70 години са достатъчни, за да се добереш до опита, но и са начало на ново познание

Прочетена: 294

Симеон Пешов е роден през 1941 год. в с.Белчин, Самоковска околия. Завършва висше образование в Инженерно-строителния институт (ИСИ), София. Трудовата си дейност започва в Изчислителен център за строителството. Заема длъжностите: инженер, главен инженер, ръководител направление.
През 1969 г. специализира за три месеца във фирма ICL – Лондон, по проблема приложение на електронно-изчислителните машини в проектирането, организацията и управлението на строителството.
Един от водещите специалисти в България по управление на строителството с приложение на съвременните математически модели и електронно-изчислителна техника. Участва активно в обучението на много кадри от страната по съвременните методи на организация и управление на строителството.
През 1976–1979 г. е старши експерт от производственото направление на Главна дирекция „Строителство на НРБ в СССР” в Москва.
От 1981 до 1989 г. работи в Министерството на строителството като директор, главен директор, вицепрезидент на асоциация „Строежи и строителна индустрия”. Ръководи дейността по капитално строителство и технически прогрес. Занимава се с изграждането на мощности за нови материали.
Съавтор е на „Инженерен проект” за развитие на строителството и строителната индустрия. Специализира по темата за оперативно управление на строителството в Академия на науките в Москва.
Няколко години е председател на Научно-техническите съюзи по строителството в България. Като радетел на новостите в строителството особено цени своята награда „Златна значка по строителството”.
От януари 1990 г. досега е главен мениджър на „Главболгарстрой”. Фирмата строи в България, Русия, Украйна, Казахстан, Германия, Турция, Израел. Изключително полезна за фирмата и кадрите в нея е съвместната работа с немската фирма „Хохтиф”. Възприел техния маниер на управление, инж. Пешов успешно формира кадри, които извеждат фирмата на първо място и печелят много награди. През големите строителни площадки, изградени с „Хохтиф” (виж приложението за строителните обекти), минават и се обучават на пазарен модел на управление много кадри от страната, които сега работят в различни фирми в България.
Фирмата създава няколко хиляди работни места, като средната месечна работна заплата дълги години е над 550 долара. Многократно печели приза „най-голям” данъкоплатец в строителството. Фирмата е известна със своята социална политика спрямо работниците и социална ориентираност в обществото.
Направени са много дарения на социални домове, църкви, болници и др. социални мероприятия.
Симеон Пешов е председател на Камарата на строителите в България от 2003 до 2010 г., понастоящем „почетен председател”. Има съществен принос за организацията на Камарата, за създаване на нормална пазарна среда, борба със сивата икономика, защита интересите на българските строителни фирми. Под негово ръководство КСБ става активен член на FIEC (Европейска федерация на строителните индустриалци), провежда ползотворно сътрудничество с немската, белгийската, румънската и други камари на строителите.
Бивш член на УС на КРИБ, а сега на консултативния съвет.
Активно работи във форум „България–Русия”.
Член е на Висшия църковен съвет в България.
Бизнесмен на годината за 2003.
Удостоен с приз на фондация „Буров” за индустриално управление за 2006 г.
Носител е на международни отличия.




Г-н Пешов, първо, честит юбилей, наистина е впечатляващ. Как се чувства човек, постигнал толкова много? Удовлетворен ли сте?
Преди всичко искам да изкажа най-сърдечни благодарности към многото ръководители, колеги, приятели, близки и роднини за стотиците поздравления и благопожелания по случай моя юбилей. Благодаря ви от сърце!
Чувствам се прекрасно. Няма тъга, има само удовлетворение и гордост. Удовлетворение от изминатия път, от контактите с хората, което е най-ценното, и гордост от това, което си направил. В същото време се питаш защо не свърших и това, и това. А то не може да се случи, защото времето не можеш да го върнеш, а бъдещето не се знае какво ще бъде. И с нови помисли, ако сте прочели моята покана за юбилея, там пише, че 70 години са достатъчни да се добереш до мъдростта на опита; второ, че това е началото на истинското познание и трето, че най-ценни са хората – семейството, приятелите, колегите, с които си работил, с които празнуваш, с които споделяш радостта си. Защо 70 години ти дават възможност да се доближиш до мъдростта на опита? Защото си минал през много, много неща. Израсъл си в период, когато се сменя една система с друга. Старата система не я знаеш, виждаш новата. Това са годините 1947-1498 и нататък, усещаш големи промени, душевни болки, вълнения, радости, мъка, плач. И всичкото това ти се отразява. След това идва казармата, току-що са минали сирийските събития, има напрежения в казармите, следва студентството с вълнението и с мисълта, че бъдещето е пред нас, че ще покорим луната и т.н. След това влязох нестандартно в работата. Всички отиваха най-напред на обекти или в проектантски организации. Аз имах оригинална дипломна работа с много сложни изчисления за онова време – за да ги направиш, се искаше много труд, ум и упоритост, и затова ме разпределиха в изчислителния център на министерството на строителството. Минах през етапа на внедряване на електронноизчислителната техника в проектирането и управлението на строителството. Сега това е нещо нормално, тогава обаче беше битка за внедряване на новости, когато някои ни се присмиваха, а други казваха „Абе оставете ги, тези са луди”, а нашият колектив беше на средна възраст 23 години, после стана на 27 години. После минах през работа в бившия Съветски съюз, през изграждане на един газопреработващ завод почти в пустинята, в Узбекистан, с компресорни станции на газопроводите, помпени станции на нефтопроводи, културни обекти и т.н. Последва управление на собственото капитално строителство на страната в Асоциацията по строителството и техническия прогрес, после дойдоха промените – бурен и тежък период. Да си начело на една компания, която наследява нещо в Съветския съюз, когато е еуфория и всичко се вълнува и бучи, и ти да спасиш тази компания, да остане, да премине към пазарни условия, когато никой не знаеше как се прави тръжна документация, как се участва в търг и т.н. Тогава ние рискувахме и започнахме да обучаваме кадри. През целия си живот съм искал и съм обучавал кадри. После започнаха големите обекти – военните площадки в Украйна и Русия, сградата на РВД, хотел „Хилтън”, южната дъга на Околовръстното, Американското посолство и накрая спортната зала. Ето това е мъдростта на опита. На всеки обект се срещаш с различни хора, с много чужденци: с немци, украинци, руснаци, казаци, узбеки, индийци, американци, англичани, французи, и от всичките черпиш нещо, натрупваш познания, създаваш условия за мъдрост. Това е доближаване до мъдростта на опита, за това съм го написал.

А защо начало на познанието?
Защото вече си успял да влезеш вътре в познанието, вече можеш да анализираш какви хора познаваш, как се държат хората в различни ситуации, във взаимоотношенията по между си, можеш да познаеш кой е добрият, кой е лошият. Да не се отнасяш към лошия с лошо, да го оставиш той да си върви по пътя, ако може, да му дадеш съвет, което е много трудно, но никога да не се бориш срещу него. Тоест използвайки мъдростта да познаваш света, натрупваш много информация, и можеш да се върнеш към исторически неща, с каквито сега се занимавам, ето това е ново познание. На тази възраст разбираш, че най-ценно в края на краищата са хората, всичко друго е материя, познанието е духът и истината е в това да имаш приятели, да имаш колеги, които те уважават, а дори и от тези, които са лицемерни, да вземаш само хубавото. Да можеш да обядваш и с царя, и с каруцаря. Най-ценно са тези хора, всички колеги, роднини, приятели и затова на коктейла поканих много хора (виж стр. 40). Цялата Камара, управителен, контролен съвет, регистъра, вестника във Ваше лице и други. Да изпиташ удоволствието от уважението на хората, от почитта или съпричастността, от това да ги събереш да си кажат по две три думи, да се усмихваш сред тях, това е най-ценното. Аз имам голяма фамилия – моето семейство и семействата на двамата ми сина, общо сме 10 човека, заедно с внучетата. Имам двама сина, една дъщеря и три внучета. Две от по-големия син, едно от по-малкия. Това е богатството, ако тях ги няма, си беден. Бедна ти е душата, беден ти е светът. Богатството са и многото приятели и колеги. Сред подчинените гледам да имам също хора, които да ме уважават. Стремил съм се да бъда винаги справедлив в решенията си. Е, освободил съм се от някои, които не се справят, които ги мързи, които само приказват, но главно съм стимулирал, търсил съм новостите и младите. Ако знаете сега колко е млад съставът на „Главболгарстрой” холдинг и „Главболгарстрой” АД, ще кажете браво. Аз това не съм го направил сам, разбира се, направили сме го с екипа и с топмениджърите.

Вие споменахте някои знакови обекти, но все пак, връщайки се назад, кои са най-значимите, които може да се откроят и като постижения, и като резултати. Как се чувства например човек, като минава покрай спортната зала и знае, че той я е построил?
Ако трябва да подредя по значимост обектите, в които съм участвал като ръководител или като специалист, то ще ги свържа с моментите, когато натрупваш много познания, когато е много по-сложно, защото го правиш за първи път. Ще откроя внедряването на изчислителната техника, газопреработващия завод в Узбекистан, военните площадки за изтеглящите се войски и специално обект „Староконстантинов”, първият обект, който направихме заедно с немската фирма „Хохтиф“. Той беше едно голямо училище за цялата фирма и за преминаване от планова към пазарна икономика, когато имаш достатъчно технически познания, но нямаш достатъчно мениджърски опит за ръководство на обект в друга система за управление. След това голям инвестиционен проект в Москва, с голям кредит, и то в тежки времена, сградата на РВД, хотел „Хилтън”, перлата на нашите инвестиции „Туристическият комплекс – Св. Тома”, Драгалевският възел и разбира се, Многофункционалната спортната зала на София. А как се чувствам, когато минавам покрай нея? Чувствам се първо горд естествено, с доста вътрешно вдъхновение, защото там са внедрени неща, които за първи път се правят в България. Вие ще дойдете на откриването и ще видите отвътре как изглежда. Отвън е красива, но вътре е впечатляваща. Направо те грабва и се питаш защо България си нямаше по-рано такова съоръжение, където да се събере толкова много народ. Аз ви каня на първия концерт, който ще се изнесе преди официалното откриване на залата. Тогава ще разберете колко може да се радва човешката душа, особено когато си съпричастен, особено когато си начело на фирмата, построила залата. Естествено, имаше много отговорни и тежки моменти, много злоба и лоши думи срещу нас, но трябваше да се издържи. Нашите специалисти ме питат кога ще свършат тези критики и аз им казвам: една година след като залата проработи. Главното е да внимаваме в техническо отношение всичко да е в ред, а злобата ще си продължи, но над нея стои гордостта и удовлетворението. Колко млади хора там се научиха на неща, които на студентската скамейка не могат да се научат. Там, на строежа на спортната зала, се подготви следващото поколение мениджъри. Технически ръководители, които са на по 25-26 години. Това е следващото поколение мениджъри след 10-15 г.
в „Главболгарстрой”. А това е най-важното. Опитът и инженерно-техническият и икономически кадър, който натрупва знания и се готви за по-високи постижения.

Чудесно е наистина, че имат такъв шанс. Поглеждайки назад, освен големите и впечатляващи строителни обекти един от най-значимите успехи е това, че бе създаден законът и бе структурирана Камарата на строителите. Това ли е нещото, което си представяхте преди приемането на закона, когато се мислеше как да се организира браншът и как да работи? И такава ли си представяхте Камарата, каквато е сега?
Нека да не съм скромен този път, но точно така си я представях, както е сега. Организирана, структурирана от горе до долу с регистър, с онлайн връзка, с офиси по места. Това, което се случи в Камарата, се случи благодарение на един голям екип. Нека да сме наясно, че нито в една фирма, нито пък в една обществена структура, където няма подчинени и началници, екип, нещо може да се направи само от един човек. Ако не бяха всички около мен, ако не беше изпълнителното бюро, ако не беше (искам специално да подчертая творчеството на доц. Линков), подкрепата на другите колеги, ако не беше енергията на цялото изпълнително бюро и по места на председателите на областните представителства да се създаде обществено настроение и ако не бяхме завоювали авторитет пред законодателя, пред министерството, те нямаше да ни разберат, да застанат зад нас,  да се приеме този закон и да се създаде уникална за страната обществена гражданска структура в полза на държавата и на частния интерес. Тази симбиоза в полза на държавата и на частния интерес е много важна, защото според мен това е едно публично-частно партньорство. Държавата не даде пари, но пък получи един регистър, който, ако умее да го ползва, е много богат и ценен. В същото време се създаде структура, която да служи на частния интерес, но да създава и обстановка на пазара, като обединява бранша и в същото време създава конкурентна среда. В Камарата членуват много фирми и тя трябва да запази баланса между защита на интересите на всички и правото всеки на пазара да се конкурира с другия, като конкуренцията е нормална и честна. Беше извървян дълъг път, но на Камарата сега, в кризата, й предстои още едно голямо предизвикателство – да се отсее плявата от зърното, да остане зърното, да се ползват плодовете на работата на Камарата от строителите, те да вярват безрезервно на цялата структура – от председателя до членовете по областни представителства. Това е тежък и дълъг път и затова работата на сегашния председател никак не е по-лека от моята, когато ръководех Камарата в началото, при създаването на закона.  Разбира се, нещо, което си представях и не стана, това е очакването ми за по-добро законодателство, което за съжаление към момента не постигаме.

Как оценявате ситуацията в България сега по отношение на строителния бранш, инвестициите, проектите? Като цяло каква е картината?
Картината все още е много тежка, защото чуждите инвестиции намаляха значително, защото народът не потребява, тоест не купува жилища, а събира парите в банките. Много колеги, които бяха и предприемачи, и строители, строят и продават, закъсаха, защото спря процесът на потребление. Няма ги и чужденците да купуват по нашите курорти. Забавиха се и инфраструктурните проекти в период на смяна на правителството и идване на ново правителство и т.н. Затова кризата беше и все още е много тежка, но аз винаги съм бил оптимист и сега съм такъв. Смятам, така го и предвиждах в моите изказвания, и в анализа на Камарата е така, всички колеги от ръководството ги виждат данните, дъното го минахме и това лято и тази есен строителството ще тръгне много леко нагоре. Няма да стигнем 2008 г. никога, казвал съм го вече няколко пъти, и едва ли е нужно. Не можеше с такива темпове да се върви, но започваме да се оправяме. Защо? Защото тръгват оперативните програми – в регионалното развитие, в околната среда, в земеделието има много пари, които касаят строителите, и в културата, дори и в правосъдието има възможност за проекти. Навсякъде има, но най-много са в тези три министерства – МРРБ, МОСВ и Министерството на земеделието.

Виждате, че излизат търгове. Вярно е, че за разлика от по-рано сега по търговете се явяват от 20 до 40 фирми, защото фирмите са гладни. Но търговете са факт, тоест нулата вече е мината и отиваме нагоре. Тази есен, септември-октомври, строителите, част от тях, и то голяма част, вече ще си поемат глътка чист въздух. А по-нататък ще зависи от това как и ние изпълняваме програмите. Не бива да смятаме, че само държавата, само министрите, управляващите органи, общините са отговорни да се усвояват европейските средства. Ами ние? Дали качествено ще помогнем на община Х, която няма човешки ресурс, за да управлява един проект? Ние трябва да помагаме на общините да се усвояват средствата по проекта, защото знаем как, защото сме работили, защото сме попълвали формите, защото сме актували по европейски проект и знаем, че там процесът на разплащане е дълъг и по-сложен. Ето това е нашата роля, която трябва да поемем, за да могат да се изпълнят тези инвестиционни проекти, магистралите да станат, пречиствателните станции, училища, болници, обекти на културата, за да се развие туризмът. Като се развие туризмът, потреблението се увеличава и идват нови инвестиции. Все още нашите данъчни условия са едни от най-добрите и това ще допълни възможностите по европейските фондове, за да може през 2012-2013 г. освен европейските фондове да има и други средства. Щом се завърти оборотът, ще има и повече частни инвеститори.

Какво според вас ще бъде най-трудно пред бранша сега, защото като че ли кризата и тази липса на работа, за която говорите, извади най-различни порочни практики не само от страна на институциите, които изготвят условията за поръчките, но за съжаление и между строителите?
Ами именно това, за което питате, е най-трудното. Най-трудното е строителите да излязат от тази безкомпромисна битка, от това да се явяват на търгове с възможно най-ниски цени, защото продуктът си иска своята цена. Като се даде цена, по-ниска от продукта, се създават условия да се натоварва бюджетът, да се работи некачествено, да се търси начин да вложат по-малко материали, да се мине между капките. Сега, когато се увеличават търговете, се връщаме към нормалната пазарна среда, която беше в периода 2002-2009 г. – да се възстанови това, е най-трудното. И общините да се научат да правят все пак търговете така, че да има нормални тръжни условия, защото сега сме свидетели на такива казуси, които главата ми не ги побира. Аз съм участвал в много международни търгове в Русия, Узбекистан, Украйна и в Турция, Германия, Израел. Там има правила, които никой не прескача. Подбиване е имало навсякъде, между другото във всички държави, но то е някак по-спокойно, по-справедливо и тръжните условия не слизат под нивото на определена граница, където не бива да допускаш компромиси, които изкривяват пазарната среда изцяло. Ето това ще ни е много голям проблем.

Един от другите проблеми, вие го маркирахте, е законодателството. Камарата води битка за нормален европейски закон за обществените поръчки, но въпреки размяната на любезности и на писма представители на бранша не са включени в работната група и законът пак ще бъде написан, без да се вземе мнението на хората, които го прилагат на практика.
За съжаление това е един от въпросите, който не можахме да решим. И когато казах, че се връщаш назад и си казваш: „Ех защо не можах и това да направя”, ето и това имах предвид. Още навремето, като отидохме преди 4-5 години с доц. Линков в Агенцията за обществени поръчки като представители на Камарата, така ни гледаха, като че ли сме натрапници, нахалници и не ни обърнаха никакво внимание. Те смятаха, че са стигнали върха на възможностите и знанието и знаят повече от нас. А ние сме наясно с истината в строителството, в инвестиционния процес. Камарата има достатъчно интелектуален ресурс, за да знае и Закона за устройство на територията, и Закона за обществените поръчки. Къде се крият нередностите? Един от проблемите са критериите при поръчките, другият проблем е кой оценява. Ние много обяснявахме колко е необходимо на търговете присъствието като наблюдатели на експерти от Камарата, които не са свързани с участниците, без конфликт на интереси, а ние имаме достатъчно такива специалисти. Всеки управляващ кмет или директор в министерството иска да си упражнява властта, ние не бива да му я вземаме и не е наша работа да го правим. Ето защо ние не искаме право на глас, а искаме наши експерти да присъстват съвещателно, с познанията си – да се изкажат, да коригират това, което стои на масата като техническа документация и като тръжни условия, като проектодоговори. И да има кой да ги чуе, защото са компетентни. Камарата е събрала опита на над 2000 фирми, на областните представителства, нашите експерти знаят къде в договорните условия има нередности, които после се връщат като бумеранг при кмета или управляващия орган. Присъствието означава и респект, респект от специалистите, защото ние не пращаме хора, взети от улицата. Ето това управляващите не искат да го чуят. Десет години се борим по този въпрос – и нищо не сме успели да постигнем за съжаление. Пожелавам на ръководството на Камарата в бъдеще да успее. Това беше обещано на новото ръководство. На г-н Глосов, на цялата група, която беше там, беше обещано. И аз съм присъствал на такива разговори, и по мое време ми обещаваха, но нищо не се случи за съжаление. Това е някаква болест на властимащия – като придобие власт, се вживява толкова много, че казва: аз съм всичко, и край. Аз ще ви напиша закона, пък вие след това се оправяйте.

Като говорим за Камарата, не мога да не попитам за вестника. Него така ли си го представяхте? Между другото и ние скоро имаме юбилей. През април ставаме на 2 години.
Не искам да ви се подмазвам, няма за какво да се подмазвам, аз съм на 70 години. Постигнал съм много неща, но честно казано, вестникът надмина моите очаквания. Това е, от една страна, благодарение на начина на списване на вестника, на разширяване на материалите и от друга, благодарение и на подкрепата на Управителния съвет на Камарата, защото в тази криза ние знаем какво става при всички вестници. Управителният съвет и в миналото, и на последното заседание, не съм бил, но зная какво е взетото решение, застана твърдо зад вестника, както и много фирми от Камарата го подкрепят. Вие имате доста рекламодатели от бранша, това е подкрепа. Значи вие трябва да им давате своето творчество, а пък те да ви подкрепят финансово. Това е сътрудничество, което е полезно и прави вестника интересен. Вълнуват се, примерно аз зная за топмениджърите в „Главболгарстрой”, като казвам топмениджърите, смятайте 15 човека, а в провинцията имаме дъщерни фирми и това са около 30-40 души. Аз наблюдавам как четат вестника, като се съберем на дирекционен съвет. Пожелавам успех на вестника, да се развива. Не си вирвайте носа, моля ви се. Аз като по-мъдър мога и съвет да дам – не прескачайте границата на възможностите, не се разширявайте много. Дотук. Може да съберете пари, може да не съберете, не зная, но и да съберете, не се разширявайте. Нека си е така, нека името му да се утвърждава, да става консервативно, като британските вестници. Аз съм стажувал като млад специалист в Англия и оттогава досега вестниците са си все в същия формат, със същите букви изписани, вестници емблеми.

Човек като вас никога не се спира, естествено. Какво планирате сега? Какво замисляте?
Ами първо във фирмата. Аз се оттеглих като председател на надзорния съвет. Вече не подписвам никакви документи, президент на свободна практика съм, казано в кавички, тоест имам функции, но вече нямам нужда от оперативни действия, защото екипът е формиран надолу, всичко се знае. Управителният съвет е допълнен с млади хора, надзорният съвет – също.  Аз се занимавам с по-стратегически функции, анализ, ще имам повече свободно време, за туризъм и повече почивка. Така сме се разбрали с ръководството, с управителния и надзорния съвет, в същото време ще упражнявам контрола, но той е по-лека задача. Започнал съм и нови неща, които искам да доведа докрай – надявам се да се одобри проектът за възстановяване, реставрация и консервация на крепостта Цари мали град в моето родно село Белчин, нищо че аз съм никакъв в този проект, защото той е на общината. Управляващият орган е друг, но като доайен, като консултант, това е моя любов и ще обръщам на този проект повече внимание, да стане крепостта красива, да бъде едно бижу. И ако има пари, те да се усвоят, плюс мое лично финансиране в археологическите разкопки, защото държавата за археологически разкопки няма пари, а и Европа не дава, а има още много да се работи. И каквото мога да откъсна, дотук съм дал достатъчно средства, оттук нататък ще продължавам да давам, защото е интересно да се върнеш в историята, да видиш как се е развивало едно място. Там има християнско наследство отпреди 1700 години.  Как се е утвърждавало, как се е разпространявало е интересно за мен. Това е, което ме обогатява, хем е хоби, хем е познание, нали говорихме за новото познание, ето – това е ново познание. Тези 1700 години да ги разчоплиш и да ги събереш в една поредица с данни, да знаеш кога е имало падение, кога – възход. В нашите църкви е оставена богата писменост. Интересно е дори само да гледаш с какъв хубав почерк свещениците са нанасяли данни върху преписките, приписките, върху требниците, върху молитвениците. Така че си имам свои планове, плюс най-важното, разбира се, малко повече внимание на внучетата. Аз не съм им се нарадвал – от много работа и стрес не можах, когато бяха малки. Сега искам да им отделя повече внимание, да ги водя в чужбина на разходка по културно-исторически, по спортни съоръжения. Да им се порадвам и в същото време да ги ориентирам в историята, и в спорта, естествено. Всеки от тях спортува по нещо.

Какво си пожелавате за юбилея?
Едно-единствено нещо – здраве. Искам здраве, защото аз работих в много стресова обстановка и това не може да не ми се е отразило, но за това няма да говорим, защото съм настроен оптимистично. Няма да разказвам за моите оплаквания и т.н. Искам здраве, а по-нататък, имам ли здраве, тези мечти, за които споменах преди малко, ще се осъществят.

Най-искрени пожелания за здраве и за реализиране на всичките тези нови планове и успех от сърце!
Благодаря!



















Списък на по-значимите обекти

Жилищни сгради
и комплекси

1. Жилищни градчета:
– с немската фирма „Хохтиф” – Староконстантинов и Новоград Волински в Украйна, Ростов на Дон – Русия
– с индийската хирма „Ларсен § Турбо”- „Зерноград” в Русия
– с руската фирма „Росинтерстрой” – Каменка в Русия (за този обект е награден с орден „Дружба и народите”), през 1994 г.
– с американската фирма ABB SUUSA – гр. Хмелницки, Украйна
– самостоятелно – главен изпъл-нител – гр. Тула
2. Жилищни комплекси: МИД, „Жулебино” – Москва, и др.
3.    Манастирски ливади – София

Обществени сгради
Център за управление на въздушното движение, летище София
Посолство на САЩ, София
Булбанк – ул. „Раковски” – София

Обекти на културното наследство
– като ктитор – храм-паметник „Св. Петка” – с. Белчин
– като дарение от „Главболгарстрой” АД – православен храм, с. Неделино, православен храм,
с. Старцево
– като главен изпълнител – Резиденция на Всерусийския патриарх, Москва

Хотели
„Хилтън”, София
Апартаментни комплекси „Флора Резиденс” – Боровец
Ваканционно селище – Св.Тома – Аркутино
Рекреационен комплекс Ямал – Туапсе

Болници
Многофункционална болница, Казълорда, Казахстан
Поликлиника в Москва

Спорт и атракциони
Многофункционална спорта зала – София
Национален стадион „В. Левски”, София
Спортна зала – гр. Самоков
Многофункционална спортна зала – гр. Атирау, Казахстан
Аквапарк в Сочи, Русия

Търговски центрове
София Сити Център

Екопроекти
Иригация и мелиорация, Мактарал, Казахстан

Промишлени сгради
Газокомпресорна станция, Провадия
Втори етап на газопреработващ завод – гр. Мубарек, Узбекистан
Газохранилище с компресорна станция – гр. Ставропол
Тимофеевско нефто-газо-кондензатно находище – Украйна
Сграда с кула за управление на движението на съдовете към морската администрация на пристанище Туапсе

Инфраструктура
Летище Бургас – разширение
Електрификация на жп линия Дупница–Кулата
Пътят Симитли–Разлог
Околовръстен път – южна дъга – София

ЛЮБИМИ ОБЕКТИ

1. Жилищно градче – гр. Староконстантинов – Украйна
2. 34-етажен жилищен блок – кв. Жулебино – Москва
3. Национален художествен паметник – църквата „Света Петка”, с. Белчин
4. Ваканционно селище „Св. Тома” – Аркутино
5. Хотел „Хилтън” – София
6. Многофункционална спортна зала – София
7. Драгалевски възел на южна дъга на Околовръстен път

Сподели в социалните мрежи

Автор на 01.04.2011. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: