Камарата свърши много работа през годината

Прочетена: 90

Инж. Павел Калистратов е главен изпълнителен директор на „ГБС” АД и председател на УС на „Главболгарстрой холдинг” АД. Работи в системата на „Главболгарстрой” от 1992 г. Инж. Калистратов е обявен за „Личност на годината в строителния бранш” за 2006 г. Някои от проектите, реализирани от „Главболгарстрой” са „Сити Център София, апартаментният комплекс „Флора Резидeнс” в кк Боровец, жилищен комплекс от затворен тип в столичния кв. „Манастирски ливади-запад”, Разменно-сортировъчният център на „Български пощи” ЕАД и др. Сред ключовите проекти на дружеството през годините са новото посолство на САЩ, петзвездният хотел „Хилтън” – София, реконструкцията на Националния стадион „Васил Левски”, административната сграда на „Ръководство на въздушното движение”, летище София,  новата спортна зала на София и много други.



Г-н Калистратов, да започнем с най-добрата новина, с която посрещаме 2011 г. Една мечта на българските строители – Камарата да има своя собствена сграда, вече е реалност. Да разкажем нещо повече за нея.
Ами тя, сградата, сама за себе си ще говори, като отидете и я видите. Ние я правихме за офис на „ГБС” АД. Мястото е много комуникативно, на бул. „Цариградско шосе”, до „Carrefour”, до всички банки, до The Мall. Самостоятелна сграда, с подземен паркинг с достатъчно на брой паркоместа, предвидена е като една съвременна отворена система – има ресторант и кафе за работещите, 7 или 8 зали, които могат да бъдат за по 60-70 човека, а може да бъдат направени и по американски тип – отворени офиси за работещи на едно място, може да се направи отдолу учебен център за всички строители, клуб на строителите. Аз лично бих направил клуб на строителите и център за обучение на строители от цяла България и нагоре да се разположи самото управление. Има достатъчно площ да се събере и Регистърът, и Камарата, и вестникът, и софийското ОП на едно място. Това е съвременна сграда, както е модерно да се казва, офис клас А. Какво още да кажа за сградата? Беше правена като за наша душа, като за нас, но реорганизацията в „Главболгарстрой”, сливането на „ГБС” АД и „Главболгарстрой холдинг” остави тази сграда свободна.
Неотдавна в интервю премиерът каза, че иска да го запомнят с магистралите и спортната зала. Докъде стигна строителството й?
Както каза премиерът, всички говориха, говориха, ние го направихме. Като казвам, ние го направихме, визирам и него, защото без него нямаше да се случи. Тук трябваше волята и смелостта на някого, да иска да го направи и да го направи. Аз самият съм участвал в разговори с много правителства, и с министри и премиери, които заявяваха, че много искат да се направи нещо за спорта, но това си остана само желание, а сега се случи. Залата е красавец, вижте я как свети сега за празниците, погледнете я, минете по „Цариградско шосе” и спрете, тя вече е украсена, свети страхотно. Смея да твърдя, че тя ще бъде най-доброто съоръжение тип „арена” в Европа. Видял съм 16 такива сгради – във Виена, в Будапеща, в Белград, Хърватия, Братислава – всички сгради, строени последните осем години, ами нашата, не защото е наша, е възможно най-доброто. Информационните табла, телевизорите, озвучаването, само в една-две зали в Европа имат такава акустика, която дава възможност на големи изпълнители и групи да направят суперконцерт. Залата стана и напук на много завистници, защото в България основната движеща сила е да мразя съседа, да мразя богатия. Така беше и при нас. Да, залата е един от знаковите обекти в строителството на България. Аз самият строя, занимавам се със строителство вече 36 години, и твърдо заявявам: това е най-доброто нещо, което е правено в България. Много молове сме направили, много хубави офиси, много култови сгради, но залата е най-култовата сграда. Дай боже всекиму такъв успех!

Това ли е най-големият успех, който постигна ГБС през 2010-а?
Отрасъл строителство направи това, не ГБС. Самата метална конструкция, самото проектиране е уникално, такава конструкция, такова съоръжение не е проектирано в България. Такова изпълнение, дори за производителите на металната конструкция, е уникално. Успехът е не само на ГБС, а на цялата строителна индустрия, това е най-доброто, което можеше да се случи. За първи път такова вдигане на покрив се прави не само в България, но и на Балканския полуостров. Разбира се, ползвахме съоръженията, машините и криковете на швейцарската фирма, която е вдигала всички такива съоръжения в света, в Дубай, в Лондон – на „Уембли”, в Сингапур и т.н. Тя е специализирана фирма, в България никой не го е правил, няма оборудването за това.

Каква беше за строителния сектор изминалата година?
Годината за строителния сектор, като и за икономиката на България, беше тежка и трудна. Безспорно има намален ръст на чуждестранни инвестиции, намален ръст на частни инвестиции, безспорно е свит бюджетът от капиталови разходи на министерства и т.н. Годината бе тежка и много трудна за всички колеги, за целия отрасъл. „Главболгарстрой” не бе подминат от това. Трудна, тежка година. Дай боже 2012 г. да е по-добра.

Вие сте и член на УС на КСБ, ако можем да направим едно обобщение, какво според вас успя да свърши Камарата и какво предстои като най-големи предизвикателства пред нея за новата 2011 г.?
Камарата свърши много работа, но някои хора не го оценяват. Камарата вкара закона в строителството. Тя помогна всячески, беше и идеолог, и стратег, и изпълнител на отпора срещу сивата икономика, срещу сивото строителство, срещу данъчно некоректното поведение и т.н. Камарата е нещо, което е необходимо. Единственото, за което имаше очакване, а Камарата не изпълни и за което търпи критика, това е въвеждането на етичните правила, засилване на правомощията на комисията по етика. Не в посока защо Пешо от бригада X е напсувал Иван от бригада Y или защо някой еди-какво си е казал, а като налагане на етично поведение в отрасъла. Появяват се невероятни оферти, провеждат се търгове, в които няма достойнство, няма морал, няма етика. 50 години гаранционен срок за нещо, за което производителите дават максимум гаранция, например на хидроизолацията – 10 години, а ти даваш 50 г., за да спечелиш някакъв търг, някакви точки. Такива неща се случват и няма защита на коректните фирми, няма арбитър за това кое е етичното поведение на пазара. Донякъде го разбирам – битка за поръчки, криза на пазари, няма работа, няма обекти, има  корумпираност в общините и т.н., като за последно сега преди изборите, но това не е етично и морално. Тук Камарата е длъжник на бранша като цяло. И в обществените поръчки мисля, че сме крачка назад. Експерти от строителната камара трябва да участват в комисиите, трябва да им се даде и по закон право за контрол върху тези конкурси. Камарата не го прави. Наемат се някакви псевдовещи лица, които нямат хабер от новите технологии. Той трудно отива до съда като експерт, но неговото становище се приема, защото пише „инж.” отпред, разбирате ли. Особено в областта на обекти на водния цикъл, където влязоха нови технологии – германски, белгийски, за пречистването на води, всичко е коренно различно. А има експерти, които дори не са сънували такива технологии – той познава само руската дуракоустойчива пречиствателна станция с еди-колко си киловата, той не работи на компютър, не знае какво е интернет, а и в Камарата има такива стари експерти. Защо ги държат, нямам обяснение.

Това са сигурно хората, които са против Камарата да развива повече контролните си функции.
Естествено. Пак казвам, Камарата не може по закон да е арбитър, но тя трябва да отразява настроенията, трябва да усеща в дадения момент къде е тънкото място на взаимоотношенията в бранша, тогава ние ще я приемем, всички ще я подкрепяме. Аз съм за директност и принципност към всички. Камарата в посока на етиката между нас, не си върши работата, казвам го едно към едно. Тя трябва да изгради поведение на контрол, чрез вас – медията, чрез нашата медия, чрез другите медии. Нередностите в търговете са очевадни, аз мога да ви ги посоча ей сега, ще се хванете за главата. Как ще се даде примерно един обект на изпълнител, на когото цената е два-три пъти по-висока от цените на всички останали, но поради измислени субективни точки той ще спечели търга. Тук е мястото на Камарата. И още – на пазара „в полите на Витоша”, продължава да има бригади, фирми, строителни структури, които не се осигуряват, а са първите, които ще дойдат да искат за пенсия втора категория, защото ние, строителите, сме втора категория. Те са първите, които ще коментират, че здравната каса не се грижи за тях или личният лекар, а в същото време една стотинка не внасят. И последно, Камарата трябва да инициира данъчното поведение на нашия занаят. Не данък печалба, данък оборот. Иначе Камарата е действаща, бойна и с новото, и със старото ръководство. За мене няма разлика дали е бил Пешов, или е Глосов. За мен без всякакъв проблем се работи и преди, и сега.

Сега основните интереси са насочени към еврофондовете, не се очакват някакви други постъпления за строителния бизнес, а като че ли нямаме достатъчно подготовка за усвояването на европарите.

Топката не е в нас. Топката не е в строителния бранш. Това, което направиха премиерът и министър Плевнелиев чрез агенция „Пътна инфраструктура”, е нещо ясно, точно, открито, действащо и ние всичките вървим напред. И виждате, усвоява се по „Тракия-2, „Тракия-3”, „Тракия-4”. „Марица – 1, 2 и 3, тръгва, сега вървят офертите, има подготвени документи, изготвят се тръжни условия, параметри да тръгне „Струма”, върви се по оперативната програма на нашето министерство по обекти, по проекти, по първокласни, второкласни, третокласни пътища и т.н. В Министерството на транспорта добре се движи търгът за жп София, Пловдив-Бургас, Бургас-Септември и т.н. Впечатлението за неусвояване на средства идва от водните проекти. Там проблемът е по-задълбочен. Чудя се дали да си позволя да го коментирам или не, макар че е публична тайна това, което се прави. Аз приемам бюрократично поведение, приемам педантично поведение, ще се съглася и с контрола, ако всички тези неща са в границите на търпимостта – ДА, но когато има параноя, която спира движението напред – това е без коментар. Просто е без коментар!

2011 г. – какво да очакваме от нея?
Нищо по-различно от 2010 г.

Няма да мине кризата?
Не, не, не. Не, дано да мине през 2012 г., а иначе през новата година големите фирми в инфраструктурата и малките, които са до тях като подизпълнители ще оцеляват, дори ще са по-добре. Но строителните фирми, които са във високото строителство, в жилищното, предприемачеството и т.н., за тях годината ще е по-тежка. Тук искам да обърна внимание на един много важен въпрос. Кога КСБ ще предприеме поведение, чрез което в България да се разбере разликата между строител и предприемач? Кога? Защото ние търпим безкрайно много негативизъм заради предприемачите. Тях не ги вълнува какво се случва в строителния бранш, не ги притеснява сива или несива е икономиката, защото те са вътре, предприемачът генерира 80% сива икономика. Да, но много хора ги отъждествяват с нас и вижте как ни атакуват – строителите печелят по 100-200%. Не строителите, предприемачите печелят така. Печелеха.

Какви са вашите препоръки към вестника. Ние пуснахме една анкета, защото Камарата се развива, животът се развива, вестникът и той трябва да се развива. Каква е оценката ви до момента и на какво трябва да наблегнем през следващата година?
Аз мисля, че вестникът трябва да засили разследваща журналистика – за такива скандални търгове, за които говорихме. Те не са единични, вестникът чрез Камарата, чрез комисията по етика, чрез сигнали от строителните фирми може да помогне много, защото без съмнение, ако нещо може да уплаши някой кмет сега, от отиващите си кметове, това са само медиите и никой друг.

Освен това сме пред избори, а това винаги има значение.
Естествено, че има. Само медиите могат в момента да окажат натиск върху местната власт. Няма кой друг. Аз мога да ви разкажа сценария. Отиващият си кмет, знаейки, че никога няма да бъде избран повече, гледа да направи всичко възможно да сключи договор, да стартира негова поръчка, да дойдат неговите фирми, за да си получи за последно всичко, което може да вземе и да направи. Новоизбраният пък гледа нищо да не прави, той не иска нищо да се случва, иска да е пълно бездействие, пълна тишина около него, за да не го обвинят, че прави нещо или че е взел нещо, или да направи грешен ход и Бойко да го изрита. Професионалистът кмет казва: за какво да правя нещо, като ще дойде следващият общински съвет и за всичко, което съм правил, ще изпиша тонове мастило. Хитър човек, професионалист, нищо не е пипнал, но ще бъде подложен на едно разследване, едно критикарство, затова той не иска нищо да прави. Това е реалната ситуация в момента.

Безвремие, в очакване на нещо…
Тотално. Единият прави нещо, за да краде, другият не прави нищо, за да не сгази лука, да не направи грешен ход, за да го изберат наново, а третият нищо и не иска да прави, защото, ако направи нещо, след това трябва да обяснява защо го е направил. Готина ситуация.

Лошо за тези, които искат да работят.
За всичките, за мене, за тебе, за данъци, за такси, за здравеопазване. То е цяла система, ти на мене, аз на тебе, той на нея. Когато държавата не ми плаща, аз не плащам на подизпълнителя, подизпълнителят – на доставчика, доставчикът – на работника. Оттук няма данък, няма оборот, няма нищо.

Понеже интервюто ще излезе на 3 януари, какво си пожелава г-н Калистратов за 2011 г. и какво ще пожелаете на всички колеги, които ще го прочетат?
Може би най-хубавото пожелание в момента е да имат работа. Просто знам, че всеки един от нас го иска това, дори и мързеливият, който не се е замислял, че трябва да работи, в момента е узрял. И на всички колеги им пожелавам много здраве и много работа. Другото те ще си го направят. И бизнеса, и парите, и късмета, всичко това. Това е моето пожелание в момента – да имат работа!



Сподели в социалните мрежи

Автор на 31.12.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: