Свилена Гражданска Г-н Гератлиев, днес (18.05.2018 г.) ще се проведе Комитет за наблюдение по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж 2014 - 2020“ („ОПНОИР 2014 – 2020“). Как протича изпълнението й? „ОПНОИР 2014 – 2020“ е нова за настоящия програмен период. Тя е единствената, която целево финансира науката и образованието. ОПНОИР е двуфондова. Средствата за Приоритетна ос 1 „Научни изследвания и технологично развитие“ са от Европейския фонд за регионално развитие, а за приоритетните оси 2 „Образование и учене през целия живот“ и 3 „Образователна среда за активно социално приобщаване“ - от Европейския социален фонд. Към настоящия момент мога да споделя с Вас данните, които са към 1 май - 40% от бюджета на ОПНОИР вече са договорени, или 550 млн. лв., като са разплатени 170 млн. лв., или близо 13%. Съвсем наскоро подписахме контракти за девет проекта по Приоритетна ос 1 за общо 250 млн. лв. Това са предложенията за изграждане на Центрове за върхови постижения (ЦВП) и Центрове за компетентност (ЦК). Разкажете ни повече какво представляват Центровете за компетентност. Какво се предвижда да се реализира по тези проекти? Към настоящия момент са подписани договорите за общо шест Центъра за компетентност. Предстои сключване на още нови контракти от резервния списък през следващите седмици. Общата стойност на подписаните договори е над 120 млн. лв. Ще Ви ги представя с техните водещи партньори. В компонент „Мехатроника и чисти технологии“ бяха определени предложенията „Чисти технологии за устойчива околна среда – води, отпадъци, енергия за кръгова икономика“ със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ с бюджет 23 667 925,86 лв., „Център за компетентност „Интелигентни мехатронни, eко- и енергоспестяващи системи и технологии“ с Техническия университет – Габрово, за 23 569 719,17 лв. В следващата категория „Информатика и информационни, и комуникационни технологии“ е подкрепен проектът „Дигитализация на икономиката в среда на големи данни“ на Университета за национално и световно стопанство за 13 333 868,86 лв. В компонент „Индустрия за здравословен живот и био-технологии“ бяха определени „Устойчиво оползотворяване на био-ресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“ на Института по органична химия с център по фитохимия – София, за 23 791 055,2 лв., и „Център за компетентност „Персонализирана иновативна медицина (­ПЕРИМЕД)“ на Медицинския университет – Пловдив, за 23 472 018,71 лв. В компонент „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ сме избрали „Център за компетентност за интелигентни решения в креативните и рекреативните индустрии (ИНКРЕА)“ с водещ партньор Висшето училище по мениджмънт за 13 379 129,35 лв. Срокът за изпълнение и на шестте проекта е до декември 2023 г. Целта на процедурата е да подпомогне повишаването на нивото и пазарната ориентация на научноизследователските дейности на научните организации в България, както и да подкрепи развитието на капацитета за изследвания и иновации. Това трябва да открие възможности за бъдещи партньорства с бизнеса и за създаването на нови предприятия. Предложенията не са изцяло насочени към изпълнение на строително-монтажни работи (СМР). Това са научноизследователски проекти. Целта е наистина да насърчат приложните изследвания и тук има балансираност в начина, по който ще бъдат изразходвани средства. Създаден е подходящ микс от дейности. Няма проект, в който общата сума за СМР да надвишава 50% от договорения бюджет, т.е. във всеки един от тях има различен процент строително-монтажни работи, оборудване и съответно научни дейности, включително и заплащане на учените, които ще работят в новоизградените лаборатории. Проектите могат да включват също и участието в международни форуми и конференции. Така че палитрата на видовете разходи, които са допустими по програмата, е пъстра. Като Управляващ орган (УО) кога смятате, че ще стартират обществените поръчки по проектите? Всяка от водещите организации е задължена да обявява търговете. УО няма как да стартира тръжните процедури от страна на бенефициентите. Договорите бяха сключени съвсем наскоро – преди 2 месеца. Подготвителните дейности вече са стартирали. Голяма част от екипите вече са назначени. Във всеки един от тях има екип за управление на проекта и друг - научен. От тази гледна точка е важно и двата екипа да са структурирани, защото сега си казваме, че договорите са до 2023 г. и има прекалено много време, но не е така. Важна е мобилизацията в началото, включително и при подготовката на всички спецификации. Знаете, когато се прави обществена поръчка за строителство, трябва да са изрядни всички документи – техническите проекти, количествено-стойностните сметки, ако е необходимо, и разрешението за строеж и т.