Интервю

Марку Маркула: МСП трябва да бъдат основната движеща сила за растежа на ЕС

Свилена Гражданска Г-н Маркула, какви са Вашите приоритети по отношение на регионалната политика на Европейския съюз (ЕС)? Тя е най-мощният инвестиционен инструмент на ЕС. Средствата, които се отделят за регионалната политика, представляват повече от една трета от бюджета на ЕС. Предстои да се вложат над 350 млрд. евро, за да се намалят разликите в развитието между държавите членки и вътре в тях. Сега, когато всички инвестиционни планове или оперативни програми са приети, можем да видим, че националните и регионалните власти са определили повече средства за нововъзникващите приоритети, като конкурентоспособността на малките и средните предприятия (МСП) и иновациите, опазването на околната среда, свързаността, енергийната ефективност, устойчивото градско развитие, образованието и развитието на уменията на работниците. 3Пропастта между някои региони в ЕС е огромна. Как може да бъде преодоляна? През последната година нашите най-силни икономики дават отговор на кризата, но в резултат от нея много от най-слабите региони в ЕС изостават въпреки сближаването в продължение на едно десетилетие. Това поражда огромно безпокойство в КР, както и у лицата, вземащи решения на европейско и национално равнище. Политиката на сближаване е замислена, за да се намалят различията и да се помогне на най-слабите общности да станат по-конкурентоспособни и да преодолеят изоставането. Необходимо е по-добре да координираме европейските, националните, регионалните и местните политики за растеж и да положим по-големи усилия за мобилизиране на частния сектор по отношение на инвестициите, предприемачеството и иновациите. Европейските фондове успяват ли да отговорят на очакванията? По данни на Европейската комисия (ЕК) в периода от 2008 г. до 2014 г. публичните инвестиции в ЕС са намалели с около 15%. В 14 държави членки (включващи почти всички нови страни, Португалия и Гърция) структурните фондове са основният източник на финансиране, като техният дял в публичните инвестиции варира от 80% в Полша до 35% в Малта. За България той е около 58%, като окончателната сума, в която влизат всички средства от структурните фондове на ЕС, е близо 10 млрд. евро. Средствата допринасят съществено за по-ефективното използване на ресурсите на страната, за подобряване на нейната транспортна и енергийна инфраструктура, за декарбонизация на икономиката и за подпомагане на МСП. Социалното приобщаване, образованието и професионалното обучение също са сред приоритетните области, в които трябва да се предприемат мерки. Плановете се разработват и прилагат, като се отчитат местните нужди и се привличат всички управленски органи. Основните цели се определят на равнището на ЕС. Пътната карта за тяхното постигане се договаря от ЕК, националните и регионалните власти, а управлението на средствата е пряка отговорност на местните правителства. Предизвикателството на политиката на сближаване на ЕС се състои във включването на всички участници и заинтересовани страни в една обща стратегия. Този процес, разбира се, изисква много усилия. 2За да се осъществи сътрудничеството между участниците, са необходими време и координация, но това е единственият начин да се постигне балансиран растеж и да се избегнат действия, при които не се отчитат териториалните особености и съществува риск парите на данъкоплатците да бъдат похарчени за неправилни приоритети. Това е и причината принципът на партньорство да бъде препотвърден от ЕК в отделен Кодекс за поведение, включен в правната рамка за периода 2014 – 2020 г. Как планът „Юнкер” ще помогне за развитието на регионите? Като ЕКР ние приветстваме усилията на Комисията за стимулиране на частните инвестиции посредством създаване на нови гаранционни схеми, включително с участието на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Те ще насърчат частните вложения да подкрепят проекти с по-голяма степен на риск от тези, които се подкрепят обикновено с гаранции на ЕС. Работим в тясно сътрудничество с Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да информираме по-добре регионите и градовете за възможностите, които предлага Планът за инвестиции, и за да насърчаваме обединяването на проекти както на секторен, така и на географски принцип. В момента има обнадеждаващи признаци за това, че МСП получават подкрепа, а те са ключов приоритет за целия ЕС. По отношение на инфраструктурата и енергетиката обаче съществуват опасения, че малките проекти могат да не се възползват пълноценно от тази нова възможност, ако не ги обединим и те не достигнат критична маса, която би могла да ги направи интересни за инвеститорите. В този смисъл взаимодействието между плана „Юнкер” и европейските структурни и инвестиционни фондове е ключово предизвикателство, както показват неотдавнашните усилия на ЕК да поясни по какъв начин да се допълват програмите на политиката на сближаване с инициативите на ЕФСИ, насочени към мобилизиране на частни средства. Какво е мястото на енергийния съюз? Той е огромна възможност и приоритет за всички нас. Означава по-голяма енергийна сигурност, повече възможности и по-ниски цени за потребителите и местните власти. Ще повиши нашата енергийна ефективност, ще доведе до създаването на повече иновации и работни места. Но за да се превърне енергийният съюз в реалност, ние се нуждаем от правилния микс от публични и частни инвестиции и от координирани усилия. Това не може да се възприема като спуснат отгоре проект, основаващ се само на пазарни правила и големи инфраструктурни обекти. За да се повиши енергийната ефективност, усилията трябва да започнат отдолу. Поради това КР работи, за да гарантира, че средствата и финансовите инструменти от ЕС и ЕИБ ще се използват и за подкрепа на по-малки предложения, като се отчита тяхната добавена стойност за местните власти. Истински енергиен съюз може да се изгради само ако регионите, градовете и местните общности изпълнят своята роля и се включат пълноценно в структурата на неговото управление. И накрая, ако ще говорим за истински енергиен съюз, трябва да обърнем внимание на нуждите на уязвимите потребители и да дадем ясно определение на понятието „енергийна бедност“ с помощта на европейски показатели в подкрепа на конкретните политики за всеки регион или територия. 4Недостатъчните технологични иновации и инфраструктурна свързаност са проблем за новите държави членки. Какви са инструментите на регионалната политика, които могат да бъдат използвани, за да се справим с това предизвикателство? Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд, а също и Механизмът за свързване на Европа са основните инвестиционни инструменти, с които държавите членки разполагат, за да стимулират иновациите. За да постигнат конкретни резултати в тази област, местните и регионалните власти се нуждаят от подходящо планиране и административен капацитет. В противен случай ще бъде много трудно да се използват наличните възможности. Работата по стратегиите за интелигентна специализация е добър пример в това отношение. Оформянето и приемането на подобни документи в момента е предпоставка за това, държавите членки и регионите да получават финансиране от ЕС. Обаче изпълнението на подобни стратегии и постигането на резултати под формата на конкретни иновации по места е предизвикателство, с което регионите не могат да бъдат оставени да се справят сами. Те се нуждаят от повече подкрепа, техническа помощ и мерки за изграждане на капацитет. Ако тези условия не са налице, стратегиите ще си останат на хартия. Кои са големите трансгранични проекти на ЕС? При положение че 37,5% от населението на ЕС живеят в гранични райони, трансграничното сътрудничество играе ключова роля за постигането на интеграция, растеж и сближаване. Поради това то трябва да се засилва, като се насърчават взаимодействията между градовете и регионите за поощряване на иновациите, отваряне на пазарите и стимулиране на местните инвестиции. Тези райони трябва да се възприемат като териториална възможност, а не като геополитически недостатък. Ние активно насърчаваме сътрудничеството между съседните региони и градове с помощта на специален инструмент – Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС), които дават възможност за съвместно планиране на общи действия за постигане на общи цели. Нашата платформа предлага редица добри практики в различни области на политиката – от здравните услуги до мобилността, от опазването на околната среда до образованието, които могат да вдъхновят регионалните и местните власти в цяла Европа. Друг жизненоважен инструмент са макрорегионалните стратегии с натрупан консолидиран опит като тези, разработени от страните от Балтийския регион и поречието на Дунав, и новите инициативи като Адриатическо-Йонийския и Алпийския макрорегион. Как могат да се подпомогнат малките и средните предприятия? Комитетът е ангажиран с подкрепата на МСП и съсредоточава усилията си в следните основни насоки: насърчаване изготвянето на ефективни регионални и местни стратегии за стимулиране на иновациите и развитието на тези дружества, принос за опростяване на правилата и инструментите, с които разполагат, подобряване на достъпа им до възможности като кредитни механизми, иновационни проекти, безвъзмездна помощ и др. Ние си сътрудничим с ЕК по прилагането на законодателния акт за малкия бизнес (Small Business Act) и всяка година награждаваме най-добрите стратегии, разработени от регионите и градовете на ЕС за насърчаване на предприемаческата култура и растежа. МСП трябва да бъдат основната движеща сила за растеж и икономическо възстановяване на ЕС, но на нас ни е необходима и промяна на манталитета за засилване на пред­приемаческия дух. Тази промяна не може да се наложи отгоре, а трябва да започне на местно равнище, в рамките на местните и регионалните предприемачески екосистеми. Европейският комитет на регионите Европейският комитет на регионите (ЕКР) е асамблея на представителите на регионалните и местните власти в ЕС от всичките 28 държави членки. Създаден през 1994 г., след подписването на Договора от Маастрихт, той има мисията да приобщава регионалните и местните власти към процеса на вземане на решения в ЕС и да ги информира за политиките на Съюза. Европейският парламент, Съветът и Европейската комисия се консултират с Комитета относно политики, които имат отражение върху регионите и градовете. За да могат да участват в работата на ЕКР, всички 350 членове и 350 заместници трябва да заемат изборна длъжност или да носят политическа отговорност пред изборен орган в родните си региони и градове. В българската делегация членове са Хазан Азис – кмет на Кърджали, който е представител за Южния централен район, Таня Христова – кмет на Габрова, която е за Северния централен район, Владимир Москов – кмет на Гоце Делчев, за Югозападния район, Бейтула Мюмюн – кмет на Самуил, и Людмил Веселинов – кмет на Попово, за Североизточния, Живко Тодоров – кмет на Стара Загора, за Югоизточния, Златко Живков – кмет на Монтана, за Северозападния. Сред приоритетите на КР е поставяне на ново начало на европейската икономика. Следващият е териториалното измерение на свързаните с европейското законодателство въпроси. Като взема това под внимание, КР ще спомогне за намаляване на различията в знанията между регионите и градовете. Освен това той ще направи оценка на въздействието на законодателството на ЕС по места. Политиката на сближаване е един от основните инструменти, с които разполага ЕС, и ефективното използване на тази политика е сред най-важните въпроси за КР. Третият приоритет е по-опростена и по-добре свързана Европа. КР ще насърчава ролята на местното самоуправление в изготвянето на европейски политики, ще помага на ЕС да изгради по-благоприятни условия за стопанска дейност и ще разяснява ползите от Съюза на местно равнище. Четвъртият приоритет е стабилност и сътрудничество в рамките на ЕС и извън него. Петият е „Европа на гражданите” и „Европа на бъдещето”. Според КР е нужен по-пълноценен и по-съдържателен диалог между институциите на ЕС, неговите граждани и местните и регионалните власти. КР ще покаже как Съюзът може да подобри живота на хората и техните общности.