На 7 юни предаваме Околовръстния път

Прочетена: 150


Инж. Павел Калистратов е главен изпълнителен директор на „ГБС-София” АД и председател на Съвета на директорите на „Главболгарстрой холдинг“ АД. Работи в системата на „Главболгарстрой” от 1992 г.
Инж.  Калистратов е обявен за „Личност на годината в строителния бранш – 2006″.
Някои от проектите, реализирани от „ГБС-София” АД, са „Сити Център София”, получил и награда на публиката в престижния конкурс „Сграда на годината” – 2006, апартаментният комплекс „Флора Резидeнс” в кк „Боровец“, жилищният комплекс от затворен тип в столичния кв. „Манастирски ливади-запад”, Разменно-сортировъчният център на „Български пощи” ЕАД и др. Сред ключовите проекти на дружеството през годините са новото посолство на САЩ, петзвездният хотел „Хилтън” – София, реконструкцията на Националния стадион „Васил Левски”, административната сграда на „Ръководство на въздушното движение“, летище София и много други.



Г-н Калистратов, да започнем с конкретния повод – срещата с премиера на строежа на новата спортна зала. Какво си казахте, което остана извън обективите на медиите?
Основното, което си казахме с премиера, защото ние надълго си поговорихме, е, че напук на всичките злобари и завистници на 1 август 2011 г. България, София ще имат тази зала. Това си казахме. Той е спортно нахъсан човек, аз съм спортно нахъсан човек и това ще се случи.

Какво е уникалното в строежа на тази зала?
Самата зала, тя е уникална. Самият проект е уникален. Уникален е и срокът. Такава сграда, в такъв обем, такова чудо се прави в технологично време от 4 или най-малко от 3,5 години. Ние ще я направим за 23 месеца, и то много качествено. Това е първото уникално нещо. Второто е цената. Аз мога да ви посоча цените на залите в Белград, Загреб, Будапеща, Виена, Атина – те са горе-долу в този диапазон, само че в евро, а не в левове. Това е уникално, а същевременно ние ще дадем продукт, който отговаря по качествени параметри на всички изисквания. Как се постига това? Ами в момента в строителството,  като материали, като оборудване, цените са най-ниски, пазарът е невероятно свит, чуждите фирми нямат работа, това се отнася за всички. Така че цената е второто уникално нещо. Третото е технологията, по която се прави самата зала. Няма друга такава метална конструкция в България. Просто няма. 2000 тона никой не е монтирал, не е събирал тук, на земята, и да ги качи на 30 метра. Мостова конструкция с два пространствени гръбнака. Уникална работа. Да, проектантите в България го проектират, ние, строителите, за пръв път ще монтираме подобно нещо.  Не го крия, имаме договор с една швейцарска фирма, която ще дойде и ще носи съоръжението си за монтаж в България, защото у нас няма фирма, която може да монтира и да вдигне тази конструкция, нямаме необходимите кранове.

Тоест това се прави за първи път?
Да, всичко се прави за първи път. Това е уникалното. Затова съм поканил швейцарците, които ще монтират съоръжението. Проектирането е по Българския държавен стандарт, с български норми за земетръс, спазени са еврокодовете,  международните стандарти за проектиране. Това е голяма мостова конструкция, ние премостваме.  Няма премостване от единия до другия край в зала, дълга 128 метра, все едно е мост. Най-големият мост у нас е Аспаруховият мост, към 160 м. Това е технологията, която ще използваме, уникална е. Освен това за пръв път ще може да се играят в зала 22 вида спорт, за пръв път ще имаме зала за 17 800 души, например за концерти, за пръв път в зала ще могат да влязат тирове,  да се разхождат по сцената и да разтоварват сценичното оборудване. А не както се случи на  концерта на Мадона например – оборудването да го носят 1964 шерпи на стадиона. В НДК залата е за 4500-5000 човека, новата зала ще събира над 17 хил. Тя ще отговаря на всички изисквания на световните федерации за провеждане на световни, олимпийски и европейски първенства, ще има тренировъчна зала, и помощна зала. Това е, има много уникални неща. И най-уникалното е, че се финансира и се строи по време на криза.
Ние до този момент това, което и премиерът обяви, не сме получили, нито една стотинка от държавата, а сме вложили 40 млн. лв. собствени пари в строежа на залата. Разбира се, в тях влизат пари и на наши доставчици и подизпълнители, които проявяват пълно разбиране и не искат разплащането си в момента. Това са наши пари, които във времето сме заделяли, холдингът е невероятен, ние имаме над 500 млн. лв. оборот и печалбата ни е доста голяма от предишни години – не сме я пилели неразумно.

Вие казахте, че е уникално, че се строи и финансира по време на криза. Как работите в условията на тази криза и при проблемите, които се създадоха със забавянето на изплащането на задълженията към фирмите?
Как работим? Трудно. Строежът на залата и на други обекти са точното поведение в условия на криза. Има хора, които преекспонират ситуацията, защото в България са малко позитивно мислещите хора, повечето са негативно настроени. Мнозина не могат да повярват и не ни разбират, защото тяхното мислене не е мислене по време на криза, не е широко мислене. А ние за тази зала действително се отказахме от печалбата си и слязохме от 107 млн. на 90 млн. Това не могат да го приемат, не могат да повярват. Но ние всъщност спечелихме, защото масово фирмите загубиха бригадите си, загубиха екипите си, загубиха крайно добри инженери, а ние събрахме и събираме, имаме, съхранихме и запазихме нашите инженери, нашите бригади. Нещо повече, дори назначаваме нови хора, които другите фирми не могат да задържат. Такова е поведението ни при криза. Същото е за обекта в Хисаря и за обектите по други проекти, които ние печелим. Да, печелим на минимални цени, на цени, от които печалбата ни е почти нулева, но оцеляваме. Кризата ще мине до година, „Главболгарстрой” ще има екипа, ще има инженерите, ще има хората си и ще върви напред.

Правителството постави на първо място изграждането на пътищата, сега това е може би приоритет номер едно, какво е вашето мнение?
Това е най-забавеният, най-забатаченият проблем в България, който с години никой не искаше да решава. За последните 30 години колко километра магистрала са направени у нас? Погледнете Хърватия, погледнете Сърбия. Сърбия направи магистралата си по време на война. Хърватия за 3 години през блато направи 150 км магистрали, Словения направи магистрали, ние на година да сме направили 15-20 км. Какво сме построили в България като магистрали? Нищо. Така че ходът е много верен, много правилен. Не може да се запълнят всички пропуски, но това е най-големият проблем, който трябва да се решава в момента.

Каква е вашата оценка за провеждането на търговете? Прозрачно и справедливо ли протичат?
Знаете ли кога един търг ще е справедлив? Когато някой има смелостта и силата в деня на отварянето на офертата да обяви цена и срок. При сега действащия закон за обществените поръчки, дори когато всички участници в търга, в конкурса сме съгласни да се отворят и цените, ни се казва, че   законът не го позволява. И е така, комисиите нямат това задължение. А това създава съмнения за нечестност и т.н. Това е мнението ми за търговете в момента. Има подобрение по отношение на прозрачност, но един търг за мен ще бъде честен и прозрачен, когато при отварянето пред всички се кажат срок и цена.

А когато се получават драстични разлики в цените, например два или три пъти между най-ниската и най-високата оферта?
Аз съм го давал много пъти като пример. Да речем с дамските чанти: на „Гучи” или „Армани” – струват 1800 евро, на „Долче и Габана” струват 5000 евро, а на битака (пак такава) – 50 лв. Това е пазарът – фирмата определя фирмени цени, стига цената, която дава, да може да е изпълнима и на нея да  се  реализира обектът. Да, аз приемам критерия цена, но при цена, за която възложителят има притеснения от изпълнителя, трябва да се искат такива огромни банкови гаранции, че дори и фирмата да е дала дъмпингова цена,  която да провали договора, банковата гаранция, която има възложителят, да му гарантира наемането на нов изпълнител и да запази интереса му. Тогава ще изчезнат всичките измислени играчи на пазара, самоволно даващи цени. Ще изчезнат до един, пазарът ще ги регулира. Другото, което може да се направи, и е европейска практика, но у нас не желаят да го приложат, е най-високата и най-ниската цена да отпадат. Тогава някой ще се реши ли на пълен дъмпинг и какво ще се случи с него? Ще бъде отстранен. Директно. Много прости неща, ние не откриваме топлата вода, просто трябва да въведем добрите европейски практики.

Трябва да се направят необходимите промени в закона, очевидно.
Очевидно. По така действащия закон това не може да се случи. Много частни инвеститори (сега те намаляха драстично) преди години ползваха това правило. Първата и последната оферта са аут, останалите вече се преговарят. Тогава ще отпадне дъмпингството, ще отпаднат нереалните цени и другото, а това е и гаранция за изпълнение.

Какви са другите приоритети в работата на „Главболгарстрой“? Освен залата какви са другите големи проекти?
Нямаме специални приоритети. Нямаме малки, нямаме големи обекти. Имаме обекти, на които „Главболгарстрой” работи, оцелява и там, където може, и печели търгове. Работим еднакво добре на Околовръстния път, на 7 юни, живот и здраве, ще го открием. По договор задължението ни е чак през януари, бяхме поели ангажимента, че ще успеем през септември-октомври. Сега направихме първа, втора, трета смяна – работим без прекъсване, няма събота, няма неделя, за да можем да облекчим държавата и да направим всичко възможно за по-бързото приключване. Получи се, и на 7 юни ще предадем Околовръстния път. Правим инфраструктурни обекти, пречиствателни станции в Перник, Свиленград, Хисаря, на много места. Няма приоритет, приоритетът е да работим и да оцелеем.

„Главболгарстрой” има невероятна история с много големи обекти в България, но и в чужбина. Сега как стоят нещата, има ли пазар за българските строители извън границите на страната?
„Главболгарстрой” е създаден за работа зад граница, в Русия със спогодба отпреди 40 години. Сега имаме наши поделения в Русия, развиваме дейност, имаме екипи, дъщерно предприятие – „Главболгарстрой интернешънъл”, но работим не в тези мащаби. Поради простата причина, че руският пазар е невероятен, в него влязоха много активно китайски и турски фирми, които са безкомпромисни в цените, те имат и държавна протекция от своите страни, но и ние работим, не се оплакваме, присъстваме, там сме.

А арабските пазари например? Те са доста апетитно място.
Приказки са арабските пазари, приказки. Какво означава арабски пазар? Либия, „Техноспортстрой”, социалистическа комунистическа България. Съветският съюз строи военните заводи на Кадафи и България участва. Защо сега не работят? Чули ли сте някоя българска фирма да работи някъде в арабския свят? Посочете ми една.
Не, чуваме само за инвеститори, които идват от арабския свят, които правят някакви предложения, но де факто не знам дали работят?
Аз съм скептично настроен. Да, правим си маркетинга, правим проучвания, участваме в срещи, дебати, дискусии, но не мисля че е реалистично на този етап.

Вие казахте за китайските и турските фирми, това е проблем на ниво ЕС. Дори наскоро имаше полски строители, които писаха протестни ноти до ЕК заради нелоялната конкуренция и дъмпинговите цени. Как ще се противодейства на този проблем?
Това е световен проблем и ние не можем да го решим в България. Аз не се наемам дори да го коментирам, слава богу, досега у нас китайците са основно в зоната на търговията, при нас в строителството не са се появили. Подкрепям европейската политика за ограничаване достъпа на китайски фирми в Европа.

Каква е вашата прогноза за изхода от кризата и кога би могло да се очаква някакво изплуване от тази ситуация?
Септември.

Тази година ли?
Не тази година.

Септември, но не тази година?
Да.

Следващата?
Дай боже. Много хора злоупотребяват с думата „криза“.
Аз лично си имам свое поведение. В кризата при нас се отсяха доста измислени структури, жалко за някои честни, читави търговци, такива, които за съжаление спряха работа. Но по принцип кризата изчисти пазара, защото в цял свят, не е измислено от нас, когато някой придобие, не коментирам по какъв начин средства, той ги изчиства чрез недвижими имоти. Нас това не ни подмина. Върнете се към 2007-08 г., какъв бум беше. Всеки направи строителни фирми, всеки направи предприемачески фирми, всеки строеше, всеки набираше бригади, работници и т.н. Това е хубавото на кризата, че в момента тях ги няма.

Т.е. кризата прочиства, на пазара остават сериозните фирми?
Не знам дали са сериозни, по-скоро остават можещите.


Сподели в социалните мрежи

Автор на 11.05.2010. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


%d блогъра харесват това: