Ивелина Пенева: Фирмите от сектор „Строителство“ могат да бъдат бенефициенти на мерки за енергийна ефективност по ОПИК

Мирослав Еленков Г-жо Пенева, какви резултати може да отчетете за старата Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“ от приключващия програмен период 2007 – 2013 г.? Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007 – 2013“ (ОПРКБИ) е в ключов етап от своето изпълнение. До края на тази година следва да бъдат подадени финалните искания за плащане от страна на бенефициентите, както и приключването на физическото изпълнение на всички проекти по програмата. Паралелно с това се работи усилено и по новите две оперативни програми – „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“ и стартирането на „Инициатива за малки и средни предприятия 2014 – 2020“. Към настоящия момент по ОПРКБИ в процес на изпълнение са 311 договора за безвъзмездна финансова помощ от общо сключени по програмата 3154. Договорените средства са 101,83% от бюджета на програмата, или това са 2,314 млрд. лв. Изплатените средства са 90,75%, или около 2,273 млрд. лв., а сертифицираните средства са 83,50% (1,898 млрд. лв.). В края на програмния период тече интензивен мониторинг и верификация по договорите в процес на изпълнение. От началото на годината до момента са верифицирани 935 искания на бенефициенти на обща стойност около 294 млн. лв. В последните месеци проектите в процес на изпълнение са подложени на интензивен мониторинг, което позволява регулярно проследяване статуса на всеки отделен договор за безвъзмездна финансова помощ. Особено внимание се обръща на два ключови проекта – „Създаване на научно-технологичен парк“ и „Изграждане на междусистемна газова връзка България – Сърбия”, за които има предвидени средства и през настоящия програмен период. Би могло да се обобщи, че по ОПРКБИ е предоставена подкрепа за стартиращи или съществуващи предприятия с новаторски потенциал, както и за създаването на благоприятни условия за развитието на иновативни компании и укрепване капацитета на българските научни организации за въвеждане на научноизследователска и развойна дейност. По този начин ще се подобри производителността на фирмите, развитието на нови и качествени продукти и услуги с по-висока добавена стойност. Ще се оптимизират и производствените методи и процеси. Също така финансирането е насочено и към предоставяне на средства за подобряване на технологиите и управлението в предприятията (средства за инвестиции в съвременни материални и нематериални активи, постигане на съответствие с международно признати стандарти, въвеждане на енергоспестяващи технологии). Във фокуса е и създаването на инфраструктура в подкрепа на бизнеса (финансиране на организации, които включват институции, подпомагащи предприемачеството и предоставящи широк набор от информационни и консултантски услуги за стартиращи и съществуващи фирми) и помощ за въвеждане на енергоспестяващи технологии и използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), насърчаване на бизнес кооперирането и клъстерите (финансиране на клъстери – управление и общи инвестиционни потребности, подкрепа за индивидуалните членове на клъстера, включително консултации, инвестиции и обучение). В резултат на направените инвестиции по ОПРКБИ във фирмите са въведени сертификати за управление на качеството, което подобрява процесите на производство и управление в българските предприятия в съответствие с международно признатите стандарти. Едновременно с това е постигнато и намаляване на средната възраст на технологичното оборудване в компаниите. Немаловажен е и фактът, че са разкрити нови работни места в резултат на изпълнението на проектите по оперативната програма. Подкрепените МСП са въвели в употреба нови технологии и продукти. Изпълнени са успешно проекти за подобряване на информационно-комуникационните технологии. Колко са рисковите проекти по ОПРКБИ? Има ли опасност от загуба на средства? С оглед осигуряване на успешното приключване на договорите по програмата и минимизиране на риска от загуба на средства Управляващият орган (УО) е предприел мерки за текущо наблюдение на рисковите проекти. Своевременно подпомагаме бенефициентите и ускоряваме процесите по верификация и плащане по проектите. Искам да уточня, че като рискови се определят проектите, които се изпълняват твърде продължително време и евентуално има опасност да не приключат в срок. Такива по старата оперативна програма са 29 с обща стойност 26 млн. лв. Те няколко пъти са били удължавани и имат договори с подизпълнители, по които тепърва ще се правят доставки. Надявам, че ще бъдат финализирани до края на годината. Какви са грешките, които не бива да повтаряме през новия програмен период? Сред основните научени уроци от периода 2007 – 2013 г. е, че административната тежест е едно от сериозните предизвикателства пред формирането на по-голям интерес за участие в процедурите по ОПРКБИ. За да минимизираме трудностите пред бенефициентите, предстои да бъдат предприети редица мерки, свързани с намаляването на административната тежест в контекста на процеса – както по подготовка на проектните предложения, така и при тяхното изпълнение, отчитане и плащане. В рамките на „ОПИК 2014 – 2020“ предвиждаме да бъде разширено приложното поле на действие на електронното подаване и отчитане на проекти чрез Информационната система за управление и наблюдение (ИСУН) 2014 – 2020 г. Това е и част от планираните мерки на национално ниво за