Ренета Николова Г-жо Паунова, бихте ли представили основните приоритети, по които работите като евродепутат, кои са комисиите, в които участвате? Силата на ЕС е в това да създава благоденствие за гражданите си. След тежката финансово-икономическа криза една от основните ни задачи е да задвижим европейската икономика на нови обороти, така че това икономическо благоденствие да се върне в Европа. Това, което ни се случва с бежанската вълна, изисква сериозни ресурси и някой трябва да ги набави. Държавите и правителствата не могат да го направят, правят го гражданите. Единственият начин да събудим икономиката е да създаваме среда и да даваме шансове на хората да развиват инициативата си, да създават бизнес и работни места. Това, върху което аз работя, са стимулите за малките и средни предприятия и особения фокус върху ИТ технологиите, защото смятам, че те са бъдещето на европейската икономика и начин ЕС да стане конкурентоспособен в глобален план. В ЕП съм член на Комисията по вътрешния пазар и защита на потребителите и заместник-член в Комисията по икономически и парични въпроси и Специалната комисия относно данъчните постановления и другите мерки, сходни по естество или въздействие. Опитваме се да промотираме и идеята за нуждата от образование, което води до друг тип знание, по-скоро способности за младите хора, които да им помагат да се справят на пазара на труда. Казахте, че една от сферите, в която сте ангажирана, е подобряване на условията за работа, финансиране и развитие на МСП. Какви са мерките, които ЕС предприема за подкрепа на малкия и средния бизнес? Мерките са в две основни посоки. От една страна се стремим да направим средата по-добра за малкия и средния бизнес. Специално Комисията по вътрешен пазар следи за това да не се издигат прегради пред бизнесите от отделните държави, които да им пречат да достигнат в нормална конкуренция до всички европейци. Опитваме се да подобряваме средата и като намаляваме бюрокрацията. Все повече от законодателните решения се разглеждат през призмата на това дали създават допълнителни трудности, или улесняват бизнеса. ЕС има и директна помощ към малките и средните предприятия чрез фондове за финансиране или за предоставяне на гаранции за финансиране. Съвсем скоро една от българските банки започна да отпуска кредити на базата на споразумение с Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) в рамките на програмата COSME. Двеста милиона лева кредитиране ще бъдат отключени за малкия бизнес в България благодарение на гаранции от Европейския инвестиционен фонд и финансовата подкрепа на Европейската комисия. С това се опитваме да завъртим колелото на икономиката в Европа, което да привлече и повече частни инвестиции. Както споменахте, Вие сте в Комисията по вътрешния пазар, обществените поръчки формират над 20 процента от него. Вече са факт новите директиви, а в България бизнесът очак­ва новия ЗОП. Какви са най-важните принципи, които трябва да се спазват, така че страната ни да не попада отново в ситуация на спрени евросредства и финансови корекции, които ощетяват и общините, и изпълнителите? Досегашните ни проблеми с блокирането на евросредства бяха свързани с няколко неща – лошо прилагане на закона, липса на достатъчно прозрачност и може би сложност и постоянни промени в текстовете му. „Европейската“ част в проекта за нов ЗОП е свързана със завишаване на стойностните прагове, над които се прилагат процедурите по ЗОП, с цел доближаването им до европейските стандарти. Изключение ще се прави единствено в строителството, където ценовата конюнктура е по-ниска. Друга цел е да се направи процесът по възлагане на поръчки по-прозрачен и административно облекчен. Осигурява се публичност и сериозна прозрачност чрез Регистъра на обществените поръчки. Администрирането на процеса поетапно ще бъде електронизирано чрез централизирана платформа за обществени поръчки. Редуцирано е съществено съдържанието на документите, които ще се представят в процедурите, като преобладаваща част от тях са заменени с единна за целия Европейски съюз декларация. Бюрокрацията, административната тежест, огромните купища с документи, липсата на развити електронни услуги са сред проблемите, които фирмите най-често посочват. Обмислят ли евродепутатите промени в тази сфера, ще върви ли Обединена Европа към стандартизация и електронизация на документите и процедурите за търговете? Електронното управление е важен елемент от бъдещото развитие на Обединена Европа. Не само че ни спестява пари и време, но и основен елемент, когато говорим за електронно управление, е по-голямата прозрачност. Стратегията на ЕК включва пилотен проект за бизнеса и гражданите въз основа на „еднократния принцип", който ще бъде представен в новия „План за електронното управление 2015 – 2020”. Той представлява премахване на ненужната административна тежест за потребителите (граждани, фирми или други предприятия от публичния сектор), като те не са длъжни да предоставят една и съща информация повече от един път към правителството. Едновременно с това ще работим за интеграцията на публичните регистри до 2017 г. и пълното преминаване към електронни обществени поръчки, съпроводени от създаване на единен цифров портал в ЕС до 2020 г. Също така този месец ще се гласува програмата ISA2, следваща действията на програмата ISA, която се проведе от 2010 до 2015. Новата програма за 131 млн. евро ще подкрепи разработването на оперативно съвместими дигитални решения, които ще бъдат на разположение на всички заинтересовани публични администрации в Европа. Чрез използване на ISA2 административните отдели могат да осигурят оперативна съвместимост между различните системи, отговорни за предоставянето на електронни услуги. По този начин се гарантира безпроблемно електронно трансгранично или междусекторно взаимодействие между публичните администрации, бизнеса и гражданите. Основните бенефициенти на ISA2 ще бъдат публични администратори на европейско, национално, регионално и местно ниво (преки бенефициенти), както и гражданите и бизнесът (непреки бенефициенти). ISA2 се очаква да започне на 1 януари 2016 г. и да продължи до 31 декември 2020 г. Темата с кадрите стои все по-сериозно на вниманието на бизнеса, цели сектори посочват липсата на квалифицирани кадри като сериозен проблем, например в строителството. От друга страна младите хора не са мотивирани да избират по-трудните и не съвсем привлекателни професии. Какво е решението? Темата с младежката безработица е голяма за ЕС. Знаем, че в някои държави от Южна Европа тя минава 50% и това е особено опасно, защото създава заплаха за нашия трудов пазар в бъдеще, както и за социалните ни системи. За мен едно от решенията е образованието. То трябва да дава повече способности и да насърчава още отрано учениците да имат инициатива и да опитват да осъществяват идеите си. Това възпитава и отговорност. Отказът на много млади хора да работят „по-трудни“ професии е и културен проблем. Обикновено когато откажеш „по-трудна“ професия, отказваш всякакви и оставаш трайно безработен, защото никой не може да отговори на изискванията ти. Европа не може да си позволи да губи най-младата си работна ръка, защото тя е непригодна за работа. И затова проблемът трябва да се засегне още в училище. След това е твърде късно. Аз съм част от няколко инициативи за професионални стажове. Стажовете дават реална представа какво е работа, помагат да се направи голямата крачка между училището и професията, създават доста по-реалистични очаквания, те свързват с работодатели. Мисля, че времето на лесните пари в икономиката на Европа отмина. Всички трябва да разберем това и най-вече хората от моето поколение. Има ли промени по отношение на защитата на потребителите? Какви са най-новите посоки в работата на ЕП, кое стои на дневен ред? На дневен ред в началото на следващата година ще бъде правото на потребителите. Очаквам да получа повече информация през март 2016 г. Един от основните приоритети по въпроса с правото на потребителите отново е прозрачността. Хората трябва да намират лесно и безпроблемно подробна информация за продуктите, които закупуват, и как могат да ги използват. Например: ако си купите цифров продукт - вие трябва да знаете колко получава авторът, колко – производителят, и т.н., но и също така с кои устройства и софтуер той е съвместим. Друг въпрос, по който ЕП ще работи усилено през следващата година, са безпилотните летателни апарати, или така наречените дрони. Ключово в решенията на Парламента ще е да се гарантира, че употребата им е безопасна, да се стимулира тяхното развитие и разпространение без прекалено много бюрокрация за възпиране на инвестициите. Дроните следва да бъдат включени в пакета за авиацията, който Европейската комисия трябва да публикува до края на тази година. И, разбира се, стратегията за единен цифров пазар на ЕК ще остане на дневен план през идната година. Тя беше представена точно преди 6 месеца и от тогава редица дебати и дискусии обсъждат въпроси, свързани с е-управление, e-търговия, авторско право, развиване на дигиталните умения и т.н. Въпреки това са необходими действия и първата информация, която ще бъде публикувана през декември, е за авторските права. Тя ще очертае предложения, които ще излязат през следващата пролет (май/юни). Това, което правим в Парламента, е доклад с над 1200 изменения, предложени върху авторското право, както и от две основни комисии, които работят по него, тези за „Промишленост, изследвания и енергетика" и „Вътрешен пазар и защита на потребителите". На 13 ноември ще бъдете в България. Разкажете ни нещо повече, какъв е поводът? Опитвам се да бъда колкото се може по-често в България и да посещавам градовете, където имам информационни офиси – В. Търново, Стара Загора и най-новия в Хасково. Общините в България са най-европеизиращите институции, защото те боравят най-често с европейски средства и с тях променят облика на градовете ни. И в този смисъл от успеха на общинските проекти зависи донякъде и това как българите възприемат ЕС. Затова за мен е важно да бъда на място, където това се случва. Опитваме се и да помагаме на малките и средни предприятия да се запознаят с възможностите, които ЕС дава за финансиране. Ролята на малкия и средния бизнес е много голяма, особено извън София, където така или иначе се концентрира сериозната икономическа активност. Но за останалата част на България е особено важно да има работещи фирми и тук с нашите информационни кампании се опитваме да помогнем. Предстои Ви среща с ръководството на КСБ. Какви са темите, които очаквате да коментирате с бранша? Очаквам тази среща, за да разбера какви са проблемите и дали има нещо, с което можем да бъдем полезни. Понякога няма смисъл от големи политически декларации, много по-важно е, ако успеем да помогнем на един сектор да направи пробив или да оцелее. Аз лично се опитвам да бъда един от гласовете на малкия и средния бизнес в Брюксел, така че очаквам да видя с какво мога да помогна на КСБ в тази сфера. Какво е най-голямото предизвикателство пред Европа за идващата 2016 г.? Много са предизвикателствата пред ЕС и стават все повече. Основното е да останем достатъчно единни. Както скоро каза президентът на ЕК Юнкер, понякога имаме усещането за недостиг на Европа и недостиг на съюз в ЕС. Сред предизвикателствата на първо място е справянето с бежанската криза. Вече е ясно какво трябва да се направи, за да излезем от първоначалния шок, сега остава да го направим. Очевидно е, че не можем да приемем всички, които искат да дойдат и да живеят в Европа, можем само тези, които наистина са заплашени от войни и конфликти. Трябва да сме внимателни, защото всяко решение и изказване по този въпрос се отразява директно на това, с което се справят местните власти, отразява се директно на социалните ни системи и трудовия ни пазар. Освен бежанската криза ЕС трябва да продължи да гледа напред и да се грижи за собствената си икономика, защото очевидно все повече хора разчитат на нея. Стимули за бизнеса, премахване на преградите между националните държави в Европа и завършване на цифровия единен пазар. Той е един от големите инструменти за раздвижване на икономиката, а аз вярвам, че българите можем да спечелим от него, защото в много отношения в област­та на ИТ сме достатъчно добри. Най-вероятно Европа ще бъде изправена пред много неочаквани предизвикателства, но ако имаме достатъчно усет за това, че заедно можем повече като Европа, смятам, че ще ги преодолеем, както сме го правили до сега.