Отец Василий: Великден е в центъра на целия църковен календар

Росица Георгиева Отец Василий, какво е мястото на Великден в църковния календар? Какви са богослуженията, които се извършват преди, по време и след празника? Неслучайно празникът е наречен Великден, защото това е най-великият ден в историята на човечеството след Сътворението на света. Ако се приеме, че Сътворението на Вселената е първият велик ден на Божието творение, съответно човекът е венецът на това творение, следващият такъв ден е Възкресението на богочовека Иисус Христос - на неговия човешки образ. Това, че Бог слезе на земята в човешкия образ, въплъти се в утробата на жена, както е законът, така и Христос слезе на земята в човешки образ, за да изпълни закона. Той не слезе като Бог, а като смирен човек, който се роди в пещера, в най-бедно състояние. Той можеше да дойде в царския двор като много по-велик. Той дойде като най-обикновено детенце, което се роди между животни, за да покаже, че ние, хората, трябва да се смиряваме по същия начин. Великден е в центъра на целия църковен календар и около него се въртят всички събития. В гражданския календар приемаме, че първи януари е началото на годината. За нас, християните, центърът на живота ни е Христовото Възкресение, около него се върти цялата вселена и съществуване като хора. Има време преди и след Великден и целият църковен календар се осмисля с този ден. Има празници, които са преди и след Пасха, и затова тя е абсолютният център на Църковния календар. Великден е център, защото в този ден се осмислят грехът, смъртта. Ако хората продължават да си задават въпроса, то отдавна е отговорено. Богослуженията започват с 40-дневния пост, който е постановен да се прави. Те са втъкани в този период и карат нас, християните, да се откъснем от света, от грижите и да влезем в молитва и в едно по-особено духовно състояние. Основно смисълът на Великия пост е човек да се опита да се откъсне от обикновеното си ежедневие, от нещата, които ни ангажират постоянно, да усети себе си като част от света, да помисли за греха и за собственото си спасение. Смисълът на Възкресението е това - когато Господ дойде на Земята при своето Второ пришествие, да съди света не като смирен агнец, а като господар, цар и съдия, и тогава, ако ние бъдем достойни, Бог ще ни възнагради с вечен живот в новата Вселена, която ще сътвори, ако ли не - ще ни изпрати на вечни мъки. Основният акцент на богослуженията е през т.нар. Страстна седмица. Тогава цикълът се обръща - сутрешните служби стават вечерни, а вечерните се правят сутрин. Това са особените страстни дни, когато Христос е пленен, мъчен, воден на съд. За това, че проповядва любов, той е осакатен, бит, унижаван до безкрайност. Това са дните, когато възпоменаваме тези страдания. На самата Пасха е тържественото богослужение през нощта, защото Христос разчупва гроба през нощта. Никой не знае в колко часа, но относително приемаме 12 ч. и се поздравяваме с празника с възгласа „Христос Воскресе“. На следващия ден - неделя, има вечерня. Това е единственият ден от годината, когато нямаме литургия през деня. На т.нар. второ Възкресение четем Евангелието, за Тома Неверни, за това, че Христос е възкръснал. В този ден се полага да се четат евангелията на различни езици - заради греха на хората Господ размеси езиците. След това започва отново нормалният ритъм на службите. Те са възкресени, малко по-особени са. В петък честваме паметта на Света Богородица. В неделя е т.нар. Антипасха, Томина неделя. В този ден богослужението отново споменава случая с Тома. След това идва 40-ият ден, когато е Христовото Възнесение. След това на 50-ия ден, Петдесетница, е рожденият ден на Църквата. Тогава по обещанието на Господ Светият дух под формата на огнени езици слиза при апостолите, освещава ги и им дава първоначалието - те да бъдат първите свещенослужители в Христовата църква, която се основава на Земята в този ден. От Светите апостоли започва началото на Църквата, разширяването й досега. Всеки един духовник е свързан с благодатта, която са получили апостолите. Има ли мотивация в миряните да спазват църковните канони и как Църквата и нейните служители спомагат това да се случва? Миряните имат мотивация дотолкова, че като дойдат тези празници, взимат колите си и тръгват на път. Те забравят, че има Църква, че това е дадено с цел не хората да си почиват, а да бъдат в храма. Разпети петък като официален ден всъщност не е почивен. Какво означава ти да почиваш в деня на Христовите страдания, смърт и погребение? Държавата, съпричастна с това, че все още сме християни, е отредила този ден хората да не бъдат на работа, а да бъдат в църквата, да бъдат там, където им е мястото, за да спасят душите си, да молят за прошка, да се прекланят пред кръстната смърт на Бог, пред неговото дело и да отдадат един ден в годината на Христос. Резонно идва въпросът за възпитанието от страна на Църквата и може ли това да се случи? Църквата като институция е тук. Няма храм, където да няма богослужение. Винаги има свещеници. Какво казва Христос? - Ела и виж. Когато Св. апостол Филип отива при Свети апостол Натанаил и съобщава: намерихме Христос. А Натанаил казва: може ли от Назарет да излезе нещо хубаво?А Филип отвръща: ела и виж. Така и ние се обръщаме към хората: елате и вижте. Тези дни са празнични, а къде са хората - на почивка. Не мисля, че Църквата има вина. Ако има такава, тя може да е персонална - на определен духовник, служител, обстоятелство. Но Църквата не е виновна, защото това означава Бог да е виновен. Институцията е богочовешки организъм - божествено начало и човешко присъствие. Но то не е само на свещениците, а и на народа. Възниква и въпросът за състоянието на храмовете. Какъв е техният брой и как успявате да ги поддържате? Нямаме данни за броя на храмовете в страната, защото голяма част от тях са затворени и не работят. Знаем, че населението се концентрира в големите градове. Съответно свещеничеството – също. В малките населени места един духовник отговаря за много селища. Ако в едно село има 20 души - за какво поддържане на храма може да се говори? Според мен трябва да се преценява къде да се влагат европейските средства за възстановяване на храмове. Нормално е средствата да се концентрират, където има посещаемост. Проблем е, че има и бедни митрополии, защото в тях няма население. По-богатите могат да си позволят да извършват ремонти със собствени пари. Църквата се издържа от продажба на свещи, дарения. Например всички манастири в България са построени от дарения. В момента нещата са малко по-сложни. Църквата основно се издържа от дарения и където има имоти - от наеми. Такъв е примерът с храма „Света Неделя”. Ако държавата предостави субсидия, добре е дошло. Доколко Църквата и държавата си сътрудничат при процеса на поддържане на храмовете и срещате ли подкрепа? По някои направления - да, по други - не. Например от една година се чуват изказвания, че ще се отдели определена сума за Храм-паметника „Свети Александър Невски“. Средствата се гласуваха от парламента, но никъде ги няма. Това е факт. Богословският факултет например е една от най-емблематичните сгради в центъра на София, която не само ние, но и държавата, и Столичната община имат желание да се реновира и укрепи. Много групи с чужденци посещават площад „Света Неделя” и им се обяснява за красотата на центъра на столицата. Има проект на стойност 10 млн. лв., с който сградата ще бъде възстановена до вида, в който трябва да бъде. Бяха ни обещани и средства от общината. В тази връзка Светият Синод изразходва над 200 000 лв. за изготвянето на работен проект. Преди три години се издаде и разрешително за строеж. Сградата беше включена в Интегрирания план за развитието на град София. Но не сме получили и 1 лев и вече никой не говори за този проект. А как стои въпросът с даренията за съграждане на храмове - има ли интерес от страна на бизнеса? Има интерес. Мога да говоря за нашия храм. Много са ни помагали, когато съм пускал проекти. Основно средствата са от фирми. Като видят, че това, което дават, се влага, хората имат доверие. Благодаря на всички. За последните 12 години сигурно над 1 млн. лв. сме вложили в нашия храм. Само стенописите са на стойност 350 хил. лв. и остава малка част да бъдат досъбрани. За храма, който строим на Кръста в „Лозенец”, имаме основен, ексклузивен ктитор, който поема всички разходи. Там също става въпрос за стотици хиляди левове. Има ли по-големи, значими проекти, които Църквата ще реализира през настоящата година? Не сме предвидили нищо по план. Само това, за което вече говорих - сградата на Богословския факултет и Храм-паметника „Свети Александър Невски“. Имаме готови проекти, имаме разрешителни за строеж. Проблем е, че ако нещата продължат да се бавят, ще загубим разрешителното, защото то е с определена давност. Патриаршеският храм се нуждае от тотален ремонт. Необходими ще са значителни суми - хиляда или 5 хил., или 10 хил. лв. ще са крайно недостатъчни. Само ще бъдат изразходвани напразно. Ремонтите, които се налагат, са капитални. В момента сме в процес на много сериозни реконструкции на сградата на Светия Синод. Тя не е обновявана от построяването й. Преди две години сменихме покрива, сега се подменя дограмата, работи се и по интериора. Искаме след Великден с наши средства да започне обновяването на централната фасада. Но това ще става постепенно, защото и за там не са ни отпуснати средства. Сградата на Семинарията също е на преден план. Дирекцията по вероизповеданията предостави една сериозна сума миналата есен. Направен е ремонт на покрива. Сега ще ни отпуснат още средства за обновяване на цялата вътрешна електрическа инсталация и ВиК. Предстои реновиране на санитарните възли. Тази сграда е поддържана през годините и за ремонта й не се изискват суми в милиони, както за останалите две сгради, за които говорих. Ако държавата ни беше казала: ние нищо няма да дадем, Вие се оправяйте сами - ясно. А то не е така. Те ни обещават, а не дават, и не знаем какво да предприемем. Това обаче бави и отлага във времето възможността Светият Синод да вземе кардинално решение какво да предприеме. Нека да завършим с духовно послание към миряните, а не с печални нотки. Животът не е много розов, въпреки че зависи от нас да спомогнем светът да стане по-добро място. Моето послание към всички е да повярват в Господ Иисус Христос. Да разберат, че той наистина е съществувал, бил е на Земята, възкръснал е и пак ще дойде. Да не си правим илюзиите, че всичко зависи от нас и няма нищо извън нас и всичко е свойство само на човешкия ум. Както казва Иисус Христос: тялото е немощно, умът е силен. Трябва да станем духовни същества, а телесното е само обвивка на душата. Когато разберем тази истина, тогава ще започнем да виждаме света през други очи. Ще разбираме смисъла на живота. Когато това се случи, ще отворим душата си, за да влезе Господ в нас. Тогава ще открием колко е прекрасен светът и животът ни ще се осмисли всеки ден. Тогава ще разберем смисъла на Великден и всичко, което се случва в тези прекрасни, спасителни дни. Пожелавам на всички прекрасно и мирно посрещане на Светлото Христово Възкресение. Бог да дарува на всички здраве, благодатни успехи и да не спираме да градим, така както Христос изгради за нас небесна благодат.