Проф. Николай Денков: 420 млн. лв. по ОПНОИР ще са за научна инфраструктура и оборудване

Свилена Гражданска Проф. Денков, за първи път през програмния период 2014 – 2020 г. има оперативна програма, която е насочена директно за образованието. Какви са приоритетите в ОП „Наука и образование за интелигентен растеж” (ОПНОИР)? Програмата включва две основни направления. Едното е „Образование”, като средствата за него са от Европейския социален фонд. Другото е „Научни изследвания и технологично развитие”, като парите са от Европейския фонд за регионално развитие. Общото финансиране е 1,37 млрд. лв. Тези средства са разпределени в 3 основни приоритетни оси. Първата е „Научни изследвания и технологично развитие“ с ресурс от 560 млн. лв. Важно е да се подчертае, че 75% от тези средства, или 420 млн. лв., ще се използват за развитие на научна инфраструктура, т.е. за построяване и модернизиране на лабораторни комплекси и за закупуване на научна апаратура. Останалите 25% са за провеждане на изследвания, разпространение на резултатите и организационни дейности. Втората приоритетна ос е свързана с образованието и ученето през целия живот, като акцентът е върху качеството им. Осигурените средства са 505 млн. лв. Покриваме дейности в целия спектър – от детските градини до средното и висшето образование. Имаме няколко основни задачи. Едната е свързана с намаляване броя на отпадащите ученици. Затова голяма част от средствата ще бъде насочена към повишаване на интереса и подпомагане на децата, които имат затруднения. Финансиране ще има и за подобряване на връзката между образованието и пазара на труда – както от гледна точка на училищната мрежа, така и на висшите учебни заведения. Например ще стимулираме и ще подпомогнем развитието на професионалното и дуалното обучение с цел по-добра реализация на кадрите. Третата приоритетна ос касае достъпа до образование. Тя е насочена към специфични затруднени групи. Това включва децата, които имат специални потребности и им е необходима подкрепяща учебна среда, както и децата от маргинализираните групи, включително ромите и децата на бежанци. Финансирането е 252 млн. лв., като една трета от тях ще бъде целево насочена към малките населени места чрез програмата „Водено от общността местно развитие“. Кои са първите схеми, които стартират по програмата? През май проведохме първото заседание на Комитета за наблюдение на ОПНОИР, на което бяха приети критериите за отваряне на 8 операции. Някои от тях са познати от предишния програмен период, където бяха реализирани чрез ОП „Развитие на човешките ресурси”. Три от операциите са във висшето образование – студентски практики, студентски стипендии, усъвършенстване на рейтинговата система във висшето образование. Те се реализират чрез Министерството на образованието и науката (МОН), като основните партньори са висшите училища. Съществена промяна спрямо предходния период е насочването на студентските стипендии към приоритетни за икономиката направления с цел по-добра връзка на висшето образование с нуждата от специалисти. В областта на средното образование приехме критериите за 5 операции. Две от тях са свързани с качеството на образование, като първата операция също е позната от предния период – кариерното ориентиране в училищата. Продължаваме подкрепата на 28-те областни центъра за кариерно ориентиране в училищната мрежа. Новото през следващите години е, че ще включим педагогическите специалисти в училищата в дейностите по кариерно ориентиране. Така децата ще имат възможност за ежедневен достъп до експерти, с които да се консултират по кариерни въпроси. Поставили сме си задачата центровете да работят много по-активно с бизнеса в съответния регион, така че да служат като директна връзка между учениците и фирмите. Необходимо е да има взаимодействие и с висшето образование, като се предоставя на учащите се наличната информация в рейтинговата система и квалификационната рамка на професиите. Задачата е да осигурим на подрастващите пълна информация, за да могат да планират адекватно какво би било тяхното бъдеще, ако се запишат в дадено училище или университет. Идеята е да изградим плътна вертикална връзка – от прогимназията през висшето образование до възможностите за професионална реализация. Стартираме и една нова операция за повишаване качеството на средното образование и намаляване на отпадащите ученици – „Твоят час”. Тя ще финансира извънкласната дейност в училищата. Целта ни е тази дейност да бъде достъпна за всички деца. В зависимост от училището ще подкрепим определени типове дейности, с които да се подпомагат възпитаниците. В по-проблемните заведения ще има занимания, с които децата да наваксват с материала, за да не отпадат от училище. Съответно по-добрите училища ще получават средства за развитие на специфичните