Интервю

Н.Пр. Ксавие Лапер дьо Кабан: Реализираме проекти за 1,76 млрд. евро по Механизма за свързана Европа

Свилена Гражданска Ваше Превъзходителство, Вие познавате страната ни отдавна. Как се промени тя през последните години и привлекателно място ли е за френските фирми и за инвестиции? Глобално погледнато, това несъмнено е така. С над стотина филиала в страната френското икономическо присъствие в България генерира оборот, оценяван на повече от 500 млн. евро и осигурява 11 хил. работни места. Тази картина съвсем не може да бъде подценявана. Френското присъствие е в унисон със структурата на българската икономика. На първо място, секторът на услугите генерира 55% от оборота на предприятията ни в страната ви. Той покрива серия от дейности, в т.ч. банкирането и застраховането (пример са Société Générale и BNP Paribas, които са сред основните банки в България, респективно сред търговските и инвестиционните банки), комуналните услуги (Veolia осигурява водоснабдяването, канализацията и пречистването на отпадъчните води на територията на Столичната община и част от топлоснабдяването на Варна), търговията на дребно (например Décathlon има шест обекта) и хотелиерството (групата Accor откри в София един Novotel и в момента финализира проект за Ibis в центъра на града). Не трябва да забравяме, разбира се, и транспорта, внос – износа, разработването на софтуер. Освен това в края на 2014 г. GeoPost – филиалът за експресни доставки на групата La Poste, придоби 25% от българската фирма за експресни доставки Speedy. На второ място с 34% от оборота се нареждат големите френски индустриални инвеститори, като Schneider Electric, Saint-Gobain, Montupet, Serta и Air Liquide, който разполага с три завода за производство на газ. Имаме важно присъствие и в селскостопанския сектор (11% от оборота), като тук са представени десетина компании. Групата Soufflet например експлоатира две предприятия за производство на малц и планира изграждането на ново. И накрая – групата Total, която присъства от доста години на пазара у вас за масла за автомобили и индустрията, придоби през 2012 г. заедно със своите партньори OMV и Repsol разрешително за търсене и проучване на нефт и природен газ в Черно море. Въпреки няколкото навременни оттегляния, като например продажбата през 2014 г. на българския филиал на Crédit Аgricole на КТБ и оттеглянето на Carrefour, Франция инвестира все повече у вас. От 13-ото си място по чуждестранни инвестиции, което заемаше през 2011 г., тя премина на 11-о през 2012 и 2013 г., за да достигне 10-а позиция през 2014 г. Обемът на френските преки чуждестранни инвестиции надхвърля 1 млрд. евро, като половината от тях са в сферата на финансовите услуги и застраховането и около 1/4 – в преработвателната индустрия, основно в химическата и металургията. Какви са изискванията за работа на строителни компании в страната Ви и какви са условията за участие в обществените поръчки? Не съществува някаква особена рестрикция, освен, разбира се, изискването да се спазва законовата рамка. Урегулирането на трудовото право е уредено от Кодекса на труда и това се отнася и за строителния сектор. Същевременно Кодексът за обществените поръчки, който важи както за купувача, така и за предприятията, които участват в процедурата, се основава върху принципите на свободния достъп до търга, равнопоставеността при оценяването на кандидатите и прозрачността на процедурите. Кои са големите инфраструктурни проекти във Вашата страна? Такива определено не липсват. 25 от лансираните проекти за периода 2016 – 2020 г. в рамките на Механизма за свързана Европа ще бъдат осъществени във Франция! По него ще получим 1,76 млрд. евро от Европейската комисия, за да финансираме транспортната инфраструктура. Как привличате инвестиции във Франция? Това e значително предизвикателство. В страната вече присъстват 20 хил. чуждестранни предприятия, които са наели почти 2 млн. души (13% от икономически активното население). На тези фирми се пада 1/3 от френския износ и близо 30% от цялата научноизследователска и развойна дейност в страната. Националната агенция Business France, отговорна за интернационализирането на френската икономика, промотира привлекателността на държавата ни, на нейните предприятия и региони. Дали става дума за износ, инвестиции или за международни партньорства, Business France съпътства френските и международните компании от самото начало – от зараждането чак до осъществяването на техните проекти. Нейното бюро в София работи съвместно с Френско-българската търговска и индустриална камара (CCIFB), която подкрепя фирмите ви, желаещи да изнасят продукцията си в държавата ни. Например в строителния сектор стопанска мисия, организирана специално съвместно от Българската-търговско индустриална камара, CCIFB и Търговско-индустриалната камара на Париж, ще се проведе в столицата ни от 17 до 19 ноември. В по-общ план – Франция въведе редица преимущества, за да привлече чуждестранните инвестиции. Сред тях са облекчени административни процедури за регистриране на фирма, гъвкав режим за работа за гражданите от Европейския съюз, данъчни облекчения за финансиране на важни изследователски проекти, което представлява всъщност един от най-стимулиращите инструменти от този род в света. Съществува разширен и диверсифициран механизъм за помощи, имащ за цел да отговори на нуждите на вложителите, който се управлява от Обществената банка за инвестиции (Bpifrance). Той има за цел да отпусне заеми в размер на 8 млрд. евро до 2017 г. Има и временно и постепенно намаляващо освобождаване на облагането на фирмите за новосъздадени предприятия в определени региони. И накрая – създали сме възможността за получаване на субсидии за инвестиции в опазването на околната среда. Споменахте опазването на околната среда, а в края на годината Париж е домакин на ХХI конференция на страните от Рамковата конвенция на Обединените нации по изменение на климата, или COP21. Какви инициативи сте предвидили да се проведат у нас по темата? Да, от 30 ноември до 11 декември ние сме домакини, а залогът е огромен – става дума за целта за първи път да бъде постигнато универсално и обвързващо споразумение, което да позволи провеждането на ефикасна борба с климатичните промени и да внесе импулс и/или да ускори прехода към устойчиви и нисковъглеродни общества и икономики. Ако искаме да ограничим глобалното затопляне до 2 градуса, то това споразумение трябва да бъде в сила за всички страни. В София инициирах цикъла от форуми „Париж – климат – СОР21” с цел идентифициране на конкретни решения, които могат да бъдат приложени за устойчивото развитие на всяка една от нашите страни. От началото на 2015 г. Френският институт организира редовно събития, които събират на едно място признати френски и български експерти с цел намирането на по-добър отговор на климатичните промени. На 23 ноември организираме конференция дебат на тема „Какво е бъдещето на земеделските райони пред лицето на климатичните промени? Зелен туризъм, устойчиво селско стопанство, къси вериги за доставка“. Това е една нова възможност да се представят съществуващите добри практики, развити във Франция, както и значимостта на тясното сътрудничество между публичните и частните актьори, неправителствения и научноизследователския сектор. Този подход на партньорство между публичната дейност и необходимото участие на частния сектор в търсенето на устойчиви решения бе в основата и на кръглата маса „Иновациите като решение на климатичните промени – сфера на сътрудничество между публичните и частните субекти”, която се проведе на 12 ноември във Френския институт. И накрая, през март 2016 г. ще участвам в инициативата „Екообщина” заедно с двама министри – на околната среда и водите Ивелина Василева и на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова, под патронажа на президента на Република България Росен Плевнелиев. Става дума за конкурс, който е отворен за всички български местни власти и чиято цел е да отличи дейностите, достойни за пример, реализирани в трите ключови за устойчивото развитие области – управление на водите и отпадъците, мобилността и енергийната ефективност на сградите. Щастлив съм, че много от нашите партньори вече приеха да се присъединят към тази инициатива. Пожелавам си „Екообщина”, която ще се проведе през 2016 г., да се превърне в постоянен конкурс, за да може да подпомага прилагането на по-устойчиви местни политики в дългосрочен план.