Интервю

Искрен Веселинов: Предстоят промени в ЗУТ, облекчаващи административната тежест

Работата с КСБ е полезна и конструктивна

Свилена Гражданска Г-н Веселинов, едно от последните заседания преди ваканцията на Народното събрание на оглавяваната от Вас Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) бе заедно с Комисията по околната среда и водите. Проведохте дискусия за ВиК сектора. Какви са основните изводи от дебата? Това е първата подобна дискусия и се надявам тя да доведе до сериозна реформа във ВиК сектора. Обикновено свързваме отрасъла само с цените и повишаването на стойността на предлаганата услуга. Липсва обаче дългосрочната перспектива за сектора. Тогава, когато няма визия за развитието на един отрасъл през следващите десетилетия, се получават проблемите. В случая мисля, че наваксваме липсата на посока с добри темпове. Комбинацията между европейско и национално финансиране ще е в основата на предоставянето на една по-качествена услуга, която, може и шаблонно да звучи, дължим на европейските граждани в България. Това, разбира се, няма да стане изведнъж с магическа пръчка, но на практика във всяко населено място ние трябва да направим така, че в рамките на следващите десет години да се усети фактът, че сме влезли в Европейския съюз – качеството на услугата да е добро и да е на социално поносима цена, да има канализация и да се опазва околната среда. Това са нашите ангажименти към гражданите на страната ни, не толкова към европейските институции, затова трябва да полагаме усилия в тази посока. Какво е състоянието на ВиК сектора, което представиха отговорните институции по време на срещата? 29-те ВиК дружества въпреки огромния оборот, който правят, общо имат печалба под 5 млн. лв. за година. С тези средства представете си колко време ще е необходимо, за да се покрият 12 млрд. лв. нужди в сектора, които са изчислени от Световната банка. Очевидно реформа трябва да има. Необходимо е да се направи преструктуриране. Нужно е да намалим загубите, които са огромни по ВиК мрежата в някои райони. Например те достигат на места до 85%. За да се спре това, са необходими инвестиции, промяна на инфраструктурата. Приключи парламентарният сезон. Каква беше 2017 г. за Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление? Кои бяха ключовите законопроекти? Комисията имаше интензивна работа и доста от нещата се случиха на фронта ни, както глобални, така и малки, но важни. Първото, за което се сещам, е промяната на Закона за гражданската регистрация. Успяхме да направим изменение, което дава възможност на децата, родени извън България в страни, където именната система не позволява записването на бащино име, безпрепятствено да бъдат въведени в регистрите за българското гражданство. Това е дребна тема на пръв поглед, но важна за стотиците хиляди наши мигранти. Имахме изключително много законопроекти, включително за физическата инфраструктура на електронните мрежи. Това беше огромен законопроект, който парламентарната група „Обединени патриоти“ внесе. Направиха се много промени, касаещи намаляването на административната тежест. Смятам, че имаше доста богата законодателна програма, така че можем да бъдем доволни. На практика заседавахме всяка седмица през последния парламентарен сезон. Разглеждахте промените в Закона за изменение и допълнение на Закона за устройство и застрояване на Столичната община (ЗУЗСО). Промените са противоречива тема. Още в дискусията, която организирах предварително за обсъждане на Закона за изменение и допълнение на ЗУЗСО, пролича това. Той бе внесен от депутата Александър Ненков и група народни представители. На дебата се откроиха сериозни разделителни линии между неправителствените организации, които се занимават с темата. Получихме доста отрицателни становища. Трябва обаче да оценим добрия замисъл и причините, за които се внасят тези промени – липсата на достатъчно твърд регламент, който да защитава зелените площи и ред други неща. Вероятно вървим към вариант ЗИД на ЗУЗСО да е приет на първо четене в пленарна зала, а след това да бъде преработен преди второ, за да се отстранят спорните въпроси. Провеждате чести изслушвания на министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков. Парламентът има по-глобални задачи в правенeто на политика, а Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е на огневата линия. Желанието ми е да имаме политически консенсус. Според мен ­КРПБМС работи доста добре. Няма скърцане между представителите на различните парламентарни групи в комисията. Целта ми е да се поставят генерални задачи, за които МРРБ да знае, че има политическата подкрепа независимо от партийния цвят на народните представители. Една от темите, с които стартирахме дискусията с ведомството, беше неравномерното развитие на регионите и на практика дебалансирането на инвестициите в инфраструктурата на Северна България спрямо Южна. Тук имахме може би първия консенсус, че действително трябва да има специална политика за по-ударното изграждане на важната инфраструктура в Северна България, за да може тя да наваксва трагичното си изоставане. В това отношение имаме оперативни действия и по отношение на възлагане на следващите участъци на АМ „Хемус“ и АМ „Русе – Велико Търново“, което ще свърже Букурещ и Атина чрез комбинация от магистрални и скоростни пътища, както и за направлението от Видин към София. Въвеждането на ТОЛ системата ще е предпоставка да се акумулира ударен ресурс, който да направи всички тези проекти реалност в следващите 5-7 години. Това е много в рамките на един човешки живот, но от гледна точка на администрирането на инвестициите е доста бърз процес. ВиК секторът беше втората основна тема, по която дискутирахме с министър Нанков в комисията. Говорили сме за свлачищата, кадастъра и ЗУТ. Смятам, че дебатът е конструктивен, защото министър Нанков е доста подготвен в тези сфери с оглед дългия му стаж в МРРБ. Споменахте ЗУТ. Кога да очакваме промени в този ключов за сектора закон? Можем да говорим за два типа изменения, които предстоят. Част от тях са свързани с намаляване на административната тежест. Очак­ваме ги всеки момент да постъпят. От комисията също работим за подобни изменения за облекчаване на административната тежест. Нашият фокус е по отношение на изключително неприятната част от инвестиционния процес, свързана с необходимостта проектантът или инвеститорът да общуват с всички комунални дружества с оглед възможността за вкарване на комуникации в собствения им имот. Обсъждаме всичко да става на едно място в общините чрез комплексна виза. Това ще е ново понятие. По този начин наведнъж ще могат да се получават разрешителните за захранване с електричество, връзка с ВиК, газ и т.н. Това ще спести поне месец обикаляне на инвеститора, който да носи папки по различни инстанции. Така ще се облекчи сериозно инвестиционният процес както за физическите, така и за юридическите лица. Знам, че МРРБ работят също в посока съкращаване на срокове и намаляване на изискуемите документи и въвеждането на електронния документооборот. В началото на годината ще имаме тези два типа предложения, които са в посока облекчаване на административната тежест. По отношение на големия дебат за генерална промяна на ЗУТ, който се води от три-четири години, не мога да кажа, че има някакъв сериозен напредък. Според мен при мащабните дискусии трябва да има и политически натиск, който да катализира процеса и да го доведе до резултат. Какво предстои през новия политически сезон? Какво да очакваме през следващите седмици в Комисията по регионална политика освен ЗУТ? Едно от нещата, за които досега не споменахме, но е част от нашата дейност, е местното самоуправление. В момента група от членове на комисията по инициатива на председателите на общински съвети подготвяме промени в Закона за местно самоуправление и местна администрация, които ще са готови в началото на новия парламентарен сезон. Има нужда от изменения, касаещи язовирите, сектор, който е доста чувствителен напоследък. Водим активен диалог с Националното сдружение на общините в Република България и заедно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор ще предложим изменения, които да нормализират ситуацията в сферата. Имаме над 5 хил. обекта, които са обявени за язовири. Голяма част от тях не изпълняват подобни функции, т.е. нужно е да опростим правилата за тези, които са загубили предназначението си, и да ги изведем от регистрите. Според мен е необходимо тези, които не представляват опасност и съответно са малки по обем, да са на по-лек режим на контрол. Целта е да насочим контрола към онези под 2000 обекта, които са действително важни и представляват риск, и т.н. Това е една законодателна инициатива, която очаквам скоро да бъде представена. Ще продължим диалога с общините, включително и по промените в ЗУТ. Това са най-спешните и предстоящи неща, които ще се случат. От 1 януари 2018 г. България пое председателството на Съвета на ЕС. В рамките му ще започне дискусията за бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. Две неща можем да искаме по време на председателството. Едното е да запазим кохезионната политика като такава и във вида, в който я познаваме, защото тя е изключително важна за инфраструктурата на България. Трябва да насочим вниманието на Съюза към този регион на Европа, който е неглижиран. Чисто комуникационно няма друга страна в Европа като България, която да има толкова трансевропейски коридори, които да се пресичат в нея. Например коридора по р. Дунав. Има стратегия за развитие на Дунавския регион, обаче нямаме финансовата обезпеченост за нейното осъществяване и системни усилия на държавите в тази зона да разработят ресурса. През България ще преминават и две трасета от т.нар. нов път на коприната, това е опция, която трябва да бъде представена на над­евро­пей­ско ниво с оглед привличане на инвестиции. Темата за Балканската свързаност вече беше поставена на международна среща на лидерите в региона. Тя също трябва да намери в предстоящото председателство на България своето място и един целеви ресурс от ЕС да се насочи за нейната реализация. Например за изграждане на инфраструктурата на съседните ни държави. Коридор номер 8 е много важен, той е реализиран на наша територия, защото имаме магистрала от Бургас до Благоевград, но оттам насетне на територията на Македония и Албания ние влизаме в нищото и той не може да функционира. Коридорът има и своето жп измерение, което трябва да бъде дореализирано. Привличането на инвестиционните потоци към тези обекти за нас е изключително важно. Ако България успее да осъществи поне един от тези сериозни проекти, мисля, че председателството ще бъде успешно. Как протича работата Ви с Камарата на строителите в България? Според мен то е полезно и конструктивно. Обикновено този въпрос трябва да се задава към неправителствената организация, не към органа на властта, с който комуникира. Ние приемаме с изключителна сериозност и уважение работата на Камарата и, надявам се, да сме адекватни към техните очаквания. Какво ще пожелаете на нашите читатели през 2018 г.? Преди всичко оптимизъм, защото смятам, че положителното мислене е в основата на промяната в България. Трябва да вярваме в собствените си възможности и сили, за да променяме нещата около себе си, да се развиваме и да вървим напред.