Валтер Дефа: Опростяването трябва да играе централна роля в дебата за бъдещето на кохезионната политика

Свилена Гражданска Ренета Николова Г-н Дефа, Вашето първо интервю за българска печатна медия е за вестник „Строител“. Вие идвате в България, за да участвате във Втората международна конференция „Предизвикателства на кохезионната политика на ЕС 2014 – 2020 г.” Тя ще събере представители на изпълнителната власт, общините и КСБ, която представлява строителния бранш. Какви са акцентите в изказването Ви? Основното послание, което ще отправя на конференцията, е, че несъмнено все още има място за подобрение, когато става въпрос за опростяване на изпълнението на кохезионната политика при реални условия. Първо, докато постигнем напредък в новата рамка 2014 - 2020 г. за кохезионна политика в сравнение с периода 2007 - 2013 г., ние в Комисията сме отворени да видим как съществуващите в регламентите възможности за опростяване за 2014 - 2020 г. могат да бъдат максимализирани, без да забравяме отговорностите на държавите членки да опростят собствените си процедури. Второ, не бих изключил някои законодателни промени, ако те целят и можем да бъдем сигурни, че ще донесат реално опростяване. Има обаче само малък прозорец за това, което може да се направи в сегашния период, без да се дестабилизира настоящата рамка. Възможността за по-радикално разсъждение за това как системата може да се опрости ще дойде, когато се проектира рамката за периода след 2020 г. Какви са най-важните приоритети за кохезионната политика на ЕС до 2020 г.? Европейските структурни и инвестиционни фондове ще инвестират 454 милиарда евро в градовете и регионите на Европа до 2020 г. Като се имат предвид националният принос на държавите членки и ефектът на лостовете на финансовите инструменти, цялостното въздействие ще бъде повече от 640 милиарда евро. Тази сума представлява важен дял от публичните инвестиции в ЕС. Фондовете са жизнено важен инструмент за предоставяне на повече просперитет, по-добро качество на живот и по-добра среда за всички граждани в Европа. Те ще създадат работни места и растеж в цяла Европа, като се подкрепят малките и средните предприятия, новостартиращите иновации и се стимулира икономиката с ниски емисии на въглероден двуокис. 2015 беше година на големи постижения с приемането на около 300 програми. Сега предизвикателството е да се съсредоточим върху изпълнението на политиката на терен, като приведем амбициозните цели във висококачествени проекти и конкретни резултати. За да се постигнат те, ние сме гарантирали, че най-добрите условия за инвестиции са в процес на въвеждане. Направили сме няколко промени при реформирането на политиката като тематична концентрация, така че ресурсите да се разпределят за тези области, където са най-необходими и имат реално значение. В резултат на тези реформи очакваните въздействия от инвестициите ни са обещаващи. Нека ви дам някои примери: до 2020 г. фондовете ни ще подкрепят повече от 2 милиона фирми и ще осигурят допълнително на още над 14 милиона домакинства достъп до високоскоростен интернет. Освен това над 12 милиона души ще получат по-добър достъп до питейна вода. Конкретната тема на форума е опростяване на изпълнението на кохезионната политика. Пред какви проблеми са изправени участниците в процеса и какви мерки трябва да се вземат за преодоляването им? Размерът на регулациите се увеличава от период на период, за да отрази повишената сложност на политиката, като засиления фокус върху целите на равнище ЕС и връзката с икономическото управление. В допълнение - има желание да се направи повече с политиката, позволявайки й да бъде гъвкава към променящите се обстоятелства и по-разнообразна. Ето защо комисар Корина Крецу създаде Група на високо равнище по въпросите на опростяване за бенефициентите на ЕСИФ – да се гарантира, че се поставя акцент върху намаляване на административната тежест за тези, които получават средства и които реализират проектите на място. Създаването на Групата изглежда със сигурност ще предизвика дебат за това как да се подобри и опрости политиката както между предоставящите програмите на място, така и между страните членки, в Европейския парламент и Комитета на регионите. Има редица ключови области, в които са необходими мерки за опростяване, за да има реално отражение в този период. Това са областите, за които сме се обърнали към Групата на високо равнище да се съсредоточи върху тях през първата година: eлектронно управление, опростени разходи, достъп до ЕС фондове за малки и средни предприятия, финансови инструменти, редуциране на национално ниво на прекомерно скъпите и ненужни изисквания. В момента анализираме препоръките, които вече са направени от групата по електронното управление и опростените разходи, и очакваме препоръки по другите теми през годината. Каква е визията на ЕК за бъдещето на кохезионната политика, каква ще бъде тя след 2020 г.? Още е твърде рано да говорим за бъдещето в подробности, като първо трябва да видим какво предлагат настоящите програми. Но има четири ключови въпроса, които трябва да бъдат разгледани: гъвкавост, привеждане в съответствие с приоритетите на ЕС, опростяване и изпълнение. Първо, гъвкавост - трябва да помислим как да се съвмести необходимостта от стабилни инвестиции с императива да се отговори на новите приоритети или неочаквани кризи. Бежанската криза показа, че сегашното управление на политиката не дава бързи отговори. Тя също така показа, че страните членки невинаги са отворени да използват тази политика за справяне с кризисни ситуации. Второ, по-стриктното привеждане с приоритетите на ЕС и по-тесните връзки с икономическото управление могат да направят инвестициите ни по-ефективни и по-конкретно когато става въпрос за структурни реформи. Кохезионната политика не може да работи в изолация от по-широкото икономическо управление на ЕС. Трето, опростяването трябва да играе централна роля в този дебат. Сигурен съм, че Групата на високо равнище по опростяването за бенефициентите, която вече споменах, ще предостави интересни препоръки. И накрая - трябва да помислим върху изпълнението. Това означава да постигнем трайни резултати, които да се оценят от нашите граждани. Новите програми имат здрава рамка на изпълнение на място, което ще е от ключово значение за доказване на изпълнението. Как взаимодействате с Комисията по регионално развитие на ЕП и с нейния председател г-жа Искра Михайлова, която заедно с КСБ е инициатор и основен двигател на конференцията за кохезионната политика? Ние поддържаме много добри работни отношения с Комисията по регионално развитие към Европейския парламент, която е водещият орган в ЕК за политика относно регионално развитие и сближаване в Съюза, както е предвидено в Договорите. Има редовни дебати и обмен на мнения 2 - 3 пъти годишно и събития, на които аз или комисар Корина Крецу сме канени, за да споделяме мнения с членовете на комисията по последните събития в рамките на регионалната политика. В момента например се върши сериозна работа по опростяването, за което бих искал да похваля силната ангажираност на г-жа Искра Михайлова. Получаваме конкретни предложения за по-нататъшно опростяване на процедурите на бенефициентите по политиката на сближаване както в настоящия период на финансиране, така и в бъдеще. Успоредно с това г-жа Михайлова инициира създаването на работната група, наскоро преименувана на Cohesion Policy Working Group, с цел да има неформална, открита размяна на гледни точки по избрани теми с представителите на комисията. Какви са перспективите за търсене на нови възможности за финансиране на страните чрез използване на алтернативни финансови инструменти по подобие на плана „Юнкер” и това ли е пътят, по който ще се развива политиката на сближаване? Планът за инвестиции в Европа (или така нареченият „План Юнкер”) е амбициозна инициатива за насърчаване на вложенията в рамките на Съюза. Тя се основава на три стълба:           ✓Мобилизиране на финансите по нов начин чрез създаването на Европейски фонд за стратегически инвестиции (EFSI); ✓Достигане на средствата до реалната икономика; ✓Подобряване на инвестиционната среда. Политиката на сближаване, въведена чрез програмите на държавите членки, наистина значително подкрепя плана „Юнкер”. По-специално - с цел да се мобилизират допълнителни ресурси ЕК насърчава страните от ЕС да използват поне два пъти повече финансови инструменти в ключови инвестиционни области, като подкрепа за МСП, енергийна ефективност, информационни и комуникационни технологии, транспорт и R&D (прехвърляне на ноу-хау или технологии към структури, занимаващи се с иновации). С новите си програми България е насочена изключително в тази посока. За да се достигне критична маса за изпълнението на проекти или да стъпите на рискови или отдалечени пазари, е възможна и дори желателна комбинация между Европейските структурни и инвестиционни фондове и EFSI. И в края на краищата – да, паричните инструменти са алтернатива на безвъзмездните средства за проекти, които са финансово жизнеспособни. Те стават все по-популярни като модел за постигане на целите на политиката на сближаване в условия на ограничени бюджетни средства, давайки им револвиращ характер и ефект на лоста. Какво е мястото и ролята на строителния бранш за успешното усвояване на европейските средства и за икономиката на Европа? Строителството е най-големият индустриален сектор в Европа с около 9% от БВП и 18 млн. работни места. Има по-голям брой от средния за останалите сектори МСП. Това е трудоемък отрасъл с ниска производителност. Ето защо все още има много възможности за технологична промяна в производствения процес. Но също така се очаква секторът да бъде засегнат от новите мерки за енергийна ефективност и европейските стандарти за проектиране на сгради. Близо 40% от енергията се използват в зданията и те имат най-голям потенциал за спестяването й заедно с транспорта. Подобряването на позицията на строителния сектор ще бъде важен катализатор за икономическите трансформации в регионите през следващите години. Използването на ЕСИФ, особено на инвестициите в нисковъглеродна икономика и ефективното използване на ресурсите ще играят важна роля за постигане на тези цели. Очаква се да бъдат обновени около 875 хил. постройки и тяхната енергийна ефективност да се повиши, така че в обществени сгради да се спестят 5,2 млрд. кВт/ч годишно. В допълнение към това, финансирането от ЕСИФ е достъпно за иновации в сектора и ще се използва за обучение на работната сила за нови умения в областта на устойчивото строителство. Пропастта между някои региони в ЕС е огромна. Как може да бъде преодоляна? Постепенно се възстановяваме от икономическата и финансовата криза, която разтърси света през 2008 г. ЕС се върна по пътя на растежа, но много от нашите региони и градове все още носят белезите на кризата, която заличи печалбите от социалното и икономическо сближаване, постигнато в няколко държави членки от 2000 г. насам. Подобренията в икономиката категорично зависят от повишаването на инвестициите. В този контекст политиката на сближаване играе важна роля. По-голямата част от средствата ще бъдат съсредоточени в по-малко развитите европейски страни и региони, за да им помогнат да се изравнят, да изпълнят своя потенциал и да се намалят икономическите, социалните и териториалните различия в цяла Европа. Без тези толкова необходими инвестиции по-слабо развитите държави членки биха се сринали. Според Вас доколко свързаността на Европа и добрата инфраструктура са условие за икономически ръст? Транспортът е силен двигател на икономическия растеж, работните места и търговията и това е един от приоритетите на Комисията за насърчаване на инвестициите в този сектор. Ключовите инфраструктурни инвестиции ще помогнат за свързаността на хората и регионите в рамките на Европа. Така ще се подобри достъпността, ще се улеснят международните търговски връзки и ще се повиши дейността на бизнеса. ЕСИФ инвестират много в областта на транспорта, за да се стимулира икономическата активност. Средствата подкрепят по-специално трансевропейската транспортна мрежа. Близо 70 млрд. евро от фондовете на кохезионната политика ще се вложат в сектора през следващите години, като акцентът ще бъде върху по-умния, по-безопасен, по-чист и мултимодален транспорт. Видовете инвестиции варират в зависимост от региона. Например в по-слабо развитите зони фокусът е върху основната инфраструктура и подобряване на достъпността, като се влагат средства в пътища, жп линии и пристанища. В по-развитите райони инвестициите са насочени към липсващите връзки. Съществуват и други инструменти по отношение на транспортната инфраструктура, като Механизма за свързване на Европа или инвестиционния план за Европа. Какво трябва да се направи, за да има повече smart cities в Европа? Когато говорим за интелигентни градове, обикновено ги асоциираме с използването на най-съвременните технологии, за да се подобри качеството на местните услуги: сензори, смартфон приложения, свързани помежду си бази данни, отворени данни и т.н. Наистина има огромен потенциал в повишаването на ефективността, което тези технологии предлагат. Те могат да ни помогнат в събирането и обработването на по-точни данни за много по-кратко време, да допринесат за оптимизиране на използването на ограничените публични ресурси и предоставяне на услуги, по-добре съобразени с действителното местно търсене. Въпреки това е необходимо нещо повече от технологии, за да направим селищата по-умни. Ако се вгледате в градовете, първенци по прилагане на интелигентни системи, ще забележите, че всички те имат ясни виждания и цели за устойчиво развитие и социално включване, формулирани в стратегии и конкретни действия. Нещо повече, има силен политически ангажимент в изпълнението на тези стратегии да се прилага умно управление на енергията, устойчива градска мобилност или електронизация. И накрая, но не на последно място, те работят по много прозрачен начин – с консултации и обмен на информация с местната общност чрез различни информационни канали (уебсайтове, социални медии и т.н.). С други думи, за да има по-интелигентни градове, първо ни трябват по-добро управление и интегриран подход в областта на градските политики за използване на наличните нови технологии. ЕК даде старт на интелигентните градове и общности преди пет години чрез Европейското партньорство за иновации за увеличаване на пазара на нови технологии. То обединява индустрията с градовете, за да се тестват нови подходи за интегриране на енергия, за мобилност и цифрова комуникация. Подкрепа за проекти с подобен мащаб осигурява програмата „Хоризонт 2020”. Политиката на сближаване от своя страна предоставя значителна помощ за подобряване на двата стълба. За да развием технологиите, инвестираме повече от 10 млрд. евро в целия ЕС в областта на Информационните и комуникационните технологии (ИКТ) инфраструктура, свързана с интелигентното разпределение на енергия, умните транспортни системи, електронното управление и обучение, както и е-услуги, ИКТ решения за здравословно активно стареене и ИКТ услуги за малки и средни предприятия. За да се подобри градската политика, започнахме третото издание на URBACT - програма за обучение и обмен между градовете. Те работят в мрежи, посветени на конкретни проблеми на устойчивото развитие, включващи повече от 500 селища в целия ЕС. В допълнение - миналата година започнахме и експериментална инициатива, наречена Иновативни действия за идентифициране на нови и преносими решения за градските предизвикателства. Почти 400 района се отзоваха с идеи, показващи огромен интерес към темата. В този период на кохезионната политика градовете също имат повече глас в инвестиционните решения. Повече от 500 местни власти (около 40 от България) ще вземат участие в избора на проекти, които отговарят на приоритетите на техните стратегии за устойчиво развитие. Поради всички тези причини силно вярвам, че политиката на сближаване играе ролята на инструмент, с който повече градове да станат по-умни, по-устойчиви и по-приобщаващи - или просто казано: по-добри места за живеене както за настоящите, така и за бъдещите поколения. Къде се намира според Вас страната ни при реализацията на политиката за сближаване? Как оценявате постигнатото от България през първия за нас програмен период? Последните данни показват, че България се е справила доста добре въпреки бавното начало на изпълнението на кохезионната политика поради липса на опит и административен капацитет и като се има предвид факта, че 2007 - 2013 г. е първият програмен период за страната. В последните няколко години обаче сме свидетели на забележителни резултати, главно поради ускореното темпо на инвестициите. България доказа, че се учи бързо на това как средствата от структурните фондове могат да донесат реални резултати по отношение смекчаването на въздействието на икономическата криза и след това да бъдат използвани за възстановяването от нея. В следващите години по политиката на сближаване ще се вложат 7,6 млрд. евро и това представлява огромна възможност по отношение на инвестициите и важните структурни реформи. В това отношение страната ви трябва да покаже по-ефикасен и ефективен начин за влагане на средствата без нередности. И най-вече е нужен ориентиран към резултатите подход в изпълнение на целта да се постигне по-добро качество на живот за българските граждани. Това е смисълът на нашата политика на реформите - радикална промяна към резултати и изпълнение в полза на хората. Какви препоръки бихте отправили, дайте съвет кои грешки да не повтаряме? Основните причини за бавното началото на предходния програмен период бяха липсата на административен капацитет у бенефициентите и публичните звена, голямото текучество на служителите и продължителните процедури по обществени поръчки. Въпреки че е направено много, някои от тези проблеми все още съществуват и е необходимо и България да ги разгледа като приоритетни за решаване. На първо място списъкът на добре подготвени проекти е от съществено значение за страната, за да се даде тласък и да се ускорят инвестициите. Трябва да се даде възможност на бенефициентите на всички нива да генерират качествени проекти през периода 2014 – 2020 г. Лошото планиране и изпълнение също са сред най-големите проблеми през предходния период. Отговарянето на набор предварителни условия и определянето на система за контрол (включително мерки за борба с корупцията) и стабилното управление също са ключови елементи. Кои според Вас са добрите примери от страната ни? Първо се сещам за транспортните проекти. Така например само през последния месец одобрихме инвестиции в размер на 368 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие в подкрепа на изграждането на нова линия на Софийското метро. Проектът „Разширение на метрото в София, линия 3, фаза I, бул. „Владимир Вазов“ - център - ул. „Житница“ има за цел да се построят почти 8 км линии и осем станции на подземната железница. Софийското метро е сред най-добрите примери за това как средствата от бюджета на ЕС подобряват живота на гражданите. Смятам, че екологосъобразното развитие на обществения транспорт чрез евросредствата от двата програмни периода подобрява привлекателността на вашата столица за бизнес и туризъм. Европейските фондове подкрепиха и продължават да подкрепят важни промени в областта на околната среда, за да достигнат местните стандарти до равнището на ЕС. Високите екологични стандарти означават по-добро качество на живот за гражданите, но те също могат да се превърнат в конкретни икономически възможности. Един от знаковите проекти в този сектор е заводът за обработка на отпадъците в София. Инвестициите за новосъздадени предприятия и за кредити за МСП също са работили добре благодарение на инструмента JEREMIE. Надявам се, че това ще продължи и в бъдеще с помощта на нова инициатива за малки и средни предприятия. Ще окаже ли влияние мигрантската криза на приоритетите на кохезионната политика и ако да - по какъв начин? Миграцията е най-голямото предизвикателство, пред което някога е трябвало да се изправя ЕС, и в продължение на месеци работим за по-координиран европейски отговор за справяне с извънредната ситуация на криза с бежанците. Разбира се, на първо място фокусът върху краткосрочни действия е неизбежен. Но всички знаем, че най-ефективното решение е да се работи в дългосрочен план. А това означава да се обърне миграцията от предизвикателство във възможност за всички чрез успешното интегриране на бежанците в нашите общества. Тук кохезионната политика играе ключова роля, тъй като вече съфинансираме хиляди проекти за социално включване. Фондовете могат да насърчават интеграцията чрез подкрепа на предложения в социалната и образователната инфраструктура - жилища, детски заведения, здравеопазване, но също така и създаването на предприятия, езикови курсове или професионално обучение. През септември обявихме, че сме готови да бъдем гъвкави и да променяме програмите на политиката на сближаване, за да се отговори на новите нужди, свързани с предизвикателствата на миграцията. Това може да помогне да се справим както с краткосрочните проблеми за всеки отделен случай - първо настаняване, мобилна болница, канализация, водоснабдяване, така и с дългосрочни - помощ за бежанците да намерят своето място в обществото чрез социално и професионално включване. Кризата показва, че политиката ни трябва да бъде по-гъвкава и да се съчетае необходимостта от стабилна инвестиционна рамка с отговор на новите европейски приоритети. Това е една от основните ни теми за размисъл след 2020 г. Какво очаквате да се дискутира на конференцията в София? За периода 2014 - 2020 г. инвестициите от Европейския кохезионен и структурни фондове в България са насочени към ключови области. Там те най-вероятно ще създадат работни места и ще имат най-голямо въздействие за устойчивото развитие на цялата страна - в подкрепа на малките предприятия, осъществяване на иновационна система за научни изследвания, запазване на околната среда и намаляване на емисиите на CO2, подпомагане на младите хора да изградят бъдещето си, предотвратяване на изтичане на мозъци, подкрепа на основната инфраструктура и жизнено важни транспортни връзки. С цел да се увеличи въздействието на средствата силно приветствам амбицията на българските власти да отидат по-далеч с използването на финансовите инструменти и да се възползват от възможностите за опростяване. Именно в този контекст по време на конференцията ще обсъждаме как да направим кохезионната политика по-достъпна и по-опростена, така че бизнесът, в това число и строителният сектор, да използват най-ефективно фондовете до 2020 г. за създаване на работни места и за растеж на местната икономика. Нямам търпение да чуя за опита на участниците със структурните фондове и за техните предложения за опростяване. Какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител“, изданието на Камарата на строителите в България? Европейските фондове предлагат реална възможност за България и нейните граждани. Политиката на сближаване на ЕС е основният източник на публичните инвестиции в страната – подкрепа за решаващи структурни реформи, за да се помогне на икономиката на България да стане по-конкурентоспособна и да привлича повече частни и чуждестранни инвестиции. Камарата на строителите в България и вестник „Строител“ представляват строителния бизнес в страната, който е част от двигателите на местната икономика. Ето защо браншът трябва да има неизменна роля в процеса на сближаване и винаги да играе по правилата - в интерес на вашата страна и на европейския данъкоплатец. Също така съм наясно с вашия стремеж и ангажимент към прозрачност, опростяване и постоянно подобряване на начина, по който средствата от ЕС се изразходват. Това са важни фактори за постигане на общите цели на политиката на сближаване на ЕС.