Интервю

Томислав Дончев: Сътрудничеството ни с КСБ е еталон

На пазара в следващите 5 - 7 години ще излязат не по-малко от 20 млрд. лв.

В този формат - на същия форум се събираме за пета поредна година. Само за последните няколко месеца сходни теми имахме възможност да коментираме три или четири пъти. Интересното е, че всеки път успяваме да си кажем нещо ново. Това пък е индикатор, че нещата нито в държавните институции, нито в строителния бизнес стоят на едно и също място – непрекъснато се развиваме. Явно достигаме по-високо ниво и има динамика. В тази аудитория едва ли има смисъл да проблематизирам, вкарвайки в конфликт инвестициите в инфраструктура спрямо всички останали. Това беше тема с политически уклон отпреди няколко години. Днес темата е малко по-различна. Понеже дори най-големите скептици и критици не могат да оспорят нуждата от мащабни инвестиции във всякакъв вид инфраструктура. Днес задачата пред държавата е как да съчетаем тези вложения с останалите – в човешки капитал, образование, с всички други усилия за подпомагане на бизнеса. Особено на малките и средните предприятия. Защото е безспорен факт, че там, където нямаме транспортна свързаност или водоснабдяване – там няма шанс за икономиката. Наред с това, ако разчитаме само на инфраструктурата като единствен фактор за развитието й – това би било илюзия. Миксът от усилия във всички сфери е тежкото предизвикателство, което стои пред нас. Председателят на КСБ инж. Светослав Глосов каза: „Готови сме и можем да строим.“ Знам това. Успокояващата новина е, че в хоризонт между 5 и 7 години на пазара, образно казано, ще излязат не по-малко от 20 млрд. лв. Половината – от еврофондовете, останалите – от бюджетите на държавата и на местните власти. Тези средства ще минат през сметките на публичните институции. За вас съществен въпрос е каква част ще минат през сметките на фирмите. И това зависи до голяма степен от самите вас. Един от уроците, който научихте и научихме в последните години по повод изпълнението на големи инфраструктурни проекти, е, че пазарът е в режим ако не на глобална, поне на европейска конкуренция. По традиция разсъждаваме само за българския пазар – с какво разполагаме от еврофондовете и от бюджета. Ще ми се повече да разсъждаваме за експортния потенциал на българския строителен бизнес. Ако допреди 5 години коментирахме отличния опит на фирмите ни в пътното строителство и по-слабата им подготвеност по отношение на съоръжения за третиране на отпадъците и тези във водния сектор, сега ситуацията е съвсем различна. Български компании сами или в партньорство с големи западноевропейски играчи натрупаха голям опит. На мен ми се иска да видя повече да изпълняват мащабни проекти и в чужбина и смятам, че имат шанс за това. Според мен най-доброто от гледна точка на експанзия на нови пазари предстои. Именно заради натрупания опит. Традиционно изчерпваме разговора за предизвикателства, като говорим за пари, време и качество. По всеки от тези въпроси има какво да се каже. Може да коментираме различните видове инфраструктура. По никакъв начин не бива да противопоставяме големите на малките проекти. Няма как да имаме добра свързаност с магистрални съоръжения и в същото време да пренебрегваме пътищата от I до II клас. Няма как да противопоставяме инвестициите в тежката транспортна инфраструктура с тези в околната среда например. По-скоро искам да ви провокирам с други теми. Едната касае иновациите. Както във всяка друга сфера, така и в строителството те носят колкото по-голяма конкурентоспособност за съответната фирма, толкова по-добри срокове, условия и продукт. Какво е нивото на внедряване и ползване на иновации от българските строители? Убеден съм, че повечето от вас имат какво да кажат. Другата важна тема е човешкият ресурс и качеството на неговата квалификация. В последно време с нея започват и свършват разговорите ми с биз­неса. Последно ще допълня, че сътрудничеството ни с Камарата не е добро. То е еталон. Иска ми се с повече браншови организации да имаме подобно партньорство. Не само поради факта, че КСБ има изконната претенция да твърди, че представлява строителния бранш, но и поради натрупания капацитет. Когато се занимаваме със законотворчество, вземаме оперативни решения и се консултираме, в най-кратък срок можем да получим зряло становище. За разлика от много останали браншове, при които едната асоциация казва едно, втората – друго, а ако има трета – неин „дълг“ е да каже нещо различно от първите две. Такъв проблем с Камарата нямаме, за което им благодаря. С тях свършихме много работа. Тепърва има да изпълним още важни задачи. Рестартирахме изцяло изготвянето на закона за еврофондовете, той мина през ключовите комисии в парламента. Коментиран беше и новият Закон за обществените поръчки. От тук нататък голямата задача е да рестартираме усилията по отношение на типовите документи, които да се използват при възлагането.