Процесите, които текат в държавата, са много тревожни

На 10 февруари д-р Константин Тренчев единодушно бе преизбран за президент на КТ „Подкрепа” за следващите 4 години. „Държавата има неотложни проблеми, които трябва да се решават, а политиците са заети от междуличностни или междугрупови битки. В това време приемането на важни законодателни промени, които засягат туризма, селското стопанство, здравеопазването, образованието, остават на втори план”, каза д-р Тренчев в специално интервю за в. „Строител”. Ако нещата продължат така, ще има политическа криза, прогнозира д-р Тренчев

Роден на 8 февруари 1955 г. в Стара Загора. Учил във френски колеж в Алжир и френска езикова гимназия в Стара Загора. Завършил с отличие висше образование - медицина в София. Той е доктор патологоанатом.
Основател от 08.02.1989 г. на НФТ „Подкрепа” - антикомунистически профсъюз, обединил хората на труда, решели да декумонизират страната.
Д-р Константин Тренчев е един от седемте лидери на опозицията, основатели на Съюз на демократичните сили през 1989 г.
Личност, фактор и водач в извършване на прехода на държавата от комунизъм към демокрация и приобщаване на Република България в структурите на НАТО и ЕС.
От 17.03.1990 г. е президент на Конфедерация на труда „Подкрепа” - първата организация в България, приобщена в международното семейство на синдикатите - член на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП). Вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи през периода 1992-
1996 г. Вицепрезидент на Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) от май 2003 г. и член на Дирекционния съвет на ЕКП от 2003 г.
Д-р Константин Тренчев е носител на най-високото отличие в България - орден „Стара планина” - първа степен, кавалер на ордена на „Светия Божи гроб" (със седалище Малта).
Владее френски и руски език, ползва английски.
Вярващ и уважаващ останалите религии. Православен християнин.
За него честността е най-добрата политика.

Д-р Тренчев, първо да ви поздравя с преизбирането - абсолютно единодушно, на конгреса. Оттук нататък какви са големите проблеми и накъде „Подкрепа” ще насочи своята работа? Специално в сферата на законодателството какво трябва да се променя?
Първо, това преизбиране не ме радва особено, защото аз дадох възможност, който иска да се кандидатира, но никой не пожела. Тъй като другата алтернатива беше да се закрие организацията, затова се възбуди второ гласуване. Нямаше как в крайна сметка това, което съм създавал, да го оставя така. Но това съвсем не пречи да твърдя, че съм много уморен и много разочарован не от хората в организацията, напротив, аз точно заради тези хора стоя. Разочарован съм от това за съжаление, което се разви и продължава да се развива в България в последните 23 за мен години, а за всички вас 21 и нещо. Държавата не е никак добре в социално-икономически план. За мен скандалите със СРС-та, подслушвания и т.н. са просто един щрих, един страничен момент, който, разбира се, има своята морална компонента, но той не е основополагащ за процесите в държавата, защото основата е социално-икономическата база и процесите, които текат в нея, а там нещата за съжаление са много тревожни. Това за мен е основното предизвикателство за бъдещето. Чужди инвестиции няма. Явно държавата по някакъв начин плаши чуждите инвеститори и естествено, ние знаем какво ги плаши. Задълженията на фирмите помежду им и към банките са огромни и това затруднява цялостната работа, да не кажа и че на определени места я спира напълно. Безпокои ме това, че немалка част от населението е затънало в кредити, които няма как да връща. Процентът на необслужваните кредити в някои банки е много висок - говори се за над 30%, което няма как да не ни притеснява. Може би работодателите имат право на макроикономическо ниво да говорят за оздравителни фалити, но за хората, които работят в едно предприятие, фалитът е смъртоносен, и затова трябва да третираме нещата и от тази гледна точка. Както виждате, престъпността се увеличава, говоря за битовата престъпност. Нападат хора, душат ги, грабят ги, обират ги, което пак идва от тоталното обедняване. Но най-вече това, което ме притеснява, е страхотният срив в духовната област, защото именно духовното мотивира човек за някаква дейност. Когато той няма мотиви, когато е обезсърчен, когато е отчаян, ние не можем да очакваме от него да бъде един активен член на обществото. Тази морална, тази духовна криза, която според мен е най-тежка в цялата ни писана история, е нещо, върху което много сериозно трябва да се замислим, защото материалното се оправя. Ако има посока, ако има консенсус по важни теми, което за съжаление го няма в българското общество, нещата ще вървят напред. Но виждате, че политиците враждуват. Те вече се борят до смърт. А държавата има неотложни проблеми, които трябва да се решават. Те са се хванали гуша за гуша и аз смятам, че няма да надделее здравият разум и те ще продължат в тази посока. Междувременно огромни области - какъв да ни е туризмът, какво да ни е селското стопанство, какво да ни е здравеопазването, образованието и т.н., остават на втори план. Те са заети от междуличностни или междугрупови битки. Каквото казват едните, другите го отхвърлят, без значение дали в него има нещо рационално. Само защото го е казал другият, различният от тебе. Това разединение на нацията – „всеки сам за себе си”, не води до нищо добро, защото измъкването на една нация от проблемите, в които е затънала, става само с обединени усилия, а не всеки да се спасява поединично. Затова за много хора емиграцията е алтернатива. Те просто не виждат оправяне. Всичките тези неща, които аз наблюдавам от 22 години, въпреки нашите опити да им противостоим, не ме настройва оптимистично.

Д-р Тренчев, това, което казвате, звучи ужасно. След 20 години преход емиграцията да е алтернатива пред младите хора, вместо да искат да останат в България.
Госпожо Николова, ако ние искаме да променим това, което не ни харесва, а много са нещата, които не ни харесват, първо трябва да променим себе си. Първо трябва да се вгледаме в себе си и да си кажем ние какво направихме или какво не направихме (защото вторият въпрос е също много важен), за да бъдем в това положение, за да чакаме някой да ни решава проблемите. И тъй като този някой или е мотивиран да решава своите собствени проблеми, или изобщо не знае за нашите проблеми - ние стоим и чакаме. Има достатъчно народни поговорки, които третират тази материя. Алтернативата е да се разочароваме от този, на когото сме повярвали, после да продължаваме да чакаме и да търсим следващия. След което цикълът се повтаря и аз това го гледам 22 години. Този манталитет - да чакаме някой „да ни оправи”, няма да помогне. А е имало държави, сринати със земята, които сега са световни лидери. Материалното се оправя, духовните поражения са нещо, което за съжаление не се лекува бързо, а може би се лекува с поколения. Именно тази липса на мотивация, на посока, на визия, на идеи, които да обединяват хората (а ние сме страшно трудни за обединение), е в основата на всичко. У нас всеки се мисли за върха на всичко и както Гиньо Ганев го е казал: „Бедата е не, че всеки българин иска да стане министър, а че иска да стане министър-председател.” Невероятни амбиции без покритие, пълна липса на солидарност между хората, борба за индивидуално оцеляване. Всичко това като сбор от черти, защото качества не е подходящата дума, само ни тегли надолу. Каквото и да предложи Бойко, веднага ще го оспорят, каквото и да предложат другите, те пък ще го оспорят и... наникъде. Чакаме, като хора с комплекс за малоценност, Брюксел да каже, Вашингтон да каже, което в никакъв случай не е повод за гордост.

„Подкрепа” винаги е имала визия, идеи и конструктивни предложения за изход от дадена ситуация. Сега как виждате нещата и какъв е изходът?
„Подкрепа” има идеи, но нещата не зависят от нас. Каквото можахме, ние го направихме. Ако една фирма не е платила на друга фирма, тази фирма, разбира се, не плаща на трета, четвърта и пета, с която е свързана, не плаща заплати на своите работници. А най-лошо е, когато държавата не плаща на фирмите. Именно тази философия на Симеон Дянков доведе до разширяване на кризата и оттам нататък този процес продължи да се задълбочава. Каквото и да му говорехме ние и работодателите, че не трябва така да се постъпва, той си беше навил на пръста. Направи го. Започна да спира връщането на ДДС и т.н. Аз разбирам, че има фирми измамници, не са една и две, но не може всички да ги сложиш под един знаменател и да кажеш „на никого няма да давам”, което направи той. Сега се чудим накъде да хванем. Банките, поради нестабилната среда, не смеят да дават кредити, а ако не дава кредити, откъде банката ще генерира печалби. Започнаха да дават лихви – „Дайте си парите в банка”. Добре, но тези пари нали трябва да се избият от печалби. И се получи един затворен кръг. При тези лихви общо взето няма икономика, която да дърпа напред. Първо, много трудно се дават кредити, ако изобщо се дават. Второ, лихвите са чудовищни по кредитите. В Западна Европа са 3-4 пъти по-ниски. Вече много държави започнаха да излизат от кризата, а ние само очакваме, че те, излизайки, ще ни закачат на буксир, не че няма и такъв ефект, но той не е достатъчен. Логично е и ние да предприемем някакви действия, които да облекчат ситуацията. Но за съжаление виждам нерешителност в действията на парламента. Примерно една наша идея как да се спрат ДДС измамите. Ами ние сме я лансирали още март миналата година. Как да не може да се продаде фирма със задължения на съответния циганин или клошар. И до момента – нищо. Тази нерешителност се наблюдава именно в икономическата сфера. В социалната се понаправиха някои неща. Позатегна се контролът върху работодателите, инспекцията действа, ходи, проверява, но разберете, за да върви една държава, първо трябва да има действаща икономика и тогава да има действен контрол тя да не прави глупости. Докато ние сега натискаме икономиката да не прави глупости, а същевременно сме я задушили и тя не може да работи. Така че трябва да обърнем нещата.

