Десислава Бакърджиева Инж. Ламбрев, каква е равносметката Ви за изминаващата 2015 г.? Трудна ли беше тя за НКЖИ и успяхте ли да постигнете заложените приори­тети? Отиващата си 2015 г. беше трудна за нас поради многото аварийни ситуации, за които изразходвахме немалко средства по капиталови ремонти. Важното е, че успяхме да се справим с предизвикателствата, пред които бяхме изправени. Разходите за овладяването на тези ситуации утежниха бюджета ни за 2016 г. и се отразиха на тригодишната ни план-програма. Въпреки това съм оптимист и смятам, че ще успеем да изпълним максимално заложените за новата година задачи. Основният ни приоритет е рехабилитацията и модернизацията на железопътната инфраструктура и осигуряването на сигурността и комфорта при използването на услугата. Доволен съм, че екипът на НКЖИ работи усилено и в синхрон в изпълнението на този приоритет. Използвахме ефективно времето за извършване на ремонт на много участъци и съоръжения от жп мрежата, като основното ни финансиране и през настоящата година бяха капиталовият трансфер от Държавния бюджет и приходите от инфраструктурни такси. През годината беше извършено механизирано подновяване на над 5198 м жп линии, механизиран среден ремонт на 82 067 м инфраструктура, поддържане на жп трасета с тежка пътна механизация (ТПМ) – над 2 039 542 м, полагане на 25 191 м безнаставов релсов път и механизирано поддържане с ТПМ на 1370 бр. жп стрелки. Модернизирахме и рехабилитирахме съоръжения на контактната мрежа и на осигурителната техника, сигнализацията и телекомуникациите, както и подстанции. Реновирахме приемни здания на гари и наши експлоатационни постройки. Бяха осъвременени и въведени в експлоатация 20 железопътни прелеза на територията на цялата страна. Доволни сме от постигнатите резултати, защото ефектът от тях е завишаване на скорости, гарантиране на сигурност и безопасност на влаковото движение и маневрена дейност, намаляване на времепътуването, както и подобряване комфорта на пътниците. Колко проекта приключихте по Оперативна програма „Транспорт 2007 – 2013” (ОПТ) и какви завършвате в момента? Основните обекти, реализирани до момента по ОПТ, са жп линията Свиленград – турска граница, въведена в експлоатация през 2013 г., позиция 1 от проекта за рехабилитация на жп трасето Пловдив – Бургас (участък Михайлово – Калояновец), както и приемното здание на гара Пазарджик, които бяха изцяло завършени през 2014 г. През август т.г. „прерязахме“ лентата на внедрената система за планиране и управление на ресурсите в НКЖИ. В процес на изпълнение са три големи линейни инфраструктурни проекта, които се осъществяват със съфинансиране от Кохезионния фонд на ЕС. В момента по тях протичат усилени строителни дейности. Предстои поетапно въвеждане в експлоатация на отделните участъци от тези проекти. В най-напреднала фаза на строителство е рехабилитацията на жп линия Пловдив – Бургас. Първият лот Михайлово – Калояновец, както вече споменах, е изпълнен. Предстои завършването и на останалите два – Стара Загора – Зимница и Церковски – Бургас. Друг проект, който е в етап на изпълнение, е „Реконструкция и електрификация на железопътната линия Пловдив – Свиленград по коридори IV и IX, фаза 2: участък Първомай – Свиленград”. Фаза 1 е изцяло завършена по програма ИСПА през 2012 г. В обхвата на фаза 2 са включени реконструкция на железния път в участък Димитровград – Свиленград и изграждане на нови тягови подстанции в Симеоновград и Свиленград, както и разширяване на тягова подстанция Димитровград. Ремонтните дейности по трасето са във финална фаза, изградени са тягови подстанции Свиленград и Димитровград, за които в края на декември ще бъде подписан Акт 15. За подстанцията Симеоновград предстои провеждане на тестове. В началото на миналата година започна модернизацията на цялата отсечка от Септември до Пловдив. Паралелно със строителните работи по трите отделни позиции се извършват и дейностите по системите за сигнализация в участък Септември – Пловдив и телекомуникации София – Пловдив, които логично следват във времето дейностите по железния път. Изпълнението на линейните инфраструктурни проекти протича при пълна мобилизация и екипите следят за стриктно спазване на графиците и ефективното управление. Въведени са изключителни мерки за контрол, съдействие и подпомагане на изпълнителите. Важно за нас като бенефициент е, че по Оперативна програма „Транспорт“ със съфинансиране от Европейския фонд за регионално развитие НКЖИ има възможност да изпълнява и проекти, които имат допълваща роля към инвестициите в линейна инфраструктура, като подобряването на комуникацията и сигнализацията. Те реално ще доведат до повишаване качеството на предоставяните услуги и подобряване на цялостната визия на железопътната инфраструктура в България. През програмен период 2007 – 2013 г. успяхме да стартираме и рехабилитацията на Централна гара София и жп гарата в Бургас. През март 2016 г. предстои завършването на двата обекта, като ще направим всичко необходимо ремонтните дейности в Бургас да приключат предсрочно. През юни дадохме началото на строителните дейности по интермодален терминал Пловдив. Той е първият в България, който ще бъде изграден с европейско финансиране. Едновременно със строителството на съоръжението се работи и по дейностите, свързани с избора на оператор за неговата експлоатация. По този начин се цели да бъде доставено необходимото оборудване на терминала, което значително ще ускори влизането му в експлоатация. Успя ли България да се възползва максимално от евросубсидиите, предвидени за жп инфраструктурата през първия програмен период – не само като процент на усвояване, но и като ефективност? По отношение на инвестициите в железопътната инфраструктура България се възползва максимално от отпуснатите средства през първия програмен период. Както знаете, по ОПТ имаше наддоговаряне на средствата. Относно ефективността и устойчивостта на инвестициите е твърде рано да бъде направена оценка. Тези индикатори не могат да бъдат измерени само на отделни участъци, а по целите направления, които продължаваме да развиваме в новия програмен период на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ). За да направим адекватна оценка, трябва да завършим и проектите по ОПТТИ, които допълват започнатите жп участъци през първия програмен период. Един от успехите през годината за НКЖИ беше одобрението за финансиране на три проекта по Механизма за свързване на Европа (МСЕ). На какъв етап са те? За нас е изключително важно, че през февруари - след директно кандидатстване, Европейската комисия одобри финансирането на трите проекта по Механизма за свързване на Европа. От 1.12.2015 г. имаме подписани договори с Европейската комисия и първия транш към НКЖИ за разплащания по проектите. На 10.11.2015 г. беше обявена тръжната процедура за строителство на железопътната отсечка София – Елин Пелин. В началото на 2016 г. ще обявим търга за строителен надзор и оценка на съответствието. В проекта за изграждането на отсечката е предвидена модернизация на съществуващите системи на железния път, на сигнализацията и телекомуникацията, на контактната мрежа, както и изграждане на нови пресичания на пътната инфраструктура на две нива чрез издигането на надлези при Верила и Казичене. Вторият одобрен проект е за развитие на жп възел София – железопътна отсечка София – Волуяк. Към момента се изготвят технически проект и подробни устройствени планове (ПУП). След приключването и одобряването на предвидените дейности в средата на 2016 г. ще обявим процедурата за избор на изпълнител на строителството. В рамките на проекта ще бъде изграден нов трети коловоз между жп гара Волуяк и Централна жп гара София, както и модернизация на съществуващото коловозно развитие на двете гари. Предстои и изграждане на нова жп гара Обеля, която ще осъществява връзка с метрото в гр. София. Третият одобрен проект е „Техническа помощ за подобряване изграждането на капацитет за мениджъри на железопътна инфраструктура в страни членки, с право да кандидатстват по кохезионния пакет на Механизма за свързване на Европа“. Проектът е насочен към укрепване на административния и експертния капацитет на НКЖИ чрез обмен на опит, добри практики и познания с партньори - мениджъри на жп инфраструктурата, между България и страните - членки на ЕС. Изпълнението на проекта предстои да стартира през март 2016 г., като тръжната документация е в процес на подготовка. С какви други проекти ще кандидатствате по МСЕ? По Механизма за свързване на Европа е отправена текуща покана за набиране на предложения, като в момента НКЖИ прави вътрешна селекция на проектите, които имат най-голям шанс да получат финансиране. Имаме желание да завършим направлението към сръбската граница по линията София – Драгоман. Жп проектите, които са заложени в „ОПТТИ 2014 – 2020“, надхвърлят предвидения ресурс от 673 млн. евро и трябва да търсим начини да осигурим недостатъчния обем средства от други финансови източници. Обмисляме кандидатстване по механизма с жп отсечката от Елин Пелин до Ихтиман, която е в списъка с основни проекти по ОПТТИ. Готвим се и за новите възможности за кандидатстване по механизма - специално за внедряване на ERTMS по основната мрежа и транспортните коридори, и в момента правим оценка на нуждите, за да конкретизираме направленията и необходимия ресурс. Модернизацията на кои жп линии ще се финансира по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура”? В тази връзка какви строителни търгове предстои да обявите през 2016 г.? Кой от обектите ще е най-тежък за изпълнение? Компанията е последователна при изпълнението на проектите и стремежът ни е да завършим напълно започнатите жп направления. Поставили сме си сериозни цели за новия програмен период, като прилагаме всички научени уроци от предишния. Различното сега е, че ще стартираме с готови технически проекти и изготвени ПУП, с изключение на някои дейности по линията Пловдив – Бургас, които се изпълняват на принципа проектиране и строителство заедно. Първият договор в НКЖИ, който ще се финансира по ОПТТИ, вече е факт. В процес на изпълнение е проектът за възстановяване, ремонт и модернизация на тягови подстанции Ямбол, Карнобат и Бургас по линията Пловдив – Бургас. Открита е и първата процедура за строителство на жп участъците Скутаре – Оризово и Стралджа – Церковски, които са част от втора фаза на Пловдив – Бургас. В проекта са включени 13 обекта за строителство – жп възел Пловдив, жп възел Бургас, железопътните отсечки Пловдив – Михайлово и Ямбол – Зимница, жп гари, осигурителни системи и др. За да завършим направлението София – Пловдив – турска граница, по ОПТТИ ще бъдат финансирани и участъци по жп линията София – Пловдив. Техническите проекти за тези тежки трасета ще бъдат готови до края на годината, а одобренията на ПУП и отчуждителните процедури са дейностите, които ще се извършват през първата половина на 2016 г. По ОПТТИ ще бъде финансирано и изграждането на интермодален терминал Русе, който в момента е на фаза одобрен идеен проект и до края на годината очакваме одобрението на ПУП. В момента е трудно да се направи окончателна преценка относно сложността на изпълнение на тези обекти. Пловдив – Бургас фаза 2 е комплексен проект, защото ще се координират много и различни изпълнители по разнообразни елемента на жп инфраструктура. От друга страна участъците по линията София – Септември са също сложни за строителство, защото включват тежки съоръжения – мостове, тунели, виадукти и др. Колко гари могат да бъдат обновени по ОПТТИ? По Приоритетна ос 3 на ОПТТИ се предвижда реконструкцията на гарови комплекси Стара Загора, Нова Загора и Чирпан, които остават извън обхвата на проектите за модернизация по Приоритетна ос 1. Подготвяме по-голям пакет от проекти, които да реализираме в случай на остатък на средства по ОПТТИ и по оста. Интермодалните терминали ще бъдат ли сред приоритетите през новата годината? През последните години интермодалните превози са приоритет не само за нас, но и за европейската и националната транспортна политика. Стремеж при изграждането на тези съоръжения е да се създадат условия за оптимално взаимодействие и интеграция на различните видове транспорт и подобряване на качеството на предоставяните транспортни услуги в страната. Тяхното изграждане е приоритет и на българското правителство, и на НКЖИ, затова и през този програмен период ще изградим ИМТ в Северен Централен район, а именно в Русе. През 2016 г. ще приключи изграждането на ИМТ Пловдив и ще стартира строителството на ИМТ Русе. Кои ще са основните предизвикателства за Вас при изпълнението на новите проекти по ОПТТИ? Основно предизвикателство за нас е степента на подготовка и качеството на работните проекти. Както споменах, това е един от научените уроци от предишния програмен период и ще се стремим да избегнем трудностите, с които се сблъскахме при реализацията на проектите. Разработили сме нова методика за оценка избора на изпълнителите, подготвили сме нови договори, които да ни дадат възможност за по-добро управление на проектите в хода на тяхното изпълнение, и не на последно място се стремим да задържаме хората, които натрупаха опит и знания в тяхното управление. Опитът ни показва, че екологичните фактори, археологическите разкопки и отчуждителните процедури имат голямо значение за успешното реализиране. Нека не изключваме и факта, че взаимодействието между отделните проекти също може да бъде голямо предизвикателство. Подготвени сме, предприели сме всички мерки, за да намалим рисковете. Голямо предизвикателство за нас е и недостигът на финансов ресурс за периодично изплащане на задълженията към изпълнителите, което се отразява пряко както на темповете на напредъка, така и на качеството. Започнали сме диалога с финансиращите институции от самото начало на програмния период, за да гарантираме баланса на финансовия ресурс по всеки от проектите. Как може Камарата на строителите в България да Ви бъде полезна за успешното изпълнение на проекти по ОПТТИ? Сътрудничеството ще бъде изключително важно и полезно в процеса на реализиране на инфраструктурните проекти. Отново ще подчертая, че качественото им изпълнение е едно от предизвикателствата пред НКЖИ, с които трябва да се справим, и можем да го направим заедно с Камарата на строителите в България. Предвид прозрачността, която осигуряваме за нашите проекти, всички могат да анализират критериите, избора на изпълнители, техния напредък, проблеми при реализацията и т.н. В много държави железопътните управители имат възможност да избират изпълнителите си, като съставят т.нар. черен списък на фирми, които не са били прецизни в сроковете или качеството на извършваната от тях работа. Българското законодателство не позволява НКЖИ като възложител да се възползва от такава възможност, но Камарата на строителите може да се позове на професионалната етика в бранша и да направи постъпки, така че некоректните изпълнители да нямат достъп до търгове на НКЖИ за 3, 4 или 5 години. Разчитаме също Камарата на строителите да влезе в ролята на медиатор за създаването на най-подходящите обединения за участие в тръжните процедури, които провежда Компанията, както и на изготвянето на качествени технически и финансови оферти. Какво си пожелавате да се случи през 2016 г.? Водени от желанието железопътният транспорт в страната да стане по-привлекателен, по-сигурен, по-надежден, бърз и предпочитан, възлагаме големи надежди да бъдат направени първите стъпки в посока на реализиране на заявените инвестиционни намерения на Китай в областта на инфраструктурата, още повече с оглед незадоволителното финансиране от Брюксел и крайно недостатъчното от държавата. Надяваме се и нашият основен клиент БДЖ да се стабилизира и да започне да възстановява дължимите ни суми. Независимо от всичко това, ще се стараем отпуснатите средства от държавния бюджет да бъдат разходвани там, където има нужда, за да подобряваме услугата, която предлага железопътната инфраструктура. За нас е важно да продължат добрите взаимоотношенния със синдикалните организации, с които трябва да постигнем договорености във връзка с представянето на новия колективен трудов договор и повишаването на заплатите на служителите. Накрая бих искал да използвам възможността да пожелая на Вас и Вашите читатели успешна и спокойна Нова година, изпълнена с добри помисли и дела, щастие и здраве!