Интервю

Деница Николова: До края на тази година е важно да имаме избрани изпълнители за одобрените проекти по „ОПРР 2014 – 2020“

МРРБ и КСБ работят в синхрон по политиките, свързани със строителството

Десислава Бакърджиева Г-жо Николова, „ОПРР 2007 – 2013“ приключи. Какъв процент на усвояване постигна България по програмата? Какви са резултатите и използвахме ли напълно потенциала й? Въпреки усилената ни работа през миналата година имахме притеснения дали ще успеем да се справим с реалното осъществяване на всички проекти по оперативната програма и да се разплатим към бенефициентите. В края на 2015 г. разплащанията по ОП „Регионално развитие“ от страна на Управляващия орган (УО) към общините и публичните институции достигнаха 99%. Това означава, че финансирането е стигнало надолу по веригата от бенефициентите към изпълнителите и е изпълнило своето предназначение. От тук нататък оставащия 1% от средствата ще го осъществим в етапа на окончателно отчитане на програмата, което предстои до края на юни. В този период България трябва да изпрати последните сертификати към Европейската комисия (ЕК) за възстановяване на пари по реализирани проекти. Така че лично за мен постигнатото до края на 2015 г. е удовлетворително и е максималното, което можеше да бъде направено. За УО остава сериозното предизвикателство да отчете и верифицира около 20% от средствата на оперативната програма до края на април, които трябва да ни бъдат възстановени от ЕК. Смятам, че план-графикът, който следваме, ще ни осигури 100% усвояване по „ОПРР 2007 – 2013“ от гледна точка на декларирани разходи. Има ли проекти, които ще бъдат финализирани през 2016 г.? Съгласно изискванията на регламентите имаме възможност да отчетем конкретни проекти като приключени през 2016 г., въпреки че част от дейностите не са реализирани в рамките на 2015 г. Има срок, в който оставащите дейности трябва да бъдат изпълнени, в нашия случай е до края на 2016 г. По „ОПРР 2007 – 2013“ ще довършваме няколко проекта през 2016 г. Работите ще се осъществят със собствени средства на бенефициентите. Всъщност този техен принос е заложен още на етап оформяне и одобряване на предложението им. Такива са основно проектите за градски транспорт в София, Варна и Бургас, които ще приключат със средства на общините. Дейностите, които не са финализирани, са свързани с внедряване на интелигентни системи в градския транспорт. В конкретния случай със Столичната община трябва да се довърши кръстовище в града, което ще бъде готово до средата на тази година. Завършването на обекта е свързано с предстоящи планове на общината за инвестиции в транспортната инфраструктура. Други проекти, които приключват своите дейности и отчитаме в рамките на тази година, са тези за градска среда. По тях общините получиха последно финансиране в края на миналата година. Местните администрации успяха да усвоят ресурса и да се разплатят с изпълнителите, но остава финалното документално отчитане към УО. В момента се правят и финални анализи за това, какво остава да бъде довършено по „Енергийно обновяване на българските домове“ на „ОПРР 2007 – 2013”. Съгласно решение на Министерския съвет сградите, които са одобрени, но към 31.12.2015 г. по тях не са извършени строителни и монтажни работи, ще се финансират със средства по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Усеща ли се ефектът от европейските средства и доколко инвестициите се усвоиха по правилния начин? Оценката тепърва предстои. Отчитането на ефекта от дадени инвестиции е най-трудната част от който и да е финансов инструмент. В рамките на миналата година направихме такъв преглед за въздействието на „ОПРР 2007 – 2013“. Можем да говорим за ползите от оперативната програма от гледна точка на макроикономически показатели. Благодарение на евросубсидиите по ОП „Регионално развитие“ БВП се е увеличил с 1%. Имаме и намаляване нивото на безработица в рамките на всеки един от регионите на територията на страната. Забелязва се и увеличение на преките чуждестранни инвестиции с около 2%. Това показва, че ние не само влагаме средства в публична инфраструктура, но тя води след себе си и до икономическо развитие и въздействие на местно ниво. Затова смятам, че ефектите са повече от положителни. Разбира се, предстои да видим постигнатите позитиви и от инвестициите по JESSICA, които генерират парична възвращаемост. Тоест бяха вложени средства, предоставени по оперативната програма в проекти, след което те се възвръщаха, тъй като бяха отпускани под формата на нисколихвени кредити, и отново бяха реинвестирани в нови инвестиционни проекти. Финансовият инженеринг тепърва ще има своето въздействие върху регионалното развитие през следващите години. Затова и в новия програмен период са заложени немалко средства в тази посока (370 млн. лв. по линия на ОПРР). Има ли напредък по „ОПРР 2014 – 2020” и какво предстои през 2016 г. по програмата? И през тази година ще имаме много работа по новата Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, която трябва да бъде свършена именно в рамките на идните месеци Предстои ни да влезем в реално изпълнение на проектите. През 2015 г. успяхме да наваксаме изгубеното време за преговори с ЕК и за целия процес на одобряване на програмата, като дадохме възможност на бенефициентите да кандидатстват. По този начин компенсирахме закъснението на старта на „ОПРР 2014 – 2020”, и то в немалка степен. Към края на миналата година бяха отворени за кандидатстване 75% от общия ресурс на ОП „Региони в растеж“, който е малко над 3 млрд. лв. Общините на територията на 67 града и другите конкретни бенефициенти по програмата могат да подготвят своите проектни предложения и да ги предоставят за оценка. Сега е важно да пристъпим към сключване на договорите за безвъзмездна финансова помощ и да предоставим авансите на бенефициентите, което означава да стигнем до етапа, в който имаме избрани изпълнители по одобрените проекти по „ОПРР 2014 – 2020”. Трудна задача, като се има предвид, че процедурите са бавни, тежки и отнемат продължително време. Със сигурност ни чака наистина много сериозна работа – да започнем физическото изпълнение на проектите и реалното усвояване на средствата. Моята оценка е, че към края на 2016 г. ще сме подписали договори за около 50% от обявения за кандидатстване ресурс (75%). Зависими сме изключително много от нашите бенефициенти и тяхната активност. При добро планиране и организация на работата от тяхна страна към края на настоящата година би следвало да сме разплатили около 10% от бюджета на Приоритетна ос 1, който е малко над 1,6 млрд. лв. и е предназначен за инвестиции в 39 града. Повторихме ли някакви грешки от първия програмен период? Голяма част от грешките бяха взети предвид, когато започнахме да работим по програмен период 2014 – 2020 г. Някои от проблемите бяха преодолени, други са в процес на решаване, но има и такива, които тепърва предстои да овладеем. Изцяло сме превъзмогнали трудностите с липсата на комуникация между УО и бенефициентите. Това вече не е фактор в новия програмен период. Важно е да отбележим, че електронното кандидатстване и отчитане на всички проекти е възможно. Тоест вървим в посоката на електронното управление и към щаденето на околната среда от гледна точка премахването на хартиения носител. Напредък има и по отношение на опростяване на процедурите, които в първия програмен период бяха изключително утежнени и в някои случаи дублиращи се. Постарали сме се всички грешки да бъдат изчистени и максимално да бъдат облекчени бенефициентите. В процес на решаване обаче са трудностите, свързани с нормативната уредба. Вече имаме закон за управление на средствата от ЕС. От една страна, той ще има позитивно въздействие, защото ще доведе до урегулиране на взаимоотношенията между УО и бенефициентите. От друга – той все още има своите неясноти, различни тълкувания. Необходимо е да се доработят наредби и вторична нормативна уредба за да се доизчисти, дооформи и унифицира целият процес по изпълнение на оперативните програми. Пловдив бе първият български град с одобрена инвестиционна програма за европейско финансиране по ОП „Региони в растеж“. Колко програми са подадени в УО и кога ще получат своето одобрение? По Приоритетна ос 1 дадохме възможност в четири срока 39-те града да подадат своите инвестиционни програми. През първите два, които изтекоха в края на миналата година, 14 общини бяха активни и успяха да преминат всички процедурни правила и да ни предоставят своите програми. Пловдив е градът, който успя да получи одобрение и да сключи споразумение. Сега предстои подаването на проектните предложения към междинното звено за оценка и като следствие - реалното предоставяне на средствата. Инвестиционните програми на останалите 13 общини са в процес на утвърждаване. Очаквам, че и всички останали местни администрации ще успеят да спазят сроковете и да ни подадат своя стратегически документ, основополагащ финансирането. Как се представят до момента общините като междинни звена? Правилно ли беше решението да се делегират повече правомощия на местните администрации? Това беше едно от изискванията на европейската нормативна уредба. С определянето на 39-те общини като междинни звена не само спазихме изискванията на ЕК, но и реализирахме желанието си да усвояваме европейските фондове интегрирано и концентрирано. Новите правомощия са много сериозно предизвикателство не само за общините, но и за УО. От една страна, УО се разтоварва от част от дейностите и отговорностите относно избора на проектите. От друга – стои въпросът, дали новите междинни звена имат достатъчно административен капацитет, както и дали ще направят правилната оценка за избора на инвестиране на евросредствата. Тепърва предстои да видим дали решението да се делегират повече правомощия на местните власти е работещо. Аз считам, че то е правилно и е един позитивен опит по пътя към децентрализацията. Надявам се общините да оправдаят нашите очаквания. Колко процедури са отворени по програмите за трансгранично сътрудничество на България със Сърбия, Гърция, Турция, Македония и Румъния? Инструментите, за които Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) хоризонтално отговаря на ниво европейско териториално сътрудничество, са общо 12. Ведомството има своята координационно-управленска, мениджърска роля в тях. Всички програми за транс­гранично и транснационално сътрудничество са одобрени миналата година. Тези за трансгранично сътрудничество са 5 на брой, колкото бяха и в предишния програмен период, който приключваме съвсем успешно. Инструментите „България – Гърция” и „България – Румъния” са напълно затворени. При тях постигнахме усвояване на 100%, защото и двете програми бяха наддоговорени. Предстои финалното отчитане към ЕК. За останалите 3 програми – със Сърбия, Турция и Македония, по които ние сме и УО, програмният период приключва в края на тази година. Остава да се усвоят около 5% от ресурса им, тъй като към края на 2015 г. те бяха достигнали 95% на изпълнение. За момента не съществуват рискове за успешното финализиране на трите инструмента. Това показва, че имаме едно адекватно и ефективно управление на средствата. По тези програми не само успяхме да усвоим целия ресурс, но и постигнахме важни цели за пограничните региони. Изпълниха се немалко проекти, които допринесоха за икономическата активност в периферните райони на страната. Изгради се социална и културна инфраструктура, даде се възможност за обмяна на опит. Всъщност най-големият позитив, който постигаме с тези инструменти, е, че стимулираме създаването на партньорство и на взаимоотношения от двете страни на границата. Сформираните стотици сътрудничества показаха, че ние много добре можем да си взаимодействаме с колеги от другите държави. Нямаме проблем с постигането на общи цели за икономическо съживяване на периферните градове. Всички нови програми на настоящия период (2014 – 2020 г.) имат своите обявени първи покани за кандидатстване. Дори по Програмата за трансгранично сътрудничество „България – Румъния” вече имаме и одобрени проекти на стойност 17 млн. евро. Предстои да бъдат подписани договорите. По този инструмент има обявена и втора покана за кандидатстване, която ще приключи през март. За „България – Гърция” също имаме две отворени покани, като едната касае стратегическия ни проект за нов ГКПП Рудозем – Ксанти, а втората е за проекти в сферите на околната среда, туризма, социалната инфраструктура, здравеопазването. Към момента има изключително сериозен интерес от страна на бенефициентите по всички инструменти. По „България – Сърбия” са получени 388 проектни предложения за ресурс около 12 млн. евро, което свидетелства за интереса. Инвестициите за икономическото съживяване на периферните райони се допълват и с Програмата за транснационално сътрудничество „Дунав“, съвместната Оперативна програма за трансгранично сътрудничество по европейския инструмент за съседство „Черноморски басейн“, Програмата за междурегионално сътрудничество ИНТЕРАКТ III, Програмата за междурегионално сътрудничество УРБАКТ III, Програмата за междурегионално сътрудничество ЕСПОН 2020, Програмата за междурегионално сътрудничество „ИНТЕРРЕГ Европа 2014 – 2020”, както и новата Програма за транснационално сътрудничество „Балкани – Средиземно море“ за подобряване на околната среда и конкурентоспособността. Наскоро бяха подписани договори по Фонд „Солидарност“. Какъв обем средства получи България по тази линия от ЕС? Фонд „Солидарност“ е малко по-специфичен от гледна точка на европейското финансиране, защото той е за преодоляване на щети от бедствия, настъпили вследствие на природни явления. България подаде 3 апликационни форми за финансиране и страната ни бе подпомогната с общо 36 млн. лв. за настъпили бедствия в периода 30 януари 2014 г. – 4 февруари 2015 г. С финансирането преодоляваме щети от наводненията в Добрич, Варна, Мизия, Враца. Всеки договор, сключен по линия на Фонд „Солидарност“, трябва да бъде изпълнен в рамките на 18 месеца и всъщност това трябва да съблюдава МРРБ. По-голямата част от средствата, които получихме, на практика вече са инвестирани от нашите бенефициенти и предстои да им бъдат възстановени разходите. Ресурсът от Фонда е малък, за да се преодолеят напълно щетите от бедствията, които са оценени на 1 млрд. лв. Евросубсидиите не решават проблема, но ни подкрепят и са глътка въздух за правителството. Какви други приоритети сте си поставили през годината като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството? Министерството на регионалното развитие и благоустройството има огромна роля в подготовката на България за председателството на ЕС през 2018 г. по отношение на инфраструктурата, логистиката и сигурността. Ведомството има както координираща функция за осигуряването им, така и за определянето на това, коя инфраструктура ще бъде подкрепена за провеждането на всички събития и срещи. Изправени сме и пред предизвикателството да осигурим необходимия административен капацитет на ниво министерство за председателството. Съгласно оформените решения на МС имаме вече избрана сграда с основен фокус за председателството и това е НДК. Предстоят технически стъпки за подготовката на обекта, за да отговаря на всички изисквания за провеждането на мероприятията. Основен приоритет и фокус за МРРБ са политиките, свързани с териториалното сближаване, развитието на Дунавския регион и Дунавската стратегия. В тези аспекти Министерството ще има ключова и водеща роля в периода на Председателството. Ще си сътрудничите ли с Камарата на строителите в България, за да постигнете всички заложени цели? МРРБ винаги е било в синхрон с КСБ по отношение на дебата и дискусиите за осъществяването на всички политики, свързани със строителството. В момента на дневен ред е Законът за обществените поръчки (ЗОП). Предстои Агенцията по обществени поръчки да оформи т.нар. типови договори и образци на методики за оценка на договори за изпълнение. Разчитаме КСБ да има своята активна роля в тази посока и да подпомогне разработването на тези документи. Натрупахме много негативен опит през първия програмен период заради липсата на унифицирани документи, който често се изразяваше във финансови корекции. Именно затова се надявам, че Камарата на строителите в България ще допринесе да изчистим този проблем. КСБ може да ни бъде полезна и в изпълнението на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради. Очакваме да ни дава и своите адекватни съвети за подобряване на процесите и постигане на висока енергийна ефективност на жилищните сгради. При новите финансови инструменти ще търсим все по-голяма синергия между публичния и частния сектор. В тази връзка КСБ ще има важна роля при реализирането на проекти и инициативи с елемент на финансов инженеринг.