Данаил Кирилов: Ще приемем новия ЗОП до края на тази сесия

Свилена Гражданска Г-н Кирилов, парламентарната Комисия по правни въпроси е водеща при приемането на новия Закон за обществените поръчки. Преди няколко дни нормативният акт беше приет на първо четене в пленарната зала. Какви са основните постулати в него и очаквате ли голяма промяна в законопроекта при окончателното му приемане? Първо искам да почертая, че това е чисто нов проект на Закона за обществените поръчки (ЗОП), противно на досегашната практика да се правят множество изменения в съществуващия нормативен акт. Като нов законопроект той е изключително балансиран и съобразен с изискванията на европейското законодателство, което ние сме длъжни да възприемем до края на годината. Освен трите основни европейски директиви в него са включени и всички останали изисквания на ЕС и на ЕК. Това е особено важно обстоятелство, тъй като един от основните източници на средства за провеждане на обществените поръчки у нас това са фондовете, които идват от Брюксел. Така че ние трябва да изпълним условията на нашите европейски партньори и да дадем достатъчно гаранции, че публично и прозрачно инвестираме техните пари. Не очаквам да направим множество промени на ЗОП между първо и второ четене, макар че има доста заявки за изменения. Удължихме срока за подаване на предложения по законопроекта. Така той стана общо три седмици от приемането му в пленарната зала. Народните представители имат още няколко дни да внесат промени. Надявам се философията и съдържанието му да не бъдат съществено засегнати и изменени от тези предложения. Разбира се, няма как да не зачетем някои внесени текстове, които налагат съобразяване с институционалната или функционалната специфика на страната ни. По-ясни са правилата и изискванията в законопроекта. Отстраняват се голяма част от техниките, които ограничаваха публичността и състезателността. Има сериозни корекции по отношение на изискванията за оборот. Той е сведен до не повече от два пъти прогнозната стойност на поръчката. Имаме предвидена възможност възложителите да ползват предвидена експертна помощ, за да проучат пазара и за да дефинират точно заданието, по което ще се проведе поръчката. Заложени са по-ясни разграничителни критерии по отношение на връзката стойност на търга и тежест на процедурата. Като правопропорционално тежестта на процедурата се увеличава спрямо по-голямата стойност. Имаме изрично предоставена възможност за делимост. По целесъобразност самият възложител може предвидено да отдели до 20% от обема на поръчката, ако има някаква специфика по отношение на нея, и да я обяви по отделна процедура. Това се надявам в голяма степен да преодолее негативните практики за разделяне или сливане на поръчките. Спазени са всички критерии за стойностите, които са по европейското законодателство. Единствено прагът в сектор „Строителство” е намален двойно, т.е. 10 млн. лв. е по европейските директиви, у нас сме предложили 5 млн. лв. Не трябва да забравяме, че при нас, макар строителството да е най-активният и интензивен отрасъл, в който се инвестират публични средства, стойността е по-малка спрямо стандарта на европейския пазар. В законопроекта са разписани по-стриктни правила по отношение на изискванията към кандидатите и към преследване на нарушенията в процедурите. Огромна част от предварителната фаза на поръчките, касаеща публичността, е изцяло електронизирана. Това е ефективен способ да се постигне и да се гарантира прозрачност на търговете. Ще бъде ли приет окончателно новият ЗОП до края на тази парламентарна сесия? Такъв е стремежът и това е посоката, в която работим, защото задължението ни за съобразяване и прилагане на общото европейско право е до края на годината, т.е. през 2016 г. трябва да имаме изцяло нов нормативен акт. Преди седмици се проведоха местните избори. Видяха се проблеми в Изборния кодекс, а правната комисия е водеща и по него. Предвиждате ли и там промени и в каква насока? Той трябва да се измени. Ние знаехме дефектите в Изборния кодекс още преди провеждането на местните избори 2015 г. Не успяхме в края на миналата година да постигнем съгласие с други парламентарни групи, за да започне тогава и навреме процедура за изменение и допълнение на нормативния акт. В момента сме си дали срок с парламентарните групи, в който да се извърши анализ на проведените избори и да направим актуализирани предложения за промени. Ще търсим и по-широка подкрепа за тях. С оглед изразената воля на гражданите в проведения референдум, която категорично потвърждава подкрепа за електронното дистанционно гласуване, би следвало да включим и тази възможност за изразяване на вот. Припомням, че в предходния парламент като опозиционна партия ГЕРБ предлагаше поне три пъти пълният пакет от текстове за е-гласуване. Така че имаме готовност и в тази посока. Вие разглеждате и ключовите промени в Конституцията, които предизвикаха доста дискусии. Кога ще станат факт те? Те са преди второ четене и вече изтече срокът за предложения в тях. Бяха внесени промени от четири парламентарни групи. От ГЕРБ не направихме предложения, защото поддържаме основния вариант така, както бе иницииран като законодателна идея. Това не означава, че няма да участваме в дебата по изменение. Надяваме се да се постигне баланс и съгласие за подкрепа от повече от 160 народни представители при гласуването в пленарна зала. В момента заседава работна група от експерти, посочени от всяка парламентарна група, които на техническо ниво подготвят становища чисто редакционно и правно-технически по текстовете. Очаквам до няколко дни да влязат за разглеждане в комисии и до края на ноември да започне същинското обсъждане и гласуване на второ четене. 2015-а бе лансирана като годината за реформа на съдебната власт. Стремежът ни е да не спираме работа по процесуалните и устройствените закони. Сега, като приключиха местните избори, имаме готовност да започнем предварителните обсъждания по Закона за съдебната власт в частите, които не касаят решенията по Конституцията. Това е по отношение на статута, кариерното развитие и атестациите на магистратите, които са изключително важни въпроси. Същевременно обсъждаме и бюджета на съдебната система за 2016 г. Така че се надяваме, преди да стигнем до яснота по конституционните промени, да имаме консенсус по тези въпроси от дейността на магистратурата. Какви ще бъдат приоритетите в бюджета на съдебната власт през следващата година? Основата цел трябва да бъде реформата. Каквото и да говорим, средствата, които държавата инвестира в съдебната система, трябва да обезпечават промените. Огромна част от бюджета продължава да бъде за възнагражденията на магистратите. Там след дълги преговори между Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и Министерството на финансите има постигнат известен консенсус за необходимите средства. Ще има ли пари за капиталова дейност? Средствата никога няма да бъдат достатъчни за ремонт на сградите, въпросът е поне да бъдат осигурени необходимите, за да се обезпечи издръжката на съдебните здания. Според мен за съжаление и в този бюджет няма да има пари за нова съдебна палата във Варна или за построяване на затвор, който ще е първият по европейските изисквания. Въпреки това, като говорим за капиталови разходи, надеждата е да се намери възможност за осъществяване на инвестиции, които да подпомогнат работата на магистратите. В София процесът за обезпечаване със съдебни сгради върви към успешен финал. Софийският районен съд вече работи в ново здание. Виждам, че се довършват и дейностите по втората сграда – бившето Военно НДК. Сега в системата върви още един важен процес – по актуализация на съдебната карта на България. Това означава да се балансира разпределението на тежестта и заетостта по гледане на делата в регионален план. Има съдилища в някои населени места, които са леко натоварени, а в съседните е изключително тежко. Процесът стартира преди половин година от страна на ВСС и Министерството на правосъдието. Считам, че скоро ще има резултати и ще се пристъпи към предприемане на първите действия, за да се постигне равномерна разпределеност. Искам да подчертая, че това не означава, че ще се закриват съдилища в малките населени места, което е масовото притеснение. По-скоро те ще се натоварват. Магистратите имат и готовността за интензивна работа. Какви са другите приоритети на комисията до края на годината? Един от близките е да завършим работа по втория законопроект за бежанците, който е на Министерския съвет. Първият бе внесен от народни представители и беше приет преди изборите. Предстои да бъде одобрен окончателно и този на кабинета. Разбира се, приоритет са ни и данъчните и бюджетните закони, тъй като пряко и непосредствено ги обсъждаме в края на бюджетната година. Ще работим и по избирането на инспектори за Инспектората към ВСС. Вече приключи процедурата по внасяне на кандидатури. Окончателният избор ще бъде направен през януари т.г. Тогава ще бъдат определени от пленарната зала новите 10 инспектори. Имаме два пъти повече кандидати от вакантните позиции, така че има конкуренция. Всеки един от тях ще представи концепция за работата си. Ще проведем и изслушване на кандидатите в Комисията по правни въпроси. Окончателният избор ще направят депутатите в пленарната зала.