Интервю

Лиляна Павлова: Строителният бранш може да разчита на 12 млрд. лв. по линия на МРРБ до 2022 г.

Приоритетът е да се завърши магистралният пръстен на страната

Радвам се отново да сме заедно. За пети пореден път сме на традиционната конференция на КСБ. Искам да благодаря на Камарата за партньорството, което поддържаме от много години. То е изключително важно, включително и в рамките на Консултативния съвет към министъра, който провеждаме регулярно – един неформален, а реален форум, на който обсъждаме и законодателните инициативи, промени, наредби. Строителният бранш може да разчита не само на новия програмен период 2014 – 2020 г. Нашето желание е все повече инвестиции в инфраструктура да се осигуряват на принципа на публично-частното партньорство (ПЧП). Не трябва да се фокусираме само върху еврофондовете въпреки факта, че над 80% от обществените поръчки, свързани с инвестиции в строителството и публичната инфраструктура, в момента се извършват имено със средства от ЕС. Трябва да си пожелаем този процент да спада, защото само това е доказателство за добра икономическа активност. Следейки статистиката, с радост може да отбележим, че освен поръчките за инфраструктура, в последната година имаме сериозно раздвижване на пазара, свързан с изграждане на жилищни и бизнес сгради, което е обнадеждаващо. Вицепремиерът Томислав Дончев каза, че строителните компании в България ще се конкурират на пазар с обем 20 млрд. лв. през настоящия програмен пе­риод. Повече от 50% от тези възможности ще дойдат по линия на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Това е реално и постижимо. Строителният бранш в страната може да разчита на 12 млрд. лв. до 2022 г. и е важно проектите да бъдат реализирани. Средствата ще се осигурят от няколко източника и програмите, които МРРБ управлява или по които е бенефициент. Оперативна програма „Региони в растеж 2014 - 2020“ („ОПРР 2014 – 2020“) ще осигури 3 млрд. лв. за развитието на общинска инфраструктура основно в големите и по-малки населени места. Общо 920 млн. лв. са средствата по програмите за трансгранично и транснационално сътрудничество, за които малко и рядко говорим, но те имат своя сериозен принос. Макар и не в особено голям размер, те също дават възможности за развитие на граничните региони. Факт е, че в тези средства се включва и финансирането, което и партниращите държави получават. Въпреки това не трябва да подценяваме и този немалък ресурс. МРРБ участва в общо 12 програми, като е Управляващ орган на тези за трансгранично сътрудничество със Сърбия, Македония и Турция, насоките за кандидатстване, по които вече са обявени, и е партньор по останалите. България работи и по много транснационални регионални стратегии на Европа, като програмата за „Черноморския басейн 2014 – 2020“, Стратегията на ЕС за Дунавския регион. В тях са заложени важни проекти, не само пътни, по които трябва активно да участваме и да отстояваме своя интерес. Какви са възможностите? Стартирахме реализацията на ОП „Региони в растеж“. Обявена е поканата за представяне на проекти от 39-те големи общини, които освен бенефициенти са и междинни звена. Те са тези, които ще избират проектите. На принципа на тази децентрализация, която пилотно правим през програмата „Региони в растеж“, това е и опит да се даде шанс и самочувствие на общините сами да си определят проектите. Инвестицията е в техни ръце. Очаквам след приключването на местния вот този процес да бъде ускорен максимално. По същия начин е предвидено финансиране и за 28-те малки града, които приоритетно ще могат да изпълняват мерки за енергийна ефективност. Винаги сме казвали, че магистралите са важни, но и регионалните 1, 2 и 3 клас пътища остават в обхвата на програмата. С 380 млн. лв. до ноември Агенция „Пътна инфраструктура“ трябва да има готовност да кандидатства за финансиране на рехабилитация и реконструкция на малки пътища. Със средства от „ОПРР 2014 – 2020“ ще бъдат подкрепени реформите в няколко важни сфери. Първата е професионалното образование. Промените в средното образование са насочени имено към професионалните гимназии, които произвеждат кадрите, необходими на бизнеса. Започваме с инвестиции там. Ще бъдат осигурени средства за ремонт, оборудване и създаване на специализирани лаборатории, които да осигурят повече практически занимания. В допълнение ще продължат вложенията и във висшите учебни заведения. Чрез програмата подкрепяме и реформата в здравеопазването. Изключително важна промяна. В „ОПРР 2014 – 2020“ са предвидени 163 млн. лв., с които ще бъде извършен ремонт на спешни центрове и стационари и ще бъдат купени линейки за населените места в страната. Докато през приключващия програмен период 2007 – 2013 г. инвестирахме в здравна инфраструктура с фокус върху онкологията – апаратура и ремонт на специализираните болници, то настоящият е изцяло ориентиран към спешната помощ. МРРБ извървя много стъпки за реформата във ВиК сектора. Министерството е предвидило значителни инвестиции за този сектор за настоящата и следващата година, като те ще възлизат на общо 250 млн. лв. Така ще можем да изпълним поставеното от ЕС условие към България за този период строителство да се реализира само ако в 28-те области, приравнени на 28 водни територии, има един оператор, изготвено е прединвестиционно проучване и се кандидатства с една апликационна форма. В момента сме в тръжна процедура за избор на изпълнители, които имат най-важната задача да определят приоритетите и да направят проучване за всички области, които са преминали през реформата. 50% от областите са готови и я изпълниха. За 15 предстои да се определят проектите и нужните инвестиции. Тръжната процедура за изпълнители на прединвестиционните проучвания може да приключи до края на годината, след което те да бъдат изготвени, като през 2018 г. ще може да започнат водни проекти по ОП „Околна среда 2014 – 2020“. Паралелно с това продължават инвестициите в строителството на язовири, като вече е започнало доизграждането на яз. „Пловдивци“ и пречиствателните станции за питейни води към него. До края на годината ще се избере изпълнителят за яз. „Луда Яна“ и съответната пречиствателна станция. Предвидена е и рехабилитация на яз. „Студена“. Продължаваме със строителството и инфраструктурните мерки в подкрепа на визията на деинституционализацията. Тоест с изграждането на сгради и къщи, които осигуряват условия, близки до семейната среда, за деца с увреждания или без родители. Нов момент за периода 2014 – 2020 г. са домовете за възрастни хора. Ще осигурим модерна инфраструктура и подходяща среда, близка до семейната. Няма да пропуснем и туристическите атракции. Със 100 млн. лв. безвъзмездно финансиране, допълнено с финансов инженеринг, ще продължи подкрепяме тези обекти. Програмата за енергийна ефективност ще е важен елемент от плановете на правителството и на министерството. Започнахме с 1 млрд. лв. Осигурените към момента средства са само първата стъпка. Надяваме се, че от следващата година ще можем мащабно да увеличим броя на сградите така, че средствата за програмата за енергийна ефективност да достигнат до планираните 2 млрд. лв. Одобрени са около 1500 постройки. За голяма част от тях са готови конструктивните и енергийните обследвания и се избират изпълнители. Очаквам 2016 г. да е пикова в изпълнението на програмата. В размер на 1,2 млрд. лв. от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) са средствата за пътища през новия програмен период, което е почти с 50% по-малко от предишния. По тази причина ще се разчита на промяна на подхода – по-скоро бюджетно финансиране и публично-частно партньорство за така необходимите и важни приоритетни пътни проекти, които искаме да реализираме в следващите години. Беше приета Стратегията за развитие на пътната инфраструктура за периода до 2022 г., според която максималният размер на необходимите средства за всички класове пътища е 12 млрд. лв. За да бъдем реалисти, сме приоритизирали няколко проекта. Това са лот 3 на АМ „Струма“, заедно с резервните проекти по „ОПТТИ 2014 – 2020“. Фокусът след това ще бъде насочен към доизграждането на АМ „Хемус“, както и строителството на участъците София – Калотина, София – Видин, Русе – Търново и тунела под връх Шипка. Приоритетът за нас е да се завърши магистралният пръстен на страната, след което да реализираме вертикалните връзки. Целта е с повече приходи да бъде реинвестиран по-голям ресурс в развитието на пътищата. Възможности има, перспективата е голяма и съм уверена, че със съвместни усилия ще можем успешно да реализираме проектите.