Държавата малко закъсня с помощта си

Прочетена: 19

Инж. Жасмина Венкова е завършила ВХТИ – София, специалност „Технология на силикатите”, след това работи и специализира в Германия. Ръководител е на шеф-монтажа на два завода – в Бухвелдхен и Лихтерфелд. Последователно е представител на фирма „Манесман Дематиг” АД, а след това на фирма „Келер” GmbH – производство на машини за производство на строителна керамика. От 1999 г.
е главен секретар на Българския съюз на керамиците. През 2006 г. постъпва на работа в новосъздадената фирма „МЦ-Баухеми” ЕООД като мениджър продажби, направление „Конструктивни материали”, където спадат материали за производство на бетони, хидроизолации, бетонова козметика, саморазливни подове и замазки и др. Член на КСБ от 1999 г. По нейна идея фирма „МЦ-Баухеми” ЕООД става член на КСБ и обособява направлението на производителите на строителни материали в КСБ. Инж. Венкова е член и на Българския институт за стандартизация.


Инж. Венкова, как приемате факта, че вече официално сте част от ръководството на ОП на КСБ – София, като член на Контролния съвет? Използвам думата „официално”, защото и преди да ви изберат на тази уважавана позиция, бяхте част от софийското ОП. Какво означава това за вас?
Действително това, че колегите от София ми гласуваха доверие, за мен е голям успех и същевременно признание за работата ми в полза на областното представителство. В личен план означава и повишаване на имиджа и авторитета на компанията, в която работя „МС – Баухеми” – България.

Разкажете малко повече за вашите задължения на новия пост?
Като членове на Контролната комисия заедно с акад. Ячко Иванов и инж. Александър Витков ще следим изпълнението на всички взети решения. Ще имаме и директни задачи за контрол на изоставащи обекти, на обекти, в които има проблеми, и др. Най-общо мога да кажа, че нашата комисия ще бди за правилното протичане работата на Управителния съвет на ОП на КСБ – София.

Какви цели си поставяте като част от ръководството на ОП на КСБ – София?
Определено мога да кажа, че ОбС на ОП на КСБ – София, е много добър и е съб-рал инициативни хора. Всички те работят с устрем и желание за по-добро развитие на организацията и в помощ на строителните фирми. Смятам, че съвместно ще можем да помогнем на колегите и на нас самите, защото в тези трудни години само фирмите, членуващи в Камарата, имат възможност да се поддържат, да си помагат и да работят в екип.

Инж. Николай Станков е новият председател на софийските строители. С него ще работите няколко години.
Да, това е един невероятно отдаден, млад, интелигентен и образован човек, съчетаващ натрупания опит и знания в строителството у нас и в международен аспект. Мисля, че колегите много го харесват и одобряват. В общи линии само суперлативи бих могла да кажа за него.

Какво се случи след първото събиране на новото ръководство и какво конкретно беше обсъдено на него?
Осъществи се една разширена среща на стария с новия Областен съвет. Беше разпределена работата по ресори, получи се предаване на щафетата от старото на новото ръководство. Обсъдихме и въпроса за построяване на собствена сграда на КСБ. На събранието присъстваше и изп. директор инж. Иван Бойков. Той направи преглед на 11-те предложения във връзка с новата сграда и след подробно обсъждане се взе единодушно решение. В новата сграда ще се помещава и Областното представителство на София. Аз лично смятам, че тази сграда ще изпълни новите изисквания и ще отговори на потребностите ни. Когато преди 2-3 години ни поканиха в Германия и ни приеха за член на ФИДИК, ние видяхме, че всяка една организация, държаща на имиджа си, е абсолютно задължително да има собствена сграда.

Очертахте ли приоритети за работа?
Да, ще бъде изготвен и план за работа, съобразен с много задачи и конкретни решения, които ще бъдат оповестявани своевременно.
Взехме решение да се посетят различни строителни обекти, които в момента се строят или са в довършителна фаза и това се прави в момента.

Каква е целта на тези посещения?
Идеята е обмяна на производствен опит между строителните фирми, а така също и контрол…

Според вас на какво ниво е комуникацията на сегашното ръководство на КСБ и на ОП на КСБ – София, с правителството и ресорните министри, които имат отношение по различните проекти, свързани със строителството?
За тези няколко месеца, откакто инж. Светослав Глосов е председател на КСБ, мисля, че работата му сама по себе си показа, че КСБ зае много важно място в страната ни. Прави впечатление добрият диалог между инж. Светослав Глосов и министър Росен Плевнелиев, респ. диалогът между Камарата и МРРБ. Освен това бих казала, че всички, които четат нашия вестник „Строител” редовно, могат да проследят дейността на инж. Глосов. Ще забележат засилващите се международни контакти, разговорите му на правителствено ниво и мисля, че той се справя чудесно.

Логичен ли беше изборът на г-н Глосов за председател на КСБ?
Да, и е перфектен. Мисля, че той наистина е точният човек за този пост. Това е най-добрата кандидатура. Инж. Светослав Глосов е колега, специалист и човек, който, убедена съм, ще води КСБ напред. Ние всички заедно, подкрепяйки го, повишаваме имиджа на строителите в България и чужбина. След неговото избиране се осъществиха много срещи, в които участваха български делегации. Новият председател успешно търси различни фронтове за изява на българските фирми тук, в България, и навън, за да може да се разшири и подобри пазарът на строителството.

Какво конкретно смятате, че трябва да се промени в работата на ОП на КСБ – София?
Според мен това, което е нужно, не е промяна, а едно допълнение към всички останали мероприятия, които бяха реализирани през последните години. Трябва да се провеждат повече срещи между ОП на КСБ – София, и другите представителства в страната, да се подпомага развитието на проектите, които идват по европейските фондове и специално – инфраструктурните. Мисля, че е добре да се създаде такава организация на работа, която да отчита нуждите на членовете на Камарата по региони. Това се налага, защото нещата са много различни. Например в София всичко е много по- централизирано и ние имаме повече информация, отколкото колегите ни в страната. Какво имам предвид? Да има по-голяма възможност за информация, засягаща европейските проекти, начините за усвояване на средствата по тях и изготвянето на документацията за участие.

Как можем да променим негативния си имидж в ЕС, че има корупция при обществените поръчки?
Коректна и почтена работа, прозрачни действия, лоялна конкуренция! Всичко това, което е определящо в ЕС, е необходимо да бъде определящо и за нас в България.

Бизнесът недоволства от тромавата администрация. Тя от своя страна обвинява него, че предлага рушвети… Къде са проблемите?
Навсякъде. И в администрацията, и в бизнеса има грешки. Има нелоялност и неточности. Ако ние сами не променим тези неща и коректността си един към друг, проблемите ще продължат да съществуват.

Трябва ли в комисиите, които отварят офертите по обществените поръчки, като антикорупционна мярка, да участват експерти на КСБ?
Да, задължително. Трябва да има представител на КСБ в комисиите, които контролират процеса на обществените поръчки. Нали искаме всичко да е прозрачно, нали искаме сивата икономика да изчезне. Аз не мога да си обясня защо това досега не е направено. Една съвместна работа би била много полезна за всички участници в процеса.

Какво още трябва да се промени като процедури при обществените поръчки, за да станат те още по-прозрачни, за да изчезне съмнението, че големите далавери са там?
В тази насока не съм специалист, но мисля, че не всичко е достатъчно прозрачно и коректно. Може би трябва да има изготвен правилник за участие в обществени поръчки и други търгове и да се следи за спазването му.

Трябва ли да се засили вътрешната комуникация и информираност между фирмите в КСБ?
Да, определено така мисля. Трябва да има по-силна връзка между строители, архитекти, проектанти и производителите на строителни материали, за да може лесно и качествено да се внедряват нови, модерни технологични решения и материали. Затова много често се случва да няма информация за нови продукти, за нови технологични решения по простата причина, че се къса връзката между професионалните групи хора. Мога да дам пример с нашата фирма. Конкуриращи се фирми ни предлагат на своите конкуренти, т.е. хората, които по някакъв начин са стигнали до определени продукти и технологични решения, а не тези, които трябва да го правят. Да има по-силна и динамична връзка между строители, архитекти и проектанти и производители.

Как може да стане това?
Мисля, че това може да се поеме като задача от областните представителства на КСБ. Повече съвместни срещи, симпозиуми, научни конференции и др. Трябва да има засилване на тази връзка и това ще доведе до по-добра работа, по-добра осведоменост и по-добри резултати.

