намерения, които не са реализирани законодателно. В новия ЗОП са разписани, разбира се, всички електронни инструменти, които ние препоръчваме. Разширява се и обхватът на предварителния контрол на обществените поръчки. Има обаче още наши „рецепти“, които би следвало да бъдат изпълнени, за да сме сигурни, че при електронните поръчки ние няма да превърнем „хартиената“ корупция в „турбо“ корупция. Трябва да има достатъчно гаранции при провеждането на електронни процедури за това, че те ще спрат порочните практики. Друго наше предложение бе да се създадат централни служби по възлагане, които да бъдат разположени в шестте райони за планиране в България. Това щеше да позволи една допълнителна проверка на възложените поръчки. Нещо повече – щеше да се види доколко е целесъобразно разходването на това обществено благо. В много от случаите до този момент кметовете правят така, че конкурсът да бъде спечелен от приближена до тях фирма. Не е тайна, че корупцията в обществените поръчки е един от най-сериозните проблеми в България, който води до изтичане на значителен публичен ресурс. Говорейки на тази тема, какво мислите за новия ИСУН 2020. Система, в която се въвежда една унифицирана форма за кандидатстване. Оценката и отчитането също ще става по електронен път. Това според мен е голяма крачка напред. Какво е Вашето мнение? Точно така. Много е важно тези два-три плика при обществените поръчки да изчезнат, а всеки заинтересован да може да следи през цялото време онлайн как се случват процедурите. При тази борса за лекарства, за която говорих, всеки участник може да следи останалите конкуренти и техните заявки за цена. Това ще позволи да се правят промени на предложените суми в последния момент. Бъдещето е в електронните обществени поръчки. Ще дам пример с Европейската комисия, която се очаква отново да изготви Доклад за състоянието на корупцията в държавите - членки на ЕС. Тази година фокусът ще бъде прането на пари и електронните обществени поръчки. Така че тази реформа е необходима и ще постави държавата в една по-добра позиция. Няма как да не Ви попитам и за един друг закон, който Ви касае – антикорупционния. Той обаче не мина на първо четене в Народното събрание. Запозната ли сте с проекта и наистина ли има неща, които трябва да бъдат коригирани в него, така че да бъде приет, но и да е работещ? Ние участвахме в изготвянето на стратегическите насоки за превенция и противодействие на корупцията 2015 – 2020, с които стартира процесът по подготовката на законопроекта. Той ни бе изпратен от кабинета на вицепремиера по координация на европейските политики и институционалните въпроси Меглена Кунева. Проучихме го внимателно и направихме необходимите бележки - те са в насока на това, че трябва да се акцентира върху превенцията в закона. Превенцията спестява пари – тези разходи, които потъват в корупционни и административни пясъци. Превантивният подход на ЦППКОП бе високо оценен от Леони Хенсген, научен сътрудник в авторитетния германски институт за международно публично право „Макс Планк“. Аз не мога да коментирам случилото се в НС, защото там дебатът е политически. Много често зад политическата реторика се крият други съображения. Това, което излезе на преден план и ние разчетохме, бе, че има много съображения срещу анонимните сигнали и възражения по начина, по който ще се назначава ръководството на антикорупционното бюро. Явно, че в тази посока ще се работи върху законопроекта. Правилникът на Народното събрание дава възможност законопроект, който не е приет на първо четене, да влезе отново за разглеждане не по-рано от 3 месеца, време, през което той може да бъде основно преработен. Казахте, че имате бележки по нормативния акт, какви са? Ние искаме като институция, която работи срещу корупцията, да има повече потенциал, повече разписани хоризонтални връзки. Веднага ще дам пример с работата на Националната агенция по приходите (НАП). Защо НАП? Защото и сега, когато се установи разминаване в декларацията на съответното висше длъжностно лице и публичните регистри, веднага се извършва пълна ревизия на длъжностното лице. Тоест в момента тези факти и обстоятелства се проверяват от една армия от около 7000 чиновници. Заради това тази добра практика трябва да продължи. Нека не се заблуждаваме. Обществото очаква действия, очаква да види арести и белезници. Това значи по-сериозна работа с оперативните органи. Без помощ от страна на службите няма как да се достигне до успех. НАП има един изключителен инструментариум. Дори съвсем наскоро се подписа споразумение, по силата на което НАП ще получава от 53 държави информация за всички парични потоци на български граждани там. Как очаквате да се развие „ремонтът“ на закона? Още веднъж искам да подчертая, че обществото очаква реални действия. Всички виждат, че едни хора много бързо променят своя стандарт на живот, демонстрират понякога доста нагло благополучие и лукс. Това по никакъв начин обаче не се отразява в декларациите, които са подписали. Няма информация за имотното им състояние, нито пък е ясно дали има конфликт на интереси. Хората искат справедливост и възмездие, защото са натрупали разочарование от прехода. Цялата национална антикорупционна стратегия има един ясен акцент - работа по високите етажи на властта. Което значи, че всички действия ще бъдат фокусирани върху лицата, които имат най-голям достъп и възможност да се разпореждат с обществен ресурс, и, разбира се, неправомерно да се облагодетелстват. Има ли в други страни от ЕС подобни закони? Имаше едно много интересно обсъждане на практики на други европейски държави. Аз съм впечатлена например от полския опит. Директорът на полското бюро за борба с корупцията бе в България. Той е висш полицай с впечатляваща биография. От 900 служители в бюрото 800 са под пагон. Заради това там има успех при разрешаване на конкретните случаи. В Румъния същата структура се занимава с проверка на документите. Там работят ръка за ръка с независимата прокуратура, която има възможност да проверява тази информация. Румъния продължава да има една добра традиция в раследването на престъпления. Колкото и добър да е един закон, не по-малко важен е и човешкият фактор, хората, които ще го прилагат. Законът предвижда високи изисквания към служителите на бъдещата структура - антикорупционото бюро. Как ще се гарантира тяхната почтеност? Ние се постарахме да посочим, че предварителният тест за почтеност е един от елементите, който трябва да присъства в избора на хората. Разбира се, почтеността, лоялността, желанието да се свърши работа е много важно. Ще припомня, че бившият министър на правосъдието на Румъния и настоящ евродепутат Моника Маковей при своето посещение в България каза: „Не ви трябват промени в законите, а решителни хора!“ Тоест пак опираме до волята на хората и най-вече до гаранцията, че на тях ще им се даде възможност да работят. Какви са другите приоритети в работата на Центъра? Ние работим по една значима за обществото тема. Става дума за корупцията при отпускане на инвалидни пенсии. Очакваме в ранната есен да сме готови с резултатите от проекта. Това е тема, която вълнува голям брой граждани. Има различни тези в обществото. От една страна, че се източва бюджетът чрез корупционни практики, а от друга страна - проблемът със застаряването и влошеното здравословно състояние на гражданите продължава да е много тревожен. Пресечната точка е гражданите да получат адекватна социална подкрепа, от една страна, а от друга - да могат да полагат труд в зависимост от здравословното си състоянието. В момента ТЕЛК-овете са на подчинение на съответните болници, които са търговски дружества и съответно преследват търговски интереси. Има много проблеми, които сме установили и по които работим, като ще предложим конкретни мерки за решаването им. Сътрудничеството Ви с Камарата на строителите в България е дългогодишно. Планирате ли нови общи инициативи? За нас работата с Камарата е много важна. Това е един отлично подреден бранш. Ние препоръчахме другите сектори да последват този добър пример. Важно е всички браншове в страната да се обърнат първо към собствените си проблеми, да ги идентифицират и да работят за тяхното преодоляване и за подобряване на общото ниво на услугата. За нас различните проблеми са като индикатор за нещата, които не се случват както трябва както на полето на обществените поръчки, така и в цялото взаимодействие бизнес – администрация. Необходимо е да се работи в посока за отпадане на административната тежест. В строителството мога да дам пример с непрекъснато набъбващите изисквания, които направиха започването на един обект или ремонт много сложно и скъпо приключение. Така че се радвам на ползотворното сътрудничество с КСБ и ние ще продължим да провеждаме срещи. Дискусиите са важен източник на информация. Камарата има експертен потенциал, който е особено ценен, когато изготвяме нашите анализи. КСБ се доказа като лоялен и благонадежден партньор на ЦППКОП. А нашата кауза е обща – елиминиране на корупционните практики и подобряване на бизнес средата. Наскоро имахте рожден ден. Какво си пожелахте? Да съм жива и здрава, да се радвам на уважението и обичта на приятелите и на близките си и, разбира се, аз да им отговоря със същото.