Роден е на 9 април 1953 г. в Кирения, намираща се днес в окупираната от Турция северна част на остров Кипър. Има диплома за завършено педагогическо образование. Следва право в Юридическия факултет на Атинския университет. Магистър е по право от Лондонския.
Заема различни постове в структурите на кипърското външно министерство. През 1992-1996 г. е временно управляващ посолството на Република Кипър в България. А от 2009 г. е посланик  у нас.  Владее гръцки, английски и френски език. Женен е, с една дъщеря.

Ваше Превъзходителство, разкажете ни за страната си.
Република Кипър е малка страна, но със стратегическо географско местоположение, предопределило бурната хилядолетна история на острова. В последните две десетилетия от държава, изнасяща селскостопанска продукция и преработени стоки, Кипър се превърна в модерен туристически център с динамичен сектор на услугите и развита физическа и социална инфраструктура. Кипър не е промишлена страна. Секторът на услугите заема повече от 80% от брутния вътрешен продукт, а туриз-мът е отрасъл с голямо значение. Страната ни разполага с разнообразни и безбройни възможности, които предлагаме на туристите. Кипър е подготвил за всекиго по нещо. Независимо дали сте изкушени от историята и археологията, или предпочитате да почивате край морския бряг, островът ще ви посрещне с много слънце и настроение. Намираме се на кръстопътя на три континента и на множество цивилизации. Тук е неолитното селище Хирокития, което от 1998 г. е включено в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. В крайбрежния град Пафос ще се потопите в атмосферата на митове и древни легенди. Според легендите тук се е родила от пяна най-красивата сред богините – Афродита, и много места са посветени на нея. В планината Тродос освен на чистата природа можете да се насладите и на множество византийски църкви. Религиозните постройки са издигнати тук заради трудната достъпност на района. Тродос е най-голямата планинска верига в страната, в нея се намират няколко курорта. Едно от най-красивите места е разделената столица Никозия. Прорязан от „буферната зона”, отделяща окупирания от Турция Северен Кипър и контролираните от правителството на Република Кипър територии, градът ще ви впечатли със своите малки улички и старинни сгради.
Много чужденци бяха привлечени от красотите на острова. Те купуваха къщи и апартаменти в Кипър, за да живеят там постоянно или само да прекарат почивката си. Така едновременно се развиваха и строителството, и туризмът. А държавата имаше своите приходи. Повечето от чужденците бяха от Англия, Русия, Украйна, арабските страни. Това беше ситуацията, докато не настъпи икономическата криза преди няколко години, която се отрази негативно на този отрасъл. Намали се броят на чуждестранните купувачи. Някои от тях започнаха и да продават имотите си. Това доведе и до намаляване на строителството. Въпреки това в страната ни нямаше силен рязък спад в сектора, защото младите семейства се стремят да изградят свой собствен дом. Благодарение на това те продължават да купуват жилища, което постави строителството на едно стабилно ниво.

Как се развива инфраструктурата в Кипър? Кои са най-големите ви инфраструктурни обекти, които разработвате в момента?
Кипър развива добре своята пътна инфраструктура, която е необходима за индустрията, туризма и търговията. Имаме агенция, която отговаря за строителството, поддръжката и подобряването на магистралите, междуселищните и по-главните градски пътища. Общините са отговорни за второкласните и вътрешноградските пътни артерии.
След турското нашествие от 1974 г. ние обновихме транспортната си схема. Изградихме нови пътища. Част от тях са финансирани от чуждестранни финансови институции. В рамките на тези проекти бяха построени автомагистрали между: Никозия-Лимасол, Никозия-Ларнака, Ларнака-Кофину, Никозия-Дериня, Лимасол-Пафос и новият път до летището в Ларнака. Същевременно бяха ремонтирани и много основни пътни артерии.
Развитието на магистралите продължава, като в момента се работи върху разширяването на Никозия-Лимасол в шестлентов път между Строволос и Аламбра, Пафос-Полис, околовръстното на Никозия, Астромеритис-Евриху и други.
Като островна държава, важна част за нашата инфраструктура са и пристанищата. Повече от девет месеца вече се строи новото яхтено пристанище край Лимасол. Проектът се развива бързо и е на път да приеме първите си яхти през октомври 2012 година, като основните строителни работи са приключили.
Намиращо се на южното крайбрежие на Кипър, пристанището ще е добра отправна точка за други части на острова и за източната част на Средиземно море. То има капацитет за 650 яхти от осем до сто метра.

А като островна държава имате ли някакви ограничения при строителството?
Като всяка страна и ние имаме строителни правила, които трябва да се спазват. Всеки град има своите особености в това отношение. Новостроящите се сгради трябва да бъдат съобразени с общия архитектурен облик на населеното място. Всеки проект за здание подлежи на предварително одобрение от строителната инспекция. Тя трябва да даде становище относно височината, структурата и други. Това се проверява добре. Преди да се издаде окончателно разрешение, се извършва проверка и на място.