Кои са ключовите стъпки, които това ръководство на КСБ трябва да направи в рамките на мандата си?
Една от важните задачи е да се направи всичко възможно да се усвои максимумът от отпуснатите пари по европейските фондове за България. Това означава, че строителните фирми трябва да се насочват и подпомагат в разработването на проектите, така че те да бъдат одобрени. Според мен в България има достатъчно квалифициран опит и специалисти това да стане. Необходимо е да бъдат усвоени тези средства и новите инвестиции да влязат в страната ни. Това е една невероятна възможност за всички нас,

Какви са трудностите в строителния бранш към днешна дата?
На първо място е кризата, която постепенно започва да отминава. От собствен опит мога да кажа, че тази година много трудно се работеше и работи. Няма пари, голяма междуфирмена задлъжнялост и дори нежелание да се плаща. Тези 11 месеци бяха изключително трудни. Въпреки това нещата се раздвижват, макар и много бавно. Според мен поне още половин година ще бъде тежко за бранша.

Само кризата ли е виновна за това, че 1100 фирми не се пререгистрираха в ЦПРС, и какъв сигнал излъчва това?
Да, на първо място. Няма строителство. Няма средства. Строят се само пътища. Реализират се малки инфраструктурни проекти – площади, улици, тротоари, реконструкции на детски градини и училища. Това по принцип беше наложително, защото много от тях бяха в лошо състояние. Голяма е безработицата в отрасъла. Много фирми участваха за малко на брой проекти. Просто строителството де факто беше в застой.

Държавата помага ли на строителния бранш и как?
Държавата малко закъсня с помощта си, която все още не е достатъчна. Вследствие на това много фирми тази година не се пререгистрираха.

Невръщането на ДДС в срок от държавата как се отразява на бизнеса и продължава ли тази практика?
Лошо. Има много фирми, които казват, че не са си получили ДДС в определените срокове.

Какво стана с подписаното в МС споразумение от края на миналата година между КСБ и представители на правителството за изплащане на задълженията към строителните фирми. Имаше определени срокове, в които държавата трябваше да се разплати, но тези срокове не бяха спазени.
Това, което знам от колеги, е, че все още много фирми имат да получават ДДС. Нашата фирма обикновено участва като подизпълнител и доставчик в проекти и самите ние също имаме да получаваме пари от други фирми. Това според мен е доказателство, че нещата все още не са влезли в ритъм.

Как оценявате съвместната инициатива на КСБ, на Инспекцията по труда и ДНСК за проверки по строежите?
Прекрасна инициатива. Приветствам я. Трябва да има такива мерки, задължителни са, защото има много нередности. Не искам да коментирам, но могат да се открият много нарушения и да се отстранят своевременно. Тези проверки според мен са: задължителна мярка за спиране използването на материали, които не отговарят на европейските стандарти и не носят знак СЕ, както и  неизползването на предпазни средства за работа и отстраняване на други нередности на строителните обекти.

Организирате работата на една от най-големите фирми за производство на добавки за бетон… Как се справяте по време на кризата?
Трудно и с много работа, много близък контакт с всички клиенти, постоянно пътуване, безплатен сервиз и взаимна помощ и разбиране. Качеството на предлаганите от нас продукти накара клиентите да останат верни и лоялни към нас и да продължат да работят с „МС-Баухеми” ЕООД. Със задоволство мога да кажа, че успяхме да си запазим клиентите, което за нас е успех в този труден момент.
И още нещо!
Фирма „МС-Баухеми” се включи и в работата по проекта на члена на УС на КСБ Пламен Иванов „Аз мога да строя” с презентации на продукти и технологии в професионалните гимназии, които участват в този конкурс.
Първата ни презентация стана в Сливен, където участва и председателят на ОП на КСБ – Сливен, инж. Атанас Кошничаров.

Още ли започвате петъчния си ден с кафе и вестник „Строител” в ръка?
Не, вече го чета в събота, но за сметка на това – спокойно. Вестник „Строител” порасна. В момента, и това не е само мое мнение, той стана знамето на строителите. В него можеш да намериш всичко, което те интересува. Ако позволите, бих дала и една малка препоръка – да има повече статии за нови технологии и нови продукти, ноу-хау и др. Това би дало ново стойностно звучене на нашия вестник. Специално поздравявам екипа на вестника и главния редактор г-жа Ренета Николова за добрата, усърдна и професионална работа.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 03.12.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: