Интервю

Васил Грудев: За нас е важно строителният бранш да започне да работи по новите програми

Ще приключим „ПРСР 2007 – 2013“ с над 92% усвояване на средствата

Десислава Бакърджиева Г-н Грудев, Камарата на строителите в България, Българската асоциация по водите и в. „Строител“ организираха Национална конференция на тема: „ОП „Околна среда” и Програмата за развитие на селските райони – в преход към новия оперативен период“. Навреме ли се проведе форумът? Времето, в което се проведе форумът, се намира на границата между двата програмни периода. Тази година, буквално в следващите седмици, приключваме изпълнението на всички проекти по старата Програма за развитие на селските райони (ПРСР). От следващата ще стартираме и първите приеми по новите възможности за инвестиции във ВиК сектора, свързани с „ПРСР 2014 – 2020“. През юни 2016 г. ще отворим първата мярка, по която бенефициенти ще са общините и ВиК операторите. Те ще могат да кандидатстват за изграждането на водопреносна инфраструктура със средства от новата програма. Така че времето на конференцията е изключително точно. В момента имаме ясна картина за това какво се случи през предходния период, защото той вече приключи и сме няколко месеца преди стартирането на дейностите по новата ПРСР. Ще има ли нови моменти при изпълнението на ВиК проектите? Да, водните проекти ще имат своята специфика. На първо място се появяват ВиК операторите като бенефициенти по Програмата за развитие на селските райони. Разбира се, ПРСР успя да защити и нашите общини да бъдат бенефициенти при изграждане на водопреносна система, като им дава възможност за 100% безвъзмездна финансова помощ. В тази област имаме натрупан достатъчен експертен капацитет, а и винаги трябва да изхождаме от факта, че говорим за селски общини и за малки по размер инфраструктурни проекти. Така че не бива да ги разглеждаме като идентични бенефициенти спрямо тези на големите инфраструктурни обекти. Става въпрос по-скоро за дребномащабна инфраструктура, която обаче има огромно значение за малките населени места. Говорейки за спецификата на новия програмен период, трябва да отбележим, че инвестициите вече ще са възможни само там, където имаме обединени ВиК дружества. Тоест - селски общини, които се намират в област с консолидиран ВиК оператор. Към момента имаме 16 такива области. Възможностите за европейско финансиране са един изключително сериозен икономически лост за насочване на политиката в консолидацията. Надявам се, че това ще е един от най-силните инструментариуми, с който да ускорим процеса - основна цел в стратегията за ВиК сектора. Какъв обем инвестиции биха могли да достигнат водните проекти по „ПРСР 2014 – 2020“? Предвидили сме индикативен размер на бюджета малко над 200 млн. евро. Това ще са средствата, които ще са насочени единствено и само за инвестиции във ВиК сектора под новата мярка 7 на „ПРСР 2014 – 2020“, където освен водни проекти ще се финансират и такива за пътна и социална инфраструктура. Еврокомисарят по земеделие Фил Хоган похвали България за бързите темпове по приключването на „Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013”. Разкажете повече за срещата Ви с него в Брюксел. Срещата беше неформална, в рамките на Съвета на министрите, който се проведе наскоро в Брюксел. В момента всяка една от страните - членки на ЕС, приключва своите стари програмни периоди и в тази връзка обсъдих с еврокомисар Фил Хоган „ПРСР 2007 – 2013“ и споделих възможностите за финализирането й. Той, както и при предходни срещи с мен и с министъра на земеделието и храните Десислава Танева, изрази своята подкрепа и ни похвали за бързия темп, с който ще приключим старата ПРСР. Амбицията ни е да завършим програмния период с над 92% усвояване на средствата. Сериозен успех като се има предвид, че това е първият програмен период на България, късното стартиране на самата програма и отчитайки факта, че Европейската комисия покрива разходи от ПРСР до 95% от нейния бюджет. Доближавайки се към тези 95%, съм сигурен, че накрая ще отчетем един изключително позитивен резултат. Истината е, че всяко реално усвояване на средствата над 90% при всички трудности на програмния период е голямо постижение. България се възползва максимално от средствата по „ПРСР 2007 – 2013“, но това означава ли, че е използвала ефективно потенциала на програмата? Това е съвсем друга тема. За съжаление през първия програмен период ние повече си задавахме въпросите: колко ще усвоим и колко средства да не загубим? Ефективността на разходите като че ли остана на заден