АЕЦ „Белене” е най-перспективният проект в Европа

Прочетена: 23

Председателят на Българския атомен форум (БУЛАТОМ) инж. Богомил Манчев е роден на 31 декември 1957 г. Той е ядрен инженер. Собственик и управител на компанията „Риск инженеринг”. Изпълнителен директор е на „Джи Си Ар” ООД, фирмата подизпълнител на архитект-инженера по проекта АЕЦ „Белене” – „Parsons”. Организацията БУЛАТОМ обединява ядрени и строителни фирми, специалисти и експерти в енергийния сектор. В нея членуват научни институти, както и АЕЦ „Козлодуй”. Като неправителствена организация сдружението БУЛАТОМ е член на ФОРАТОМ – европейската организация на ядрената индустрия.


Темата за АЕЦ „Белене” отново е на общественото внимание и се чуват най-различни новини, затова започвам от новата информация, която този път се появи и провокира след себе си поредица от коментари – има ли искане от „Росатом” за арбитраж?
Помоему това е зла  шега. Тук няма нищо случайно. Тази седмица в България бе на посещение г-жа Ан Льовержан, президент на холдинг „Арева”. А „Арева” са участник в проекта „Белене“ и би трябвало да го защитават. Друг е въпросът, че в последно време министри и експерти от нашето правителство обясняват непрекъснато как едва ли не ще направим 2 атомни централи наведнъж… По тази причина наскоро в АЕЦ „Козлодуй” бе и високопоставена делегация на „Тошиба” заедно с японския посланик. Те са обсъждали евентуалната възможност за изграждането на 7-и и 8-и блок на площадката. Необходимо е да се знае, че държавите, които продават ядрена технология, са само 5 в света, и ние поддържаме контакти с всяка от страните.
Трябва да е ясно на всички, че лицензионният процес за разрешение на нова ядрена мощност продължава 5-7години. След като бъде лицензирана площадката (това се отнася и за площадката на АЕЦ „Козлодуй”), трябва да се обяви международен търг за избор на технология и след около 3 години (за да се подпише договор с избрания) може да се стартира изграждането!
Също така при промяна на технологията (за АЕЦ „Белене” например) и нов избор – на руска, американска, японска, френска, южнокорейска, лицензионният процес започва отново, а както вече споменах, той е около 7 години.
При избора на технология за „Белене“ поставихме изрично условие, че ние ще строим нова ядрена мощност, която отговаря на евростандарта безкомпромисно. Тогава на евростандарта отговаряшe ИПЕР 1650, но той отпадна поради това, че е много мощен като единична мощност. Нашата енергосистема не е достатъчно голяма и отпадането в някакъв момент от системата на производството от такъв реактор би предизвикало сериозни колебания в мрежата. Решението в такъв краен случай е да започнем да изключваме електроподаването на големи части от държавата за много часове, за да можем да спасим енергосистемата от разпадане. Това наложи да избираме клас 1000-мегаватови реактори. Такива реактори тогава предлагаха 3 държави в света – Русия, Чехия (старият модел можеше да се произведе, такъв имаме в Козлодуй) и САЩ. Очаквахме американците да се появят с т.нар. AP1000, но те нямаха лиценз от тяхната ядрена комисия NRC. И тогава на търга, който ние обявихме, се явиха Русия и Чехия. Чехия отпада, въпреки че ние ги допуснахме, но те не можеха да предложат трето поколение реактори. Огромният проблем е неразбирането що е това първо, второ и трето поколение. Първо поколение реактори са разчетени за работа до 25 години, второто поколение са за работа до 30-35 и до 40 години, и третото са тези, разчетени за експлоатация от 60 години. 60-годишни реактори произвеждат Южна Корея, Япония, Русия, Франция и САЩ. Това са петте доставчика, чиито реактори могат да работят 60 години. Франция продължава да предлага много мощен реактор – 1650 мегавата, САЩ чрез Westinghouse, която всъщност е японска компания на „Тошиба”, имат някои лицензионни проблеми, но строят AP1000 в Китай. Но AP1000 за Китай няма нищо общо с това AP1000, което ще направи Westinghouse в Южна Флорида. На японците и корейците реакторите са 1400-мегаватови, но те нямат лиценз в Европа. И още една компания може да прави хубави реактори. Това е „Дженеръл Електрик – Хитачи”, които строят трето поколение реактори в САЩ. Русия има 4 реактора трето поколение. В Китай те построиха два реактора в централата Тянуан – модел V426, разчетени за 40-годишна експлоатация. В момента на площадка Тянуан трябва да се направят 8 блока, първите 2 работят със 100% мощност, с проблеми, но е факт, че си работят. Китайците сключиха договори за III и IV блок на Тянуан пак с Русия. В Индия руснаците правят 16 блока. Имат вече трето поколение, което е като нашия V466, и два реактора по 1200 мегавата – единият се казва АЕЦ 2006, а другият – МИР. С този реактор МИР ще правят VI блок в Турция, но този реактор не е лицензиран в Европа. Те в Европа имат един-единствен лицензиран както в международната агенция, така и в Люксембург. В Люксембург е „Евроатом“ и ако оттам одобрят даден проект, това означава, че и Европа също го одобрява. Така че тук стигаме до момента на нашия прозрачен избор. То и сега се работи прозрачно, толкова е прозрачно, че нищо не виждаме… Нали видяхте как избраха консултанта HSBC. Не че те са лоши, но една година имаше пълно затъмнение, не знаеш кой е подал документи, защо, какво точно ще върши и т.н. След като на 30 ноември 2010 г. се подписа споразумение за структуриране на компания „Белене”, защо ни трябва HSBC? Иначе те са много добра банка, но вече процесът просто стана друг. Министър Трайков от една година и половина обяснява на хората как ще изберат за 2 месеца консултант и той ще реши всички проблеми. Ние работим по казуса 10 години, а той дойде да открие топлата вода. Първата задача беше да се направи икономически и финансов модел на проекта „Белене” и да се каже дали този проект има право на живот. За такъв ядрен проект се изискват гаранции от държавата или от много мощна структура. Дори в САЩ американското правителство даде гаранция от 56 млрд. долара, за да се изградят първите 6 реактора. Там строят частни структури, но държавата даде гаранции. Проблемът на ядрените централи е, че между 8-10 години, през които се строят, е необходим огромен финансов ресурс и това е сериозен риск. Ако се случи някакъв катаклизъм на финансовия пазар, съответният оператор, който изгражда централата, ще закопае огромно количество пари. Затова казвам, че трябваше да направят модел на проекта и да кажат дали той е икономически целесъобразен, „банкабъл”, или не е. Нашата държава казва: „Няма да дадем държавна гаранция, няма да дадем писмо в подкрепа на проекта, и всеки министър се изказа, че проектът е лош.” Обаче изведнъж се оказа, че има хора, компании, които са готови да дадат пари, с гаранции на акции на компанията. Не може да искаш някой да даде пари, а после да не си ги върне. Този проект ще изисква най-вероятно около 70% от капитала да бъде привлечен, а около 30% да бъде собствен капитал. Когато от онези т.нар. привлечени средства някой вече е похарчил 2 млрд., те казват, че рискът много е паднал. Това означава, че някой гарантира за този проект. Тогава банките ще дадат с удоволствие пари и лихвите върху кредитите ще бъдат много по-ниски, защото рискът за проекта е изчезнал. Всъщност това е гаранцията и нашата национална електрическа компания няма да встъпва в дълг, защото руската страна се самофинансира вследствие на подписаното споразумение от 30.11.2010 г. Сега обаче започва някаква игра на нерви с цената.

Един от най-важните проблеми, който се посочва, е за ескалационния индекс. Има или няма такъв определен?
Проблема с ескалационния индекс ние го дъвчем три години. Архитект-инженерът е разработил всички видове варианти, предоставил ги е на НЕК, респективно на Министерството на енергетиката, респективно на премиера на републиката. Въпросът е да се разсъждава, защото проектът се изгражда от три различни територии – Русия, Западна Европа и България. Съотношението е 50% – Русия, 20% – Западна Европа и 30% – нашата страна. Ние сме избрали инструмент, с който да се ускори този проект и този инструмент се казва Евростат формула. Той има много коефициенти. Този документ е записан в нашето тръжно досие и там е видно, че ескалационният индекс ще бъде определян чрез този инструмент, а не по Евростат 27. То е много различно. Ние не сме казали, че ще вземаме среден ескалационен индекс за Европа, ние ползваме формулата. Най-общо казано, там е написано, че е правилно да се ескалират отделните части към териториите, които се включват. Т.е. трябва да вземем за 50% ескалационния индекс на Русия, трябва да вземем 20% – което произвежда „Арева” в Западна Европа, и 30% от бюджета трябва да го изработят на наша територия български индекси. Имаме си статистически институт и всяка година той ги определя. И ако се подпише договор с тази формула, всяка година ще знаем какъв е ескалационният индекс, без да може да кажем, че ще бъде фиксиран на 7,3 или 8 млрд., или 9 млрд. евро.

Премиерът обаче заяви, че иска да знае 500 млн. или 2,5 млрд. евро е индексът?
Премиерът затова има министър с голям екип. За съжаление проблемът е, че хората му не разбират нищо.
Правителството решава да фиксира цената, да не говори за ескалационни индекси, и това също е подход. Ние такива разговори сме водили с руснаците, когато партньор на нашата държава беше RVЕ и цифрите се движеха между 5; 5,2- 5.6 – фиксирана цена допреди две години и половина, но тогава беше различно. След две години и половина цената е друга. Руската страна сега иска 6,3 и аз не виждам защо трябва да се сърдим, но и защо пък трябва да се съгласим с нея. В споразумението от ноември е написано, че 6,28 млрд. евро е горната граница, до която биха желали да стигнат. Въпросът сега е с колко ще мръднем надолу. Това е вариантът, в който се вземат ескалационните индекси на Русия. Но 30% българско участие ще ескалираме по нашите индекси и тогава се получава по-ниска цена. Ясно е обаче, че с всяка година има определен процент оскъпяване. В момента ескалационният индекс за Европейската общност – Евростат 27 е между 2,2 и 2,8% годишно. Ние имаме подписано споразумение с руската страна откога трябва да тече ескалационният индекс – от 01.02. 2007 г.

Да се върнем пак на въпроса, откъдето тръгна последната игра на нерви. Има ли такова решение на руската страна за подаване на иск за неустойки в размер на 200 млн. евро?

Претенцията на руската страна за неустойка ще бъде най-вероятно към 1,5 млрд. евро. Въобще не говорим за някакви си 200 млн. С такива дребни суми те въобще няма да се занимават. Вижте, съдбата на проекта има три варианта. Единият е да го замразим и да чакаме не знам какво да стане, вторият е да го продължим с нормални темпове на развитие, а третият е да го прекратим. Когато той се прекрати, без значение от коя страна, другата страна започва да си търси претенциите. Ако руснаците случайно го прекратят, България ще иска да си върне парите за оборудване, за проектиране, което сме платили, за разходите, които 6 години са правени за заплати на 150 души. Ние не се шегуваме! Това е позиция на държавата. По-голям проект България няма, това е изключително ключово за нашата икономика. Ако този проект не се направи, базата на нашата икономика ще бъде много различна. Много от тия „зелени” многознайници от най-различни центрове за изследване или за стратегии ще извадят от 100 кладенеца вода как съответното поредно правителство е оплескало нещо и поради тази причина проектът се е провалил. А не че те са скачали срещу проекта и са обяснявали, че ако направим друг реактор примерно, ще бъде много по-добре. Аз не възразявам да направим друг реактор, обаче 7 години е лицензионният процес, и питайте Westinghouse защо в Южна Флорида един техен реактор AP1000, който е равен на един V466, струва 11 млрд. долара. 22,6 млрд. долара струва централата в Южна Флорида. У нас цената ще нарасне и ще достигне за един реактор колкото за два руски.

Г-н Манчев, защо беше казано, че с настъпването на януари настъпва и критична точка за вземане на решение за проекта „Белене”? Защо критична?

Защото до 31 март е удължен срокът на споразумението, подписано от 2006 г.
То изтича на 31 март.

Какво се случва след това?
Ами или се прекратява договорът, или го удължаваме, или правим нещо трето.

Това са трите варианта, за които говорихте?
Да. Документално на 1 април няма да има валидни договори и ще трябва да пристъпим в процедура на арбитраж в Париж. Ние ще съдим НЕК, руснаците ще съдят България, всеки ще съди всеки. Защото аз също имам претенции към НЕК да ми плати маса пари като неустойка. Какво съм виновен, че са прекратили договора?! Януари и февруари са критични от гледна точка на това, че ако не се подпише едно т.нар. Допълнение 12 към проекта, ние няма как да се организираме през септември да направим понятието „първи бетон”. Ако не започнем през септември да изливаме, трябва да изчакаме да се стопли времето и да почнем март следващата година. Нови 6 месеца, нови 2% оскъпяване, после пак ще обясняваме защо е толкова скъп проектът, какво е ескалация и т.н.

Как ще определите значението на този проект? Вие казахте, че икономиката без „Белене” няма да бъде същата. Какво е значението за икономиката, какво е значението въобще за работни места, за България като цяло на един такъв мегапроект?
Ще разделя отговора на две части. Докато се строи проектът „Белене”, ще има оживление за икономиката от гледна точка на строителство, монтаж, производство на нестандартно оборудване на територията на страната. В България ще бъдат изразходвани около 2,5 млрд. евро, които ще отидат в икономиката, в машиностроителни предприятия, в циментовата индустрия, за производство на арматура, производство на нестандартни части, за издръжка на строители, които трябва да работят. Средствата за монтажните операции, за пусконалагащите операции ще отидат директно в нашата икономика, т.е. тези 2,5 млрд. ще бъдат изхарчени в рамките на 5 години. Всяка година по 500 млн. евро средно, защото разпределението не е равномерно, първите няколко години е доста по-стръмно. Значи първата и втората година най-вероятно ще се изхарчат около 1,5-1,8 млрд. евро, после сумата ще започне да пада, защото пусконалагащите работи са по-бавни, но не са толкова скъпи. Примерно строителството е много енергоемко от гледна точка на цимент, желязо и т.н. Прехвърлят се милиони кубици, много хора работят, но рентабилността е друга. Те са различни като начин на правене. Нашите строителни организации нямат представа за какво става дума. По много особен начин се прави армировката на централата заради сеизмични въздействия и много други неща. Не е правено досега такова нещо.

При „Козлодуй” няма ли го?

Не, тук технологията е нова. „Козлодуй” отговаря на съвременните норми, но ние сега искаме новият проект да отговаря на бъдещите норми, които очакваме да бъдат приети. Нови са изискванията по конструкцията и нито една наша строителна организация не е правила такова нещо. На всичкото отгоре тази конструкция трябва да издържи 500-тонен самолет да падне върху нея, но да не може да стигне реактора и да стане ядрен взрив. Фундаментна плоча с дебелина 5 м може и да е правена някъде у нас, но аз поне не знам. Армировката на тази плоча се прави по много особен начин. Например задължително времето трябва да бъде топло. Защото първите два метра от нея трябва да се налеят в топло време, тъй като е екзотермичен процес, отделя се топлина, после отгоре може да си го наливаш бетона, но долната част грее горната. И ако почнеш да наливаш на студено, плочата ще се компрометира. Това са технологични проблеми. От гледна точка на времето е изключително важно там да се работи на трисменен режим, безотказно. Около 10 000 души най-вероятно ще работят в пиковия момент на двата блока. Индиректно около 30 хил. човека се предполага, че ще бъдат ангажирани по различни предприятия, промишлености, обществено хранене, и т.н., но промишлеността ще бъде най-заета. А циментовите ни заводи? Има бетони, които те никога не са правили, дори нямат представа как да ги правят. Има такива бетони, има добавки, за които те вероятно не са и чували. За тежък бетон само знаят, че има подобно нещо, но как се прави, не им е ясно. Обяснявали сме на „Козлодуй”, че тежкият бетон е два пъти и половина по-тежък от другия, и да не пълнят циментовоза както обикновено… Ама го напълват и камионът, естествено се чупи. От гледна точка на икономиката за държавата този проект ще произведе повече от 100 млрд. евро, ще направи 1 млрд. мегаватчаса. В държавата ще бъдат отчислени над 20 млрд. евро ДДС, ще бъдат отчислени над 15 млрд. други преки данъци, корпоративни данъци, данък дивиденти и т.н. Държавата ще спечели около 30 млрд. евро най-малко за този период от време, за който говорим – 60 години. От гледна точка на мултипликацията този тип произвеждан продукт, ядрената електроенергия, също е много интересен. Ние сме правили икономически анализи какво ще стане, ако липсва проектът „Белене” . След 2020 г.
ние трябва да затворим доста термични централи в България по предприсъединителните документи, подписани преди 12 години между България и ЕО. Тези договори от 1999 г. никой не ги чете. Ние ще трябва да затворим над 2000 мегавата термични централи, а тези, които няма да ги затворим и ще работят, за тях ще трябва да плащаме такси за въглеродния двуокис. Само след две години ще ни бъде редуцирано правото да излъчваме, без да плащаме с около 20%. Така че докъм 2020-22 г. трябва да свършим на нулеви емисии. Цената, която се очаква още от 2013 г. да стартира на тон въглероден двуокис, е 35 евро на тон. От българските въглища, когато се произвежда един мегават, се отделя 1,1-1,3 тона. Всеки мегават ще бъде натоварен с още около 40 евро. Някой трябва да го плати. Ние с вас, които плащаме крушките да светят – българите ще го плащат. В България от въглища произвеждаме 50% от енергията си. С 20 евро ще порасне средната цена. Ако го няма „Белене”, защото няма откъде да вкараш 2000 мегавата мощност в системата на цена 65-70 евро максимум на пазара, трябва да вземеш отнякъде. Ще внасяме, но на цена над 100 евро. А чуждите държави дали ще имат да ти продадат, е отделна работа. Защото и те трябва да имат мощности, за да изнасят. Всичко това не е проста работа. Нашата сметка е, че без „Белене” цената ще бъде около 160 евро, с „Белене” – към 95-98 евро. Това означава, че гражданинът при 95 евро на високото напрежение ще плаща около 25 евроцента. В момента плаща 7,5 евроцента. Това е, което ни очаква в бъдеще. Другото е, че с „Белене” можеш да правиш прогноза за 60 години напред. Иначе си прави екзотиката със слънцето и с другите неща, или ако оставиш на местните въглища, ако тръгнеш да ориентираш енергетиката си на газ, чиято цена се изменя всеки три месеца и става по-скъпа и по-скъпа, очакванията са, че до 2020 г. нефтът ще удари 200 долара за барел. На всичкото отгоре по европейската директива до 2020 г. 10% от автомобилите в ЕО трябва да станат електромобили.

Вие сте признат капацитет в тази област. Как смятате, докъде ще стигне играта на нерви и каква е вашата прогноза за това какво да очакваме?
Играта на нерви само може да оскъпи проекта за съжаление.

Пак ще има „Белене”, но ще бъде по-скъпо?
Да, ние сме подготвили всички документи, финализираме проекта пред Агенцията за ядрено регулиране, много и на пълни обороти работят инженерите ни, в нашата компания работят над 100 човека , от Парсънс. също работят 70-80 човека. Ние като архитекти, инженери сме предоставили на 150 специалисти да работят по този проект. Руските колеги също са тук. С Агенцията за ядрено регулиране работим в много тясно сът-рудничество за отстраняване на някои забележки. Компанията „Риск одит”, която е направена между френските и немските регулиращи органи в ядрената част и има договори с нашата Агенция за ядрено регулиране, успешно контролира много от важните документи по този проект. Проектът е напълно публичен. Най-важните документи сме ги дали на международната агенция да ги гледат в реално време, включително и суперважния документ, наречен „Техническа обосновка на безопасност”, го гледат във Франция и Германия. Така че това е играта на нерви – ние работим по документите, а държавата трябва да вземе решение ще подписва ли това Допълнение 12, или няма да го подписва. Проблемът е, че всички предложения, които досега са направени в рамките на две години и които решават проблемите на проекта, по някаква причина на някого политически не му отърват. Това е факт.

Няма ли проектът да ни направи прекалено зависими от Русия?

За всичките противници на проекта стана ясно, че „Арева” предлага възможност за кредит от 1,5 млрд.  за проекта, руската страна предлага два. Ние сме похарчили вече повече от половин милиард, т.е. 4 млрд. ги има. А има и други участници, които вече е лесно да привлечеш, щом имаш 50 на сто от финансирането. Обаче сега и това нещо не ни отърва. Смятам, че правителството ни трябва да се отърси от политическия страх, без значение кой го натиска – Брюксел, Вашингтон или Москва, и трябва да вземе решение иска или не иска проекта. Всичко се плаща от проекта и се връща от проекта. Бюджетът не дава нито една стотинка за него. Проблемът на числата е огромен. Въпросът е да си участвал в разработката на големи проекти, да си се сблъсквал с проблематиката им, с логистиката, с проблема на числата. На голяма част от хората числата не им говорят нищо. Администрацията, хората, които работят по тези проекти, трябва да имат опит. А то какво става? Работи се като на бригадирско движение, след две години идва другата бригада, защото идват избори и даденият чиновник няма да го има. Затова той си казва – да разтакаваме работата две години, да си вземаме заплатките, пък после каквото ще да става. Това е проблемът.
Иначе самият проект от техническа гледна точка няма проблем. Можем да го разработим и да го развием. За мен и от финансова гледна точка няма проблем.
Всички истински специалисти в света смятат, че това е най-перспективният проект в Европа. На
5 февруари Полша обяви търг за избор на архитект-инженери. Те разглеждат две площадки и на всяка площадка ще правят по 3000 мегавата ядрени мощности. Цената, която са обявили на тоя търг за архитект-инженери, е 500 млн. долара. От 5 февруари има обява и ние ще се явяваме на този търг. Нашият модел, който направихме в България като архитект-инженери и като  начин на структуриране на проектната компания, беше приет от международната агенция и той се лансира по цял свят.

Турция да не би да ни изпревари и преди нас да построят мощности?
Аз се познавам с турския министър и съм се виждал няколко пъти с него. Според мен те по-рано от 2022 г. не могат да завършат тяхната централа.

А нашата кога би трябвало да заработи, ако тръгне?
Ако това, за което говорихме, го направим тази година, на 1 януари 2017 г.
ще заработи I блок, а на 1 януари 2018 г. – II блок. И то в търговска експлоатация, защото блоковете преди търговска експлоатация имат една година изпитания и те произвеждат електроенергия, обаче имат много важни изпитания, които ние сме длъжни да направим. В търговска експлоатация ще влезем от 1 януари 2017 г., колкото и да звучи ужасно за някои противници на строежа.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 18.02.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: