Интервю

Емил Радев: Работим за създаване на европейско ЕООД

Трябва да правим реформи в България не заради Брюксел, а заради гражданите и бизнеса на страната

Свилена Гражданска Г-н Радев, по какви проекти работи в момента Комисията по правни въпроси към Европейския парламент, за да се подобри бизнес средата? Редица законодателни инициативи, които касаят различните сфери на икономиката, се коментират в предложенията за директиви и регламенти. Създаването на ново европейско законодателство трябва да се наблюдава от нас като български евродепутати и от страната ни, защото знаем, че това, което се обсъжда и се приема тук, в Брюксел, след няколко години трябва да бъде въведено у нас. Не трябва да се събуждаме един ден изненадани от европейските регулации. Ние, българските евродепутати, имаме представителство във всички ресорни комисии на Европейския парламент (ЕП), осигурена ни е възможност да наблюдаваме процесите и предложените от Европейската комисия (ЕК) нормативни актове. Знаете, че ние за разлика от българските ни колеги нямаме правото на законодателна инициатива. Всички предложения на практика идват от ЕК и след това се приемат от Парламента и от Съвета. Дълъг е процесът на законотворчество тук, в ЕП. С години продължават разглежданията на дадени досиета, но това е така, защото трябва да се намери първо компромис между политическите партии в ЕП и след това такъв е необходимо да се изгради и между 28-те страни – членки на Европейския съюз (ЕС). Това е доста труден процес. Мисля, че успяваме да защитим интересите на България и регулациите, които прави ЕК и приема ЕП, да са полезни за родния бизнес, да е равнопоставен и да може да предприема нужните стъпки за развитието си и в останалите държави – членки на ЕС. Ще ни разкажете ли повече за дейностите за уеднаквяване на правилата за бизнеса във всичките 28 държави членки? Това е нещо, което през последните няколко дни дискутираме. Докладчик съм по документа за създаване на минимални стандарти в гражданските производства. Целта е именно хармонизиране на процесуалните правила във всичките държави членки, така че да могат съдебните решения да се признават много по-лесно и да са уеднаквени процедурите, защото знаем, че различното законодателство често е голяма пречка за бизнеса при решаване на правни спорове. Колкото по-прогнизируемо и по-ясно е законодателството и неговата приложимост в целия ЕС, толкова и фирмите ще се чувстват по-защитени да развиват дейността си в други държави членки. Същото важи и за потребителите, чиито права трябва да са добре защитени, и те да имат много бързи и ефикасни инструменти, за да ги опазят. Какво представлява европейското ЕООД? Така нареченото европейско еднолично дружество с ограничена отговорност е досието, което създава доста спорове в правната комисия. Ако бъде прието, то ще позволи регистрация на еднолично дружество с капитал от 1 евро, което да бъде създадено дистанционно през интернет. За някои колеги, и то най-вече от по-старите държави членки – ще дам пример с тези от Германия и Франция, това е напълно нова форма и доста непонятна. Известно е, че в някои страни от ЕС съществува много тежък механизъм за регистрация на фирми, нужни са множество заверки, които не могат да се направят по електронен път. Същевременно има изисквания и към капитала, които достигат на места и до десетки хиляди евро. Всичко това е пречка, например за българските фирми, тъй като, ако те трябва да разкрият дружество в Германия, това ще им коства доста пари и много усилия. Ако се създаде европейското ЕООД, то ще бъде с типов устав, т.е. всеки без дори нужда от правна помощ ще може да си изтегли документите от интернет, да ги попълни, да направи нужните заверки в държавата си и след като плати таксите, да пусне документацията по електронен път и да създаде фирма в дадената страна членка. И сега има възможност да се правят клонове, но знаем, че потребителите са много чувствителни. Друго е, когато виждат, че е развит бизнес в тяхната държава – тогава доверието е по-голямо в търговците, отколкото в тези с клонове. Затова ние правим всичко възможно европейското ЕООД да се случи. Обясняваме на нашите колеги от ЕС, че от близо 10 години в България можеш да регистрираш дружество онлайн. Големите акционерни компании у нас задължително се регистрират само по електронен път. Това, че капиталът е 1 евро, не е създало никакви пречки до момента. Видяхме, че когато се приемаше механизмът в България, се смяташе, че измамите с ДДС ще скочат, но статистиката показа, че за тези 10 години нямаше подобно увеличение. Европейското ЕООД ще е голямо улеснение за бизнеса да може да регистрира фирми много бързо, в много кратки срокове, без допълнителни финансови утежнения. Друга важна тема е предприемачеството, особено в кризисните времена, които не подминаха Европа. То трябва да се развива и да създава нови работни места, да осигурява заетост на гражданите и възможност за развитие на бизнеса. Именно поради това инициирах и обявяването на 2017-а за Европейска година за предприемачеството. В момента тече подписката в ЕП. Необходимо е над половината от колегите ми да подкрепят тази идея, за да можем да направим предложение пред ЕК и тя да вземе решение. Смятам, че когато обявим дадена година за такава на предприемачеството, много повече хора ще бъдат запознати с възможностите за развитие в хода на информационните кампании, младите ще видят начините за откриване на собствен бизнес. Това е важно и за България, тъй като все повече младежи се обучават навън. Хубаво е те да открият в собствената си страна шансовете за реализация, а не да емигрират масово към Западна Европа. Това обикновено са млади хора, перспективни и добре обучени в България, продължили да надграждат своите знания в чужди университети. Добре ще е те да подкрепят българската държава и да създават конкурентен бизнес у нас. Именно всички възможности, които се предоставят – и европейската солидарност, и националната страна, трябва да се популяризират, така че всеки един, който има желание да се занимава със собствен бизнес и има идеи, да може да ги реализира по възможно най-бързия и ефикасен за него начин. През изминалата седмица се повдигна отново въпросът за разделянето на България и Румъния относно Механизма за сътрудничество и проверка (МСП). В момента няма такава възможност. Това бе потвърдено и от един от тримата основни говорители на ЕК – Мина Андреева. Както за България, така и за Румъния следващият доклад ще бъде след една година. И двете страни имат доста работа по изпълнение на препоръките във връзка с МСП. Бих казал, че и България, и Румъния трябва най-после да бъдат освободени от него, защото на практика благодарение на този мониторинг ние сме сочени като черните овце на ЕК. Съвсем скоро се проведоха широки дебати по създаване на общ механизъм за демокрация и върховенството на закона, който да извършва наблюдение, анализ и оценка на всички държави членки по подобие на МСП. В хода на дискусията беше заявено, че на още 5 страни веднага трябва да се наложи подобен мониторинг, както на България и Румъния. Това са Гърция, Италия, Хърватия, Литва и Латвия. Има проблеми с корупцията и с върховенството на закона във всяка една държава – членка на ЕС, но този МСП, тъй като е единственият, който черно на бяло показва проблемите в дадена страна, се използва както за вътрешнополитически цели, така и за външни. Виждаме как той е аргумент на ДСБ и на бившия министър на правосъдието Христо Иванов, който има голяма заслуга за последния доклад. За разлика от румънския си колега, който ясно застана зад позицията, че механизмът за страната му трябва да отпадне, екипът на министър Иванов заяви, че той ни помага. Въпреки че българските евродепутати ясно казахме, че МСП трябва да се премахне, т.е. от всички политически сили се обединихме, което е много силен сигнал тук за нашите колеги – от ЕНП, социалисти, демократи, либерали и консерватори в един глас искахме свалянето на това наблюдение. В един момент зам.-министърът на правосъдието Вергиния Мичева заяви тук пред всички, че този МСП трябва да остане и че е от полза за България. Той единствено помага на тези, които го използват за вътрешнопартийни цели и които не защитиха достатъчно добре българския интерес. Тук огромната грешка и на бившия министър на правосъдието е, че той не направи всичко възможно да иска свалянето на механизма. Напротив – няколко месеца преди пускането на доклада ЕК се засипа с отрицателни сигнали от България, включително от неправителствени организации. Това не е държавническата политика. Освен че не се направи нищо от страна на Министерството на правосъдието (МП) да се иска свалянето на МСП, загубихме и цяла една година, тъй като Христо Иванов беше се концентрирал само върху промените в Конституцията на Република България и в овладяването на Висшия съдебен съвет. Тези усилия и войната му с главния прокурор Сотир Цацаров от друга гледна точка не позволиха да се направят никакви промени в Наказателния кодекс и в процесуалните закони – Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). През тези месеци не се разви електронното правосъдие. Не се въведоха електронните запори, защото МП не изкара наредба, която да позволи да действат. Припомням, че те бяха приети още преди няколко години в ГПК. А това щеше да спести по 500 лв. на всеки един длъжник в изпълнителите производства. Това касае стотици хиляди български семейства, срещу които се водят дела. В момента първата работа на съдебния изпълнител е да наложи запор върху всички сметки на длъжника, което е свързано с такси и към банките, и например за 100 лв. задължение дългът се качва с още 500 лв. А когато се въведе електронният запор, това ще струва на длъжника само 15 лв. България е и единствената държава – членка от ЕС, в която има вечни длъжници. Не се направи нищо българските граждани след даден период от време да се освобождават от задължения. На практика и до момента по 15 – 20 години стоят задълженията и изпълнителните дела, въпреки че е продадено цялото имущество и хората не могат да започнат живота си наново, а биват притеснявани винаги, когато започнат работа, когато придобият вещ, дори и за 500 лв. Те са заплашени постоянно от продължаване на изпълнителното производство. И така – безкрайно. Даже след като починат, дългът се прехвърля на техните наследници, което за една страна – членка на ЕС, е недопустимо да се случва. Не се работи по намаляване натовареността на магистратите и прекрояването на съдебната карта на България. Не се разви възможността по електронен път страните да си видят делата, не да чакат в деловодствата, а това от своя страна в момента позволява да изчезват доказателства. Видяхме в последно време скандали за липсващи експертизи. Законът за съдебната власт също не беше пипнат, а всичко това води до едно недоверие от страна на обществото, защото ние трябва да правим реформи не заради Брюксел, а заради българските граждани и бизнес, за да създадем усещането за по-справедлив, по-бърз и по-ефикасен съдебен процес. Това е основното и за развитие на родните компании, но и за привличане на чуждестранни инвестиции. Друга тема, с която се занимавате, е Шенген. Тук ще подчертая връзката между МСП и Шенген. Въпреки че ЕК многократно е заявявала, че сме изпълнили всички критерии за влизане в пространството, това не се случва. ЕП също е приемал такива резолюции и е дал пълната подкрепа на България. Някои външни фактори използват МСП точно за своите външнополитически цели и на практика благодарение на съществуването на механизма спъват България и Румъния за приемане в пространството. Това има много отрицателно въздейства в момент когато външните граници на ЕС са подложени на огромен миграционен натиск. Виждаме големите групи от бежанци и нелегални икономически мигранти, които се опитват да влязат в държавите членки. Ето например, въпреки че България много стриктно изпълнява задълженията си по охрана на външната европейска граница, в един момент не можем да се възползваме от всички възможности, които дава Шенгенската информационна система. Това ограничава въз­мож­нос­тите ни за борба с тероризма и с организираната престъпност. България е транзитна страна и тя е най-краткият път от Сирия и Ирак, където се води война, към Европа. Знаем, че много чуждестранни бойци се опитват да минат през нашата страна. Именно когато сме вън от Шенген, ние нямаме нужните възможности, за да охраняваме още по-добре външните граници на Съюза. Да не говорим, че сега се създава европейска гранична полиция и брегова охрана. Чуват се много сериозни гласове, че тя трябва да бъде насочена само към пазене на шенгенските граници, което, ако се допусне, ще стане така, че в един момент България, Хърватия, Румъния биха се превърнали в едни буферни държави. Това не трябва да се случва и затова ние, цялата българска делегация, отстояваме да се приеме решение, че страната ни може да ползва логистична подкрепа и при силен мигрантски натиск да разчита на живата сила на новосформиращата се европейска гранична полиция. Шенген е важен за страната ни и ще настояваме, след като сме изпълнили нашите задължения, да бъдем приети в него, защото това е явно несправедливо отношение към държавата ни. През март европейското издание The Parliament Magazine ще раздаде за 12-и пореден път своите награди за евродепутат на годината. Вие сте номиниран в категория „Благосъстояние на животните“. Това е моя лична кауза. Тя е свързана и със създаването в България на Зоополиция и въобще със защитата на животните у нас, както и с приемането на правила и норми в ЕП, които да позволят, от една страна, да се отнасяме към тях нормално, а от друга страна – да не се приемат такива правила, които биха затруднили стопанското отглеждане. Тежка е битката в категорията „Благосъстояние на животните“. Конкуренцията е много силна, тъй като самият председател на интергрупата за защитата на животните Януш Войчиечовски е другият кандидат. Но все пак от първоначално номинираните близо 200 души останахме трима – това, бих казал, е заслужено признание за дейността на България, тъй като през последната година се създаде Зоополиция. Ние сме втората държава в ЕС след Холандия, която има реално полицаи, които да следят за престъпления срещу животни. Някои ще кажат, че не сме справили с престъпността и нападенията на хора, а се прехвърлихме на домашните любимци, но статистиката показва, че този, който посяга на животни, рано или късно посяга и на хора. Как изглежда България от Брюксел? Страната ни в момента е един сигурен партньор на останалите държави – членки на ЕС. България е остров на стабилността на Балканите. Виждаме какво става в съседна Гърция, как тя не може да се справи с блокадите по границите – с нарушаване на основно право на ЕС, а именно свободното движение на хора и стоки. Южната ни съседка пропуска стотици хиляди мигранти, без да ги регистрира и да им свали отпечатъците. Тя не изпълнява всички правила на ЕС за регистрация на желаещите да получат убежище. Това води до опасност от проникване на хора, които искат да извършват терористични актове на територията на Съюза. Гърция е отворила вратата безпрепятствено да влизат хора без проверка. Виждаме това, което става в Македония, в западната част на Балканите, както и нестабилността в Румъния. Именно всичко това прави България много важен партньор на останалите държави – членки на ЕС. От голямо значение е страната ни да успее да запази стабилността си, защото ние сме на първата възпираща линия на границата с Турция, а там има над 2,5 млн. бежанци. Анкара на практика заплашва както България, така и Гърция, и целия ЕС с наводняване на границите с мигранти, което е недопустимо. Все пак ЕС подписа споразумение с Турция. Осигурява 3 млрд. евро, за да стоят тези хора в лагерите на границите със Сирия. На бизнеса България трябва да покаже, че е предвидим партньор и че осигурява възможности за инвеститорите, така че всички, които дойдат в страната ни, да се възползват от добрите условия и най-ниските данъчни ставки.