Интервю

Яна Георгиева: Голямата ни цел с КСБ е стандартизацията на тръжните документи

През новия програмен период ще се търси допълнително субсидиране чрез финансов инженеринг

Мирослав Еленков Г-жо Георгиева, какви са последните резултати по „ОПОС 2007 – 2013“? Какъв е размерът на плащанията, процентът на изпълнение на програмата и колко са сертифицираните разходи? По Оперативна програма „Околна среда 2007 – 2013“ („ОПОС 2007 – 2013”) са сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 4,124 млрд. лв., или 122,79% от общия бюджет на средствата по програмата. Плащанията с включени аванси са над 3,325 млрд. лв., или 99,03% от целия ресурс. В момента по всички приоритетни оси се изпълняват 213 проекта на стойност 3,672 млрд. лв. Други 225 са вече изпълнени. Сертифицираните от Комисията разходи са приблизително 70% от всички платени от нас. Това е така, поради простата причина, че авансите по договорите за безвъзмездна помощ не се сертифицират към ЕК. С приключването на проектите стойностите ще бъдат изравнени, така че и те ще доближат плащанията. Тази година бяха завършени и открити няколко големи проекта. Колко са реално приключилите обекти и какво остава да се свърши по програмата до края на годината? Вече сме към финализиране на големите инвестиции. Към настоящия момент са изградени или реконструирани 43 от общо 58 пречиствателни станции за отпадъчни води, както и 15 регионални депа за отпадъци, в зависимост от това, какъв е бил проектът. По-голяма част от инвестициите, които бяхме договорили, са реализирани. 11 от проектите бяха определени като рискови. Какво е тяхното развитие? Има ли опасност от загуба на средства? По ОП „Околна среда 2007 – 2013” няма опасност от загуба на средства. Тези рискови проекти са в сектор „Води” и поради една или друга причина на някои от компонентите им се забави изпълнението. Правилата на ОПОС дават възможност за т.нар. фазиране. Поради тази причина забавените компоненти ще бъдат финансирани със средства от новата Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020”. На практика няма да имаме неизпълнен проект от гледна точка на инфраструктурна инвестиция и съответно загуба на средства. Казахте, че има възможност от фазиране на рисковите проекти. Моля, обяснете по-подробно каква е самата процедура? Това е административна задача, която никак не е лека. Първо се фазира договорът за безвъзмездна помощ. Тоест това е възможност да осигурим финансиране от друг източник. Нашите договорни взаимоотношения с бенефициентите са под формата на контракт за безвъзмездна финансова помощ. Договорът с тях към настоящия момент ще бъде анексиран и ще му се намали обхватът, за да кажем какво остава в първа фаза. Всичко останало ще се прехвърли за втора фаза. Ще има отново кандидатстване и оценка и съответно подписване на нов документ за безвъзмездна помощ. Фазирането е техника, която се отнася само за безвъзмездната помощ. Това не се отнася за контрактите с изпълнителите. За тях възложителите трябва да преценят всички законови изисквания, за да вземат решение как ще процедират. По старата оперативна програма имаше много финансови корекции. Каква е стойността им и има ли опасност от нови? Стойността на индивидуалните финансови корекции за цялата „ОПОС 2007 – 2013“ е 217 млн. лв. Винаги има опасност от нови. Непрекъснато идват договори с изпълнители, на които трябва да правим последващ контрол. Но се надявам, че няма да се стигне дотам. Натрупа ли Управляващият орган (УО) достатъчно опит в управлението на проекти, за да избегне направените грешки през първия програмен период? Убедена съм, че сме натрупали достатъчно опит. Със сигурност същите грешки няма да бъдат допуснати. Истината е, че правилата на новия програмен период са доста по-различни, така че ще се изправим пред нови предизвикателства. Опитът, който сме придобили дотук, ще ни помогне за това, да не направим много грешки. Кои са най-големите трудности, с които продължавате да се сблъсквате при работата си? В рамките на старата оперативна програма се справяме с едно не толкова добро планиране на всички нива – национално, оперативна програма, бенефициенти и изпълнители. Това е основният проблем. В тази връзка как трябва да действат бенефициентите, изпълнителите и администрацията през настоящия програмен период? Съветът ми към тях е да се запознаят със стратегическите документи, които написахме, за това как УО си представя, че ще се изпълнява новата оперативна програма за всяка приоритетна ос. Там е описано кога и какви процедури ще се обявяват за набиране на проектни предложения. Кои ще бъдат бенефициентите и приблизително на каква стойност. Естествено, това е индикативна информация, но дава достатъчно ясна рамка, която може да бъде подходяща основа за това как да се планират дейностите. Разбира се, към проектите трябва да се подхожда не с идеята да се усвояват средства, а за решаване на проблеми и постигане на резултати. Какво очаквате от ОП „Околна среда 2014 – 2020”? Разкажете за т.нар. ранни проекти. Кои са те и кога ще стартират? По своята същност новата оперативна програма не се различава много от предишната. Това е хубаво, защото ни дава възможност да надградим всичко, постигнато до момента. Инвестициите в опазване на околната среда са труднозабележими и ефектът от тяхното реализиране не се усеща веднага, а трябва да мине определен период от време. Затова е добре, че новата оперативна програма е със същия фокус, защото ще се даде възможност за задълбочаване на ефектите от „ОПОС 2007 – 2013“. Основната част от инвестициите са в сектор „Води”, или 70% от средствата. Отново има оси „Отпадъци” и „Биоразнообразие”. В отделна ос е изнесено опазването на атмосферния въздух. Имаме и ос „Превенция на риска от наводнения и свлачища”. Това е ново за нас, досега тази линия се управляваше от друга оперативна програма. В сектор „Води“ има категорична промяна в подхода за инвестиции, вече се върви към регионален подход. Бенефициент ще бъде ВиК операторът – инвестицията ще бъде свързана с територията, която управлява той. За да може преходът от старата към новата оперативна програма да стане по-лек и да използваме това, което сме направили и подготвили, както и да се облекчи оперативната програма до 2018 г., се договориха т.нар. ранни проекти. Това са 4-те обекта, които не стигнаха до подписване на договор за безвъзмездна помощ в рамките на програмен период 2007 – 2013 г. Това са проектите за Плевен – Долна Митрополия, Пловдив, Асеновград и Добрич и 5 други, които не могат да бъдат на стойност повече от 5% от бюджета на Приоритетна ос 1. Направена е една първоначална приоритизация от Управляващия орган и става въпрос за агломерации, които са над 10 000 е.ж. В тези райони е необходимо да се постигне съответствие с екологичното законодателство като изграждане на нова пречиствателна станция или допълнителна канализация. Условие е и да са на територията на консолидиран ВиК оператор. Тоест ранните проекти ще отговарят максимално на регионалния подход. Те трябва да имат положително становище от JASPERS за тяхната техническа пригодност. Искам да подчертая, че всички тези ранни проекти, както и инвестициите, които ще излязат за регионалните прединвестиционни проучвания, са насочени към постигане на съответствие с екологичното законодателство. Ние правим вложения именно затова – да може да осигурим чиста околна среда, и то в сектор „Води”. Има много направления на околната среда, в които да се инвестира, но средствата по оперативната програма не са достатъчни. Поради тази причина търсим начини за акумулиране на допълнителен ресурс. Такава възможност има чрез финансов инженеринг, който все още е в начален етап на разработване. Надявам се, че в скоро време ще успеем да реализираме съществен напредък по тази тема. Колко операции ще стартират до края на годината? На каква стойност и кога да очакваме реални строителни дейности? В сектор „Води” основната инвестиция ще бъде през 2018 г. Изключение правят ранните проекти, които би трябвало да започнат през втората половина на следващата година. Преди това няма как да се надяваме, че ще има реални строителни дейности. До края на тази година по всички приоритетни оси ще публикуваме 15 покани за набиране на проектни предложения. Приблизителната им стойност ще бъде 1 млрд. лв. Голяма част от тях ще бъдат на директно предоставяне и те са ключови за осигуряване на инвестициите след това или за постигане на целите на „ОПОС 2014 – 2020“. През този програмен период е сменен фокусът. Вече са важни физическите резултати, измерени чрез индикатори. На практика оперативната програма е един бизнес план, който трябва да бъде изпълнен. Критериите за неговото реализиране са доколко са постигнати физическите и финансовите индикатори, какво отклонение имаме от тях, какви са причините. За трети път се проведе Комитет за наблюдение на програмата. Какви решения бяха взети? Комитетът за наблюдение прие няколко неща. Първо - промяна в текста на „ОПОС 2014 – 2020“. Тези промени не се отнасят до бюджета на програмата. Няма намаление. Става въпрос за алокиране на средства във финансовите таблици по Фонда за регионално развитие. Такова нещо беше направено и по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”, тъй като двете програми се финансират от Европейския фонд за регионално развитие. Подобна процедура имаше и за оперативните програми „Иновации и конкурентоспособност” и „Региони в растеж”. Комитетът за наблюдение продължи с много тежък дневен ред. Бяха приети критерии за оценка на проектни предложения по 7 процедури. Дискутираше се индикативната годишна работна програма за 2015 г. и 2016 г. Съответно бе обсъден и напре­дъкът на изпълнението на предварителни условия. Знаете, че ако те не се изпълнят към крайната дата – декември 2016 г., това ще е основание за спиране на плащанията от страна на ЕК. Според Вас промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП) ще подобрят ли работата Ви? Надявам се, че новият ЗОП ще подобри процеса. Ние натрупахме много опит – добър и горчив, и всичко това е намерило отражение в новия закон. Какво е мнението Ви за Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фон­дове? От този закон има нужда дотолкова, доколкото трябва да се постигне стандартизиране на начина, по който работят различните управляващи органи, от уеднаквяване на практики и въвеждане на ред в тези взаимоотношения. Оттам насетне нека да видим как ще излезе от Народното събрание и тогава да коментираме. Той предвижда някои съществени промени, които ще бъдат ключови за цялата система. Един от основните му фокуси ще бъде това, че вече няма да се сключват договори за безвъзмездна помощ, а т.нар. административен договор. Това е нещо ново за България. Моето мнение е, че всеки опит за стандартизация ще облекчи взаимоотношенията и процеса на работа. Партньорството Ви с КСБ винаги е било ползотворно. Какви са бъдещите Ви съвместни инициативи? Ние имаме една голяма и важна инициатива, която трябва да завършим. Това е подготовката на стандартизираните тръжни документи. Стандартизирани дотолкова, доколкото може да бъдат, защото не всичко подлежи на типизация. Но голяма част от тръжните документи ще бъдат уеднаквени. Ние ще подготвим наш вариант, а Камарата на строителите в България – техен. След това предстои обсъждане, за да може да се направи пакет документи, който да е подходящ и за възложителите, и за строителите, и за нас като Управляващ орган.