интереси на възпитаниците си, като подготовка за олимпиади и състезания. Разчитаме тази програма да подпомогне и отварянето на учебни заведения към спортните клубове и читалищата. Другите 3 операции са свързани с достъпа до образование, като ще подкрепяме основно два типа дейности. Тук сме заложили задължително партньорство с всички институции, които биха могли да помогнат в този труден процес – общините, училищата и неправителствените организации (НПО). Насоките за кандидатстване по тези 8 операции са готови. За две от тях насоките са публикувани заедно с първите покани за набиране на проекти. За останалите 6 схеми основен бенефициент е МОН в партньорство с общините, училищата и НПО, като понастоящем екипите във ведомството подготвят проектите. Разчетът е средствата по тези направления да тръгнат от началото на 2016 г., тъй като до края на 2015 г. можем да използваме пари от предишния програмен период. Така осигуряваме плавен преход между двата периода, което е изключително важно за образователната система. Подготвили сме за приемане на следващото заседание на Комитета за наблюдение на ­ОПНОИР (на 22 – 23 октомври) още 9 операции, включително и 2, свързани с научните изследвания, касаещи създаването и развитието на центрове за върхови постижения (ЦВП) и центрове за компетентност (ЦК). Тези две операции са за общо финансиране от 350 млн. лв., което ги прави най-мащабните за програмата. По друга схема ще подпомагаме кариерното ориентиране във висшите училища, а по трета – подготовката на млади научни работници. Ще утвърдим и операция за квалификация на учители. Има още няколко, за които сме почти готови, но ще останат за следващото заседание на Комитета за наблюдение (в началото на 2016 г.). Такава е операцията за подкрепа на професионалното и дуалното обучение. Необходимо ни бе време, за да формулираме модела за реализацията й. В началото на следващата година целият спектър от дейности по ОПНОИР ще бъде отворен. Над 60% от средствата по програмата ще бъдат достъпни за кандидатстване. Разкажете ни повече за центровете за върхови постижения (ЦВП) и центровете за компетентност (ЦК). Двата типа центрове са планирани така, че да преодолеят няколко основни проблема, с които се сблъскват научната общност, висшите училища и бизнесът. Първото предизвикателство е свързано с това, че поради недостатъчно финансиране и други проблеми качеството и количеството на изследователската дейност не се развиха през последните години. Целта ни е да се влеят свежи средства за научна инфраструктура и изследвания, с които да се привлекат млади хора и водещи учени от чужбина. Вторият проблем, който се опитваме да решим, е голямата дистанция между научните изследвания, провеждани в институтите и висшите училища, и нуждите на бизнеса от знание, което да води до иновативни продукти и услуги. Свързана цел е и подготовката на висококвалифицирани кадри за бизнеса. Студентите и докторантите трябва да се обучават много по-добре за практическа ра­бота. Следващото предизвикателство е свързано с частичното откъсване на някои от научните организации от европейската наука. За да се включат българските организации в европейските научни мрежи, трябва да имат известен финансов ресурс, адекватна научна апаратура и т.н. В ЦВП акцентът е да се реализират изследователски програми, които са на високо европейско и световно ниво. Тези центрове ще имат за партньори водещи университети и институти от Стария континент. Задължително условие е те да работят в някоя от четирите приоритетни икономически области, определени в Стратегията за интелигентна специализация на България. С други думи, ЦВП ще са центрове за наука, която трябва да подпомага развитието на приоритетните области – мехатроника и чиста енергия, информационни и комуникационни технологии, индустрии за здравословен живот и биотехнологии, нови технологии в креативните и рекреативните индустрии. Целите съответстват на икономическите отрасли с най-голям потенциал за развитие на иновации и за производство на експортни стоки и услуги. В ЦК също ще се провеждат научни изследвания в четирите приоритетни области, но за тях е изключително важно да работят в сътрудничество с фирми, които пряко се интересуват от научните резултати, без самите компании да са допустими бенефициенти по програмата. Дружествата могат да насочат изследванията в области, които пряко ги интересуват, и да очертаят от какви кадри имат нужда, като така ще подпомогнат подготовката и изпълнението на програмата на научните организации. Целта е да се осигури плавен преход от етапа на научни изследвания към този на иновации и създаване на прототипи за пазарни продукти и услуги. Последните фази на комерсиализация на научните резултати могат да бъдат реализирани със средства от ОП „Иновации и конкурентоспособност”, като двете оперативни програми взаимно се допълват. Тъй като преобладаващата част от научния потенциал в страната е съсредоточен в София, ще финансираме и създаването на т.нар. регионални научни центрове, които ще се развиват извън столицата. Идеята е те да бъдат разпределени сравнително равномерно в шестте региона на България. След като Комитетът за наблюдение приеме критериите за оценка на проектите за ЦВП и ЦК, те ще бъдат представени публично. Ще могат да се видят на електронната страница на Главна дирекция „Структурни фондове” към МОН. Ще направим информационна кампания из страната, за да обясним на колегите от научните организации как да подготвят проектите си. Кампанията ще се реализира през ноември и организациите ще имат достатъчно време (поне четири – пет месеца), за да подготвят проектите си. Ще осигурим оценка на проектите от независими чуждестранни експерти и очакваме към средата на 2016 г. да имаме избрани победители. След това ще бъдат подготвени крайните договори и ще стартират търговете. Трябва да се подчертае, че проектите включват мащабни инвестиции в научна инфраструктура за по няколко десетки милиона лева. Правили ли сте анализ колко такива центрове ще могат да се създадат у нас? Средствата, с които разполагаме, позволяват създаването и подкрепата до 2023 г. на 3 – 4 ЦВП, 8 – 10 ЦК, и 18 – 20 регионални центъра. За един център могат да кандидатстват съвместно няколко научни организации. Целта ни е да се включат всички силни научни организации в страната. Какво е мястото на бизнеса в програмата? Бизнесът е много важен партньор и участник в програмата. От една страна, той ще реализира инфраструктурните проекти по Първа приоритетна ос. Става дума за над 420 млн. лв. за строителство на специализирана научна инфраструктура, като ще се търси високо качество на изпълнение. Вероятно ще се реализират специални инсталации за газове, електрическо захранване, изолация от електромагнитни лъчения и др. Вторият много важен елемент, който не може да се осъществи без бизнеса, е подкрепата за професионалното образование и дуалното обучение. Планираме да работим с работодателските организации като координатори на фирмите в определен бранш. Дуалното обучение изисква ясно дефиниране на съдържанието на образователния процес и на практическите дейности, които са специфични за всеки сектор. Учейки се от опи­та на Швейцария, Австрия и Германия, заедно с работодателските организации ще подберем няколко сектора и конкретни училища, в които ОПНОИР ще инвестира, а организациите и фирмите ще осигурят обучителната програма и местата за практически занятия на учениците. Програмата няма да е за едно конкретно предприятие или училище, а ще бъде подготвена за мултиплициране в цялата страна за съответния сектор. Целта ни е да покрием браншовете, които не са обхванати от други операции. Швейцарският фонд се е насочил у нас към два отрасъла – „Машиностроене” и „Млечна промишленост”. Австрийската камара ще подпомага областта на търговията. Остават доста важни сектори, като „Строителство”, „Туризъм” и др., където ще включим нашата програма. Важно условие за нас е да има ясен ангажимент от фирмите, които ще работят в партньорство с професионалните гимназии. Без такъв няма да инвестираме, защото трябва да осигурим устойчивост на вложението. Ще продължим да подпомагаме и процеса на свързване на квалификационната професионална рамка с висшето образование. Програмата ще подкрепи създаването на методика за проверка доколко учебните планове и програми на университетите съответстват на нуждите на бизнеса. Без фирмите този процес няма как да е успешен, защото те трябва да тестват предложената методика и да я валидират. Много по-активно искаме да включим бизнеса и при кариерното ориентиране на учениците и студентите. Ще свържем кариерните центрове в училищната мрежа и в университетите с основните фирми работодатели в съответните региони. Цялата информация трябва да е достъпна за всички, за да могат учениците и студентите да оформят плановете си за по-нататъшното развитие на базата на пълни и обективни данни. Какво е качеството на висшето образование у нас? През последните години то изпитва сериозни проблеми при изпълнението на основните си задачи. Тези проблеми трябва да се решават с няколко типа мерки. На първо място трябва да променим съществено мотивацията при приема на студенти. Финансирането в момента се дава според броя приети студенти и оттам мотивацията през последните години беше насочена главно към привличане на повече студенти, без да има особена грижа за тяхната реализация. Благодарение на рейтинговата система вече имаме много ясна картина, какво става с дипломираните студенти, и тя показва изключителна пъстрота в зависимост не само от висшето училище, но и от професионалните направления в конкретен ВУЗ. В един и същи университет може да видите много добри резултати в дадено професионално направление от гледна точка на ниска безработица и високо приложение на висшето образование, а другаде картината може да изглежда много по-зле поради липса на подходящ бизнес или недобре подготвени студенти. Има специалности, в които завършващите студенти са с по-висока безработица от средната за страната (над 10%), при положение че средно за всички висшисти тя е под 5%. Въпреки многото дискусии, които се водят, ние не сме склонни да ограничим сериозно броя на приеманите студенти, защото висшето образование е полезно за младежите. Това, което решително искаме да направим, е да насочим младежите към местата, където ще получат качествено образование с много висока степен на професионална реализация. За постигане на тази цел сме внесли в Народното събрание няколко промени в Закона за висшето образование, които бяха приети на първо четене в парламентарната Комисия по образование и наука. Ако се одобрят и в пленарната зала, ще можем за следващата академична година да спираме заявен прием там, където данните показват слаба реализация на студентите. Това е първата важна стъпка. Второто ни предложение е темпът на нарастване на средствата, отпускани от държавата за качествено образование и добра реализация на студентите, да е много бърз. Целта ни е през 2018 г. вече да е 50% от държавната субсидия, а през 2020 г. – 60%. В резултат университетските ръководства ще станат много по-ангажирани със задачата да удовлетворят критериите, които се използват за отпускане на финансиране. А изискванията са свързани най-вече с добрата реализация на студентите и с качеството и научната дейност на преподавателския състав. Остава за решаване друг важен въпрос – дали трябва да сливаме административно ВУЗ-овете. Отговорът не е лесен. Първо, защото лансираната често теза, че има стандарт в Европа, който изисква в България да има 7 – 8 университета, не е вярна. На Стария континент са разпространени и двата вида модел – окрупнен или с много висши училища. Наред с това включването на по-голям дял от младежите във висшето образование е европейски приоритет, защото доказано повишава възможността за успешна реализация. Следователно трябва да се опитаме да запазим отворения достъп до висше образование, но променяйки рязко изискванията за качествено образование, практическо обучение и успешна реализация на всички завършили. Това е трудна, но не невъзможна мисия. Проблемът, с който се сблъскваме у нас, до голяма степен е предизвикан от това, че масовизацията на висшето образование засенчи друга важна негова функция – да създава елитни висококвалифицирани кадри, които могат да се реализират като успешни ръководители във всяка област от живота и които са в състояние да развиват високотехнологичните сектори на икономиката. Затова трябва успоредно да реализираме три групи мерки: да затворим професионалните направления, които не осигуряват добро висше образование и реализация на младежите, в повечето от останалите да осигурим широк достъп, като наред с това подсилим водещите звена, които подготвят висококвалифицирани кадри. Елитните университети трябва да станат привлекателни за най-добрите младежи – както от България, така и от чужбина. Последното изисква да инвестираме системно и последователно в привличането и развитието на водещи учени и преподаватели, за което ще помогнат мерките по ОПНОИР. Извън оперативната програма какво прави МОН за подобряване качеството на кадрите? В момента вървят успоредно три важни процеса, които ще имат дългосрочни последици. Единият е промяната на учебните планове в училищната мрежа, която ще доведе и до изменение на програмите. Например ХI и ХII клас могат да се изпълнят много по-добре със съдържание, което ще позволи на младежите или да получат качествени професионални знания, за да се реализират като специалисти, или да получат задълбочена академична подготовка, която им е необходима за успешен старт на университетско образование. Следващото направление е професионалното. Преди години имахме елитни техникуми, които се конкурираха с езиковите гимназии за най-добрите деца. Този престиж идваше от факта, че завършващите ги получаваха професия с добра реализация, висока заплата и т.н. Чрез предвидените инвестиции в оборудване и в квалификация на преподавателите, чрез засилване на връзките с бизнеса трябва да върнем на младежите усещането, че завършвайки професионалните гимназии, ще получат възможности за успешна реализация. Както вече стана дума, правим сериозни промени и във финансирането на висшето образование, за да го свържем с пазара на труда и реализацията на младе­жите. Очакваме всички тези предприети мерки да започнат да дават забележими положителни резултати в следващите 2 – 3 години.