Ще дадем „бърза писта” на процедурите по европейските проекти

Прочетена: 90

Министър Дончев, напоследък се чува една идея за „бърза писта на европейските проекти”. Какво означава това?
Знаете, че всички проекти с европейско финансиране имат начален и краен срок, който трябва да се спазва. Много често времевият лимит, който имаме, е сериозно провокиран не от самото изпълнение на същинските дейности по проекта, а от множеството административни и технически процедури. Тук на първо място идват процедурите по Закона за обществените поръчки, всякакъв вид разрешителни режими, като разрешителните за строеж, оценката за въздействие върху околната среда и съгласуванията с отговорните институции. Понякога се оказва, че половината от времето за изпълнение на проекта минава в съгласуване с външни институции. Често сроковете в тези съгласувателни режими са много дълги. Това е много сериозен чисто времеви натиск върху проектите. Имахме не един или два такива случая, където се е налагало лично да моля за по-голяма експедитивност с оглед спазването на крайните срокове. Оттук се породи идеята – щом дадена администрация може да си позволи да представи услугата по-бързо от максимално регламентираното, това означава, че тя може да го прави и по принцип.
Ясно е, че европейските пари са безалтернативно финансиране и ние трябва да му обръщаме особено внимание. Трябва да създаваме предпоставки то да се движи бързо и безпроблемно. Естествено, изникна идеята за тази „бърза писта”, по която да се движат всички процедури с външни институции, когато става дума за европейско финансиране.
Тази идея не е безспорна, защото съдържа в себе си един вид дискриминация. Ние третираме по различен начин европейските и бюджетните пари. Втората част на идеята е по-интересна. Ако накараме администрациите да работят с два пъти по-къси срокове, година след това няма да ни е трудно да ги накараме да работят така и занапред. Това е нещо като преференциите, които получават инвеститорите от клас „А”. Те имат правото да се ползват с по-къси срокове на обслужване, когато работят с държавните администрации. Идеята не е изчистена в детайли, но категорично се върви в тази посока. С особена тревога следим прилагането на ЗОП. Новата му версия е между първо и второ четене в парламента. Предстоят ни срещи с управляващите органи, на които ще изразим своите притеснения от последните редакции на закона и опасността те да доведат до по-голямо забавяне вместо до ускоряване на процедурите. Опонентите ни ще кажат, че става дума за транспониране на европейското законодателство. Имаме общата задача да намерим пресечна точка между това, което сме задължени да направим като страна, и гарантирането на максимално удобна нормативна среда за реализацията на всички проекти.

Съвсем наскоро бяха приети
промени в Постановление 121. По какъв начин те оптимизират процедурите и как ще помогнат на бенефициентите?
Множество промени бяха осъществени. Те са част от поредицата законодателни инициативи на Министерския съвет, свързани с подобряването на процесите и процедурите. Специално редакциите на Постановление 121 засягат на първо място предоставянето на максимално количество информация максимално рано. Има промяна в т.нар. индикативни годишни работни програми. Първо, срокът за публикуването им се измества по-рано – още в края на предходната година. На второ място те губят индикативния си характер. Оттук нататък в тях ще бъде публикувана много конкретна информация, в това число допустими и недопустими дейности. Основната ни цел е да ориентираме бенефициента, например към месец юни следващата година, какъв конкурс ще бъде отворен, за какъв обект той може да кандидатства. Това ще му даде възможност за възлагане на по-ранно проектиране и предвиждане на разход в бюджета. Когато излезе конкурсът и станат ясни приоритетите и целите, бенефициентът ще бъде максимално подготвен. Това носи, от една страна, повече време за реакция, а от друга – по-голям шанс за качествен проект, който да съответства на всички допустими дейности в схемата за безвъзмездно финансиране.
На второ място се въвежда като норма предварителното публикуване на насоките за кандидатстване. То трябва да стане минимум 10 дни преди официалния срок на отварянето на схемата за безвъзмездно финансиране. Това е двояка цел. От една страна, се дава шанс на бенефициентите да се запознаят предварително със схемата и от друга, се препятства възможността в съответната процедура да има грешки, недомислици и противоречия.
Има много други промени, в това число въвеждане на процедура, която позволява на бенефициента да отправи възражения към управляващия орган, когато смята, че е неоценен или неправилно третиран. След приемането на новата редакция на постановлението за координацията, което урежда моите правомощия, след редакциите в Постановление 121, ние сме съвсем готови и с Постановление 55, което урежда подвъзлагането от непублични организации. Търсим вариант възлагането да става още по-просто. Целта е да намалим административния товар. Следващата ни конкретна цел е постановлението, което ще регламентира сроковете за верификация на разходите. Искаме да достигнем срок за плащане в рамките на 3 месеца. Предвижда се договарящият орган, който допусне забавяне на плащането не по вина на бенефициента, да дължи наказателна лихва. Остава ни само да решим въпроса с авансите. Знаете за идеята ми, подкрепена от Националното сдружение на общините, авансовото плащане по проектите на общините да бъде увеличено с 35, дори с 40%. С това ще се приключат всички краткосрочни мерки и оттук нататък остават по-дългосрочните ни приоритети.

Какви ще бъдат новите отговорности на общините, ако предварителният контрол при обществените поръчки отпадне?
На една от срещите с НСОРБ беше споделена идеята за отпадането на предварителния контрол, доколкото той е още една стъпка, която бави проектите. Допълвам обаче, че той по никакъв начин не води до споделянето на отговорността между организацията, която осъществява същинския контрол, и самия бенефициент. Отговорността винаги остава във втория.
Истината е, че повече от 60% от общините бяха против отпадането на предварителния контрол. Аз тогава обясних, че той има статут на терапевтична мярка. Когато някой друг ти е гледал документите и ти е казал, че са наред, тогава ти си по-спокоен, когато възлагаш. Това не означава, че ако имаш одобрение след този контрол, няма да бъде намерено нещо нередно.
В последните седмици наблюдаваме лека еволюция в отношението на общините. Според мен в дългосрочен план предварителният контрол все пак ще отпадне или ще бъде силно модифициран. Може да се помисли върху оставянето само на определена категория бенефициенти, които ще бъдат проверявани на база анализ на риска. Докато има известна доза неувереност обаче, ние сме склонни да задържим радикалното отпадане на предварителния контрол

Кои общини са отличниците и къде са слабите места в усвояването на европейските средства?
От последните справки се вижда, че има една категория от няколко общини, които никога не са подавали и респективно печелили проекти. Някои пък са опитвали да кандидатстват няколко пъти, но без успех. Ситуацията в българските общини е много разнолика. Имаме общини с по 1-2 проекта и други с по над 15.
Тук трябва да се обърне внимание на някои големи и средни общини, които са работили толкова добре, че имат договори за инвестиционни проекти за над 100 млн. лева. В някои от тези общини обемът на привлеченото европейско финансиране е по-голям от собствения им бюджет. Имаме такива случаи и в по-малки общини, които са бенефициенти на Програмата за развитие на селските райони. Това е хубаво. Очевидно те са успели да се наложат на конкурентния пазар и ще успеят да направят нещо, което други общини няма да могат.
Когато говорим за европейско финансиране, няколко пъти по-голямо от бюджета на общината, си даваме сметка, че инвестиционната програма в нейния бюджет е много малка част – от порядъка на 1/6. Представете си за какви инвестиции в публична инфраструктура става дума. Тези общини успяват да покажат на гражданите си какво представляват европейските пари. Тъжно е, че в други общини хората не могат да го разберат.
Разбира се, една подобна релация между бюджета и привлеченото финансиране, особено когато говорим за малки общини, крие известни рискове. Да вземем за пример някоя община, която изпълнява проект за 4 млн., а бюджетът й е 1,5 млн. лв. Ако във възлагането на процедура по ЗОП бъде открит много сериозен порок, следва финансова корекция. Какво става, ако общината трябва да понесе корекция от 50%? Колко години ще изплаща тази корекция? Аз съм поставил на внимание тези рискове. В диалог с всички управляващи органи ще разработим една добра методика за финансовите корекции, които максимално справедливо ще предвиждат реципрочна санкция. Това е добре, защото когато има порок в дадена процедура и ние направим финансова корекция, тези пари няма да се загубят, а ще се връщат в бюджета на оперативната програма. В противен случай, ако някой си е затворил очите и след година и половина Европейската комисия открие грешката, тази сума се суспендира и държавата трябва да я върне.
Тази методика, освен че спестява средства, които могат да бъдат използвани за проекти без дефекти, дава възможност да изправим някои изпълнители пред фалит, в случай че са действали неразумно или некомпетентно. Гражданите не трябва да бъдат наказвани заради некомпетентността на екипа, управляващ даден проект. Това е една изключително деликатна тема. Ние не можем да оставим подобни нарушения без последваща санкция. От друга страна, не можем да накажем всички граждани, които живеят в съответната община.
През изминалите два месеца проучвахме какъв е опитът в други страни. Той е разнообразен. При всички случаи остава една отговорност на бенефициента при допуснат порок в процедурата. В много от случаите държавата поема ангажимент за съдействие. В Германия например се използва методиката разходите по корекцията да се разделят по 50% между държавата и бенефициентите. Това е решение, което бързо трябва да бъде взето и у нас.

Като говорим за отличници, кои оперативни програми вървят най-добре? Какво е съотношението между договорени и разплатени средства?

Всички програми са много различни и трудно могат да бъдат сравнявани. Гледайки финансовите показатели, от по-малките оперативни програми с окуражителни темпове се движат ОП „Административен капацитет” и „Развитие на човешките ресурси”. Имам предвид темпа на контрактирането и темпа на разплащането. От инфраструктурните програми много добре вървят ОП „Регионално развитие” и „Околна среда”. Това е факт, който се забелязва и от Европейската комисия. С бавни темпове се движи ОП „Транспорт”. Знаете, че тази програма основно инвестира в жп и пътна инфраструктура. И темпът на контрактиране, и този на разплащане обаче са под очакванията ни.
Тази програма се нуждае от специален коментар. По-особена е ситуацията и по ОП „Конкурентоспособност на българската икономика”. Там темпът на контрактиране е добър, но от засилване се нуждае разплащането. Към момента 34% от финансирането за България по оперативните програми е договорено, а над 4% е разплатено. Тези числа може да бъдат гледани от различни страни. При всички случаи за средата на програмния период това няма как да ни радва. Този процент определено е нисък. Също така релацията договорени–разплатени средства далеч не е приятна – 1/9. Това означава, че някой някъде си чака парите.
От друга страна, ако се върнем година назад, ще разберем, че сме на правилен път. За последните 9 месеца разплатените пари са 3 или 4 пъти повече от тези за двете години преди това. Темповете са ускорени. Тази година на месечна база ние плащаме 7 пъти повече, отколкото миналата година, и договаряме около 1,5 пъти повече. Това е добре, но не е достатъчно. Необходимо е още, за да затворим ножицата между договорено и разплатено, за да може да влеем още кръв в икономиката.

Достатъчен ли е капацитетът на администрацията, работеща по европейските програми? Наистина ли има процедури, за които са необходими 44 подписа и дали това е ефективен контрол или размиване на отговорност?
В България няма безкраен брой експерти, които могат да се справят с управлението на европейските пари. Те са една шепа хора, като голяма част от тях са в институциите на централната държавна власт. Друга част пък са в общините. Тези хора трябва да бъдат пазени. Те трябва да бъдат обект на специално отношение. Един такъв експерт се отглежда трудно. Не само трябва да е образован и опитен, трябва да е уверен и компетентен. Голяма част от звената разполагат с добре работещи експерти. Това личи и по резултатите. Критичен продължава да бъде въпросът с капацитета в българските общини. Там ситуацията е различна. Имаме общини с отлични екипи, които не са по-долу от експертизата, която има в някои от управляващите органи. На други места обаче нещата стоят незадоволително.
За да имаме добър и ефективен процес, не е достатъчно само да имаме управляващ орган, междинно звено и бенефициент. Българските фирми, в това число строителните компании, трябва да инвестират още усилия за успешното си представяне в процедурите по ЗОП. Изключително ми е болно, като погледна някоя процедура и видя, че значителен процент от участниците са отпаднали, защото не могат да изготвят изрядно документацията си. Това е нелепо, защото не дава възможност на фирмата да участва в конкурентната борба. Тя може да има добра ценова политика и безупречно изпълнение, но заради липсата на адекватна вътрешна експертиза да бъде изключена от това състезание. Тук компромиси няма и не бива да има.
Като говорим за капацитет, редно е всички големи компании, за които това е важен пазар, да инвестират допълнителни усилия в административния си капацитет. За да може не само да строят и ремонтират качествено, но да са на необходимото ниво при работата им с възложителя. Понякога има проблеми, които произхождат не от качеството на изпълнението, а от документалното му оформление.

В условия на криза европроектите са много важни за строителния сектор. Как работите с Камарата на строителите? Нашите експерти имаха готови предложения, свързани с промените в ЗОП, които бяха адресирани както до Вас, така и до Народното съб-
рание. Ще ползвате ли тяхното експертно мнение?

Аз получих поне 10 такива предложения. В една голяма част от тях се предлага опростяване на процедурите по закона. Ние имаме ангажимент да спазим всички изисквания на законодателството на европейско ниво. Там като че ли нещата не отиват към опростяване. Последните редакции предполагат увеличаване на кръга от заинтересованите лица, които могат да обжалват тезата по предварителното изпълнение. Това няма как да се хареса нито на възложителя, нито на изпълнителя. Връщам се към това, което казах – ще бъдат положени всички усилия, за да изпълним своите ангажименти като държава членка на ЕС. Усилено ще работим и в посока новият дизайн на закона да бъде съобразен с нуждите, които имат строителите. Наша основна цел е да се намалят шансовете един кандидат да бъде отхвърлен, само защото е забравил да се подпише на някоя страница, дори това да води до усложняване на механиката на закона.

Какво става с големите инфраструктурни проекти?
В операция 1.4 на ОП „Регионално развитие” само преди дни беше обявен списъкът с общините бенефициенти. Това са над 15 общини. Тази мярка е ориентирана основно към инвестиции в градовете. Става дума за пешеходни алеи, паркове, тротоари, спортни площадки, осветление, видеонаблюдение и т.н. В следващите две години по ОП „Околна среда”, освен увеличаващите се темпове, ще текат възлагания за реконструкция на пречиствателни станции за отпадна и питейна вода, рехабилитация на ВиК инфраструктура.
Важна за строителите е ОП „Транспорт”. Цикълът на един голям инвестиционен проект е поне 5 години. Просто толкова време трае процесът от идеята до първата копка. За 2 или 3 месеца няма как да възложим всички инфраструктурни обекти по тази програма, защото по голяма част от тях нямаме готово проектиране. Съществуват трудности с археологията и отчуждаването. Това са пари, които трябва да бъдат платени предварително. Строежът на магистрала „Тракия” върви добре. Ще ми се преди края на годината да бъде отворена и процедурата за АМ „Марица”. Очакваме стартирането на околовръстен път „Гара Яна”, както и на поне още два или три обекта с по-големи мащаби. Надяваме се да бъде отворена още една голяма процедура за реконструкция на жп инфраструктура. Биха могли да бъдат и повече, въпрос е на механизъм, който трябва да бъде демонстриран от всички ангажирани с материята.
При ОП „Конкурентоспособност” нещата са по-улеснени, доколкото списъкът с бенефициенти е огромен. Там интерес от безвъзмездно финансиране винаги ще има. В проектите по ОП „Транспорт” моторът са двата конкретни бенефициента – агенция „Пътна инфраструктура” и Националната компания „Железопътна инфраструктура”. Те са с лимитиран капацитет, с проблеми, затлачени от години. Говорейки за степента на проектна готовност, ситуацията е сложна. Полагат се неимоверни усилия тя да бъде подобрена, защото предвид дебатите, които текат в европейската комисия относно бъдещето на кохезионната политика, към момента никой не може да бъде конкретен как ще изглежда финансирането за такъв тип инфраструктура за следващия програмен период. В последните документи, които излизат от комисията, рядко се говори за пътища. Ако се говори за пътна инфраструктура, се визира друг тип пътна инфраструктура. Тази, която пази повече околната среда и предполага по-малък разход за гориво. При всички случаи това са повече железни пътища или друг вид транспорт. Става въпрос за т.нар. Green infrastructure. Рядко се говори за традиционните инвестиции, така че трябва да бъде направено повече от възможното, за да може в оставащите две години и половина всички закъснения, които са акумулирани от 2004 г. насам, да бъдат преодолени там, където е възможно. Задължително е да сключим договори за максимално голяма част от инфраструктурните проекти, които съществуват. Ако някои от проектите нямат теоретичен шанс да бъдат контрактирани, трябва да имаме мъжеството да се откажем от тях още това лято и да ги подменим с други, за които имаме техническа готовност.

Очевидно е, че европейските проекти са неизчерпаема тема, към която в. „Строител” обяснимо има подчертан интерес. Какво мислите за идеята да започнем една съвместна рубрика „Европроекти” от следващия брой?
Приветствам идеята, важно е да се дава максимална информация и да се показват добри практики при усвояването на европейските средства.

Какво си пожелавате като министър? Какво искате да постигнете по отношение на европрограмите?
Със сигурност няма да се заканвам с числа и проценти, защото това не е най-важното. Искрено желая всеки български гражданин поне 2 пъти на ден да вижда резултата от солидарността на европейските ни партньори, да вижда и да оценява резултатите от свършената работа по европейските проекти.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.06.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: