Интервю

Инж. Лазар Лазаров: 2016-а ще бъде и година за подготовка на големи инфраструктурни проекти

Камарата на строителите в България е коректен партньор на АПИ

Емил Христов Инж. Лазаров, каква е равносметката Ви за 2015 г.? Трудна ли беше за АПИ и успяхте ли да постигнете заложените цели и приоритети? Изминалата 2015 г. беше изключително натоварена за нас по отношение на изпълнението на големите инфраструктурни обекти и на превантивните ремонти за подобряване на републиканската пътна мрежа. Бяхме си поставили амбициозна програма, от която смело мога да заявя, че са изпълнени 101%. Като огромен успех бих определил завършването на лот 2 и 4 от АМ „Струма“, както и изграждането на АМ „Марица“. Също така не трябва да забравяме и пускането на движението по първия участък на Западната дъга на Софийския околовръстен път. Всички големи обекти, които бяхме заложили, бяха въведени в експлоатация. На 29 декември завършихме обхода на Монтана. Той е част от участъка Видин - Ботевград. По път I-1 (Е79) се осъществяват транспортните връзки между три европейски държави – Румъния, България и Гърция. С пускането в експлоатация на втория мост над р. Дунав при Видин - Калафат се увеличиха транзитните потоци в Северозападна България, като направлението се използва все по-интензивно като най-къс маршрут между Западна, Централна Европа и Бяло море, а също и като връзка на Европа с Азия. Останаха ни още малко довършителни работи по обхода на Габрово, които ще приключим през настоящата година. Доволен съм от постигнатите резултати. 2015 г. беше успешна за пътния бранш. Предизвикателствата наистина бяха много. Най-големият проблем беше свързан с липсата на инертни материали, а също и с необходимата работна ръка. Имаше пик в строителството, който постави и нас, и фирмите от сектора пред много изпитания. В един момент камъните свършиха. Производството, което е много голямо и със сигурност в минали години не е било изравнено с потреблението, се оказа недостатъчно през 2015 г. Трябваше да търсим как да бъде наваксан ресурсът. Дори в определени периоди, включително и трошачните инсталации, работеха на 24-часов режим. Да не говорим, че самата специализирана техника се амортизира. Не достигаха и шофьори на камиони, което не позволяваше минаването на трисменен режим на работа. Това автоматично забавяше целия процес. Всичко е свързано. Когато липсва работна ръка на един етап, това възпрепятства нещата по веригата – например дейността на асфалтополагащите машини, уплътнителната техника и маркировките. Въпреки тези трудности строителните фирми се справиха. Затова помогна и времето, което беше благосклонно към всички и позволи работата да не спира. Лятото беше топло и имаше комфорт при строителство през нощта. Нямаше ги дъждовете от 2014 г. По отношение на превантивните ремонти – знаете, че благодарение на премиера Бойко Борисов и правителството бяха отпуснати 100 млн. лв. за рехабилитацията на най-старите участъци от автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“, които не бяха пипани от построяването им. С тези средства бяха ремонтирани и част от съоръженията по двете направления. Изключително важно беше да рехабилитираме участъка до Ботевград, който е доста натоварен. Успяхме да пуснем в движение всички тези отсечки буквално в последните дни на изминалата година. Тук е моментът да благодаря на хората, че ни влязоха в положението и въпреки изнервената обстановка при старта на ремонтите към края на строителния сезон видяха, че има смисъл дори и с цената на временно неудобство. Усетиха положителната промяна при пускането на трасетата в края на лятото и след това бяха по-благосклонни към останалите ремонти. Това няма как да не ме радва, защото си го бяхме поставили за цел. През 2015 г. приключихме с обновяването и на виадуктите „Бебреш“ на АМ „Хемус“ и при 61-ви и 67-и км на АМ „Тракия“. Пуснати са в експлоатация и преминаващите по тях са доволни от изпълненото. По Оперативна програма „Регионално развитие“ също приключваме лотове, които за съжаление заради тръжни процедури, удължени от обжалване, и заради други съдебни процедури, които имахме с някои от изпълнителите, стартираха късно. Те вече са финализирани или по тях остават съвсем дребни довършителни работи. Другата ни амбициозна задача, която също завършихме в началото на декември, бе ремонтът на близо 110 км от Юндола до Гоце Делчев. Рехабилитацията на тази отсечка се бавеше повече от 8 години. Двама от изпълнителите й – чуждестранни фирми, фалираха. Участъкът беше в много лошо състояние дълги години и с него изпитахме големи затруднения. Приключихме и с ремонта на трасе, от което хората се оплакваха в продължение на десетилетия. Става дума за отсечката Асеновград – Поповица. Тя беше включвана в различни програми, но успяхме да я ремонтираме с два пъти по-малко средства. Направихме и обхода на Елхово. Изпълнихме огромно количество работа най-вече по „Транзитни пътища V“. Разбира се, има и много други задачи, които можехме да осъществим, само че времето не ни стигна. Наш пропуск е трасето към Видин. Заради водния цикъл на Димово не можем да ползваме пътя, който беше рехабилитиран по „Транзитни пътища IV” между Монтана и Видин. В резултат на това целият трафик от ТИР-ове минава по третокласен път, който не е подходящ за подобни превозни средства. Появяват се дупки, кърпим ги, но това е до време. Трафикът е толкова голям, че след ремонтите - в момента на пускане в експлоатация, отново е необходимо да рехабилитираме. Една от най-дискутираните теми в края на миналата година беше повишаването на цените на винетните стикери от 2016 г. КСБ изрази позиция, че с по-високите цени ще се подпомогне рехабилитацията на пътищата. Каква е Ва­шата? При представянето на винетните стикери в края на миналата година казах, че разбирам хората, защото никой не обича да му се вдигат таксите и данъците. Всеки си прави план за семейния бюджет и едно увеличение, разбира се, тежи и трябва да бъде компенсирано отнякъде. Пределно ясно ми е, че няма как с радост да бъде посрещната такава новина. Разбирам всички репортажи и снимки, които хората представят и показват какви лоши пътища имаме, а по тях се движим с винетки. Но точно състоянието на пътищата в страната е причина за увеличаването на цените на винетките. Няма как да се случат нещата със средствата, които се събират от близо 8 години въпреки увеличените постъпления от наложения контрол. Напоследък единственото, което направихме, бе да увеличим дневните винетки, които основно касаят транзитния тежкотоварен трафик през държавата, рушащ най-много пътищата. През 2012 г. от 12 лв. вдигнахме цените за тях на 20 лв. Тогава никой не обърна внимание. Сега обаче - в момента, в който променихме стойността им близо до тавана, позволен според европейските директиви, веднага се вдигна шум. Трябва да се знае, че 40% от пътната ни мрежа са в окаяно състояние и с досегашните средства няма как да искаме ремонти. Веднага ще ви дам елементарната справка. Ако нашата републиканска мрежа е 20 хил. км и искаме да имаме европейска пътна мрежа като в Швейцария, Италия или Франция, трябва да осигурим необходимото финансиране. В нито една от изброените от мен страни обаче не липсва дофинансиране. От там идва целият проблем. Реално след 1989 г. подкрепата за пътния сектор спря и това продължи до 1995 г. Тогава бяха взети първите заемни средства от Европейската инвестиционна банка и стартира програмата „Транзитни пътища I“. През изминалите близо 20 години сме рехабилитирали общо 5000 км. С парите от оперативните програми от първия програмен период - 500 млн. лв. и чрез икономии сме обновили още 800 км. Прибавяме ги към тези 5000 и стават 5800 км. А останалите? Както казах, нашата пътна мрежа е 20 хил. км. Следователно парите от винетните стикери са необходими и ще ни помогнат много. Истината е, че до 2012 г. бюджетът ни беше около 180 - 190 млн. лв. годишно. През последните години той започна да надхвърля 200 млн. лв. Въпреки това сумата е недостатъчна. Ремонтът на 1 км път струва около 500 хил. лв. Като го умножим по 2000 км, излиза, че ни трябват 1 млрд. лв., а ние имаме 200 млн. лв. Дори и да правим само превантивен ремонт, са необходими 720 млн. лв. на година. Нашият бюджет не стига, а и в него са включени социалните винетки, които даваме и са безплатни. Като включим издръжката, зимното поддържане и аварийните ремонти, то тогава реално за строителство и текущи ремонти остават около 110 - 120 млн. лв. Е, при положение, че минимумът е 720 млн. лв. - как трябва да станат нещата? Да не говорим, че има и третокласни пътища, които също трябва да бъдат ремонтирани. Тогава нашият избор е да минем на приоритети. Тоест да обезпечим местата с най-голям трафик. Това са магистралите, първокласните и транзитните пътища. Така че увеличението на цените на винетките е неизбежно, иначе пътищата ни ще стават все по-лоши. Министерският съвет реши да бъде въведена смесена система за ползване на републиканските пътища у нас, при която шофьорите на леки автомобили до 3,5 т ще купуват винетки, а тежкотоварните ще имат ТОЛ такси. По какъв начин ТОЛ таксите ще помогнат за развитието на републиканската мрежа? Системата трябва да донесе глътка свеж въздух за българските пътища, за да може да започнем рехабилитацията на голяма част от трасетата и да се намерят пари за строителството на други. Околните пътища по направлението на АМ „Струма“ не са в добро състояние, защото са натоварени, но след като качим транзитния трафик на готовата магистрала, ситуацията ще се промени. Тогава след ремонта на прилежащите пътища до автомагистралата те ще издържат повече от 10-те години, заложени в момента, и шофьорите ще карат по хубави локални отсечки. Ще трябва да поддържаме само едно трасе, оразмерено за ТИР-ове, и няма да имаме сегашните проблеми. Така че отново се връщаме на темата за парите. Без да имаме средства, няма как да поддържаме пътната мрежа в страната. Нещата ще се променят коренно, когато започне събирането на ТОЛ таксите. Най-справедливо е въвеждането на тази система, защото за всеки камион ще се знае колко и къде е пътувал и ще се плаща съответната такса. Ще дам пример, че ТИР-овете от Турция плащат за преминаване през територията на страната ни по 10 евро. В момента, в който влязат в Сърбия, Унгария или Германия, там пътуването им струва 100 – 150 евро. Какво се случва със Северната скоростна тангента? На 30 декември за движение открихме 13-километров участък от Северната скоростна тангента. Това са отсечките между „Ботевградско шосе“ и булевард „Лазар Михайлов“ и от Околовръстния път до пътя за Требич. На обекта остават за доизграждане около 3 км – от пътя за Требич до бул. „Лазар Михайлов“, в който има 7 съоръжения. От ССТ можем само да печелим. Тя е допълнителен обект по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013” и за нея бяха заложени 180 млн. лв. Този обект е значим за София и тук искам да благодаря на Управляващия орган на програмата и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че успяха да убедят Европейската комисия да промени първоначалните си планове и този инфраструктурен проект да бъде финансиран. Малшанс беше, че точно когато нещата почнаха да се развиват добре, съдът се произнесе по отчужденията. Имаше изключително забавяне, промяна в политическата обстановка, сменяха се министерства. Настъпи малък хаос в бюрокрацията. Това забави още стартирането на тангентата. Благодаря и на строителите, които дадоха всичко от себе си и в кратки срокове успяха да свършат огромна работа. Направихме невъзможното за пет месеца. Кога да очакваме официалното откриване на тангентата? Цялото трасе ще бъде готово през пролетта на 2016 г. Какво предстои на АПИ през 2016 г.? Какви ще бъдат Вашите приоритети? Основен приоритет ще бъде завършването на Северната скоростна тангента и Западната дъга – участък 2, който е от моста над река Какач до пресичането с тангентата. Важно за София е да свържем двете трасета. Ще бъде изграден и голям пътен възел при Костинборд, където ще се включва движението към Калотина. Относно АМ „Калотина“ имаме няколко идеи за финансиране, но все още е рано да се говори за това. Надявам се строителството на аутобана да стартира скоро. Също така сме планирали да започнем и работа по двата обхода на Поморие и Ахелой. Ще търсим финансиране за тях, защото всички знаем какъв ад е по тези натоварени участъци през лятото. Разбира се, Агенцията ще продължи с текущите ремонти в страната. Хората ще очакват с поскъпването на винетните стикери да има и ясна визия по отношение на рехабилитацията. Ще погледнем и към третокласните пътища, но отсега мога да кажа, че част от тях за съжаление ще останат недофинансирани. Приоритет ще бъдат участъците в Северозападна България. За АПИ 2016 г. ще бъде и година за подготовка за големи инфраструктурни проекти като Русе – Велико Търново, Видин – София, за да може при наличие на финансов ресурс магистралният пръстен да бъде завършен. АМ „Хемус“ и „Струма“ също са приоритетни за страната ни, но те се изпълняват от Национална компания „Стратегически инфраструктурни проекти”. Нуждае ли се пътният сектор от законодателни промени и какви са те? Със сигурност ще се нуждае най-вече по отношение на ТОЛ системите за таксуване на товарните автомобили и електронната винетка. Част от тях минаха, но със сигурност ще има и допълнителни, които ще облекчат и регламентират дейността на ТОЛ системата. Ежегодно за тунелите в България се осигуряват минимални средства за поддържане. Инцидентът във „Витиня“ показа, че дългите съоръжения от този тип не са безопасни. Какви са възможностите за превенция на подобни катастрофи в бъдеще? За да няма подобни инциденти, е нужно подобряване на спасителните системи по отношение на пътната мрежа. Необходимо е да се обърне по-голямо внимание на технически въпроси, свързани с пасивната безопасност. Агенция „Пътна инфраструктура“ се е заела с този проблем. Хората трябва да са внимателни в тези участъци и да спазват необходимите ограничения. В този ред на мисли - в момента приключва ремонтът на участък, на който малко хора обръщат внимание, макар че е също толкова опасен. Става дума за къса отсечка след излизането на тунела при Траянови врата в посока Пазарджик по АМ „Тракия“. На едно място по трасето постоянно има вода на пътното платно и се създава аквапланинг. Правим отводнителна система с решетка, която да обира водата и да няма повече инциденти. Какво ще пожелаете на строителите за 2016 г.? Искам да благодаря на първо място на Камарата на строителите в България, че е коректен партньор на АПИ. Желая на строителите и на техните семейства много здраве и щастие през новата година. Дано 2016 г. е спокойна, но също така да имаме много работа. Очаквам фирмите, които се занимават с пътно строителство, да изпълняват задълженията си съвестно, качествено и в срок. Надявам се в края на годината отново да се похвалим с успехи, както и през 2015 г., и да имаме нови отсечки, по които хората да се движат и да видят резултатите от нашия труд.