Може ли да припомните каква беше вашата идея за начина, по който да спрат ДДС измамите?
Ние предложихме промяна в текстове на закона, включително бяхме разработили типова бланка. Аз не съм икономист, но в най-общи линии, според нашите експерти, за да стане ДДС измама, се продава на една, на втора, на трета, на четвърта фирма, премятат се документи и най-накрая една фирма се хвърля в кошчето. Обикновено я записват на някой нещастник, който за сто лева да хапне и да пийне е готов да подписва каквото му дадете. Нашата идея е много проста - да не може да се продава фирма, ако няма удостоверения за платени всички задължения към държавата. Нотариусът казва: „Окей, този документ ми го дайте и фирмата ще бъде продадена на когото си искате. Ако няма такъв документ - съжалявам, но не може да стане покупко-продажбата и край!” Всеки ден четем във вестниците: тези ощетили бюджета с 20 милиона, другите с 200 милиона. Нали тези пари трябват за други дейности? Ние се чудим откъде да напълним хазната, а тя тече като разплетена кошница. А спирането на това нещо специално става с политическа воля и с разумни решения. Решенията се знаят от икономистите, но не се вземат, защото явно има сили, които искат тази схема да продължи. Защото мога да ви кажа, че ДДС измамите изобщо не ги измислят клошари и цигани, те се измислят от печени юристи и икономисти. Онези са крайните жертви, какво да ги съдиш, тях Господ ги е осъдил. Има много неща, които може да бъдат решени, но както виждате, все се намират аргументи това да не стане и да се отлага.

Големите енергийни проекти като АЕЦ „Белене” например са възможност за работа на строителите и ще осигурят заетост на над 10 хил. души от сектора и свързаните с него дейности. Това, което казвате - за липсата на консенсус, обаче липсва и тук. Така и не е ясно - ще строим ли, кога и с кого? Какво е вашето мнение?
Мога да кажа нещо, от което много народ ще изпищи, но за съжаление е тъжна истина. Ние сме малка държава. Големи проекти ние не можем да реализираме без някой голям батко. Каква е нашата основна грешка? Ние обещаваме едно и също и на единия, и на другия, и на третия, и не правим нищо, при което ядем шамари от всички. След като нямаме сили сами да се оправяме, трябва да се примирим с тази мисъл, колкото и да не ни е приятно. Ако ще оправяме даден сектор, ще го оправяме с единия батко, а другия сектор - с другия батко. И като обещаем нещо, ще го изпълним, защото ние правим възможно най-голямата тъпотия и затова ни шамарят отвсякъде. Това е начинът. Между другото това нещо ми го е казал дипломат от много висш ранг, ниво посланик на развита западна демокрация, не американската, не и руската, който просто стои и се чуди може ли това нещо да се повтаря по този тъп начин. Или се оправяш сам, или като не можеш да се оправиш сам, ще бъдеш почтен към тези, с които си се разбрал. Това е отговорът на въпроса, макар че е по-общ, той съдържа методологията на решаването. Иначе скандали, скандали и неприятности в международен аспект, защото силните не обичат да ги лъжат. Може и да не реагират на момента, но те ще ти намерят чалъма да ти напомнят и да те накажат.

Кога ще излезем от кризата, д-р Тренчев? Чуват се най-разнопосочни прогнози.
Кога ще излезем от кризата, зависи от много неща, но основните са действията, визията, стратегията на тези, които вземат решения, т.е. на правителството и законодателите, или най-общо казано, на политиците, които трябва да се кротнат и да тръгнат да работят за България, а не само да се давят като подивели кучета. И разбира се, обществото, което чрез своите организации – работодателски, синдикални и браншови, да им помага да вземат правилните решения, защото в много от случаите те не знаят какви решения да вземат. Това е, което може да ни извади от кризата. И разбира се, да покажем на света, че ние сме една разумна, принципна държава, където има някакви институции, които си гледат работата, където е сигурно, когато дойдеш, и тогава можем да привлечем инвестиции. Ние сме привлекателни, но е създаден такъв хаос, че и най-големият ни доброжелател ако дойде, той просто губи надежда и си отива да чака по-добри времена.