н. Много държа да кажа, че научноизследователските инвестиционни проекти по нашата програма са много по-различни, отколкото тези за строителство или рехабилитация на пътища, саниране, изграждане на ПСОВ и др. Тръжните процедури и строителните дейности са важни, но по-ценна е синергията между всички компоненти вътре в проекта. Партньорствата по проектите, както знаете, са доста широки. Водещата организация си сътрудничи понякога с над 15 други както в София, така и в страната. Проектите са комплексни и сложни за изпълнение и управление, но са ключови за изпълнението на програмата и развитието на науката и иновациите в България. Ние сме се ангажирали да подпомагаме нашите бенефициенти, така че търсим всякакви начини да ги подкрепим. С в. „Строител“ имаме общо сечение, предвид че като издание на Камарата на строителите в България можете да ни съдействате на нас като УО като предоставяте актуална информация на бенефициентите ни. Важно е да подпомогнем и обучим екипите на ЦВП и ЦК да структурират адекватни и качествени задания, поръчки, така че те да се случат максимално бързо и да допринесат за изпълнението на Приоритетна ос 1. Кога трябва да приключи работата по проектите? Срокът за изпълнение на проектите е до декември 2023 г., но както казах вече, сега от гледна точка на 2018 г. много често се успокояваме, че има 5 години, но това не е така. Тези проекти са тежки и комплексни - не включват само СМР, доставка на съответното лабораторно оборудване, възлагане на услуги, а се търси един микс. В края на краищата през 2023 г. е важно да имаме абсолютно всички елементи и индикатори, които нашите бенефициенти са си заложили, заради които са били избрани. Ако това не се случи, настъпва неприятната част с финансовите корекции и цялата машина се задейства в един негативен аспект. Колко са договорите за Центровете за върхови постижения? Договорите са три. В компонент „Мехатроника и чисти технологии“ е избран проект „Национален център по мехатроника и чисти технологии“ с водещ партньор Института по обща и неорганична химия – БАН, за 69 184 529,81 лв., а в „Информатика и информационни, и комуникационни технологии“ предложението на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ за „Университети за Наука, Информатика и Технологии в е-обществото“ (УНИТе)“ за 29 781 882,42 лв. В компонент „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“ бе определен „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, бенефициент е Консорциум „Наследство БГ“ чрез водеща организация СУ „Св. Климент Охридски“ за 29 785 549,49 лв. За съжаление по компонент 3 „Индустрия за здравословен живот и био-технологии“ от процедурата няма сключен договор. Остава свободен финансов ресурс на стойност 70 млн. лв. УО разглежда различни възможности за алокиране на средствата. Решението по този казус ще бъде взето след съгласуване с партньорите от ЕК и Комитета за наблюдение на програмата. Трите договора са на обща стойност 129 млн. лв., като всеки един от проектите има средно по над 15 партньора. Планира се изграждане или ремонт на множество лаборатории както в столицата, така и в страната. Ще дам пример, че в едно от предложенията е залегнало да бъдат ремонтирани осем обекта. От общият бюджет около 20 - 30% е стойността за доставка на специализирано оборудване. За нас е важно, след като бъде реконструирана или ремонтирана съответната сграда, вътре да приеме необходимото оборудване и най-вече водещият ефект е броят на изследователите, които ще работят в тази новоизградена инфраструктура. Необходимо е научните продукти и пакети, които те са си заложили, да бъдат разработени и съответно броят съвместни проекти, който е предвиден да бъде реализиран с бизнеса, да се случи. Какво се случва по Приоритетна ос 2 „Образование и учене през целия живот“? Тя е основно насочена към Министерството на образованието и науката (МОН) като конкретен бенефициент. Приоритетната ос е с бюджет от около 500 млн. лв. В момента част от договорите са в процес на изпълнение. Предстои те да приключат до края на тази година. Паралелно с екипите на МОН и УО се подготвят нови системни проекти. Практиката показва, че с грантовите схеми се постигат определени резултати, но те са много разпилени и неносещи системния характер, така както следва един системен проект да постигне резултатите си. Програмата е създадена да финансира българската наука и образование. За нас е важно да насочим ресурси в сфери, в които българските училища и детски градини имат определени нужди. Подготвяме и голям проект в областта на дигиталните умения и компетентности. По тази ос подготвяме процедури за над 140 млн. лв. По Приоритетна ос 3 „Образователна среда за активно социално приобщаване“ в областта на образователната интеграция предвиждаме 3 нови процедури с общ бюджет 94 млн. лв.: „Активно приобщаване в системата на предучилищното образование“, „Повишаване на капацитета на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна среда“ и „Подкрепа на уязвими групи за достъп до висше образование“. В момента по нея се изпълняват над 130 грантови договора със срок до края на годината. Евентуално някои от тях ще ги продължим до средата на 2019 г., ако преценим, че няма да могат да реализират всички свои дейности до края на 2018 г. Как подпомагате професионалното образование? То е много важно не само за образователната система, но и за бизнеса. Още в средата на 2017 г. екипите на ОПНОИР са стартирали подготовката на нова операция. Тя ще е насочена към професионалните гимназии и работодателите. С нея се цели да се подпомогне дуалното обучение. Предвидено е бюджетът й да е 15 млн. евро. Ако има интерес към нея, сме готови да увеличим ресурса й. Естествено всичко зависи от това дали търсенето, което очакваме, ще бъде такова, каквото предварителните ни анализи показват. Същевременно имаме и системни проекти в тази сфера. Това са ученическите и студентските практики. Целта им е още от най-ранна ученическа възраст, а впоследствие и през студентските години да се насърчи натрупването на опит в реална работна среда в предприятия, които са заинтересовани да обучават подрастващи. Проектът за ученическите практики ще се изпълнява както през тази, така и през следващата година. Тези две операции са насочени към професионалното образование и обучение и към партньорството между професионални гимназии и бизнес. Какво предстои до края на годината? Към настоящия момент в Индикативната годишна работна програма на ОПНОИР са заложени осем операции за над 180 млн. евро. На Комитета за наблюдение ние ще внесем промени. За нас е важно цитираната операция за дуално обучение да стартира. Вероятно това ще стане в последното тримесечие на 2018 г. Ще използваме зимата и ранната пролет за подбор на проектите и за договарянето, за да може всички подготвителни дейности да се случат през лятото и реалното изпълнение да обхване учебната 2019/2020. Водят се разговори за проектобюджета на ЕС след 2020 г. Какво трябва да се промени относно финансирането на науката? Какви са Вашите очаквания? Ще има ли ОПНОИР и след 2020 г.? Полагаме всички усилия, за да продължи програмата. За нас е важно средствата за наука и образование да растат, защото като се замислите, от тези две сфери реално потребители сме всички. Ние, децата ни, приятелите и близките ни, а в края на краищата колко по-подготвени са кадрите ни, толкова по-производителни и конкурентни са предприятията ни. От тази гледна точка ние очакваме бюджетът за тези сфери да расте, но много ясно осъзнаваме, че всъщност е много важно какво ще покажем в настоящия програмен период, как ще приключи ОПНОИР 2014 – 2020, как ще се реализират проектите за ЦВП и ЦК. Предизвикателствата пред УО и бенефициентите по ПО 1 са ясни. Те не са само в областта на обществените поръчки, доставките и строително-монтажните работи, а наистина да докажем необходимостта от тези проекти, практическата им приложимост в частния сектор и новите продукти, които ще се случат в тях. Много често си говорим за начина, по който тези предложения се осъществяват както вътре в УО, така и с нашите бенефициенти. Надявам се освен тези 9 договора да има още и те да бъдат изпълнени качествено от гледна точка на поръчки, продукти, работни пакети, научноизследователски резултати и т.н. Защо не от тези центрове да се родят и нови успешни предприятия? 2018 г. е ключова за отпускане на 6% резерв по програмата. Има ли опасност да загубим средства по нея? Ако ние не спазваме процесите, такива каквито са, ОПНОИР винаги може да бъде санкционирана. Едно е ясно към настоящия момент, че резервът от Приоритетна ос 1 ще бъде отписан, т.е. част от средствата ще се наложи да бъдат насочени към ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“, за да не бъдат загубени за България. Двете програми са в една тематична цел. Колегите от „ОПИК 2014 – 2020“ са в състояние да подготвят операции насочени към научноизследователски организации и бизнеса и съответно да бъдат стартирани процедури по ОПИК, но с партньорството на ОПНОИР. Правим всичко възможно да не загубим средства, включително ако трябва, ще прехвърляме такива към „ОПИК 2014 – 2020“. Как бихте си взаимодействали с КСБ? Контактът, който имаме, може да бъде оползотворен в няколко посоки. Първо, КСБ има опит и поглед какво се случва и по другите оперативни програми, които финансират инвестиционни проекти. Второ, нашите бенефициенти могат да бъдат наистина подкрепени от страна на експерти, предоставени от Камарата, които да им помогнат как най-добре да структурират поръчките за СМР. В тази част можем да продължим разговорите и в бъдеще, включително когато организираме специализирани обучения, а такива ще правим доста често през следващите пет години. Вътрешните ни анализи и планове показват, че наистина е нужно да стоим близо до бенефициентите си. Когато сме на темите обществени поръчки за СМР, подготовка на спецификации и т.н., винаги ще каним представители на Камарата, които да споделят опит и да ни дадат практически съвет как най-добре биха се случили нещата от гледна точка на строителния сектор.