Николай Нанков: Надяваме се през 2016 г. да реализираме над 1500 от одобрените по Националната програма за енергийна ефективност сгради

Десислава Бакърджиева Г-н Нанков, от нача-лото на 2016 г. има нови моменти в Националната програма за енергийна ефективност на много-фамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС). Какви са те и какво предстои? Още при стартиране-то на програмата поехме ангажимент в процеса на нейната реализация да оптимизираме процедурите и да разширим обхвата й за сгради, които през 2015 г. не бяха допустими за финансиране. С реше-ние на Министерския съвет от 27 януари 2016 г. бяха приети промени в методическите указания за кандидатстване. Новото е, че вече се финансират и две нови категории сгради. Едната е за обекти, строени по индустриален способ, но с по-малко апартаменти (под 36). Досега това беше долната граница. Втората допустима категория са всички ма-сивни сгради с 6 и повече жилищни единици, които са проектирани преди 26 април 1999 г. Такова беше изискването ни и по „Енергийно обновяване на българските домове“ по Оперативна програма „Регионално развитие 2007 – 2013“. Всички постройки, проектирани преди 1999 г., са енергийно по-необлагодетелствани спрямо останалия сграден фонд и това бе една от причини-те те да бъдат включени в обхвата на национална-та програма. Ресурс за внедрява-не на мерки за енергийна ефективност е предвиден и в новата ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“ – как-то за публични обекти, така и за частни жилищни здания. От европейски-те средства могат да се възползват 67 града. Създадохме изискването, кое-то е логично и обективно, сградите, одобрени по националната програма или по „ОПРР 2007 – 2013“, да не участват с проекти за саниране по ОП „Региони в растеж 2014 – 2020“. Идея-та е да се избегне двойно финансиране. Това са най-съществените изменения за 2016 г. Въпреки че в обхвата на националната програма имаме нови категории сгради, с по-малък брой апарта менти, отново приоритет ще имат по-големите и по-старите здания. През 2016 г. Българската банка за развитие (ББР) ще приема документи за всички допустими сгради по програмата, но договори ще се сключват първо с по-амортизирани-те обекти с максимален брой апартаменти. Заявления ще се приемат до изчерпване на ресурса от 1 млрд. лв. Убеден съм, че в следващ период ще има възможност да осигурим и последващо финансиране от още 1 млрд. лв. В края на януари бяха променени референтни стойности за допустимите дейности по националната програма. На каква база те бяха намалени? Как беше решено това, тъй като според бранша цените сега са под себестойност? През 2015 г. въведохме референтни стойности. Целта ни беше да намалим диспропорцията, която установихме, че съществува в отделни части на страната. И не само. Такава имаше и между отделните възложители в една област, в която две общини възлагаха дадена поръчка на изпълнители с много големи разлики в цените на квадратен метър. Имаме случаи на енергийни и конструктивни обследвания от порядъка на 24 – 26 лв. на кв. м, а в други общини стойността беше под 1 лв. на кв. м. Не казвам, че най-ниската цена е най-доброто решение, но разликата е в пъти повече. Подобни диспропорции имаше и при възложени обществени поръчки за проектиране и строителство. Затова решихме през 2016 г. да улесним общините, като актуализираме референтните цени, и да уеднаквим подхода. Още при въвеждането им заложихме възможността да обновяваме стойностите на всеки 3 месеца, ако пазарът го налага. През януари т.г. намалихме с около 40% референтните цени. От една страна, защото някои от общините обявяваха обществени поръчки на пониски от заложените от нас стойности, а от друга – за да ги доближим до актуалните пазарни тенденции. При взимането на решението имахме предвид и сравнителен анализ между първоначалните референти стойности на националната програма и цените, заложени при проектите, които се изпълняват по „Енергийно обновяване на българските домове“. Там те бяха значително по-ниски спрямо актуалните в момента. За да не предизвикаме смут и да не компрометираме реализацията на обектите, възложени вече от общините и с подписани договори с изпълнителите преди датата на публикуване на промените – 25 януари 2016 г., те ще продължат по старите цени. Подходът занапред ще е да следим тенденциите на пазара и в края на април отново бихме могли да актуализираме референтните цени. Само ако се налага, не на всяка цена. В диалогов режим ще направим един анализ за стойностите на различните строителни услуги в страната с професионалните браншови организации, включително КСБ. Ще изградим софтуерна система за мониторинг на целия процес по реализацията на програмата. Данните ще бъдат обсъдени с бранша и в движение ще можем да оптимизираме нещата. Последната промяна бе направена на базата на анализираната информация, подадена от общинските и областните администрации, и съм убеден, че настоящото остойностяване е съобразено със спецификите на пазара в момента. Цените са доста добри. Проблем би могъл да възникне само при сгради, където ще има сложни конструктивни укрепвания. Засега нямаме такива случаи. Болшинството от одобрените сгради по Националната програма за енергийна ефективност не се нуждаят от такива дейности. В момента този тип работи възлиза на по-малко от 10% от стойността на СМР. Всички блокове, които се санират по „ОПРР 2007 – 2013“, но дейностите по тях не са приключили в рамките на 2015 г., трябва да бъдат довършени по националната програма. Колко са тези обекти? С постановлението на МС от 27 януари 2016 г. тези сгради бяха прехвърлени в националната програма. От всички 299 одобрени обекта по „ОПРР 2007 – 2013“ в срока на програмата завършихме 162 проекта. За една година постигнахме сериозен успех, тъй като при встъпването ни в мандат заварихме само 2 започнати сгради. На практика проектът „Енергийно обновяване на българските домове“ беше замразен за близо година и половина. Повечето сгради бяха без обследвания, не беше изпълнено проектиране и т.