Интервю

Петър Кънев: В Комисията търсим баланс между труда и капитала

Приемаме законодателни изменения, които да премахнат хранителната среда за корупция

Свилена Гражданска Г-н Кънев, кои са приоритетите на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм, за която отговаряте? Сред основните задачи е законодателното обслужване на българската икономика. Комисията не може да има други приоритети освен подобряване на бизнес климата в страната във всички сектори. Изминалите седмици на есенно-зимната сесия на Народното събрание бяха изключително активни за нас. Наскоро гледах справка, че след двете най-тежки комисии във всеки парламент – това са бюджетна и правна, ние заедно с тези по транспорт и по земеделие сме имали най-много заседания с най-голям брой теми. Почти всеки трети или четвърти от внесените закони или промени в нормативните актове минава през нашата комисия. Периодът беше изключително интересен, защото имаме известно оживление на цялата българска икономика. Това, разбира се, е свързано с много показатели. Едни от тях са стабилността и вдигането на икономиката в Европа. За съжаление, терористичните атаки през последните няколко дни при всички случаи ще се отразят много негативно върху нея, особено върху свободното движение на хора и на капитали, на туристическия бранш и на инвестициите. Ситуацията няма как да не засегне и българската икономика. Кои бяха по-интересните и важните нормативни актове, които разгледахте през последните седмици? Продължихме контрола върху въвеждането на приетите промени за търговските вериги в Закона за защита на конкуренцията. Водихме допълнителни разговори с Министерството на земеделието и храните и Министерството на икономиката по администрирането на измененията на нормативния акт. По традиция провеждаме изслушвания с ключовите министри. Едно от тях бе с този на туризма Николина Ангелкова по организацията на туристическия сезон зима 2015 – 2016 г. През пролетта проведохме среща с министрите на трите водещи ведомства – на икономиката, на туризма и на външните работи, във връзка с визовия режим за чужденците. Участие взеха и зам.-министри от други ведомства. Проведохме втора подобна среща, на която присъстваха повече представители на министерства и най-вече на браншовите съюзи. В момента работим по няколко закона. Единият от тях е свързан с транспониране на евродирективи у нас – Законопроект за представителите по индустриална собственост. Той е изключително сложен нормативен акт, който скоро ще влезе на второ четене в пленарната зала. Целта е чрез включване в българското законодателство на две евродирективи да се създаде камара на индустриалната собственост. Законът касае около 600 души, които работят основно по тази тема. Само 14 държави в момента са транспонирали двете европейски директиви. Не съм убеден, че той трябва да се приеме бързо, но това е едно от приложенията на Министерския съвет, в частност на Министерството на икономиката, и ние работим по него. Междувременно проведохме и блиц контрол на няколко министри. Разгледахме бюджета на страната за 2016 г., като ние не сме водеща комисия. Обсъждахме и въпроса за корпоративното подоходно облагане. Струва ми се, че духът на Симеон Дянков продължава да витае в Министерството на финансите. Той въведе принципа, вместо да се гледат ЗИД-ове в няколко закона, в един нормативен акт с преходни и заключителни разпоредби да се приемат всички изменения. Изключително интересни и остри дебати водихме по някои предложения за Закона за корпоративното подоходно облагане за т.нар. данък „Уикенд”. Той е важен за коментар и подлежи на доста сериозно обсъждане. Този налог касае основно бизнес климата в страната. Колегите от ПГ „Реформаторски блок” и от опозицията бяха против приемането на налога. Практиката на Европейския съюз показва, че има подобен данък. Например законодателите в Австрия и в Германия са решили част от приспаданията на фирмите за ДДС да не се прилагат, защото се ползват за лични нужди. Това се отнася най-вече за автомобилите през уикендите. Може би е логично и правилно да има такъв налог. Това, което ме притеснява, е, че даваме права на данъчните с този регистрационен режим да влизат по всяко време да проверяват. Мисля, че старата практика в нашия парламент – да се приемат закони без оценка на въздействието върху бизнеса и бюджета – продължава. Това е неправилно и вредно за нашето законотворчество. Радвам се, че депутатите в пленарната зала отхвърлиха на второ четене тази възможност. Ние бяхме категорично против въвеждането на т.нар. данък „Градинка”. Той се отнася за облагане на селските и градските дворове, които влизат в подробните устройствени планове. Те са урбанизирана територия, но се използват като градинки. Струва ми се, че администрирането на този закон ще бъде изключително сложно и ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. А парите от 1 дка, които ще се прибират, ще са 4,50 лв. Не трябва да забравяме, че не са много дворовете с подобни размери. Ако се окаже, че дължимата сума е 2 – 3 лв., то администрирането на налога ще струва по-скъпо. По време на тройната коалиция бях член на тогавашната бюджетна комисия и имах предложение за данък „Колиба”, което беше прието. Той се отнасяше за всички сгради с данъчна оценка под 1600 лв. – да премахнем налога за тези постройки, тъй като сумата, която се събираше, беше под 1 лв. от един обект, а в същото време печатането на пликове, влагането и разнасянето струва доста повече. Страхувам се, че с тази поправка в преходните и заключителните разпоредби за данък „Градинка” щеше да се постигне същият ефект. Държавата щеше да плати повече, отколкото щеше да получи. Положителното е, че на второ разглеждане на закона в пленарната зала данъкът отпадна. Що се отнася за другото предложение – за намаляване на кешовите плащания от 15 хил. лв. на 5 хил. лв., моето мнение на човек, който идва от реалния бизнес, е, че не бива така рязко да се тръгва към подобна промяна. Не че е фатална. Заедно с колегите от Реформаторския блок коментирахме, че праг от 10 хил. лв. е по-логичен. Според мен е необходим по-плавен преход. И явно депутатите разбраха аргументите ни и той ще спадне само с 5 хил. лв., т.е. от 15 хил. на 10 хил. лв. Какво друго трябва да се измени, за да се преодолеят пречките за правене на бизнес у нас? Много неща трябва да се изменят. В интерес на истината много и се правят. Не трябва да сме песимисти. Ще отговаря не като политик, а като икономист, идващ от реалния бизнес. Прие се законопроект за счетоводството по изпълнение на евродиректива. Бяха облекчени условията за микрофирмите. Беше въведено ново понятие за тях с други прагове специално за счетоводството, които са по-различни от Закона за малките и средните предприятия. В България по последна информация, която получих от Сметната палата, има около 370 хил. фирми, от тях 94% са микродружества. В тях работят над 600 хил. души. По-тревожното е, че средният състав на подобно предприятие е 1,7 души, докато европейският праг е до 9. Вие сами разбирате, че това са т.нар. семейни фирми – магазинчета, ресторанти, малък туризъм. Не бих казал, че това е гръбнакът на българската икономика, но това са грубо около 600 хил. души, които създават една немалка част от брутния вътрешен продукт на страната. Като добавите и малките фирми, които са в рамките на около 50 хил., стигаме до положението, че около 98% от целия роден бизнес като количество дружества са микро и малки. Добро предложение беше премахването на графиците за отпуските, което внесох. То беше подкрепено в пленарната зала от 148 гласа „за” и нито един „против”. Изискването за графици за отпуските беше въведено може би с добри намерения от Симеон Дянков. Но то се изврати в попълването непрекъснато на документи и в крайна сметка, като ти дойдат проверяващите от инспекцията от труда, следва въпросът: „Сега какво правим, като не съвпаднат данните?” Опитваме се да направим промени и в Закона за счетоводството, в Кодекса на труда – изменения, които да премахнат хранителната среда за корупцията, т.е. да пречат на корупционната верига, която съществува. За съжаление не можах да се преборя да отпадне правилникът за вътрешния ред на микрофирмите. Тук не получих подкрепа от управляващата партия и от Министерството на труда и социалната политика. Едно подобно дружество обикновено е семейнно. То трябва да има 28 документа, когато дойдат проверяващият. Питам се в една фирма от двама души – съпруг и съпруга, защо трябва да има правилник за работната заплата? Ясно е, че е жената прибира парите. Не ми отговарят на въпросите, защо трябва да продължи да се изисква правилник за организацията на работното време, за организация на вътрешния ред, защо трябва да има N-количество документи... За съжаление на този етап не успяхме да решим този проблем. Стои въпросът за отработванията на почивните дни. В Европа само в три държави правителствата определят кога ще е този период. Това е една безсмислица според мен. Вие не сте чули немското или английското правителство да казват кога ще се работи или не. Това е дейност на съответния работодател – бил той корпорация или държава. Сами разбирате, че в една събота, която се отработва, на обяд Околовръстният път вече е задръстен и трудно ще намериш някой след 13 часа в публичните учреждения. Като добавите, че това са годишно между 3 и 5 дни, разбирате, че те са изгубено време. Дали тази мярка е лява или дясна, мен не ме интересува, тъй като я смятам за нелогична. Според мен тук е необходима промяна и тя следва да се осъществи. Не трябва да забравяме и непрекъснатата битка на бизнеса за определяне на такса „Смет”. Това е тема, която работодателите поставят години наред пред поредното правителство. Не обвинявам сегашните управляващи. Проблемът не го решихме нито по време на тройната коалиция, нито в предишния парламент. Необходимо е да се промени начинът, по който сега изключително некоректно се принуждава бизнесът да внася