Интервю

Надя Данкинова: Бенефициенти по фонд ФЛАГ ще бъдат и ВиК асоциациите

Свилена Гражданска Г-жо Данкинова, в началото сме на 2016 г. Кои ще бъдат първите Ви задачи? Това, което може да се каже в началото на новата година, е, че „Фонд за органите на местното самоуправление в България – ФЛАГ” ЕАД успешно приключи и 2015 г. и с това затвори първия програмен период 2007 – 2013 г. Успяхме да финансираме абсолютно всички подадени искания на общините. Осигурихме ресурс за целта, включително и с последния овърдрафт от 15 млн. лв., за който търгът беше спечелен от Общинска банка. Така че нямаше местна власт, която да не разплати задълженията си за това, че ФЛАГ не е имал достатъчно ресурс. В крайна сметка обобщаващите резултати за периода 2007 – 2013 г. са 757 подпомогнати проекта на 196 общини и заеми за 991 млн. лв., с което сме подкрепили предложения за 5,4 млрд. лв. Това са числа, които говорят сами за постигнатото от нас. Първите задачи за 2016 г. са анализ на портфейла и планиране на паричните потоци за годината. Готови сме с бизнес програмата си и вече направихме първите срещи с общини, които ще имат нужда от финансиране на фазираните по ОПОС проекти. Какви бяха предизвикателствата пред фонда? Най-голямото предизвикателство беше да успеем да прогнозираме по най-точен начин потребността от ресурс, защото през периода имаше различни трудности. Сред тях бе спирането на програми от Брюксел, забавянето на изпълнения на договори, много обжалвани процедури за големи проекти, които бяха планирани да се реализират в една година, но не се случиха и се преместиха за следващите. Понеже става въпрос и за прогноза по всички оперативни програми и за всички общини, това беше голямо предизвикателство. Второто бе ФЛАГ да успее да се съхрани като един много устойчив финансов инструмент с висока репутация, за да може да излиза на свободния пазар и да привлича търговски средства, с които да се осигурят пари за проектите. Стартирахме с 60 млн. лв. капитал и 70 млн. лв. привлечени средства, а в края на 2015 г. приключихме с 90 млн. лв. собствен капитал и 260 млн. лв., привлечени от търговските банки. Този резултат е вследствие на успешното справяне с предизвикателствата. Искам да използвам възможността и да благодаря на общините и на нашите клиенти и партньори за това, че почти на 100% спазваха добра дисциплина, и ние нямаме загубени кредити и сериозни просрочия, което ни дава много добра позиция на финансовия пазар. Доколкото разбирам от Вашите думи, местните власти взимат кредит, изплащат го и след това се връщат отново за заем, защото са доволни от услугите на Фонда. Фактът, че имаме 757 договора, говори сам за себе си колко пъти са завъртени парите. Мостовите кредити се възстановяват сравнително бързо. Някои от заемите със собствено участие в този период също бяха погасени, защото бяха със срок две или три години. Обръщаха ли се много общини за средства към Вас, след като бяха спрени европрограмите и заради наложените на местните власти финансови корекции? Спрените програми бяха предизвикателство от гледна точка на планирането и на нашите разчети и как да подходим през този тежък период към местните власти. Знаете, че ние за кратко спряхме да финансираме, тъй като имахме притеснение и несигурност в нашите обезпечения, а именно договорите за безвъзмездна помощ. Много бързо реагирахме и в момента когато се появиха първите сигнали от Брюксел за отваряне на програмите, ние също отпуснахме средства. Да, финансирахме и доста голям процент от корекциите. Това е част от реалността и сме длъжни да се съобразяваме с нея и да реагираме адекватно на потребностите. Разбира се, след обстоен анализ и адекватни гаранции за възможността общините да изплащат предоставените заеми, както и при спазване на всички законови ограничения по отношение поемането на дълг от общините. Подготвени ли сте за програмния период 2014 – 2020 г.? Имаме изготвен бизнес план. Предстои той да бъде одобрен от Съвета на директорите на Фонд ФЛАГ. През последното тримесечие на 2015 г. направихме сериозно проучване за потребностите през програмния период 2014 – 2020 г. Водим и конкретни разговори с бенефициенти, тъй като някои от проектите от ВиК сектора, финансирани по ОП „Околна среда 2007 – 2013”, бяха фазирани и средства ще се осигурят по „ОПОС 2014 – 2020”. Работата по тях много бързо ще стартира. Предвидили сме да направим среща с всички междинни звена по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020” на 39-те общини и да видим какъв е там напредъкът. Имаме готовност и Съветът на директорите е взел решение да подкрепим и рефинансиране на разходи, които местните администрации направиха в последния момент като краткосрочни заеми, които трябва да бъдат възстановени през 2016 г. За съжаление знаете, че краят на програмния период 2007 – 2013 г. съвпадна с провеждането на местните избори, с липсата на активност от страна на общинските съвети и това на места попречи за вземане на нужните решения за финансиране чрез поемане на дълг. На какви заемни средства ще могат да разчитат общините? Те ще могат да се възползват от целия ни наличен капитал. Разчетите показват, че 2016 г. няма да е толкова активна и ресурсът, който имаме, ще е напълно достатъчен, за да отговорим на потребностите. Няма да има никакъв риск от липса на финанси. Предизвикателството през тази година ще бъде да оценим добре паричните си потоци и да преценим кои кредити да запазим. За радост ние сме ги структурирали така, че по-голямата си част са револвиращи. Имаме един стар заем, който е с по-високи лихви предвид времето, когато е изтеглен, а именно 2009 г. Вече водим преговори с институцията и ще търсим вариант за подобряване на параметрите на кредита. Целта е да постигнем максимално евтин ресурс, за да предложим на нашите клиенти финансиране при още по-изгодни условия. Ще могат ли строителите да се възползват от услугите на ФЛАГ? Засега се съхраняваме като фонд, който подкрепя публичните бенефициенти. През настоящия програмен период отворихме малко възможностите и вече ще бъдат допустими не само общините, а и други публични институции. Това се направи най-вече с цел да се подпомогнат ВиК асоциациите и дружества, които ще бъдат бенефициенти по „ОПОС 2014 – 2020”. Ще осигуряваме средства само на органи, които изпълняват договори за безвъзмездна помощ по която и да е оперативна програма или други фондове на ЕС – Норвежката програма, „Европейско икономическо пространство” и др. Но пряко изпълнители на договори за строителство не можем да подпомагаме. Вие управлявате и Фонда за устойчиво и градско развитие на София (ФУГРС) по програма JESSICA. Разкажете ни повече за проектите. Можем да се похвалим, че ФУГРС също успешно завърши 2015 г., като сме наддоговорили ресурса, с който разполагаме – 103%. Към 30 декември 2015 г. усвоихме 92% от заема, предоставен от ОП „Регионално развитие 2007 – 2013”. Благодарение на тези резултати, на нашата инициатива и подкрепата на ОПРР получихме разрешение да реинвестираме средствата, които се възстановяват, и имаме вече договор за това. Търсим подходящи проекти и водим разговори с потенциални инвеститори, т.е. ще продължим да работим. Това е хубавото на финансовите инструменти, че не става дума за еднократно предоставяне на средства, а за възможност те да се възстановяват и да се инвестират отново и отново в устойчиви проекти. Имаме списък с предложения, за които беше заявен интерес, но нямахме пари през миналата година. Надявам се през март да имаме одобрени поне две от тях. Средно между 3 и 4 млн. лв. годишно ще можем да инвестираме до 2025 г., или общо около 30 млн. лв. ще вложим в нови градски проекти. Знаете, че за средствата могат да кандидатстват освен публични, но и частни инвеститори, или да се създават публично-частни партньорства. Всеки, който има подходящ проект, свързан с градското развитие в секторите – социални дейности, образование, култура и спорт, реновиране на стари пространства, бизнес зони, е добре дошъл да разговаряме и да го подкрепим. Ако се обърнем към числата, договорили сме 13 успешни дейности. Девет вече са приключени и по четири все още се работи. Получихме разрешение да удължим срока на инвестиране до юни 2016 г., за да могат четирите предложения, които имаха забавяне поради обжалване на обществени поръчки или заради други обективни причини, да се изпълнят спокойно и успешно. С подкрепата на Управляващия орган на „ОПРР 2007 – 2013” успяхме да постигнем това. Очакваме обявяването на търговете за финансовите посредници по новите инструменти от програмния период 2014 – 2020 г. и имаме намерение, нагласа и готовност да кандидатстваме. Все още обсъждаме в Съвета на директорите за кои фондове ще участваме. Много сме мотивирани да го направим, защото получихме добра оценка от Европейската инвестиционна банка и от екипа на УО на ОПРР и насърчение да съхраним капацитета, който изградихме, опита и високата мотивация на екипа, което не е без значение, и да го използваме в нови инструменти, които да управляваме. Кои бяха трудностите при изпълнението на проектите? 31При всички разговори казвах, че най-голямата трудност са кратките срокове. Слава богу, че впоследствие се постигаше договорка за тяхното удължаване. Не за друго, а защото инвестиционният процес – от зараждане на проектната идея до нейната финална реализация, особено минавайки през обществени поръчки, трае минимум 3 – 4 години, а тук имахме първоначален срок от 2 години, за да инвестираме 50 млн. лв. Казвам това, защото то е много важно от гледна точка на успешното използване на времето в този програмен период, тъй като времето е най-скъпият капитал в момента. Всички видяхме какво се случи през 2015 г. и как трябваше да се изпълняват проекти буквално на един дъх, същевременно да се разплащат бързо. Тежестта върху финансовата система, но и върху строителите беше огромна. Това, разбира се, води и до големи рискове от грешки. Така че времето е много ценен капитал и той трябва да се използва по най-добрия начин. Това се отнася както за тези, които структурират проектите си, така и за тези, които ще ги изпълняват, за да могат да се подготвят и да се справят успешно. Работата на звено като Фонда за градско развитие беше истинско предизвикателство, защото беше ново и непознато за всички. Трябваше да намерим най-верния път, за да стигнем до потенциалните инвеститори, които са готови да реализират допустими проекти. Когато има висока мотивация и подкрепа от участниците в процеса, нещата се случват. Смятам, че голям проблем е липсата на успешни публично-частни партньорства у нас, защото тези финансови инструменти са изключително подходящи за тях. Това се отнася предимно за общия модел, в който публична институция участва с терен или по друг начин и частен инвеститор, който осигурява парите и се ангажира да реализира идеята и успешно да я менажира. Има много примери, особено за спортни съоръжения, културни обекти и други, осъществени по този начин, начинания в чужбина. За съжаление това все още не работи добре в България. В София не се случи, въпреки че имахме няколко добри идеи, но в крайна сметка не се стигна до решения в Общинския съвет, които да доведат до обявяване на съответните процедури и т.н. Надявам се, че структурирането на успешно ПЧП ще бъде предизвикателство, което да бъде преодоляно. Вярно, че няма работещ закон за публично-частното партньорство и че стоим само върху възможностите за концесия, отстъпено право за строеж и още някои възможности от действащите закони. Всички, като се почне от законодателя, може би имаме дълг към този процес. В другите европейски държави голяма част от проектите, реализирани чрез финансовите инструменти, са ПЧП. Това, че общинските дружества бяха кандидати и реализираха проекти, беше изключително позитивен момент. В по-голямата си част те са обичайно с недобър финансов резултат, нямат никакъв опит, концентрирани са в извършването само на определена дейност или услуга. Както и ръководството на Столичната община отчете, с участието си в програмата JESSICA общинските предприятия получиха капацитет и самочувствие, че могат да направят проект, да кандидатстват и да защитят финансиране, да поемат дълг и дългосрочно да управляват имотите и дейностите по такъв начин, че те да генерират приходи, за да могат да изплащат заема. Това ги прави, разбира се, и много устойчиви. Един от проектите, който реализирахме, беше многофункционалният комплекс на „Спортна София”. Той бе голямо предизвикателство, защото в крайна сметка на една гола поляна, от едно дружество, което няма кой знае какви финансови резултати, се искаше да преодолее много трудности, но те се справиха. Ние работихме неотлъчно с тях. И днес те вече мислят за нови проекти на други места в София, където има запустели терени. 32 Друг проект, който беше особено предизвикателство, е парк „Възраждане”. До края на март трябва да е окончателно завършен. Вече се вижда как тази част на столицата изцяло се промени и доби нов облик и от един запуснат терен в центъра на столицата и високорисково място, където никой не смееше да влезе, се превърна в едно от най-добрите кътчета за активен отдих в София. Споменахте, че провеждането на търговете е забавяло процеса на усвояване на средствата. Според Вас ще се променят ли нещата с приемането на новия ЗОП? Надявам се, че измененията са за добро и ще доведат до по-чисти процедури, в които няма да има безкраен срок за обжалване, който понякога забавя или проваля проекти. Очаквам финансовите услуги да не са част от ЗОП, какъвто е и регламентът на ЕК, което изключително ще ни помогне, т.е. изборът на финансираща институция да става по друг режим, извън ЗОП. Предвижда се да влезе в сила и Законът за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове, което също да допринесе за още по-успешен програмен период. Какви са очакванията Ви за тази година? Предстои обявяването на търговете за финансовите посредници за новите финансови инструменти. Вярвам, че ще се структурират и ще започнат да работят още през 2016 г., за да не се загуби тази много важна година. Надявам се всички по веригата да сме научили уроците от изминалия програмен период, да действаме по-организирано, да имаме по-дългосрочни планове и да избягаме от клишето винаги в последния момент да се опитваме да приключим всичко, защото за реализацията на големи инфраструктурни проекти това не е добра практика. Използвам повода, че срещата ни е в началото на годината, за да пожелая на Вашите читатели и на целия строителен бранш много успехи, да бъдат още по-добри партньори на бенефициентите по европейските програми и в периода 2014 – 2020 г. да имаме шанса да се поздравим с още по-качествени, по-полезни и устойчиви проекти, които да направят живота на всички в България по-добър.