н. Останалите 137 обекта по „ОПРР 2007 – 2013“ ще бъдат довършени в рамките на националната програма. Всички разходи, извършени по тези здания (до издадено строително разрешение), ще бъдат признати по оперативната програма, а останалите разходи за СМР ще се осигурят по националната. Поехме ангажимент към сдруженията на собствениците да завършим абсолютно всеки блок и ще го направим, като вероятно това ще се случи през пролетта. Как напредва изпълнението на националната програма? Какъв е броят на регистрираните сдружения на собственици в страната, колко са сключените договори? По колко от тях са започнали строителни дейности? Статистиката е много динамична. Интересът към програмата е огромен, данните непрекъснато се променят. До момента тя се реализира в над 140 общини. С допускането на по-малките сгради очакваме да се включат и останалите 125 общини в страната. Към 5 февруари имаме 2600 регистрирани сдружения на собствениците. Подадените заявления към общините са 2024, а от тях имаме 1923 одобрени. Сключените договори между общини и сдружения са 1909. Подадените документи за финансиране към ББР са 1899, или само 9 от тях още не са обработени документално и не са в ББР. От тези 1899 подадени искания подписаните контракти за безвъзмездна финансова помощ между ББР и общинските администрации са 1776. Работи се по 787 здания. Дейностите по тях са на различни етапи, като в над 500 се изпълнява енергийно и техническо обследване. Други са в процес на проектиране. Имаме 10 сгради със стартирали строително-монтажни работи и 5 с приключили дейности и разрешение за ползване. В Благоевград въведените в експлоатация санирани обекти са 3, а другите 2 са в Тервел. Инвестицията за изпълнените мерки по тези 5 проекта възлиза на близо 3 млн. лв. Пролетта и лятото строителният процес ще е много активен. Очакваме бумът на строителството по Националната програма за енергийна ефективност да бъде през 2016 г. Надяваме се да реализираме над 1500 от одобрените към момента сгради. Благоевград и Бургас са най-активните общини до момента. В сравнение с тях как се развиват София, Пловдив, Варна и по-малките населени места? Безспорно Благоевград и Бургас са общините шампиони. Благоевград започна работа най-рано и най-бързо и доскоро бе първенец. Бургас го настигна, задмина и в момента е градът с най-много сключени споразумения с ББР. София се нарежда на четвърто място, след Хасково. Процесът в столицата е малко по-сложен. Сдружаването на собствениците се случва по-трудно, отколкото в малките населени места. Но в последните месеци София доста напредна. Това е добър сигнал, тъй като панелният фонд в столицата е почти 1/3 от целия в страната. Засега Варна не се справя много добре за разлика от Пловдив. Все пак трябва да отбележим, че процесът е двустранен. Той не зависи само от активността на дадена общинска или областна администрация, а и от желанието на собствениците да се възползват от средствата за саниране. Впечатление прави това, че там, където се реализираха успешно проекти за енергийно обновяване по проекта на ПРООН (Програма за развитие на ООН) и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, интересът към НПЕЕМЖС е голям и тя се развива с добри темпове. Такива примери са Смолян и Хасково. Видели добрите резултати от демонстрационния проект на ПРООН, тези общини кандидатстваха по „ОПРР 2007 – 2013“ и сега продължават да са активни по националната програма. Тя е един много добър ход на правителството, тъй като ще осигури работа на строителите във времевия луфт между първия и втория програмен период. Това ще даде глътка въздух на бранша, като в същото време ще има и голям обществен принос. За нас е много важно и това, че включихме малкия и средния бизнес в програмата. С какви трудности се сблъскаха досега сдруженията, общините и строителите? Действително има констатирани проблеми. Засега нито един не е бил нерешим. Като всяка нова програма е имало методически въпроси относно администрирането й. Сблъскахме се с трудности, свързани с регистрирането на сдруженията след негативната кампания в началото. Когато веднъж се завъртя колелото и се натрупаха добри практики по отделните общини, и започна обмяната на опит, нещата тръгнаха с нормален ход. При нас непрекъснато постъпват запитвания и въпроси, касаещи програмата, на които МРРБ продължава да отговаря и разяснява, и то на момента. Не спираме да правим консултации и да сме максимално полезни на гражданите и общините. Усилията ни постепенно водят до добри резултати. Какво най-често избират местните администрации – да обявят поръчките на инженеринг или първо за проектиране, а после за строителство? Повечето от общините предпочитат процедурите на инженеринга, както и ние препоръчахме, но за това бяхме много критикувани от една браншова организация. МРРБ има сериозен опит с рехабилитацията на публична инфраструктура и сграден фонд и се убедихме, че инженерингът е работещ механизъм. Голяма част от общините го предпочитат, но има и местни администрации, които обявяват дейностите си в отделни процедури – за проектиране и за строителство. Някои от членовете на КСБ изразяват притеснения относно условията, записани в проектодоговорите. Според тях изискванията към екипите са завишени, а сроковете – кратки. Друг проблем, който се изтъква, е, че авансовото плащане е с банкова гаранция. Посочва се също, че в договорите за СМР липсва ангажираност от страна на възложителя за разплащане на вложените труд и материали при спиране на договора. Как ще коментирате? Знаем за голяма част от тези притеснения и търсим решение. Те не са практика, а по-скоро единични случаи. Смятаме в най-скоро време да направим среща с КСБ, за да обсъдим въпросите на строителите относно изпълнението на националната програма. Съгласен съм, че авансовото плащане не трябва да е с банкова гаранция, а със запис на заповед. Този въпрос трябва да се обсъди с ББР и да намерим по-добро решение. За проектодоговорите мога да кажа, че те не са задължителни. Всяка община си има вътрешни правила за финансово управление и контрол и нанася корекции съгласно тях. В рамките на компетентността на независимата местна власт е да възложи обществената поръчка с договор, в който е в консенсус с изпълнителя. Проектодоговорите са разписани така, че да защитават интереса и на възложителя, и на изпълнителя. Каквато и методика да имаме, каквито и изисквания да заложим, те винаги ще бъдат субективни. Ще има доволни и недоволни. Важното е документите да са така разписани, че да отговарят на нуждите на болшинството и да задоволяват обществения интерес. На този етап в максимална степен – не казвам на 100% – сме успели да постигнем тази цел. Има какво още да оптимизираме и можем да го направим заедно с КСБ. От Камарата ще очаквам не само коментари, но и конструктивни предложения. По какъв друг начин виждате ролята на КСБ за успешното изпълнение на програмата? Камарата винаги ни е помагала с опита на нейните членове, особено в решаването на проблеми. Отношенията ни досега са били повече от добри, но можем да продължим да ги развиваме и на още по-високо ниво. КСБ ни е изключително полезна с вътрешната саморегулация, която има. Надявам се сътрудничеството ни да продължи и да организираме по-чести срещи – не само на ръководно ниво, а и на експертно. По време на диалог се намират най-правилните решения. А и обратната връзка е важна за нас, за да не залитаме в грешна посока. Какви са другите приоритети в работата Ви като зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството? Всичките ми ресори в МРРБ пряко или косвено са свързани със строителния бранш. Водният сектор и ВиК реформата също са приоритет за мен. През 2015 г. извървяхме сериозни стъпки и през настоящата година ще финализираме голяма част от водната реформа. ВиК операторите трябва да предат до юни новите си бизнес планове. През 2016 г. ще започнат и конкретни изпълнения по прединвестиционните проучвания, на базата на които ще се разходват европейският и националният ресурс, свързани с подобряването на ВиК инфраструктурата в страната. Темата с кадастъра също е на дневен ред. Осигуряваме финансиране през настоящата година от малко над 13 млн. лв. за изработване на кадастрална карта, което не е правено в последните години. В напреднала фаза на преговори сме със Световната банка. При кадастъра провеждаме и обединяването му с карта на възстановената собственост, за да постигнем максимално покритие на страната. Предстоят и нормативни промени. Измененията в Закона за кадастъра и имотния регистър са в процес на междуведомствено съгласуване. Важен ресор за мен са и геозащитата и благоустройствените дейности. В момента актуализираме списък със свлачищата, които ще предложим на колегите от МОСВ за финансиране по ОП „Околна среда 2014 – 2020”, където за превенция и укрепване са заделени 56 млн. лв. Предвиждаме той да бъде утвърден през този месец. Не трябва да забравяме и строителния контрол. Дирекци ята за национален строителен контрол е една добре смазана машина, която под наше ръководство ще продължи да работи на високо ниво. Продължаваме борбата с незаконното строителство и подобряването на административното обслужване. През годината отново ще работим и по общите устройствени планове на общините, за да покрием територията на цялата страна. Народните представители удължиха срока за приемане на планове до 2019 г. Трябва да имаме целенасочена политика за строителство, а не да реализираме хаотично проекти. Част от дейността ни през 2016 г. ще е свързана със строителните продукти, техническите правила и норми. Вече есъздадена работна група, изготвяща проект на нови наредби в областта на проектирането на пътища и на улична мрежа, която е много остаряла.