Интервю

Иконом Василий Сарян: Нека не приемаме празника, защото е традиция, а защото е истина – Христовото Възкресение се е случило и го очакваме отново

Държавата трябва да се погрижи за църковните сгради – паметници на културата

Росица Георгиева Отец Василий, какво е мястото на Възкресение Христово в църковния календар и бихте ли разказали за свещенодействията, които се извършват преди, по време и след празника? 91Самото Христово Възкресение е онова свръхсъбитие, което Вселената очакваше от грехопадението. Когато нашите прародители съгрешиха и бяха изхвърлени от Райската градина на Земята, от тогава човечеството тънеше в грях. Обещанието на Бог-Отец към човечеството беше да изпрати на Земята своя Син. Това е въплътеното Слово, Логосът. Той се появи в човешки образ, за да изкупи невинен греховете на човечеството, които бяха породени от първородния грях. Всеки, който повярва в тази изкупителна жертва на нашия Спасител, има надежда за вечен живот. Идеята за ад и рай присъства във всички религии. Единствената разлика, която е особена за нашата църква, това е личността на Иисус Христос. Ако другите религии говорят за някакво възкресение, ние говорим за Личност, която ще дойде и ще спаси човечеството, затова и животът се осмисля във Възкресението. Ние тържествуваме в тази радост, защото няма какво да чакаме. Ако човечеството хиляди години е чакало мига на Възкресението, в лицето на Иисус Христос ние живеем в това Възкресение. Ние чакаме второто пришествие. Затова всяка година съпреживяваме тези събития, които са се случили тогава, с Великия пост, който предхожда самото Възкресение - това е саможертва, каляване на нашата воля, на смирението към Бог. Показваме, че в името на Възкресението се откъсваме от света и се опитваме да спазваме правила, които Църквата е установила, и да понижаваме себе си, като се лишаваме от много неща. Това е смисълът на Великия пост. Той постига своята кулминация с деня на Цветница, когато ­Иисус Христос влиза тържествено в Йерусалим. Като цар на душите, а не на телата ни. Малко след това Той беше предаден на кръстна смърт - беше арестуван, бит, унижаван и разпнат. В онези времена кръстното наказание е било най-унизителният начин човек да бъде убит. Мъката и болката на тялото не се равняват на нищо друго. Този уред на позорно наказание се превръща в знак на победа - над демоните, над света, над самите нас. От него трепери цялата Вселена. В първите дни от Страстната седмица – Велики Понеделник, Вторник и Сряда, се извършват богослужения, в които се възпяват Христовите страдания. В Евангелията, които се четат, се говори за Страшния съд - за това, което има да дойде над Вселената преди повторното идване на Христос. 92На Велики Четвъртък се провежда богослужение и след него - Велик маслосвет. Това е времето, когато се богославя елей, който се пази цяла година за помазването на болни. Това е дълго богослужение със седем евангелия. Вечерта започва последованието на дванадесетте Евангелия. На Разпети Петък богослужението се нарича Велики царски часове, когато също се четат евангелия и се повтарят тези, които преразказват събитията на Христовото хващане, осъждане, бичуване, разпятие до момента, в който Той умира на кръста. За да може вечерта в петък да се извърши Опелото Христово. След свалянето му от кръста и увиването му в плащеницата извършваме песнопения, като че правим погребение. След това се състои лития, като се обикаля около църквата със Светата Плащеница. На Велика Събота сутринта богослужението е Възкресно. Вечерта в събота от 12 ч. започва така нареченият Пасхален канон, който представлява възхвалата на Господ с Възкресна света литургия. В Неделя сутринта няма литургия, а се отслужва вечерно богослужение, наречено – Второ Възкресение. От понеделник се влиза в нормалния ритъм. Четат се Възкресните евангелия за събитията след Възкресение - как Той се явява на своите ученици, на Мария Магдалена, за да достигнем до Томина неделя. Българската православна църква е стожер на вярата, а храмовете са мястото, което събира православните християни в празник и делник. Как стои въпросът за финансирането на Църквата и какви са възможностите за изграждане на нови храмове със собствени средства на институцията? Не се случва нищо по-различно, откакто съществува Църквата в България. Всичко се прави с дарения и значително по-малко собствени средства. Въпреки спекулативните понятия, че Църквата е най-богатата институция в България - това не отговаря на истината. Тя съществува, защото народът иска. Ако той не иска да има Църква, тя ще изчезне. Нашият кадрови проблем е огромен. Малко са служителите. По неофициални данни храмовете в България са около 3 хил. броя, не повече от 1500 са свещениците, без монасите. По селата и в провинцията липсват свещеници. Ние също сме хора и с нещо трябва да се изхранваме, имаме семейства. Нашата Църква чисто административно няма възможност да дава големи заплати, дори на места свещениците не получават възнаграждения. Каква е мотивацията в тези случаи? 93На първо място е вярата. А там, където има голяма вяра и свещеникът работи, там и Господ намира начин да помогне. Относно строителството всичко е от дарения. Манастирите и храмовете са построени от дарения. Църквата като институция никога не е решавала да съгражда храмове, всичко е било с помощи. И сега пак е така. Ние нямаме средства. Църквата е автономна - всяка митрополия има собствен бюджет, всеки храм - също, както и Светият синод. Общият бюджет е идеен, така че храмовете и митрополията, която ги управлява, да знаят какви са приходите и разходите. Но всичко се свежда до самофинансирането. Един храм се финансира от дарения на миряните, от продажбата на свещи, на църковни стоки - книги, кандила, помощи по каси или банков път, и на съвсем малко места, където има собственост, има и наем. Нито митрополията, нито Светият синод дотират храмовете и манастирите. Какво е състоянието на храмовете? Къде е най-лошо и какви са спешните мерки, които трябва да се вземат? Аз отговарям за имотите на Светия синод. Всяка митрополия си има собственост, храмовете също. Но говорим за огромен сграден фонд, който се нуждае от постоянна поддръжка, а средства липсват. Няма храм в София или пък в страната, особено по селата, където да не е нужен ремонт. Всеки самостоятелно прави план къде какво трябва да се ремонтира. Средствата за тези дейности са от дарения. Рядко някои от по-богатите митрополии (например Софийска или Пловдивска) в краен случай могат да помогнат с малка сума на друг храм, който няма възможност да поеме разходите. Но не се прави инспекция от комисия, не се обикалят храмовете и няма кой да каже: „Тази година даваме на този храм, следващата година на друг“. Обърнах се за помощ към Дирекцията по вероизповеданията. Много храмове отнасят молбите си към тях и те също могат да помогнат. Обикновено в големите градове дирекцията не отпуска средства, защото се предполага, че там Църквата има големи приходи, и повече се помага на по-малките храмове. Църквата като институция възползва ли се достатъчно от възможностите, които дават еврофондовете, за да финансира ремонтите в храмовете? В началото на годината Светият синод препоръча църквите и манастирите да не участват с проекти по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), но по този начин Църквата не губи ли един източник на подкрепа? Имаме горчив опит от предходния програмен период от работата ни с общините. Говорим, че трябва да сме коректни, да няма корупция, а в някои от районите имахме проблем точно с усвояването на средствата. На редица места имаше подвеждане по отношение на тези пари, налагане от страна на местната власт. Не всеки свещеник разбира от тези въпроси и може да контролира процеса. И аз съм бил свидетел как различни хора идват да предлагат да се кандидатства с проекти по еврофондовете, но по начин, когато по веригата се облагодетелстват различни лица. А така до храма не достига почти нищо. Затова Светият синод имаше резерви, но те се изчистиха. Наша комисия преговаря с МРРБ и с МЗХ. Но тази възможност се отнася за храмовете и манастирите по селата. За градовете няма възможност за кандидатстване с проекти за ремонтиране. Освен по ПРСР не влизаме като бенефициенти по никоя друга програма. Сега има нови интегрирани планове за развитие на градовете. Но там храмовете отново не са включени, може би изключение ще направи храм-паметник „Св. Ал. Невски”. Имаме голям проблем и със състоянието на Богословския факултет. Сградата е в предаварийно състояние. Миналата седмица падна парче от фасадата. От нас поискаха като собственици на сградата да направим всичко възможно да подготвим документацията, за да кандидатстваме за финансиране. Още миналата година лятото бяхме готови с документите. Но Църквата няма откъде да извади 10 млн. лв. за ремонт, ние и 1 млн. лв. не можем да намерим. Светият синод се самоиздържа от наеми от магазините при Богословския факултет, имаме една сграда на „Света Неделя” №4 и още няколко магазина и ведомствени жилища. Приходите стигат само за нуждите на Светия синод. На неговата сграда направихме ремонт на покрива миналата година. Такъв не беше извършван от издигането на Синода. Стойността на ремонта беше 260 хил. лв. 94Извършихме и обновяване на залата, където посрещаме официални лица. Полека-лека ремонтираме сградата - ел. система, водопроводи, дограми. Но нямаме средства нито за голям ремонт като този на Богословския факултет, нито за храм-паметника „Св. Александър Невски”. Затова държавата трябва да се погрижи за тези сгради като обекти - паметници на културата. Години наред ни обещават средства и ни обвиняват, че сме мудни. Няма такова нещо. Изследванията и проучванията на сградата на Богословския факултет започнаха през 2008 г. Направихме предпроектни проучвания, идейни и работни проекти. Ние сме готови. През 2015 г. получихме разрешително за строеж, но стоим и чакаме, защото нямаме пари. Укрепването на сградата ще отнеме поне 2 години, т.е. парите не трябва да се дават наведнъж. Нека държавата да обяви обществена поръчка, да избере фирма по ЗОП, да възложи ремонта, а ние ще дадем проектите и дейностите могат да започнат. Сега сградата стои опакована и сме сложили снимка, за да се вижда как ще изглежда. Същото е положението с храм-паметника „Св. Александър Невски”. Обещани са средствата. Пуснахме молба за финансиране на проучване на конструкцията на цялата сграда и архитектурата, и искане за средства за стенописите. Парите са необходими, за да може до края на август експертизите да са готови. На базата на тези документи трябва се да проведе процедура по ЗОП и държавата да започне да отпуска средства. Активно работим, за да може да сме готови и Министерския съвет да гласува финансирането през тази и следващата бюджетна година. Въпреки проблемите, които очертахте, нека все пак да завършим разговора с едно по-духовно послание, което да отправите по повод предстоящите празници. Това е послание за смисъла на човешкия живот. Ако искаме да бъде спокоен, мирен, относително щастлив, не трябва да забравяме, че Бог съществува. Всеки човек идва на този свят с мисъл, с предопределение и значение. Много е трудно и не винаги хората осъзнават, че трябва да разберат защо са се появили в този момент, на това място. Това може да се осмисли единствено чрез Бог и с вярата във Възкресението. Нека не приемаме празника като празник, защото е традиция, а защото е истина, реалност. Христовото Възкресение се е случило и го очакваме отново, този път за нас. Трябва да сме готови за този ден и да живеем, както Бог иска от нас. Необходимо е да сме добри, да обичаме ближния като себе си, да вярваме в Бог с цялото си сърце и душа. Нека да бъдем честни със себе си и с околните, да няма омраза, завист, греховни състояния. Колкото повече хора се стремят към това, толкова повече животът ще се подобри.