налога, защото, да плащаш такса „Смет” на данъчна оценка, при положение че сградата ти е чисто нова и не е амортизирана, е пълна безсмислица. Получават се абсурдни ситуации, при които предприятия с много ниска данъчна оценка, които генерират сериозен отпадък, плащат ниски налози. Същевременно IT фирми, които не произвеждат почти никакъв, но техните сгради са ново строителство, внасят много пари в хазната. Темата стои открита и по нея трябва да продължим да работим. Необходимо е да се намери и решение за Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. През изминалите дни имах среща с министъра на финансите Владислав Горанов и коментирахме темата. Разправяме се дали кешовите плащания да бъдат до 5 хил. лв. или до 10 хил. лв., а в същото време стои една наредба за командировките, която всички знаят, че е абсурдна. Не може с 50 долара в Москва да спиш или с 30 евро в Париж да се храниш. Сами разбирате, че тези стотици български граждани от корпоративния или публичния сектор, които пътуват зад граница, в един момент трябва да получат пари за своите разходи там. И така се получава сивият сектор. Имам предложение във връзка със 100% амортизация на всичко, което е в IT сектора, примерно за компютри, мобилни апарати и др. Естествено, то ще е до определена сума. Не можеш да го премахваш от списъка чак след три години и половина, като индустрията толкова бързо се развива и е наложително материалната база всяка година да се сменя. Стои открит въпросът с промяна на срока за амортизация на сградите. От времето на ранния социализъм имаме период от 25 години. Сега, при новия тип строителство и изключително интензивното преструктуриране на производствените халета, вече е съвсем нормално в рамките на 10 – 15 години да се разруши нещо и да се изгради друго. Пред бизнеса стои и още един основен въпрос. Компаниите в почти всички сектори имат проблем с намирането на качествени кадри. Не трябва да забравяме работата на образователната ни система, защото тя също е част от бизнес климата. Още на първото заседание на комисията заявих, че задачите ни са да приемаме законите, които касаят българската икономика и туризма. От друга страна, ние трябва да създаваме бизнес климата – той не е само данъци, амортизация, отчисления и т.н. Той е и в това, че страната ни е едно от местата в Европа, където се работи най-малко като дни. Според изследване на „Икономист” отпреди три години България има след Япония най-много почивни дни, като добавите болничните, отработванията и отпуските, се получава, че от 365 дни у нас се работи около 250. Това също е бизнес среда. В България се учи най-малко в ЕС според справка на Световната банка и на БАН. На Стария континент най-късно тръгват на училище нашите деца. Нашите първокласници учат най-малко като астрономически часове, те имат и най-големите ваканции. Според справка учебните часове у нас са 400 астрономически, а в Румъния – 600, във Франция – 800. Няма как да искаш добре развита икономика и бизнес среда, когато липсват кадри. Няма как да имаш висше образование на необходимото ниво, когато съществуват над 50 университета и държавната ни поръчка е със 17 хил. студенти в повече от завършващите абитуриенти. Това също е бизнес среда. Има много теми, които се стараем да обсъждаме в икономическата комисия. Не сте водеща комисия, но вече бе приет на първо четене в пленарната зала новият Закон за обществените поръчки. Какво е Вашето становище по него? Няма да обсъждам нормативния акт на този етап, тъй като той е рамков. Много по-интересни ще са наредбата и правилникът за прилагането му. ЗОП е рамков закон и човек трудно може да се хване за нещо конкретно. Нека да излязат правилникът и наредбата към него и тогава ще коментирам. Одобрен бе и бюджетът на страната за 2016 г. Той е copy – paste на миналогодишните финансови планове. Твърдо съм за това, че не трябва да бъдем по-големи католици от папата, и мисля, че 2% бюджетен дефицит не са лош показател. Да слезем на нула процента, както навремето го направи Симеон Дянков, за мен е вредно за българската икономика. Не е приятно, че увеличаваме държавния дълг всяка година. Реално през 2015 г. повишението е 2,5 млрд. лв. Но страната ни е една от държавите с нисък недостиг. Не виждам апокалиптична картина от рода на гръцкия сценарий. Още повече че темата за съседите ни ще я коментирам само в един аспект – когато видя гръцки селянин да копае картофи в Родопите, а не българи да берат портокали на юг. Тогава ще разбера, че там има криза, по-голяма от нашата. Оптимист ли сте за развитието на българската икономика през следващата година? Умерен. Смятам, че полагаме усилия в комисията да търсим баланс между труда и капитала, защото аз не възприемам крайно дясната политика на неолибертарианците. Мисля, че кейнсианството в регулирана форма е добър модел на развитието на икономиката. Винаги цитирам Джоузеф Юджийн Стиглиц, който не може да се нарече ляв или центрист, че неравенството е най-голямата опасност за демокрацията.