Ренета Георгиева: За тази година бюджетът за финансиране на проекти е 61 млн. лв.

Мирослав Еленков Г-жо Георгиева, как протича дейността на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) и какви ще са основните приоритети в работата Ви до края на годината? Работата на ПУДООС протича нормално. Подготвят се годишните ни отчети, планът за настоящата 2016 г. и приоритетите за обектите по сектори, които ще финансираме. Те са същите, каквито бяха и през 2015 г., а именно три – „Управление на водите“, „Управление на отпадъците“ и „Ограничаване загубата на биологичното раз­но­об­ра­зие и запазване на естествените екосистеми“. Дейностите, които могат да се финансират в сектор „Управление на водите“, ще бъдат: довършване на довеждащи и главни колектори до ГПСОВ за агломерации с над 10 000 екв. ж., финализиране на канализационни мрежи, захранващи главни и довеждащи колектори до ГПСОВ/МПСОВ за агломерации над 2000 екв. ж., доизпълнение на малки водопроводни проекти по прекратени договори вследствие от решение на УС на ПУДООС, както и водопроводни обекти, приключени етапно със средства от ДБ и ПУДООС, на които остават по-малко от 50% за завършване, и финансиране или съфинансиране на строежи, изпълнявани със средства от програмите ИСПА, ФАР и др., или такива, ползващи парични ресурси от ЕС или други източници. В сектор „Управление на отпадъците“ ще се финализират проектите за довършване на депа за твърди битови отпадъци (ТБО) или разширение на съществуващи регионални депа, които са останали без възможност за финансиране по ОП „Околна среда 2007 – 2013”, оптимизиране на системи за организирано събиране и транспортиране на ТБО от населените места (обезпечавани само под формата на безлихвен заем) и финансиране/съфинансиране на обекти по програмите ИСПА, ФАР и др., със средства от ЕС или от други източници. В сектор „Ограничаване загубата на биологичното разнообразие и запазване на естествените екосистеми“ предвиденият бюджет ще се разпредели за дейности, свързани с опазване на редки и застрашени видове, развитие на националната екологична мрежа „Натура 2000” и повишаване на обществената информираност и съзнание за ролята и значението на биоразнообразието за природните процеси и живота на хората. Споменахте, че ще се довършват канализационни и водопроводни мрежи. Какви средства са отделени за тези дейности? Бюджетът, с който разполагаме, не е разделен на средства отделно за канализация, водопровод или само за отпадъци. Общо парите, които са предвидени за тази година, са 61 млн. лв. Те ще бъдат разпределени с оглед нуждите на общините и заявленията, които ще постъпят при нас. Разбира се, ние следим за това разходите да бъдат съобразени с приходите, които имаме съгласно различните закони. Основните ни приходи са по Закона за водите. Оттам очакваме да осигурим 40 млн. лв. от заложения бюджет за 2016 г., като това ще бъде и сумата, отделена за сектор „Управление на водите“. Колко депа за битови отпадъци ще бъдат приключени до края на годината? Как върви проектът за Пазарджик? По план депото за битови отпадъци в Пазарджик трябва да е готово през януари 2017 г. Реализацията му започна през миналата година. Обектът е много голям и времето за изпълнение е доста дълго предвид обхвата му. През 2015 г. инвестициите за него бяха около 6 млн. лв., тази очакваме да са 10 млн. лв. и с това всъщност да изградим клетка 1 и довеждаща инфраструктура до депото. През годината ще стартират или ще бъдат приключени съоръженията в Златица, Пирдоп и Антоново. Ще бъде завършена и клетка 2 на обекта в с. Шишманци (община Пловдив). Надяваме се да стартира и изграждането на клетка 1 на депото в Благоевград. Избрани ли са вече изпълнителите за центровете за разделно събиране на опасни отпадъци, които ще се финансират по Българо-швейцарската програма за сътрудничество? Кога ще започне реалното строителство? По Българо-швейцарската програма за сътрудничество ПУДООС е изпълнителна агенция на два проекта. Единият е за пестицидите, които трябва да бъдат преопаковани, транспортирани и окончателно обезвреждани чрез изгаряне. Другият проект е за изграждане на пилотни площадки за разделно събиране на опасните отпадъци на домакинства. Ще бъдат изградени 5 такива специализирани центъра. През изминалата година подписахме международния договор, съгласно който имахме шестмесечна встъпителна фаза по желание на финансиращия донор. През този период трябваше да докажем, че обхватът на проекта, тъй като той е нов за България, ще се случи в необходимия обем. Тази фаза изтече през декември 2015 г., с което той беше одобрен официално от Швейцария. Обхватът му се разшири и това позволява да се изградят тези 5 обекта. Те ще бъдат в Съединение, Созопол, Шумен, Разград и Левски. До месец ще стартира обществената поръчка за техническата помощ. Към средата на годината очаквам да започне проектирането и след това ще обявим търг за строителството. Най-късно в началото на 2017 г. е необходимо да стартира същинското изграждане на центровете, защото те трябва да бъдат пуснати в експлоатация и да работят минимум 2 години, през които е необходимо да съберем нужното количество битови отпадъци, тъй като по проекта се финансира и самото им третиране впоследствие. Тук сме оптимизирали максимално работата, за да може да компенсираме изгубеното време. Какъв ефект очаквате от тези специализирани центрове? Първо в проекта са заложени много медийни кампании на национално и регионално ниво, които са насочени към населението. Те са образователни и целят хората да разберат кой отпадък реално е опасен и не следва да се смесва с общия поток и да се извозва в депата. Тоест идеята и целта му е да се разделят опасните отпадъци от домакинствата и да се третират по подходящия начин. При тези 5 пилотни центъра, които ще изградим, ще бъдат и стационарните площадки. Към всеки обект ще закупим и мобилни съоръжения, които да обслужват съседните на стационарния пункт общини. Ще има общо 12 мобилни, като целта е да покрием 22 общини. Това е доста амбициозно, но сме сигурни, че чрез съвместна работа с общините и институциите и повече кампании ще изпълним успешно проекта. Всичко зависи от хората. Те трябва да се включат активно, да се информират, да разберат кой всъщност е опасният отпадък и че той не трябва просто да се изхвърля при останалия. Депонирането на такъв тип боклук и нетретирането по подходящ начин води до много тежки последствия за околната среда. Това е и голямата цел – да ограничим замърсяването на природата. Какви обекти успяхте да финансирате през изминалата година? 2015 година беше доста трудоемка, но за радост много успешна за нас. Приключихме големия проект, които имахме като бенефициент по „ОПОС 2007 – 2013“. Той беше за рекултивация на общинските депа за отпадъци, които не отговарят на нормативните изисквания. Към края на 2015 г. завършихме 38 обекта на територията на цялата страна. Това беше много мащабен проект. През годината трябваше да изпълним и редица договори, свързани с ВиК мрежите на различни населени места – някои от тях финализирахме, а по други продължаваме да работим. През изминалия период имахме контракт за изграждане на канализационна и водопроводна мрежа в квартал „Самара 3“ в Стара Загора. Това е един обект, който е на стойност близо 3 млн. лв. Имахме и договор за съоръжение за пречистване на филтратни води от депото за твърди отпадъци на Смолян, който също е на стойност 3 млн. лв. Сред другите са изграждане на канализация в Долна Оряховица и Шабла, развитие на ВиК инфраструктурата в Българово (община Бургас), довършване на водоснабдителната мрежа в Сапарева баня, реконструкция на водопроводи в Дупница и др. Имаме над 20 договора, които са за довършване на водопроводни мрежи и реконструкция на съществуващи в общини на територията на цялата страна. В сектор „Управление на отпадъците“ имаме 4 договора по Закона за държавния бюджет. През 2015 г. инвестирахме над 79 млн. лв. за проекти в сектор „Управление на водите“ и сектор „Управление на отпадъците“ и 4,7 млн. лв. за изпълнение на неинвестиционни проекти. През изминалата година успяхме да отпечатаме и „Червената книга“. Тя се финансира със средства в размер на 131 хил. лв. от ПУДООС. Парите, които дадохме на института в Рожен, са за проект за връзка на астрономическите данни за атмосферата и екологичните параметри на въздуха, отделно обезпечихме разработването на интегриран план за управление на трите защитени зони – Калиакра, Белите скали и комплекс „Калиакра“, екофестивала „Зелени идеи в действие“ и др. Реализирахме мониторинг за въздействие на атмосферния въздух върху горските екосистеми и редица други. Това са т.нар. неинвестиционни проекти. Също така имаме подписани и над 15 договора с Националния доверителен екофонд на обща стойност 5,9 млн. лв. Те са свързани с енергийната ефективност, като там извършваме мостово финансиране. Какви бяха предизвикателствата пред Вас през първия програмен период 2007 – 2013 г.? Какви са научените уроци? Като бенефициент по Оперативна програма „Околна среда“ мога да кажа, че това, което забави част от дейностите, бе липсата на качествени работни проекти, които да стартират. Обжалването на обществените поръчки беше голяма пречка, както и спирането на част от дейностите по места. Това подложи на изключителен риск изпълнението на всичките ни проекти. Доколкото ми е известно, в новата оперативна програма именно научените уроци за качеството и унифицирането ще помогнат много. Наблюденията от нашата работа са такива, че когато нещо се прави действително своевременно и проектите са изготвени не предходно, а на момента, в който е ясно, че има средства и те могат да бъдат усвоени, нещата се случват. Ще дам пример. При нашия проект, който беше за рекултивациите на депа, част от проектите бяха разработени много преди стартирането на изпълнението. Впоследствие това затрудняваше работата, тъй като в периода на изпълнението количеството отпадък беше по-голямо от това, което беше предвидено първоначално, и това наложи актуализиране на проектите. Така че наистина качествените и унифицирани проекти ще помогнат много на заинтересованите лица. Представихте резултатите от инициативата „Чиста околна среда 2015“. Доволна ли сте от постигнатото? Да. Като цяло тази кампания е дългогодишна. С всяка изминала година интересът става все по-голям. През 2015 г. със средствата, които бяха гласувани – 3,5 млн. лв., подписахме 477 договора на територията на цялата страна. Кампанията протече нормално. Всички успяха в срок да изпълнят обектите си. Има изключително много красиви проекти. Хубавото при тази кампания е, че всичко е видимо. Проектите за канализация и водопроводи са необходими, но те са под земята, докато тук нещата са за малка стойност, но пък резултатите са много по-очевидни и оценени от хората. Защото, изграждайки детски площадки, фитнес съоръжения на открито, екокътове, зони за отдих, забелязваме, че има голям интерес от страна на гражданите. Идеята на кампанията е и участие на хората. Чрез доброволен труд тези площи се почистват и след това се облагородяват. Това показва, че благодарение на тази инициатива темата „Обичам природата и аз участвам“ действително се възприема и гражданите се включват, защото резултатите са за всички. Кампанията спомага за приобщаване и на възрастните, и на децата към зелената идея, за затвърждаване на уменията и желанието за опазване на природата и нейните богатства. Какво очаквате от кампанията през тази година? Кои ще са приоритетните проекти? Към настоящия момент имаме вече много заявления, което показва, че интересът става все по-голям. Ще направя една съпоставка между 2012 г. и 2015 г. През 2012 г. сме имали 204 проекта на стойност 1,5 млн. лв., а през 2015 г. – над 500 за над 3 млн. лв. Желаещите са много повече. През 2016 г. очакваме интересът да бъде още по-сериозен. Желанието ни е да има повече оригинални, качествени и иновативни концепции. Това ще допринесе за развитието на кампанията не само с типичните схващания, а с иновациите, които се внедряват. Ще покажем, че инициативата се развива. Знаете, че имаме ограничение, и тези, които са спечелили финансиране през предходните две години, нямат право да бъдат класирани. В „Чиста околна среда 2016“ е заложено изискване самите общини да надграждат и да запазват вида на даден обект. Хубавото е, че има все по-нови и оригинални идеи. Има много качествени проекти от детски градини и училища – и децата се включват активно. По този начин те се учат колко важно е да се опазва околната среда. В кампанията заинтересоваността е от гражданите. Така те осъз­нават, че това да не замърсяваш природата е от много голямо значение. В крайна сметка всеки е част от мястото, в което живее. Там, където има изградени площадки, забелязваме, че те си остават такива, не се рушат – съхраняват се, хората се събират и надграждат постигнатото. Фактът, че случващото се цени, ни радва истински. Същият финансов ресурс за проекти е предвиден и за тази година – 3,5 млн. лв. От тях 2,3 млн. лв. ще бъдат за предложения на общини и кметства, а 1,2 млн. лв. – за училища, детски градини и ОДК. Надявам се интересът да се увеличава все повече. Как работите с Камарата на строителите в България? Полезен партньор ли е? Да, разбира се. Имаме постоянен контакт с Камарата, тъй като сме си взаимно полезни. Присъстваме на всички форуми и събития, организирани от КСБ и вестник „Строител“, защото дискусията, която се получава, винаги е много полезна за всички. Смятам, че тези взаимоотношения ще продължат в същия дух, дори се надявам и на още по-тясно сътрудничество, защото работата ни е свързана.