Република Кипър е пълноправен член на Европейския съюз от 1 май 2004 г. Какво се промени в страната ви оттогава?
След близо трийсетгодишен процес на кандидат-членство Кипър стана част от ЕС. Присъединяването му към ЕС е естествен избор за Кипър, диктуван от историята, културата, европейския начин на живот, придържането към принципите на демокрацията, свободата и справедливостта. Цялата територия на острова е територия на ЕС, но европейското законодателство се прилага само в контролираните от правителството райони на Кипър, но не и в окупираната от турските войски северна част до намиране на решение на кипърския проблем. Междувременно правителството, в съгласие с Европейската комисия, насърчава мерки за улесняване на търговските връзки между двете общности и подобряване на жизнения стандарт на турските кипърци. С влизането си в ЕС Кипър проведе значителни структурни реформи, които промениха икономическия пейзаж. Либерализирани бяха търговията и лихвените проценти, а контролът на цените и ограниченията за инвестициите бяха премахнати. Позволи се частното финансиране за строителство и експлоатация на големи инфраструктурни проекти. На 1 януари 2008 Република Кипър се присъедини към еврозоната и еврото стана официална валута, замествайки кипърската лира.

Как ще определите българо-кипърското сътрудничество?
На много високо ниво се намира сътрудничеството между двете страни. Между България и Кипър няма никакви проблеми. В отлични отношения и
сътрудничество сме като страни - членки в Европейския съюз. Около 30 хиляди българи живеят и работят в Кипър. Но за съжаление много от тях не са регистрирани в службите по социално осигуряване. Едва 12 хил. от тях са вписани, вероятно защото не знаят как става това или поради други причини. Затова преди около два месеца българският министър на труда и социалната политика г-н Тотю Младенов посети Кипър. Заедно с кипърския министър на труда и социалното осигуряване г-жа Сотирула Хараламбус, която е завършила висшето си образование в България, организираха семинар, за да информират българските работници за техните права и задължения. Между двете държави са подписани трийсет и две спогодби за сътрудничество. Има две неща, които могат да се развият още - туризмът и образованието. Между двете страни има шест полета на кипърските и българските авиолинии.
В момента около 450 кипърски граждани следват във ваши университети. България е на четвърто място по предпочитание за висше образование след Гърция, Англия и Съединените щати от страна на нашите студенти. Около 80 българи учат в кипърските университети, като повечето от тях са деца на българи, живеещи в Кипър.

По какъв начин българските строители могат да участват в кипърски инфраструктурни проекти?
За всеки държавен проект се подава обява, която задължително се публикува в Държавен вестник, затова те трябва да следят добре тази медия. У нас чуждестранните компании могат да се ползват от многобройните стимули и режими на ниско данъчно облагане.
Нашата инвестиционна политика позволява 100% чуждестранно участие в повечето сектори на икономиката не само за граждани на ЕС, а и за инвеститори от трети страни. Създадохме и т.нар. One-Stop Shop – обслужване на граждани и фирми от едно място под егидата на Министерството на търговията, индустрията и туризма както за местни, така и за компании със седалище в чужбина. Така инвеститорите и предприемачите имат нужда да бъдат в контакт с един-единствен пункт за получаване на почти всички изисквани разрешения в координиран процес, без да се налага да обикалят по различни правителствени служби.

А интересът на вашите сънародници към страната ни накъде е насочен?
Много кипърски предприемачи инвестират в България. Те не са само бизнесмени, а и граждани, които закупиха имоти тук. След приемането на България в ЕС това стана по-лесно. В момента се наблюдава намаление заради икономическата криза, но тези, които вече са закупили имоти, все още си ги пазят или отдават под наем.

Ваше Превъзходителство, вие познавате страната ни отдавна. Какви бяха първите ви впечатления и днес България различна ли е?
За първи път бях тук през 1992. Бяха трудни времена и имаше финансови, социални и политически проблеми. Например нямаше подходящи сгради за офиси. Липсваха заредени супермаркети. Нямаше постоянство в правителството и министрите, непрекъснато имаше промени. Имаше висока инфлация и несигурност. Много бизнесмени, които дойдоха тук, за да развият свой собствен бизнес, загубиха пари и си заминаха. Имаше голям проблем с корупцията. Заминах си през 1996 г. с тези впечатления.
Върнах се като посланик през 2009 г. България днес е много по-различна. Страната е по-развита и продължава по правилния курс. Има много сгради, ресторанти, хипермаркети. Видях жилищни сгради и офиси, които работят и са красиви. Този хубав апартамент, който ние наехме за офис на посолството, е построен преди пет години. Новото летище, метрото, както и многото новопостроени хотели по българското Черноморие са знак, че се развива инфраструктурата. Вече се вижда, че България има европейски дух и облик.

Ваше Превъзходителство, какво ще пожелаете на читателите на в. „Строител”?
Пожелавам на всички читатели, на всички българи и на тези, които работят в строителния сектор, здраве и да развиват тази страна. Да продължават усилията с надеждата, че икономическата криза е временен период. В рамките на нормалното е да има спадове и подеми, но упоритият труд и внимателното вземане на важните решения са предпоставки за устойчиво развитие.