Интервю

Инж. Иоанис Партениотис: КТ „Подкрепа“ подготвя проект, който ще позволи да бъдат обучени близо 3500 работници

Ще са нужни много кадри за ВиК сектора във връзка с въвеждането в експлоатация на новите пречиствателни станции и водни цикли

Ренета Николова Инж. Партениотис, какви са темите, които са на дневен ред пред КТ „Подкрепа“? Темите са тези, които вълнуват обществото. Най-напред ще започна с покачването на цената на електроенергията и всичките духове, които това разбуни в последните няколко месеца. Дори се стигна до уникалния вариант заедно, в един и същи момент, да протестират работодатели и синдикати. Друга важна и значима тема за нас са пенсионните промени, защото, ако трябва да сме реалисти, пенсионна реформа няма. За да има такава, трябва да се промени самата система. За момента се набляга върху параметрите, касаещи втория стълб – задължителното допълнително осигуряване. Отделно се разисква и възрастта за пенсиониране, за което са необходими още разговори. Другата важна тема, които е на дневен ред пред нас, е тази за промените, които предстоят да бъдат направени в Закона за държавния служител. Те са относно равнопоставеността между хората както от гледна точка на колективно договаряне, така и от колективен интерес. Говоря за т.нар. уреждане на колективни спорове. Още един интересен казус, който трябва да бъде решен, е за реформата в сектор ВиК. Това е една тема, която се разисква още от 2009 г. Важно е да се отбележи, че в рамките на последните 4 години беше разработена стратегия за развитие на сектора. В момента сме в процес на финализиране на реформата и се надявам, че ефектът ще бъде положителен. Следим и участваме с активна позиция при дискусиите за промени в здравеопазването, образованието и във всички сектори на икономиката. Разбира се, няма как да пропусна строителството. Строителният бранш понесе едни от най-тежките удари от началото на кризата. Радостното е, че за първа година се усеща раздвижване не само в инфраструктурното строителство и в изграждането на пътища, но се строят и предприятия, и то благодарение на частни инвеститори. Има и събуждане на пазара на недвижими имоти, което също не трябва да се пропуска. Освен вицепрезидент на КТ „Подкрепа“ Вие сте и председател на Федерация „Строителство, индустрия, водоснабдяване“. Как изглежда сектор „Строителство“ от гледната точка на синдикатите? Определено мога да кажа, че секторът е в едно добро състояние. Отново искам да подчертая, че през последната година се забелязва стабилизиране, като то най-вече се изразява в трудовата заетост до ниво, което е оптимално за него. Ще дам един пример. Когато строителството започна своя бум в периода 2005 – 2007 г., се видя, че бяха достигнати нива на заетост от порядъка на 240 000 работници, и то легални – в тази бройка не включвам заетите в сивия сектор. В момента в сектор „Строителство“ се трудят някъде от порядъка на 140 000 души. Пределно ясно е, че през годините нормалната цифра е била около този брой. Не трябва да пропускаме факта, че и банковите лихви станаха по-атрактивни, дори мога да кажа, че са по-достъпни. Няма как подобен развой да не спомогне на бранша. Разчупи се консерватизмът на банките от гледна точка на отпускане на кредити не само за бизнеса, но и за потребителите. Това ме кара да си мисля, че ни очакват по-добри години. Каква е позицията на синдиката относно идеята за въвеждане на облекчения за наемане на работа на чуждестранни работници? Идеята вече започва да се реализира. Преди две седмици имаше заседание на Тристранния съвет за сътрудничество, където една от точките, която се разглеждаше, беше въвеждането на постановление, касаещо по-либерален достъп на хора от трети страни, извън Европейския съюз, до т.нар. синя карта на ЕС. Този документ е нещо подобно на зелената карта в САЩ. С него се дава достъп до осигурителната и трудовата система на всяка една държава членка. Идеята е поддържана от работодателски организации, но за разлика от тях синдикатите не сме съгласни с нея. Работодателите поддържат идеята, защото има голяма нужда от квалифициран и висококвалифициран персонал. Дори изтъкват необходимостта от IT специалисти в България. За нас това искане е странно, защото нашата държава е може би с най-висок процент на износ на подобна работна ръка. Получава се така, че произвеждаме наши, български специалисти, които не можем да задържим, а в същото време искаме да внасяме отвън. Това е безотговорно в национален мащаб, а също така не е аргументирано политически. Може би идеята е да се реши проблемът на парче, но без да се мисли в по-далечен хоризонт за развитие. В тази посока искам ясно да заявя, че има проблем между образователната и обучителната система, от една страна, и политиката по заетостта – от друга. Някъде се къса връзката. Няма контакт, няма съгласуваност. Липсва симбиозата. Нека създаваме работници, които ще ползваме утре, а не да правим така, че ученикът или студентът, напускайки училищната скамейка, да отива в бюрото по труда, да му се налага да се преквалифицира или да се чуди как да замине в чужбина. Това е една тема, на която трябва да се обърне специално внимание. Тук искам да акцентирам и на един момент, който може би не се знае масово, а именно че за тази работна ръка от чужбина се залага специално ниво на заплащане – сума в размер на 3 средни работни заплати за страната, или говорим за 2400 лв. на месец. Ако добавим и разходите за осигуровките за сметка на работодателите, парите стават доста. Трябва да се запитаме защо ще се плащат подобни суми на чужденци, а не се дават на българските работници? Така ще имаме възможност да ги стимулираме и лесно ще изберат да работят у дома, а не в друга държава. За щастие поради това, че страната ни не е от богатите в ЕС, засега вълните от имигранти, които заливат Европа в момента, минават покрай нас. Но всички ние с притеснение следим как тяхната поява доведе до промени в редица споразумения и правила на Съюза. Реално погледнато тази криза постави континента в едно друго измерение. Когато България стана член на ЕС през 2007 г., трудовият му пазар не се отвори веднага за нашите граждани, а това стана постепенно, едва няколко години след това. Дори някои страни членки използваха варианта и опциите да удължат с по една година ограниченията за работа на тяхна територия за българи. Сега покрай бежанците този контрол липсва. Сигурно част от тях идват на територията на ЕС не по икономически причини, а за да защитят живота си. Притеснява ме останалата, по-голяма част, която създава усещането за едно неслучайно „преселение на народите”, което неминуемо ще остави трайни следи върху икономиката на Европа. Хубаво е, че ЕС има доста солидарни и хуманни виждания, но всяко нещо би трябвало да има и определен предел. За мен не е нормално, че с появата на тези чужденци веднага започнаха да се правят промени в начина на живот на европейците. Начин на живот и ценности, за които Европа се е борила и е отстоявала векове наред. Понеже вече започнахме темата за проблема с подготвените кадри, сектор „Строителство“ е може би един от най-потърпевшите. Фирмите алармират, че има недостиг на работници, технически ръководители на обекти, квалифицирани специалисти. Как могат КТ „Подкрепа“ и КСБ да си съдействат в тази насока? Подходът трябва да бъде многоцелеви. Нашите усилия трябва да бъдат насочени в няколко направления. Първо е необходимо да се погрижим за поколенията, които идват. Още сред учениците, които са VI – VII клас, е нужно да реализираме информационна разяснителна кампания. Тя трябва да предизвика у тях интерес от гледна точка на професионалното ориентиране, така че те да изберат гимназиите по строителство. Второто нещо е да бъдат създадени възможности за даване на стипендии, чрез които да ги стимулираме да станат бъдещите строители на България. Може да помислим да бъде създаден един национален фонд за стипендианство, в който да участват всички фирми. Една такава структура респективно може да бъде пренесена и на по-горно ниво, при бъдещите инженери. Тогава нещата биха могли да имат по-положителна перспектива. Третото, което можем да направим, е да работим заедно за създаване на повече центрове за професионално обучение. Може да звучи странно, но преди години, когато имаше подобна секция в Камарата на строителите, имаше идея да се направи „бял списък“ на тези центрове, които реално извършват обучения, а не просто усвояват средства. Бизнесът също трябва да има виждане за осигуряване на средства за квалификация и преквалификация. Аз съм присъствал на много срещи на локално и местно ниво на Камарата на строителите в България и съм чувал дебат от членовете точно в този контекст. Те казват, че инвестират пари в даден работник, повишават му квалификацията и след това той отива да работи на друго място. Важно е да седнем и да помислим върху възможностите кадрите да бъдат задържани. Това ще струва пари, но ако ние не си променим позицията и виждането, че те трябва да получават по-високи заплати, това няма как да се случи. Можем спокойно да се поучим от опита на другите страни в Европа. Преди два дни бях в Кипър, където една средна работна заплата на строител е около 1500 евро. Там 1 кв. м жилищна площ е на стойност от 800 до 1200 евро. Нека сега погледнем колко струва в България същата тази площ – цената е почти еднаква, само че заплатата на българина не е такава, а много по-малка. Това е показано в статистките, които излизат всеки месец. Определено трябва да се помисли и в тази насока. Сега с новите промени в Закона за професионалното образование ще има възможности за създаването на професионални колежи, в които да участва и бизнесът. Смятате ли, че тази форма ще помогне за решаване на проб­лема? Бизнесът определено трябва да бъде доста по-активен. Всяка година Агенцията по заетостта разработва Национален годишен план по заетостта. В него се предвижда отпускане на средства от държавния бюджет за квалификацията и преквалификацията на трайно безработни хора, регистрирани в бюрата по труда, на базата на търсене и предлагане. За последните 4 години средствата, които се влагат за едно такова лице, са от порядъка на 1000 лв. за обучението му. Към това има добавена субсидирана заетост от страна на държавата – минимална работна заплата и осигуровки. Познайте кои са най-предпочитаните специалисти у нас, които трябва да бъдат обучавани? Камериерки, консултант-продавачи, сервитьори и бармани. Нормално е да се запитаме защо се обучават най-много хора за тези професии. Отговорът е прост – в бюрата по труда има заявено търсене от бизнеса за такива специалисти. За мен това е разковничето – държавата отпуска едни пари и логиката е, че тези пари трябва да дадат шанс на един трайно безработен да намери своята подходяща и постоянна работа. По този начин ще се намали броят на безработните. Друг е въпросът, дали това са най-важните за страната ни професии. Интересното е, че сред заявката на търсените специалисти няма строители, няма водопроводчици, а има нужда от такива кадри. В този ред на мисли искам да кажа, че КТ „Подкрепа“ подготвя проект, който ще позволи да бъдат обучени по определени специалности около 3500 души на територията на цяла България. По-рано споменах за ВиК сектора – там ще са нужни много кадри във връзка с въвеждането в експлоатация на новите съоръжения – пречиствателни станции и съоръжения като част от реализиращите се т.нар. водни цикли. В навечерието на професионалния празник на строителите – Димитровден, как оценявате сътрудничеството с Камарата на строителите в България и какво ще пожелаете на колеги­те си? Специално искам да изразя своята благодарност към ръководството на КСБ за сътрудничеството през всичките тези години. Нашата съвместна работа датира още отпреди 25 г. – времето на предишната Строителна камара. Отношенията ни винаги са били на високо ниво и с хората, които създадоха КСБ, в лицето на първия председател инж. Симеон Пешов, и на настоящия – инж. Светослав Глосов. Съвместно имаме шансове да направим добри неща и сме заложили няколко идеи в Отрасловия колективен трудов договор, с който сме се ангажирали и двете страни. Въпросът е, че действително трябва да намерим сили да реализираме тези неща, които сме посочили в договора, базирайки се на по-доброто развитие на отрасъла и хората, които работят в него. Пожелавам на всички колеги строители да са живи и здрави, защото това е най-важното. Нека предстоящата строителна 2016 г. е успешна и спорна за тях. Нека заедно да направим състоянието на държавата ни по-добро, за да стане тя по-атрактивна за бизнес и за живеене. Както е написано на колоната на кан Омуртаг: „Човек, и добре да живее, умира, но съграденото от него остава“. Искам специално да кажа на колегите строители да се гордеят, че работят тази професия. Нека се радват на това, което оставят след себе си. С него ще бъдат запомнени от сегашните и от бъдещите поколения.