план. Затова в хипотезата на свръхкандидатстване и на свръхочаквания за инвестиции през настоящия програмен период темата за ефективността и ефикасността за насочване на тези средства ще бъде от изключително значение. Имахме доста пропуски в удачното разпределение на инвестициите в приключващата ПРСР. Рядко си задавахме въпроса: какво постигаме? Качествената разлика сега е в заложените приоритети в новата Програмата за развитие на селските райони. Занапред ще си задаваме единствено въпросите: как разходваме средствата и какво постигаме с тях? Очаквате в края на 2015 г. усвоените средства по ПРСР да надхвърлят 90%. Какви са обаче към момента данните и има ли рискови проекти? Засега сме постигнали усвояване над 83%, но големите плащания предстоят през декември тази година. Ще припомня, че на няколко пъти удължихме крайния срок за подаване на заявки за плащания от общините за изпълнение на техните проекти. Последната възможна отсрочка е факт. Имаме само 5 общини, които не успяха да подадат заявленията си. Сега предстои оценка, за да видим доколко проектните предложения за финансиране са изпълнени съгласно договорените условия с Държавен фонд „Земеделие“. Тоест предстоят всички проверки на място, както и инспекции преди оторизация. Опасявам се, че при някои от проектите бързината за отчитане на дейността може би е взела превес над качеството. Така че това би могло да означава риск от по-сериозна грешка при оторизацията. Да, има проекти, които ни притесняват, но хубавото е, че почти всички общини успяха да приключат обектите в срок. В момента предстои единствено да оценим дали те са реализирани качествено. Каква е прогнозата Ви относно загубите по старата ПРСР и успешно ли ще завърши Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” (ОПРСР)? Прогнозата ми за потенциално неусвояване на средства по ПРСР за тази година варират между 15 и 30 млн. евро. в зависимост от качеството на проекти. Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство” ще завърши без загуба на средства през 2015 г., но това едва ли може да се определи като успешно приключване. ОПРСР натрупа през годините много проблеми, както и неусвоени средства през предходни години. Хубаво е, че ще оползотворим бюджета за 2015 г. на 100%, но не бива да забравяме, че там до момента са пропуснати ползи в размер на 17 млн. евро. А това не е несъществено за програма с малък бюджет. При ОПРСР имахме недобро управление и това беше един от основните аргументи на ЕК да препоръча на България да подобри усвояването чрез изграждане на капацитет в Министерство на земеделието и храните, т.е. субструктуриране на Управляващия орган на новата Програма за морско дело и рибарство. Това беше и основна критична бележка на ЕК още при първия прочит на програмата. Ние изградихме такъв Управляващ орган в министерството. Наред с това отстранихме и стотиците забележки, които имаше ЕК и Програмата за морско дело и рибарство вече има официално одобрение. Получихме го само преди седмица, като това беше последната неодобрена оперативна програма на България. Благодаря на колегите от Генерална дирекция МАРЕ към ЕК, които ни оказаха експертната си помощ и дойдоха лично за седмица в България, за да преодолеем максимално бързо проблемите. Кога ще стартират първите приеми по Програмата за морско дело и рибарство? Първото тримесечие на 2016 г. ще започнем с отварянето на мерки и по тази програма. През първата година, подобно на ПРСР, ще наблегнем на възможностите за инвестиции пред бизнеса. Догодина ще се съсредоточим върху вложения в предприятията за рибарство и аквакултура. Колко приема отворихте през настоящата година по новата ПРСР? В рамките на изминаващата година първо отворихме инвестиционна мярка 4.1 „Модернизация на земеделските стопанства“ и дори го направихме на собствен риск, преди да сме получили официално одобрение на програмата. След това през юли стартира приемът на мярка 112 „Млад фермер“. На 30 ноември ще отворим последната мярка за настоящата година. Тя е за преработка на земеделски продукти, която се чака с изключителен интерес най-вече от преработвателните предприятия от хранително-вкусовата промишленост. Паралелно с това отворихме и всички площни мерки в рамките на кампанията за директни плащания. Това са мерките за биологично производство, агроекология и климат, „Натура 2000” и за необлагодетелстваните райони. В рамките на тази първа година, в която нямахме официално одобрение до края на май, успяхме да отворим една доста широка гама от мерки, за да могат възможно най-бързо те да са на разположение на бизнеса. Защото истината е, че той беше лишен повече от две години от възможности да инвестира в стопанствата си. Няма как да не отбележим извънредния прием, който пуснахме по мярка 121 на старта ПРСР, тъй като там имахме наличен ресурс. Първоначално той беше в размер на 50 млн. евро, а впоследствие нарасна до 62 млн. евро. Използвахме го целия чрез извънредния прием, за да не допуснем неусвояване на средства по една толкова атрактивна мярка за модернизация на земеделски стопанства. Направихме един много стегнат прием, с който в крайна сметка ще удовлетворим повече от 800 бенифициенти, за да си закупят земеделска техника. На прага сме на един много натоварен и добър завършек на годината. Има ли одобрени проектни предложения по новата ПРСР? Към момента все още няма одобрени инвестиционни проекти по „Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020”. Причината е, че колегите от ДФ „Земеделие“ насочиха усилията си към договаряне и оторизация на проектите по старата програма, защото до края на декември всичко трябва да бъде разплатено. В това число и извънредният прием по мярка 121, който приключи като договаряне. Изцяло се посветихме на това да не загубим пари по старата ПРСР. Колегите от ДФЗ се ангажираха до края на този месец да стартират поне първоначалното сключване на договори с бенефициенти по мярка 4.1 на ПРСР. Какво предстои през следващата година за „ПРСР 2014 – 2020“? Тази седмица качихме на сайта на МЗХ индикативния график за прием за следващата година, за да могат нашите бенефициенти да се ориентират и да започнат да готвят своите проекти. Разбира се, водещи в програмата ще бъдат общинските мерки. Освен ВиК и инфраструктура ще можем да подпомагаме нашите общини в изграждането на пътната инфраструктура, както и за развитието на някои образователни и социални обекти в селските райони. Също така в рамките на май 2016 г. ще пуснем първата възможност за кандидатстване с проекти за религиозни храмове. Те ще могат да бъдат обновявани и реконструирани със субсидии от ПРСР. Очаква ни и второто отваряне на мярка 4.1 за инвестиции в земеделски стопанства. В края на следващата година ще има и втори голям прием по мярка 4.2 за преработка на селскостопански продукти. Освен площните мерки предстои и стартирането на една нова мярка за българските животновъди - за хуманно отношение към животните. Тя ще стартира през май 2016 г. заедно с кандидатстването по директни плащания. Догодина ще отворим и обучителната мярка за земеделските стопани. Тя ще бъде с един по-широк прием, тъй като на този етап интересът към нея още не е провокиран. Следващата година ще насочим вниманието си и към нашите най-малки земеделски стопани със стартирането на мярка 6.3 „Стартиране на земеделска дейност“. Ще отворим и един допълнителен прием по мярка 4.1 в рамките на Тематичната подпрограма за малките стопанства. Кои проекти по ПРСР ще са предизвикателство за строителите? Най-сериозното ще е възможността да работят по пътната и ВиК инфраструктурата заедно с рехабилитацията на различни социални и образователни заведения в селските райони. За нас е важно строителният бранш да има възможност да работи през следващата година и затова и бързаме с отварянето на определени мерки. Естествено основното предизвикателство ще бъде провеждането на самите обществени поръчки от възложителите за избор на изпълнител. Надявам се, чрез новите стандартизирани процедури да бъде решен проблемът с повечето от пороците при воденето на търговете, които се проявяваха през миналия програмен период. Стандартизацията на процедурите според видовете разходи за нас е панацеята към намирането на феърплея и на правилните решения при избора на изпълнители. Какви други приоритети сте си поставил за 2016 г. извън оперативните програми, за които отговаряте? През следващата година трябва да приключим една от основните ни задачи – директните плащания на площ, както и новите моменти за кандидатстване. Знаете, че въведохме задължителното правно основание за кандидатстване за получаване на субсидии. Това доведе до дисциплиниране на самите участници в поземлените отношения и до началото на нов ред на земеползването в страната. Отделно през 2016 г. министерството ще работи с пълни сили и по своя проект за кодификация на поземлените отношения. В момента те са разпокъсани, разпръснати са в доста закони и в подзаконовата нормативна база. Затова нашата амбиция и политически ангажимент е да работим върху кодификацията на цялото поземлено законодателство и групирането му в един кодекс за земята.