облекчаване на процеса на кандидатстване и изпълнение на проекти, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове. В процеса на реализация на проектите едно от най-честите препятствия за бенефициентите е тяхното финансиране (осигуряването на съфинансиране и мостово финансиране), което в рамките на програмния период е и най-честата причина за прекратяване на договори. Този проблем е разрешен в известна степен с Решение №300/2013 на МС, с което се дава възможност авансовите плащания към бенефициентите да се увеличат до 65% от стойността на предоставяната безвъзмездна финансова помощ. Дадена е възможност на бенефициентите по ОПРКБИ да включват в междинни отчети изплатените от тях аванси по договори. Облекчения в тази посока са предвидени и през настоящия програмен период – авансовите плащания могат да достигат до 40% от стойността на финансовата помощ, а общата стойност на авансовите и междинни плащания – съответно до 95% от общо допустимите разходи. Основно предизвикателство и за бенефициентите, и за Управляващия орган е честата промяна на нормативната уредба, свързана с провеждане на процедури за избор на изпълнител. Изменението на националното законодателство (ЗОП и приложимите постановления на Министерския съвет) е насочено изцяло към облекчаване на дружествата при провеждането на процедурите за избор на изпълнител. Но всяка промяна води до разработване на нови типови образци и изготвяне на указания от страна на УО по отношение настъпилите трансформации. Това от своя страна изисква технологично време и респективно води до забавяне при изпълнението на проектите. Една от слабостите, които също не трябва да бъдат допускани през новия програмен период, е и неравномерното планиране и обявяване на процедури за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В програмния период 2007 – 2013 г. това доведе до наличието на моменти с изпълнение на малък брой договори, а след това до струпване на голям брой проекти в процес на изпълнение. В резултат се затруднява работата на Управляващия орган като цяло и това е предпоставка за допускане на закъснения в навременното приключване на приложимите проверки и забавяне на плащанията. Какво очаквате от новия програмен период и от ОП „Иновации и конкурентоспособност”? Какво е различно в сравнение със старата програма? Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“ надгражда инвестициите в разработване и внедряване на иновации и увеличаване на производствения капацитет, реализирани по ОПРКБИ. Това ще се постигне чрез допълнително фокусиране на наличния ресурс по Приоритетна ос 1 в специфичните тематични области на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС), а по Приоритетна ос 2 – в секторите, идентифицирани в Националната стратегия за насърчаване на малки и средни предприятия (НСНМСП). Един от основните приоритети в работата на Министерството на икономиката като УО на ОПИК през новия програмен период ще бъде осигуряването на необходимите практически насоки и цялостна подкрепа на предприятията както в процеса на подготовка на предложенията, така и впоследствие при изпълнението на одобрените проекти. В тази връзка за първи път на кандидатите по ОПИК ще бъде осигурена възможност за участие в обучения за разясняване на практическите аспекти на подготовката на проектни предложения и стъпките за кандидатстване. Те ще бъдат организирани в допълнение на информационните дни, които УО ще продължи да провежда в страната по всички отворени за кандидатстване процедури. Като нов момент през програмен период 2014 – 2020 г. можем да посочим и електронизирането на процесите по кандидатстване, оценка и отчитане на проектите. В тази връзка в процес на приключване е изграждането на информационна система за управление и наблюдение на структурните инструменти на Европейския съюз, като за момента изцяло разработени са модел „Кандидатстване“ и модул „Оценка“. Методът за кандидатстване, който беше избран за първата обявена процедура по ОПИК – „Подобряване на производствения капацитет в МСП“, се състоеше в попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаването му от фирми, които не притежават квалифициран електронен подпис (КЕП). Всички останали документи се подават на хартия в УО в рамките на съответните крайни срокове по процедурата. За новите предвидени за обявяване процедури се планира изцяло електронно кандидатстване. С оглед максимално улесняване на работата със системата и процеса на кандидатстване УО на ОПИК разработва и публикува заедно с насоките за кандидатстване по съответната процедура и подробни указания за попълването на електронния формуляр. До края на годината ще бъдат отворени още две процедури – разкажете повече за тях. Какво ще се финансира и кои могат да бъдат потенциалните бенефициенти? ОПИК стартира с обявяването на първата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) в подкрепа на българските предприятия. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по нея е в размер на 293 374 500 лв. Тя е ориентирана към подобряване на производствените процеси, разнообразяване на продуктовия асортимент и внедряване на нови технологии. Първият краен срок за набиране на предложения по процедурата „Подобряване на производствения капацитет в малките и средните предприятия“ приключи на 8 юли 2015 г. В процес на оценка са 844 проекта, които са подадени от предприятия с код на основна икономическа дейност в секторите на нискотехнологичните и средно нискотехнологичните промишлени производства. Вторият краен срок за кандидатстване приключи на 8 септември. Броят на постъпилите проектни предложения е 280. Те са от фирми в секторите на високотехнологичните и средно високотехнологичните промишлени производства. Към момента могат да се подават проектни предложения от кандидати с код на основна икономическа дейност в секторите на интензивните на знание услуги. Третият краен срок е 9 ноември 2015 г. Очаква се да бъде обявена и процедура „Подкрепа за внедряване на иновации в предприятията“. Основната й цел е насърчаване на иновационните дейности в компаниите в една от четирите тематични области на ИСИС. Допустими ще бъдат микро-, малки, средни и големи предприятия. Интензитетът на помощта е 25 – 90% в зависимост от категорията фирма и вида финансирана дейност. Минималният и максимален размер на БФП са съответно 100 000 лв. и 1 500 000 лв. Процедура „Енергийна ефективност в МСП“ е планирана за обявяване през декември. Предвиденият бюджет е 50 млн. евро. Видно от наименованието й е, че допустимите кандидати следва да са микро-, малки или средни предприятия. Чрез подкрепените проекти ще се цели подобряване на енергийната ефективност на дружествата и използване на енергия от ВЕИ. Параметрите по отношение на минимален и максимален размер на БФП са съответно 50 000 лв. и 1 500 000 лв., а интензитетът на помощта е в рамките на 35% и 70% в зависимост от приложимия режим на държавна помощ, категорията предприятие и района за планиране, в който ще се изпълнява проектът. Понастоящем се извършва анализ на изпълнението на процедура „Енергийна ефективност и зелена икономика”. При разработването на документацията по нея, включително и по отношение на механизма на оценка и изпълнение, ще бъдат взети предвид направените изводи и препоръки с оглед осигуряване максимално ефективно и безпроблемно изпълнение на проектите. Кои са най-големите очаквани ползи от програмата за българската индустрия и за бизнес? ОПИК е основният програмен документ на национално ниво, очертаващ помощта за българския бизнес от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) за периода 2014 – 2020 г. Водещата й цел е постигане на динамична и конкурентоспособна икономика чрез развитие на иновациите, предприемачеството, капацитета за растеж на малките и средните предприятия, енергийната и ресурсната им ефективност. Три от общо петте приоритетни оси на програмата са пряко насочени към развитието на бизнеса. Очакваните резултати от изпълнението на ОПИК са да бъдат подпомогнати повече от 9000 предприятия чрез безвъзмездни средства и финансови инструменти, да се мобилизират повече от 1 млрд. евро частни инвестиции. Да се увеличи делът на иновативните предприятия, както и производителността на МСП и тяхната експортна ориентация, да се улесни достъпът до финансиране и да се допринесе за намаляването на енергийната интензивност на икономиката. Един от проблемите пред строителите е остарялата техника. В тази връзка какви са възможностите за кандидатстване по ОПИК от страна на строителния бранш? Фирмите от сектор „Строителство“ могат да бъдат бенефициенти по мерки за енергийна ефективност в рамките на инвестиционен приоритет 3.1 „Енергийни технологии и енергийна ефективност“, както и по планираните финансови инструменти в рамките на приоритетни оси 2 и 3 от програмата, които към момента са в процес на разработване. Допустимите дейности и разходи са предмет на конкретизиране в насоките за кандидатстване по съответната процедура за предоставяне на помощта. Съгласно Индикативната годишна работна програма (ИГРП) за 2015 г., през декември е предвидено обявяването на процедура „Енергийна ефективност в МСП“, като допустими по нея са микро-, малки и средни предприятия. Съгласно проекта на ИГРП за 2016 г., през октомври следващата година планираме да обявим и процедура за енергийна ефективност в големи предприятия. Какви съвети ще дадете на бъдещите бенефициенти? Основният фокус на новата програма пада върху гръбнака на българската икономика – малките и средните предприятия. За част от мерките, подкрепяни по ОПИК, допустими бенефициенти ще бъдат и големите предприятия. Предвидено е и подпомагане за клъстери, офиси за технологичен трансфер и технологични центрове, „София Тех Парк”, различни агенции и ведомства, предоставящи услуги в полза на бизнеса. Приоритетна ос 4 е насочена към изграждането на фаза 2 на междусистемната газова връзка България – Сърбия, като бенефициент по този проект е Министерството на енергетиката. Искрено се надявам, че опитът, натрупан през първия програмен период, ще си каже думата и грешките, които са правени при управлението на проектите, няма да бъдат допускани отново. Основен извод от периода 2007 – 2013 г. е, че капацитетът на голяма част от бенефициентите за подготовка и изпълнение на подобен тип проекти е недостатъчен, като това включва и т.нар. институционални бенефициенти. С оглед на преодоляването на идентифицираните проблеми по „ОПИК 2014 – 2020“ са предвидени възможности за подкрепа на мерки за повишаване на административния капацитет на бенефициентите за подготовка и изпълнение на проекти. Ще бъдат финансирани дейности, свързани с организиране и провеждане на обучения, изготвяне и изпълнение на оценки, анализи и планове за действие за укрепване на административния капацитет на бенефициентите на ОПИК, както и изследване на нуждите и очакванията на отделните групи кандидати с оглед по-добро фокусиране на програмата.