Интервю

Искра Михайлова: Колкото по-опростени са процедурите, толкова по-ефективна може да бъде политиката на сближаване

Високо оценявам Камарата на строителите, искам да представим ролята й в Европейския парламент

Ренета Николова, Брюксел Г-жо Михайлова, в Брюксел сме, за да присъстваме на семинара „Опростяване на кохезионната политика за стимулиране на резултати”, който се организира от Вас като председател на Комисията по регионална политика на Европейския парламент и от АЛДЕ. Какво поставя тази тема на дневен ред? Това е една от темите, по които има много дискусии както в Комисията по регионално развитие, така и в Европейската комисия, а също така и между страните членки. Две години след като беше приет новият пакет с реформираната кохезионна политика, все още стои въпросът с изключително сложните и излишно утежнени процедури, които пречат на една голяма част от потенциалните бенефициенти по програмите да кандидатстват. Често те просто ги отказват. Когато опитат един път и не могат да се справят с процедурите, те повече не се обръщат за помощ към структурните фондове. Така че темата за опростяването стои на дневен ред. Ние я дискутираме в Kомисията по регионално развитие към Европейския парламент. Обсъждахме я и в пленарната зала. Имаме приета с много голямо мнозинство в Парламента резолюция за опростяването. Сега продължаваме нататък. Днешният семинар е една инициатива на партията АЛДЕ (Алианс на либералите и демократите в Европа). Важно е да отбележим, че Европейската комисия създаде специална група на високо равнище, в която влизат 12 експерти от страни – членки на ЕС. Тя се ръководи от Сийм Калас, който е бивш комисар по административните въпроси, одита и борбата с измамите, както и бивш зам.-председател на ЕК. Той представи резултатите от работата на групата. Другият ни гост е председателят на Комисията по бюджет към ЕП Жан Артюи, който с много голям интерес се отнася точно към проблемите на опростяването. Ние споделяме с него мнението, че колкото са по-прости процедурите, толкова по-ефективна може да бъде политиката на сближаване и по-ясно да се проследява изразходването на парите и съответно да се гарантира, че тези пари отиват за смислени проекти. Каква е визията за бъдещето на кохезионната политика и какви конкретни стъпки се дискутират за опростяване на политиката на сближаване? В една посока ли мислят Комисията и Парламентът? Бъдещето на кохезионната политика зависи от много фактори. При обмена на данни с европейския комисар по регионална политика г-жа Корина Крецу по време на заседанието на Kомисията по регионално развитие на 01.12.2015 г. си говорихме, че новият пакет кохезионна политика след 2020 г. трябва да бъде подготвен предварително. Важно е това да се случи до 2019 г., което означава, че в следващите години от настоящия мандат на Парламента ние трябва да работим в тази посока. Още от 2017 е необходимо да осъществяваме подготовката за новия кохезионен пакет. Във всички доклади и по всички теми, които дискутираме, винаги става дума за това, какво ще се случи след 2020 г. Аз готвя специален доклад за европейското териториално сътрудничество и една обособена част от него се отнася именно за този период, за опростяването на сътрудничеството, за финансовите инструменти, публично-частното партньорство и развитието на макрорегионалните стратегии след 2020 г. Този компонент присъства непрекъснато в нашата работа. Знам, че след 2020 г. ще използваме повече финансови инструменти. Определено вървим в тази посока. Същевременно има много интересни разработки и доклади, свързани с определени макрорегионални стратегии, като например доклад на тема развитие на планинските региони, който ще се бори да постави изискването за определен лимит за инвестиции в този вид територии. Там са налице специални условия за развитие. Какво ще се случи след 2020 г., до голяма степен зависи от това как работим сега. Факт е обаче едно важно условие и то трябва много ясно да се разбере от всички. В момента Европейският съюз изживява тежко изпитание. Това е миграционната криза. Когато една трета от бюджета на ЕС се изразходва за един тип политика, то трябва да видим как тази политика реагира на такова голямо предизвикателство. Ще можем ли ние да използваме ефективно част от тези пари, без да нарушаваме основните цели на кохезионната политика, за да помогнем за кризата с бежанците? Това е основният въпрос. Ако успеем, ще има бъдеще за кохезионната политика, а ако не успеем, ще се изправим пред необходимостта да кажем честно: жива ли е тази политика, която не може да реагира на най-важното за деня? Така са свързани нещата и трябва да намерим решение. Ако го открием, тогава можем да говорим за отделните теми в бъдещата кохезионна политика. Ако ли не – ще говорим за защита в бъдеще на кохезионната политика. В края сме на годината, но и в края на програмния период 2007 – 2013 г. Каква е Вашата оценка като цяло за Европейския съюз и в частност за България? Как определяте периода? Като цяло за Европейския съюз 2007 – 2013 г. е един успешен период. Има много страни, които бяха изпълнили програмите на ниво до 95% още в средата на годината. Други форсираха дейностите спешно в самия край – сред тях е и България. Но това е обяснимо за страна, която е в първи планов период. Мога да го определя като неритмичен. Казвам го със съжаление, защото имахме периоди на бързо и успешно начало, особено по „Регионално развитие“. После имахме спад, а след това отново напредък. Сега, в последния момент, се борим да изпълним програмата. Относно ОП „Околна среда“ имаше няколко спада по същия начин. А това са тежки инфраструктурни програми, които се предполага да бъдат изпълнявани ритмично през всички години от периода. Но този период свършва. Каквото сме могли, сме направили и вече остават само три седмици. Който може да реши нещо за този срок, нека да действа. Лошото е, че изтича и втората година от новия период 2014 – 2020. Ние отново тръгваме по същия начин. Нещо подобно на стъпките на сложните български хора – не в точно определен ритъм, а в по-сложен. По същия начин изоставаме. Минаха 2 години и остават само 5. Отново ще форсираме основната част от работата в някакъв отрязък от плановия период. Това е и най-голямото ми притеснение, що се отнася до програмите в България специално. Но не сме само ние. Има редица други страни, които също като нас започват трудно и бавно, а след това има период на наваксване. Можете ли да кажете кои са отличниците, от които можем да почерпим опит, и има ли общи проблеми, които се срещат навсякъде? Общите проблеми, които се срещат, са наистина еднакви за всички. Говорим най-вече за късното започване на новия период и форсирането на изпълнението на програмите в края на стария, въпреки че, както казах, има страни, които са изпълнили и по-рано 95% от тях. Разбира се, има отличници. Това са на първо място държави, които от дълго време са членки и работят отдавна със структурните фондове и които имат изграден административен капацитет. Но и една Полша е сред страните, които показват отличен управленски потенциал за изпълнение на програмите. По отношение на грешките, които се допускат, ако се погледне докладът на Сметната палата, най-много намерени слабости има в обществените поръчки, в държавните помощи, в изпълнението на програмите. Тук могат да се видят примери за нередности и в Чехия, Италия, Обединеното кралство, така че безгрешни няма. Надявам се, че прилагането на новата Директива за обществени поръчки ще уеднакви нещата до голяма степен и ще има по-малко пропуски. Иначе докладите за освобождаване от отговорност на бюджета на ЕС са все така предизвикателство за парламента, защото се сблъскват двете групи. Едните изразяват мнение, че кохезионната политика харчи твърде много средства и в същото време се допускат много грешки, което за тях е безобразие. И другите, които казват, че това е най-важната политика, която има принос за развитие на Европа. За тях грешките са допустими, въпросът е да бъдат ограничени в нормален лимит. В момента отново сме в такава процедура и пак ще има разговори и срещи. Комисарят г-жа Крецу е в Комисията по контрол на бюджета в началото на тази седмица. На следващото заседание на Регионалната комисия ще поканим докладчика по процедурата. Ние в Комисията по регионално развитие сме от втората група – за нас това е най-важната политика, тя помага за развитието на европейските региони и трябва да направим усилия да намалим процента на нередностите. Като казахте грешки, какво не бива да повтаряме? Дайте Вашия съвет към управляващите органи, бенефициентите и изпълнителите. Какво не бива да повтаряме? В никакъв случай не трябва повече да си позволяваме да променяме правилата по оперативните програми в хода на изпълнението им. В никакъв случай не трябва да си позволяваме да поставяме бенефициентите в ситуация да са кандидатствали за едно, а да получават друго. Те са подали документи при едни условия, получават договор при други, а се отчитат при трети. Това създава проблем. Това не са умишлени нарушения, а грешки в управлението на програмите. Тези неща ние трябва да поправим. Не трябва да забравяме, че не можем да развиваме само един регион, защото той ни е по-симпатичен, или само една община, защото кметът е от определена политическа сила. Регионите имат чудната способност да бъдат свързани. Когато един се развива по-слабо, тогава се развива по-слабо и цялата страна. Ако един регион в Европа изостава, изостава целият Европейски съюз, колкото и парадоксално да звучи това. Това е другото, което не трябва да допускаме – изоставане на цели региони и пренебрегване на нуждите им. И още нещо считам, че не трябва да се прави – да пренасяме върху България директно, без собствен анализ и пречупване, политики на ЕС. Това са общи политики, но се предполага, че те ще бъдат подобрени от националното участие, а не приложени сляпо. Какво от свършеното от ръководената от Вас комисия през годината бихте определили като най-голям успех? Най-доброто, което сме свършили, е, че определихме приоритетите на комисията и фокуса на усилията ни. В момента изпълняваме малко законодателна работа – пакетът закони е вече приет. Сега трябва да се фокусираме преди всичко върху парламентарен контрол и изпълнение. Контрол върху ЕК и Съвета, страните членки и по изпълнението на програмите. С тези неща е ангажирана комисията. Успех е, че активно работим по отделните теми на кохезионната политика, подготвяйки много интересни доклади, които влизат в пленарната зала. Радвам се, че нашите резолюции се гласуват с много голямо мнозинство. Когато имаш над 580 „за“ от общо 710, значи темата наистина е приета и подходът е одобрен. Успех за мен е това, че намерихме добър тон за сътрудничество с ЕК и Европейския съвет. Ние сме в много добро взаимодействие – техни представители участват в заседанията на комисията, докладват, представят приоритетите си. Аз участвам в неформалните срещи на министрите по кохезионна политика. С ЕК сме в синхрон. Г-жа Крецу е чест гост на Комисията по регионално развитие. Наскоро коментирахме с нея, че последно е присъствала през септември дори два пъти на наши заседания. Това е успех и ни помага в трудни моменти, когато трябва да се вземат спешни решения, за да работим по-оперативно. Ще дам пример със специалните мерки за Гърция. Успяхме да се справим в рамките на август, септември и октомври. Това е много добре и мисля, че създадохме благоприятни условия за Гърция – сега ще видим дали страната ще се възползва от тях. Какви са приоритетите за 2016 г. и с какво ще стартирате новата го­дина? Стартираме още през януари, когато комисарят по регионалната политика отново ще е при нас в Комисията по регионално развитие. На дневен ред са няколко много важни доклада, становище по доклад на бюджетната комисия за финансовата рамка, доклад за териториалното сътрудничество, на който аз съм докладчик, доклади за Алпийската стратегия, за макроикономическите условия, за интелигентната специализация и иновациите. Нещо, което пропуснах при успехите, бе, че имаме специална работна група към комисията, която се среща с представители на ЕК и те ни информират оперативно за най-новите инициативи и действия на ЕК, така че ще започнем веднага и със заседания на работната група. Имаме си доста работа. Живот и здраве, ще се справим. Вие споменахте вече за най-голямото предизвикателство пред ЕС – миграционната криза. Има ли нещо друго, което очаквате като общ проблем, който трябва да бъде решаван с обединени усилия? Има някои проблеми. Част от тях са породени от кризата с бежанците. Свързани са с кохезионната политика и многогодишната финансова рамка. Нека да видим как политиките, които са финансирани вече от тази многогодишна финансова рамка, реагират на кризата в момента и има ли нужда да да я променяме, или ще бъде достатъчно да направим преглед и да установим, че тя работи. Това би било най-доброто, трябва да преценим как ще бъде. ЕК трябва да подготви този преглед. Има настройка това да се случи още през 2016 г. Дигиталният единен пазар също излиза напред във връзка отново с миграцията и възможностите за дигитализация на услугите и обмена на данни. Тук пред ЕС застава вече с голяма сила много сериозен казус. Ние, либералите, не пропускаме да го споменем. Не можем да си позволим да противопоставим сигурността на човешките права. Не може да има сигурност за сметка на човешките права, въпреки че на някои колеги им се иска. Много е лесно да кажем „спираме“, да издигнем границите отново, но по този начин се отказваме от всичко, което сме постигнали досега. Ако ние изградим отново стени, за какво териториално сътрудничество можем да говорим, за какви общи проекти по границите, когато там има огради? Какви европейски ценности и права на човека, когато ще бъдат контролирани електронна поща, телефонни разговори, и то в името на сигурност­та? Да, съгласна съм. Аз приемам всички проверки по самолетите. Приемам обмена на данни за пътниците и либералите също ги приемат. Да, необходимо е, но не е ли по-добре да има обмен на данни между службите за сигурност, отколкото тотален контрол върху индивидуалните права на европейските граждани? Ако ние направим това, то тези, които атакуват европейските ценности, ще са успели. На практика ще се откажем от това, което представлява обединена, свободна Европа. Има ли подобряване на имиджа на България в Европа? Аз мисля, че това е процес, който непрекъснато продължава. Много голяма е ролята на хората, които работят със структурите на ЕС в отделните институции. Искам да подчертая, че българите, които работят в службите на ЕС, са изключително уважавани и компетентни хора, много добре са приети от колегите си и се ползват с голямо доверие. Това, от което имаме нужда в България, е повече информация какво се прави в европейските институции. Необходимо ни е и малко повече самочувствие. Когато имаме български представител, например в групата за опростяване, а ние имаме такъв, да го афишираме. Да кажем, че са само 12 членовете на тази група и не са от всяка една от страните членки. Но България има участник – това е г-жа Малина Крумова от екипа на вицепремиера Дончев. Когато в нещо сме по-напред от другите, трябва да го казваме и да го показваме. Нека да правим изложби в Парламента, нека да организираме всякакви форуми и да се чува повече за България. Аз вярвам в това и не се сблъсквам с предубеденост спрямо нашата страна. Работя чудесно с колегите от всички страни членки и всички институции. Имах удоволствието да бъда домакин на една вечеря, която беше отново за опростяването. На нея събрах комисар, зам.-председател на Европейската инвестиционна банка, зам.-председател на Европейската сметна палата, зам.-председател на Комитета на регионите, представители на две председателства, сегашното люксембургско и бъдещото холандско, колеги от различни политически групи. Тоест българският представител може да обедини тези хора, ако си говори с тях на един език за нещата, които ги интересуват, и в тази посока трябва да работим. Нека да говорим повече за България, но същевременно да уважаваме проблемите на другите и да се интересуваме от тях. Сътрудничеството Ви с Камарата на строителите в България (КСБ) е динамично. Съвместно организирахте голям форум за кохезионната политика, който беше широко посетен. Участвахте и в друго събитие, което беше за перспективите в строителството. Как оценявате значението на организация като Камарата на строителите? Имала съм възможност да го казвам и преди, но сега ще го повторя. Аз много високо оценявам Камарата на строителите. КСБ представлява един бранш, но той не е просто обикновен икономически сектор. Това са строителите и изпълнителите, тези, които реализират 90% от проектите, случващи се в България. Можем да направим най-качествения проект и можем да го защитим в ЕС, можем и да го финансираме, но накрая трябва да дойде някой, който си знае работата, за да я свърши в срок и с необходимото качество, с необходимите сертификати, с професионализъм, с нужното самочувствие понякога. Той да излезе и да каже: „Ние го правим така, както го правят фирмите навсякъде в Европа и по света“. Инженерът с каската, който работи на обекта – това ни трябва, за да бъде финализиран проектът. Това представлява КСБ. Тя е представител на тези, които изпълняват на практика нещата, и чрез тях ние имаме възможност да видим идеите реализирани. В такъв смисъл Камарата е важен партньор на всички, държа на връзките с нея и няма да се откажа. Надявам се на добро сътрудничество и ще намерим форма да представим ролята на Камарата и тук, в ЕП. Вие отправихте тази покана официално и тя беше оценена като признание за ръководство на Камарата и за бранша. Как виждате във времето реализацията на инициативата? През новата година, преди лятната ваканция ми се струва подходящо да направим изложба в ЕП. На нея ще поканим представители на Камарата и ще съберем българските евродепутати. Ще поканим и цялата Комисия по регионално развитие, както и журналисти. С тази изложба целим да се види какво правят българските строители. Това е моето желание. Така че аз ще защитавам идеята си пред службите на Парламента и тогава заедно с Камарата ще обсъждаме как точно ще се случи. Какво ще пожелаете от страниците на вестник „Строител“ на нашите читатели в навечерието на новата 2016 г.? Това е привилегия за мен. Искам да пожелая на всички читатели и всички, които са свързани с бранша и се наричат строители, да са живи и здрави през новата година. Тя да бъде много успешна, да има много проекти, да има работа. По-малко административна тежест, повече разбиране, много самочувствие и много радостни и щастливи моменти на всички.