Интервю

Д-р Николай Иванов: Разноските за подобряване на безопасността по Републиканската пътна мрежа са инвестиция, а не разход

Алтернативният вариант на лот 3.2 на АМ „Струма“ е несъмнено икономически по-изгоден за цялото общество

Емил Христов Д-р Иванов, каква е Вашата позиция относно повишаване цените на винетните стикери от 2016 г.? Всички знаем, че в живота всяка една услуга се заплаща. Пътят също е услуга и ако искаме тя да е качествена и добре поддържана, трябва да заплащаме адекватно за нея. Както даваме пари за бензин и ремонт на автомобила, така трябва да плащаме и за трасето, по което се движим, за да бъде то добро. Не трябва да се забравя също, че единственият финансов източник на държавата са данъците и таксите. В случая винетката е вид такса. Важно е да отбележим и факта, че през последните 8 години цената на винетката не е променяна. Наясно съм, че доходите в България са ниски, но смятам, че тези процеси са правилни и трябва да ги приемем, ако искаме да пътуваме по магистрали, второкласни и първокласни пътища, които да са поддържани и без дупки. Разбира се, винетната система не е достатъчно справедлива, тъй като заплащането не е пропорционално на ползването на пътищата, но връщането към действащата до 2004 г. такса върху течните горива ще бъде нецелесъобразно влагане на финансов и интелектуален ресурс. По-добре е усилията да се насочват към етапното постигане на крайната цел – определяне и заплащане на реалното ползване на пътищата от различните видове моторни превозни средства. Министерският съвет реши да бъде въведена смесена система за ползване на републиканските пътища у нас, при която шофьорите на леки автомобили до 3,5 т ще купуват винетки, а тежкотоварните над тези габарити ще имат ТОЛ такси. По какъв начин ТОЛ таксите ще помогнат за развитието на Републиканската пътната мрежа? Изключително важно е да знаем, че недостигът на инвестиции в поддръжката на пътната инфраструктура генерира по-високи реални рискове от инциденти, проблеми, свързани с претоварването, повишен шум и др. Републиканската мрежа обикновено не се разглежда като финансов актив за обществото и икономиката. До голяма степен липсва осъзнаването на нейната стойност. Последствията от непълното оценяване на тези активи са подобни на увеличаването на нашия дълг – всички ставаме по-бедни. Затова аз лично подкрепям всички стъпки, които ще доведат до повече приходи за поддържане и ремонт на пътищата. Как оценявате състоянието на пътната мрежа в страната и кои са най-належащите проблеми за решаване? Тази година постигнахме значителни успехи – изпълнени бяха множество обекти в областта на пътното строителство. Приключи изграждането на автомагистрални отсечки, бе извършена реконструкция, основен ремонт и рехабилитация на пътища от I, II и III клас, в т.ч. и обекти на общинската и уличната мрежа. Всички тези дейности оказват положително влияние върху пътната безопасност в страната и водят до намаляване броя на ранените и загиналите по пътищата. Разбира се, има още какво да се желае, но отново се връщаме на темата, че са необходими средства. Изследвания, проведени на ниво Европейски съюз (ЕС), показват, че на 1 евро инвестиции в пътна инфраструктура се очакват до 15 евро икономии от по-малко пострадали, по-ниски разходи за здравеопазване и щети в резултат от намаляване броя на пътнотранспортните произшествия. Много е важно да се осъзнае, че разноските за подобряване на безопасността на движение по пътищата са инвестиция, а не разход. Какво сочи статистиката относно пътнотранспортните произшествия (ПТП) в страната? Какъв е техният брой за последната една година? Кои са най-честите причини за тях? До 2010 г. жертвите на ПТП в България традиционно бяха малко над 1000 души. След приемането на Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на България за периода 2011 – 2020 г. техният брой започна да спада. През 2012 – 2013 г. числото беше около 600, а за съжаление през 2014 г. то нарасна до 655. Данните за тази година посочват, че до 24 ноември жертвите са 620. Катастрофите по пътищата водят до огромни социални и икономически загуби за обществото. Пътнотранспортните инциденти все повече се превръщат в сериозен проблем на българското здравеопазване, тъй като оказват пряко влияние върху смъртността и заболеваемостта на населението. В резултат на ПТП националната икономика всяка година търпи загуби в размер на над 2% от брутния вътрешен продукт. През 2009 г. в рамките на Европейския съюз са отчетени загуби от ПТП за 130 млрд. евро. Също така Европейската пътна федерация води една статистика за процент на загинали на 1 млн. жители население. В България този процент е все още висок спрямо държави като Швеция, Германия, Холандия, Дания и Великобритания. Всички ние имаме да работим още доста, докато намалим броя на ПТП. За съжаление причината за тези тежки инциденти е, защото хората просто не спазват правилата. Необходимо е пътната инфраструктура да е на такова ниво, че да спомага за намаляването на произшествията. Нужна е промяна в начина на мислене на цялото ни общество. Глобите и санкциите трябва да бъдат изпълнявани, ако искаме трайно да отбележим успех като общес­тво. Ако искаме да се грижим сами за себе си, единственият начин е да подобрим пътищата в страната ни, да изпълняваме съвестно отговорностите си и нормативната база. Какви са възможностите за подобряване на безопасността на пътната инфраструктура в България? Има ли Българската браншова асоциация „Пътна безопасност“ (ББАПБ) конкретни предложения в тази насока? Изключително важен фактор за това е извършването на одити и инспекции по пътна безопасност. Одитите са за новостроящи се обекти, докато инспекциите са за участъците в експлоатация. Всички експерти и специалисти от бранша възлагаме големи очаквания точно на проверките на съществуващата мрежа, защото именно чрез тях може да се види реалното състояние на пътната инфраструктура в страната. Инспекциите трябва да започнат първо от автомагис­тралите, а на следващ етап да се приложат и за първокласните, второкласните и третокласните отсечки. Тези дейности ще бъдат в унисон с обявения от правителството приоритет пътищата в страната да бъдат ремонтирани и обезопасени. Друг важен фактор е актуализирането и адаптирането на всички нормативни документи, защото как бихме могли да подобрим пътната инфраструктура, ако нямаме адекватна нормативна уредба. Готови ли са според Вас републиканските пътища в страната за зимата? Направените от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) анализи и проверките по райони показват, че готовността за зимното поддържане на пътищата е добра. Там, където е имало недостатъци, са направени предписания и пропуските са отстранени. Друг е въпросът, дали ние, шофьорите, сме готови. Искам да обърна внимание, че е изключително важно да спазваме изискванията на нормативната база за изискуема дълбочина на протектора на гумата. Да шофираме със съобразена скорост, да разполагаме с необходимите вериги за зимни условия с цел избягване на предпоставки за образуване на задръствания, катастрофи и дълъг престой в снега за всички останали шофьори. По какъв начин могат да се увеличат инвестициите за пътища в България? Какви европейски модели можем да заимстваме в тази насока? Съгласно Закона за бюджета приходите от винетните такси отиват само и единствено за издръжка на Пътната агенция и функциите, които тя изпълнява. Според мен другите начини за осигуряване на средства за пътната инфраструктура са европейските програми, целево финансиране от бюджета, заемни средства и публично-частни партньорства. ББАПБ връчи шестите годишни награди за принос в пътната безопасност. Разкажете ни малко повече за тържеството – по какъв начин бяха избрани победителите? Традиционно всяка година раздаваме почетни плакети на изявени експерти и специалисти, допринесли за подобряване безопасността на пътната инфраструктура в България. В категория „Цялостен принос в областта на пътната безопасност“ приза връчихме на министъра на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Наградата за представител на местната администрация получи Симеон Симов – секретар на Съвета по безопасност на движението на децата в София към Столичната община. В категория „Представител на държавната администрация“ тази година имахме четирима отличени. Това са инж. Илиана Захариева – член на УС на АПИ, инж. Виолета Ангелиева – директор на „Технически правила и норми“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Галина Василева – зам.-ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Транспорт“, и Чавдар Здравков – главен експерт в отдел „Професионално образование и обучение” към Министерството на образованието и науката. В категория „Представител на МВР“ наградихме комисар Бойко Рановски – началник на отдел „Пътна полиция“ в Главна дирекция „Национална полиция”. Председателят на УС на Българската асоциация на пострадали при катастрофи Владимир Тодоров взе приза за представител на неправителствена организация с обществен принос в пътната безопасност за 2015 г. За цялостен академичен принос бе отличен проф. д-р инж. Иван Трифонов, който е дългогодишен преподавател и ръководител на катедра „Пътища“ в УАСГ. Относно метода на избиране на победилите имаме изградена практика. В началото на второто полугодие стартираме номинациите, като всеки член има право да изпраща предложения в съответните категории, които, разбира се, трябва да бъдат придружени с обосновка. Номинации се приемат до края на октомври. В началото на ноември Управителният съвет свиква заседание, на което кани членовете на Контролния съвет и почетните членове. На него се разглеждат всички направени номинации и спрямо приноса на всеки един към пътната безопасност се избират победителите. На 14 и 15 октомври ББАПБ и EuroRAP проведоха срещи с представители на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Агенция „Пътна инфраструктура“. Каква беше целта на срещата? Целта на проведените срещи бе да бъде представен проектът RADAR, в който участие взе и ББАПБ. Освен България в него се включиха и Австрия, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чехия, Унгария, Молдова, Румъния, Сърбия, Словакия, Словения и Украйна. Говорим за наистина значим за страната ни продукт. Подобен проект на име SENSoR бе стартиран през 2012 г. и приключи в края на 2014 г. Той обхвана 14 държави от Югоизточна Европа – Гърция, Словакия, Унгария, Словения, Молдова, Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина, Хърватия, Албания, Черна гора, България, Румъния и Украйна. По проекта SENSoR в тези страни са инспектирани, маркирани, анализирани и оценени около 19 000 км в 14-те държави. В България в рамките на проекта SENSoR на Европейската програма за оценка на пътищата (EuroRAP) са оценени около 700 км пътища – част от Транс­европейската пътна мрежа. Въпреки че инспектираните километри представляват една много малка част от националната мрежа (едва 1,5%), това е едно похвално начало за управлението на пътната ни безопасност. Методът на оценяване, използван при SENSоR, ще бъде приложен и при проекта „Радар”. Това е един изключително полезен инструмент за нас, тъй като при него се преминава от измерване и оценяване към действие чрез оценка на рисковете, пред които участници в движението са изправени заради инфраструктурата. Чрез метода се идентифицират и възможните потенциални подобрения, чрез които могат да се спасят най-много животи с наличните пари. Получените резултати са важни за органите, заинтересованите страни и инвеститорите, за да се определят правилно приоритетите и да се вземе най-доброто решение за осъществяване на рентабилни и ефективни инвестиции на пътната инфраструктура. С участието си в проекта ББАПБ цели да осигури допълнително финансиране за подобряване на пътната инфраструктура в страната. По-рано тази година министрите на транспорта от Югоизточна Европа проведоха среща във Варна, на която обсъждаха развитието на пътния сектор. Каква е Вашата визия за пътната инфраструктура в региона? На срещата министрите представиха визия на пътната инфраструктура в региона до 2023 г., която е доста добра и съобразена с разполагаемия финансов ресурс. ББАПБ получи не само покана за тази среща, но и ни бе предоставена възможността да представим доклад за пътната безопасност в страната. Относно това, каква е моята визия, искам да заявя, че всички ние желаем да намалим смъртните случаи, но за това е необходимо не само да имаме добри пътища, а и да се промени начинът на мислене на държавните институции, ползвателите на пътя и цялото общество. Нужно е пътната инфраструктура да дава ясни послания, а не да задава гатанки на водача и той да се чуди какво да прави. През 1997 г. шведският парламент приема декларация „Визия нула“. Това е една нова и смела политика за свеждане до нула на загиналите по пътищата, основаваща се на четири принципа – морал, философия на безопасността, верига на отговорността и промяна на действащите механизми. Би било чудесно, ако и България приеме декларация, подобна на „Визия нула“, която ще има за цел поставяне началото на промяна в мислене на цялото общество относно безопасността на движението. Ежегодно за тунелите в България се осигуряват минимални средства за поддържане. Инцидентът в тунела „Витиня“ показа, че дългите тунели не са безопасни. Какви са възможностите за превенция на подобни катастрофи в бъдеще? Проблемите в тунелите все повече ще нарастват от гледна точка на безопасността, което респективно ни задължава да предприемем незабавни мерки за нейното подобряване. Изследване, проведено от гл. ас. инж. Ванина Попова от Университета по архитектура, строителство и геодезия, показва, че коефициентът на сцепление в тунелите е значително по-нисък – не само във „Витиня“, а в почти всички по-големи съоръжения. Обяснението на това е, че в тунелите се натрупва значително количес­тво прах и в комбинация с газовете се появява невидим филм върху настилката, който намалява коефициента на сцепление. Това поставя водача в рискова ситуация, която той трудно може да прецени и е един от основните проблеми за безопасността в тунелите. Изключително важно е те да се поддържат, да се мият и чистят. Високата интензивност и скорост на движението и наличието на дълги тунели и виадукти по автомагистралите повишават риска от пътнотранспортни произшествия. Ето защо там са необходими системи за управление на трафика, каквито досега нямаме. ББАПБ предложи на Министерския съвет, МВР, МРРБ и АПИ да се реализира пилотен проект на система за управление на трафика на 30 км от старопланинското преминаване на АМ „Хемус“, обхващащ 4 тунела и 9 виадукта. Основната функция на системата е да подава своевременна информация на водачите по дължината на участъка чрез светлинни табла на портали за задръстване и разстоянието до края му, наличие на мъгла, поривист вятър, хлъзгава настилка поради дъжд, сняг или лед, ограничение на скоростта, забрана за движение на определени видове МПС и др. Информацията за осъществяването на посочените функции на системата ще се набира от телевизионни камери и датчици по трасето. Направеното от нас предложение бе прието положително от институциите, но за съжаление отново всичко опира до финанси. Нееднократно сте заявявали, че лот 3.2 на АМ „Струма“ може да се изпълни и без строителството на тунел с дължина 15 км. В момента се разработва алтернативен вариант на пътуване по трасето. Какъв според Вас ще е най-удачният начин за преминаване през дефилето? Мнението на всички експерти и специалисти и моето лично е, че изпълнението на алтернативен вариант, предвиждащ изграждането на къси тунели, виадукти и открити пътни участъци, безспорно ще доведе до намаляване на жертвите и пострадалите в участъка. Този вариант позволява по цялото трасе да се работи едновременно, което е предпоставка за по-бързо завършване и пускане на пътя в експлоатация. Алтернативният вариант е несъмнено икономически по-изгоден за цялото общество. Какво е на дневен ред за ББАПБ през 2016 г.? Какви ще бъдат приоритетите на организацията? Продължаваме нашето участие в междуведомствени работни групи за промяна и актуализация на нормативната уредба в областта на пътната безопасност. На дневен ред отново ще бъде и организацията на традиционните конференции и семинари, на които показваме последните новости в пътната безопасност. Предстои ни съвместна конференция с EuroRAP и Европейската пътна федерация (ERF). През 2016 г. ще развиваме новосъздадените секции „Интелигентни транспортни системи“ и „Специалисти по пътна безопасност“. Използвам възможността да поканя всички желаещи да станат част от нашия екип да посетят нашия сайт, за да видят как това може да се случи. И най-важното е, че ще продължим да работим непрестанно и да бъдем стълбът и двигателят за подобряването на пътната безопасност.