Въвеждаме мениджърски специалности за строителите
Доц. д-р инж. Добрин Денев е роден на 25.12.1946 г. в Ямбол. Завършва висшето си образование като строителен инженер през 1972 г. Неговата професионална и преподавателска област е геотехниката. От 1990 г. е доцент, а от 2003 до 2007 г. е декан на Факултета по транспортно строителство. През 2008 г.
става ректор на УАСГ. Извън професионалните му интереси са старата история на България и българските земи.
Доц. Денев, в качеството си на ректор, как бихте коментирали позициите на Университета по архитектура, строителство и геодезия относно платеното обучение?
Платеното обучение в България е факт през 2010 г., но това не значи, че е въведено по най-добрия начин. То беше посрещнато с доста резерви и дори отрицание от страна на някои медии, които дори не се сетиха, че у нас отдавна има частни университети и платеното обучение всъщност съществува от години. Такъв тип висше образование, трябва да знаете, ни е необходимо и означава, че освен обучение, за което държавата плаща, студентите също могат изцяло да поемат разходите за своя образователен ценз.
За голямо съжаление решението на Народното събрание за платеното обучение беше не това, което очаквахме. То се разреши, но има значение преди всичко за специалностите, за които поначало има най-голям интерес. Беше посочено и условието изискваната от студента сума да бъде равна на държавната субсидия за издръжката на един учещ се, сиреч около 2200 лв. годишно. Това е малко. Същевременно на частния университет в Перник се разрешава да обучава за 3000 евро годишно. Това ще рече, че на държавните университети не се позволява свободно да излязат на пазара, поставят им се ограничения, за да не останат частните висши училища без студенти. В България сега се толерира частното обучение, но не и платеното в държавните университети.
Трябва да посоча, че ние имаме студенти и от други страни - Гърция, Кипър, Македония, Турция.Тези, които са от държави извън ЕС, при нас се обучават за 3800 евро годишно, а примерно един гръцки студент (от ЕС) заплаща 2200 лв., както българите. Това е в пъти по-малко и не е изгодно за университета. През учебната 2010/2011 г. сме приели само шест души платено обучение от България, малко повече са гръцките и по-голям брой турските студенти.
Не разбирам освен всичко друго и защо частните университети не плащат данъци – няма друга частна дейност в държавата, която да не се облага със съответните такси.
Има ли ограничения за броя на студентите платено обучение от България и от чужбина?
До запълване на капацитета на дадената специалност... Това също може да се определи като йезуитско изискване, тъй като най-силен е интересът, да речем, към архитектурата, а ние нямаме свободни места за нея. По тази специалност обучаваме 150 души, а бихме искали да приемем 300. В рамките на капацитета и за малко пари - това са двете условия, които ни връзват ръцете. Ние искаме да се конкурираме с частните университети, но нека законодателите направят така, че да бъдем поставени в равностойни позиции. Парадоксът е, че приемът на частни студенти е разрешен, а не можем да го осъществим, или ако приемаме, то е неизгодно. Ясно е още, че държавните университети са в криза не заради друго, а заради недостатъчната субсидия, която се дава за обучение на един студент. Частните университети просперират, защото сами определят цената на обучение за своите възпитаници.
Във връзка с това имахте ли трудности след съкращаването на бюджета за учебната 2010/2011 година?
Отрази ни се негативно. Очертава се съкращаване на всички разходи - най-вече на капиталовите – за ремонт, за подобрения, за обзавеждане, както и за командировки. Налага се и се опитваме да правим икономии на средствата за електроенергия и отопление. Имаме сериозни трудности, но не бих казал, че сме в положение, достойно за съжаление.
И въпреки всичко единствено УАСГ не удвоява цената на наемите за общежития през лятото. На какво се дължи облекчението за вашите студенти?
Според мен общежитията трябва така да се организират, че да се издържат изцяло от държавната субсидия и наемите. Нужно е по този начин да се покриват разходите за осветление, отопление, асансьори, поддържащ персонал. Общежитията се управляват от студентите, ръководството на университета има квота от 30% в управителното тяло, останалият дял е на студентските и техните домовите съвети, които отново нашите възпитаници избират. Но нека сме откровени, необходими са повече средства, най-малкото, защото сградният фонд е остарял и изисква допълнителна поддръжка и подобрения.
Налага се и поне минимално увеличение на наемите, но ръководството на УАСГ не може да реши това едностранно, трябва и съгласие от студентите. Крайно неетично е от заплатите на преподавателите и служителите да се пренасочват средства за издръжка на общежитията. Около 30 лв. е месечният наем на студент, което значи 1 лв. на ден с включени всички консумативи и разходи, макар че тази сума дори не покрива сметките за отопление и вода. Аз не съм на принципа на грубото вмешателство и такава политика няма да се провежда, докато съм ректор. Ние не сме спирали топлата вода и няма да я спрем. Трябва обаче да има разбиране и от двете страни, и взаимни отстъпки.
Коментирайте приема на студенти за тази година.
Не сме имали ограничен от държавата прием, заявили сме около 1000 души. От тях записаните български студенти са около 950. Не можахме да изпълним докрай нашата заявка, но за сметка на това имаме немалко студенти от чужбина и с тях достигаме въпросното число 1000. Но това в никакъв случай не е по-малко в сравнение с 2007 г. – приемът ни тогава беше 700 души, сега е 950, миналата година беше 1150, през 2008 г. – 1050, т.е. имаме устойчиво повишение на фона на приема от предните 5-7 години. Броят на новопостъпващите студенти се съобразява, разбира се, и с акредитацията, а тази на УАСГ ни дава основание да обучаваме около 5200 студенти. Това значи, че бихме могли да поддържаме среден годишен прием от около 1000 души, при положение че следването при нас е 5-годишно. Броят на младите хора, които завършват средно образование, ежегодно намалява и доколкото знам, тази тенденция ще продължава в следващите 10-15 години. Намираме се в нещо като демографски минимум, който не може да не се отрази на броя на студентите, включително и на нашите. А на фона на увеличения брой университети и търсенето на висше образование в чужбина вероятно насочващите се към българските вузове ще намаляват.
Преподавателите в големите вузове са възрастни учени. Тази тенденция се наблюдава и в УАСГ. Каква е причината? Завършващите студенти нямат амбиции за академична кариера, заплащането в университета не ги удовлетворява, или...?
Заплатата, с която започва млад асистент при нас, е малко над 600 лв. месечно. Това, което получава начинаещ строителен инженер или архитект, съдейки по официалните данни от рейтинга за университетите, е около 1050 лв., а в университета можем да им предложим половината. Един млад човек, във възрастта 25-30 години, който трябва да реши важни житейски проблеми, в качеството си на асистент във ВУЗ не получава достатъчно средства, за да е спокоен да създаде семейство, да закупи жилище, да отгледа децата си. Това ни поставя в доста непривилегировано положение по отношение предлагането на възможности за реализация. Но с цената на усилия в УАСГ успяваме да привлечем достатъчно талантливи и перспективни младежи за преподаватели. Центърът за научни изследвания и проектиране дава възможност да се заработва допълнително. Тези опции се отнасят обаче само за преподавателите, които са завършили УАСГ и са в сферата на строителното проектиране. Докато за преподаватели по общообразователни дисциплини - математика, физика, химия, картината не е същата. Те нямат достъп до бизнеса, който имат колегите им, завършили инженерна или архитектурна специалност и при тях нещата не стоят така успокояващо.
От началото на мандата си съм увеличил заплатите на преподавателите пет пъти за 2 години и половина - всеки път с по 10%, което капитализирано прави над 60%. Освен това в момента УАСГ разполага с преходен паричен остатък от около 4,5 млн. лв., с който финализираме годината, при държавна субсидия от 8 млн. лв. коледни премии и 13-а заплата обаче няма да има, защото за това трябва съответното разрешение. Опитваме се да управляваме добре парите си, да сме пестеливи и рационални, да не пилеем държавните средства. Онова, което сме спестили, е всъщност израз на труда на преподавателите и служителите. То им принадлежи.
Какъв процент от дипломираните ви студенти успяват да намерят работа в строителния сектор по специалността си?
В рейтинга на университетите, който се появи наскоро, се отчита и този критерий, макар и информацията да е откъслечна – при завършващи 1000 човека не е възможно да бъде проследена реализацията на всеки от тях. Но рейтингът сочи, че възпитаниците на УАСГ намират добър професионален прием, като не повече от 3% имат проблеми с намирането на работа. Това ни поставя много пред другите сродни нам университети. Да не забравяме, че не всички завършват с еднаква подготовка, независимо че притежават диплома. Може би за някои има и причини от субективен характер. Винаги обаче съществуват добри възможности за завършилите със знания, мотивирани и изградени строителни специалисти.
Последните няколко години бяха време на истински бум в сферата на строителството. Практиката поемаше изключително голям брой хора, но като че ли през 2010 г. ситуацията стана по-различна - да се надяваме - временно. Гладът за строителни инженери и архитекти с възможности без съмнение ще остане, нещо повече, перспективата на нашата страна е да се развива в строителното направление. Европейските инвестиции ще дойдат основно за строителство, което ще рече, че нямаме притеснение за бъдещето на нашите възпитаници.
Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и УАСГ наскоро приключиха европроект, по който 60 студенти стажуваха в около 35 фирми. Обмисляте ли подобен проект и с Камарата на строителите в България?
Това беше първи опит, надявам се, че не само с КИИП, но и с КСБ, и с други институции бихме могли да си сътрудничим, защото практическото обучение, особено в нашата сфера, е особено важно. Затова имаме намерение и желание за още подобни проекти. Засега не сме водили конкретни разговори с КСБ, пък и първият проект още не е завършил, но има резултати, които сочат, че тази практика трябва да се продължи.
Голяма част от днешните строители, от членовете на КСБ са ваши възпитаници. Приемате ли този факт като показателен за качеството на обучението в университета и успеваемостта на кадрите ви след завършване?
Намирам, че това е съвсем естествено. Аз съм дълбоко убеден, че УАСГ дава най-доброто образование в строителната сфера. И количествено, и качествено стоим пред останалите строителни вузове, но това въобще не значи, че няма какво да подобряваме в работата си. Имаме още много да направим и постигнем.
Как работите с колегите си от строителните вузове в чужбина?
Влизането на България в ЕС отвори вратите на европейското висше образование не само за младежите, но и за сътрудничество между учебните заведения. Имаме съвместно обучение с Техническия университет във Виена, готвим специалисти, които получават две дипломи – българска и австрийска в сферата на хидротехническото и транспортното строителство. Поддържаме добри контакти с известния Университет за пътища и мостове в Париж. Имаме добри взаимоотношения с техническия университет в Дрезден, обменяме студенти и преподаватели по различни програми и с други висши учебни заведения – с Финландия, Италия, Англия, Русия. Контактите ни се изразяват и в търсене на европейския опит от страните, които са по-ранни членове на ЕС основно за въвеждане на еврокодове в сферата на проектирането. В тази област си сътрудничим и с Гърция, Унгария, Полша. В рамките на следващите няколко години еврокодовете ще бъдат приети окончателно и ще трябва да обучаваме студентите по тях, макар и без да сме съгласни за това, че те са идеалният норматив – и там може да има усъвършенстване.
Как гледате на рейтинговата система, може ли да бъде обективно подобно оценяване?
Преди окончателно да излезе рейтингът, изказах определени притеснения за него, защото предварително не ни бяха дадени критериите, по които ще бъдем оценявани. Когато се води състезание без предварително обявен регламент, то малко или много поражда съмнения за своята обективност. Рейтингът не беше иницииран от вузовете, това беше поискано отвън, може би и заради европейската практика и традиция.
Няколко пъти Министерството на образованието, младежта и науката (МОМН) обяви, че резултатите от рейтинговата система ще послужат за база за различно финансиране на университетите. Тоест кой на кое място е в класацията, означава и кой колко ще получи от разпределението на бюджета за висше образование. Ако рейтингът е обективен – добре, ако не е, се създават условия за напрежение и конфликти. Към днешна дата нямаме причини да сме недоволни от оценката на УАСГ. Тя показва и недостатъци, част от които знаем. Това, което куца при нас, е административното обслужване на студентите. Рейтингът обаче ни поставя на най-високо място по отношение реализацията на кадрите. Не съм се съмнявал в това, но въпросът беше дали и системата ще го отчете. Оценени сме високо и за условията, при които работят и учат студентите, защото имаме най-добрата лабораторна база, висококвалифицирани преподаватели, а в последните години бяха направени и много подобрения.
Как съгласувате специалностите, изучавани във висшето училище, с нуждите на бизнеса?
При цялото ми желание да кажа „да, вземаме под внимание търсенето на пазара”, трябва да призная, че като университет сме доста консервативна институция, което си има и добрите, но и негативните страни. Абсолютно нелогично е, че УАСГ изостава по направление газоснабдяване, все още не готвим и специалисти, свързани с организация и безопасност на пътното движение, което е национален въп-
рос. Университетът като че ли не намира за авторитетно и целесъобразно да готви мениджъри в сферата на строителството, където има области като строителния надзор, организацията, управлението и оценката на имоти, строителното право, за които никой у нас не обучава кадри. Има и ред други въпроси, свързани с мениджърската част на професията, които не знам дали в оставащата ми една година от ректорския мандат ще можем да придвижим напред. Повече от ясно е, че има такова търсене и трябва да направим необходимите усилия. Догодина ще се опитаме да въведем мениджърска специалност в строителната сфера.
А към изучаване на какво имат най-голям интерес кандидат-студентите?
Две са основните специалности – „Архитектура” и „Строителство на сгради и съоръжения”, които привличат българските и чуждестранните студенти. Професията на архитекта е изключителна в своите измерения, сигурно и по отношение на удовлетворението, което доставя на човека, който я упражнява. Строителството на сгради и съоръжения също е нещо като „класика в жанра”. Това е типичният строител конструктор. Неговото място и творчески труд е обект на определено уважение, но не бива да подценяваме останалите професии, които са обществено потребни – и на транспортния строител, на геодезистите, на хидротехническите строители. Трябва да готвим квалифицирани кадри във всяко направление, дори и за професии, които към момента са малко по-непопулярни, като тази на хидромелиоративните строители например. Няма как България да излезе от групата на страните - производители на селскостопанска продукция, а при нашите географски условия това е пряко свързано с изкуственото напояване и съпътстващите го дейности.
Имате ли организирани стажантски програми или летни практики в строителството за вашите студенти?
Да, те са традиционни. Имаме практики по геодезия, които се провеждат по точно определена програма и са изнесени извън София - на нашите бази в Семково, Веринско или в Юндола. Имаме и практики, свързани с посещение на обекти в чужбина. Някои от тях са съвсем необичайни - по предварително избрани от студентите по архитектура маршрути. След връщането си от практика те организират истинско шоу, на което показват откъде са минали, кое ги е впечатлило. Събират се по няколкостотин души, за да гледат. Миналата година студентите посетиха райони в Германия, а предната – в Испания и Италия.
В последните години закупихме геодезически съвременни инструменти, на които възпитаниците ни могат да се обучават и след това да упражняват професията в тази насока възможно най-добре. Съоръжихме се с повече от една дузина тотални станции, представляващи основен инструмент в геодезическото изследване. Тази година също купихме една уникална тотална станция на стойност над 60 хил. лв., която дава възможност за наблюдение и заснемане на целия строителен процес на даден обект.
Каква част от вашите възпитаници предпочитат да строят в България, каква част - в чужбина и защо?
Повече от сигурно е, че дипломата от УАСГ се признава в цял свят. Никак не е лошо да се работи, да се изучат условията на строителната практика извън България, да се опитат силите и на „чужд терен”. Някои студенти са водени от желанието да опознаят света, много често по-доброто заплащане също е привлекателно.
Единствено учещите се във вашия ВУЗ не се включиха в студентските протести. Каква е причината за това?
Не са само нашите. Трябва обаче да се знае и още нещо. Целият свят е в криза и тя се отразява във всички сфери на живота. България като малка страна и икономика, свързана със световната, не може да не усети последиците. Ако ние само протестираме, ако само негодуваме, ще променим ли в положителна посока състоянието на българската държава? Софийският университет „Св. Климент Охридски” протестираше единствено за увеличение на собствените си субсидии и както винаги ги получи. За 120-годишния му юбилей предишното правителство му даде 5 млн. лв. Но защо и за 121-вата годишнина отново му бяха подарени 5 млн. лв.? Никое друго висше учебно заведение е нямало подобни подаръци от държавата за своите годишнини.
На протести, на които се визираха исканията само на СУ, не е логично УАСГ да вземе участие. За мен беше показателно, че зад ръководството в СУ не застана студентският съвет. Дано не бъда неправилно разбран, но мисля, че начините, по които трябва да се постигне нещо, започват с разговори. Протестите, създаването на обществена дандания - изобщо конфронтацията, е крайна мярка.
След всичко казано дотук, да очакваме ли някакви промени за студентите и преподавателите в УАСГ през следващата година?
През последната година успяхме да се преборим с Института по архитектурознание при БАН и да спечелим конкурс за настаняване музея на българската архитектура при нас. Експонатите вече са в УАСГ, складирани са, но трябва да ремонтираме голямото помещение, е което определено за тази цел. Ще търсим помощ от Камарата на архитектите в България (КАБ), КИИП, КСБ, частни спонсори, за да можем да подготвим помещението. То е необходимо не само за да има музей при нас. Убеден съм, че наличието на музея би способствало за отношението към българското историческо наследство, и в частност към нашата архитектура. Сред експонатите има проекти на сгради, градоустройствени макети, творби на стари български художници, архитекти. Очакваме да открием музея с обща площ 900 кв. м през 2011 г.
Разкажете повече за европейските проекти, по които работи УАСГ.
Имаме европроект за подобряване енергийната ефективност на корпусите на новата ни сграда, за обновяване на библиотечния център и осигуряване достъп на хора в неравностойно положение чрез външни асансьори. Финансирането по програмата е 3 млн. и 820 хил. лв. Ние сме между първите три класирали се по отношение размера на сумата, като максималното финансиране е 4 млн. лв. Предстои да се обявят търгове за строителството, в постоянна кореспонденция сме с МРРБ, тъй като отпусканите средства минават оттам.
Как работите с КСБ като организация, която е много близко до вас?
Да, работим, при това имаме съвместни дейности, включително в системата на ЦПРС, където участват много наши преподаватели. Имаме добри взаимоотношения с предишното и сегашното ръководство на Камарата, те са един от нашите най-значителни спомоществователи. Много от нещата, направени през последните години, бяха финансирани от Камарата, за което изказвам благодарност. И понеже разговаряме в края на година, използвам случая, за да поздравя всички колеги от строителния бранш с настъпващите коледни и новогодишни празници. Да са живи и здрави, те и техните семейства. И нека да си пожелаем една по-добра нова година!