Ин хаус поръчките нарушават поне два закона

Константин Пенчев е роден на 21 март 1952 г. в гр. София. Завършва Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” през 1976 г. Има специализация по защита на конкуренцията във Франция. Бил е съдия повече от 15 години, като в периода 1989–1994 г. е зам.-председател на Софийския окръжен съд. Работил е в отдел „Договорен и правен” при Министерството на външните работи. Впоследствие има десетгодишен стаж като адвокат към Софийската адвокатска колегия. Бил е и народен представител в 39-отo Народно събрание. От 2004 до 2010 г. е председател на Върховния административен съд. На 20.10.2010 г. е избран за омбудсман на Република България. Владее френски, английски и руски език.

Г-н Пенчев, вие сте в началото на мандата си като омбудсман. Какви са приоритетите във вашата дейност? Какви са основните цели, които си поставяте и които смятате, че можете да изпълните?
Основната ми цел е омбудсманът, освен защитник на отделния човек, да стане стожер на правата на хората в България и да бъде онази институция, която да дава цялостна оценка на защитата на правата на човека. Това може да стане чрез определянето му като национален превантивен механизъм по силата на факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и друго жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, т.е. омбудсманът ще бъде органът, който ще проверява дали се спазват човешките права във всички помещения със специален режим. Омбудсманът работи активно и за ратифицирането на Конвенцията за правата на хората с увреждания. Целта ни е да бъдем онзи надзорен орган, който да дава оценка на това как държавата се справя със своите задължения към тази уязвима група от обществото. А за развитието на институцията идеята е да тръгнем от конкретния случай към общото, защото често пъти хората, които най-много имат нужда от помощ, нямат възможност да стигнат до омбудсмана и да го сезират. Това означава, че самата институция трябва да стигне до нуждаещите се, чиито права са застрашени.

Реалистично ли е изпълнението на тези цели в рамките на мандата ви?
Да, разбира се, ние нямаме нереални амбиции. Имаме много мотивирани служители и експерти. Не претендираме и за нереален бюджет, защото знаем в какво положение е страната и ще се съобразим с него.

Има ли нужда омбудсманът от допълнителни права и задължения с оглед на по-мащабните си функции?
Трябва да се конкретизират тези права и задължения, които ще произтичат от новите функции на омбудсмана. Те следва да влязат в Закона за омбудсмана, защото трябва да има законова рамка за тях. Но от допълнителни правомощия няма нужда. Характерът на институцията е по-скоро такъв, че той да прави проверки, да препоръчва и да оповестява резултатите. Тоест с омбудсмана е свързано повече моралното наказание на едно лице или институция. Когато омбудсманът заклейми определено длъжностно лице или институция, това е достатъчно наказание за тях. Не са му необходими специални правомощия, които са характерни за изпълнителната или съдебната власт.

Доскоро бяхте председател на Върховния административен съд (ВАС). С какво работата на този пост ви е полезна като омбудсман?
Да, това много ми помага. Поначало европейска практика е върховни административни съдии да стават омбудсмани и обратното. Това е така, защото административното право по своята същност се занимава точно с проблемите на бюрокрацията, а основната функция на омбудсмана е да спомага за решаването на спорове и да предпазва гражданите от произвола на административните органи, въобще познанията по административно право са много полезни в работата на омбудсмана.

Малко след встъпването ви на новата длъжност изразихте позицията си относно необходимостта от промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) във връзка с незаконното строителство. Какво според вас трябва да се промени в структурата и функциите на контролните органи, както и в законодателството като цяло, за да се разреши този проблем?
Първо, трябва ясно да се дефинират функциите на местните и на централните органи. Те в момента се преплитат, което води до размиване на отговорности. Виждаме, че възникват цели незаконни селища. Някои сгради са очевидно незаконни, но имат редовни документи. Не се търси отговорност на длъжностните лица, издали тези книжа. Общините трябва да поемат своите функции, те трябва да имат реална възможност да контролират това, което се случва на тяхна територия. Много е важно обаче да има и контрол от страна на централните органи, защото, първо, капацитетът на местните не е толкова голям и второ, за всички е ясно, че субективизмът и корупционните практики на местно ниво са много по-разпространени. Не може да има постройки в чашата на един язовир и да се окаже, че те са законни. Трябва да е ясно кой е издал тези разрешения. Това не е станало преди един век, а преди 5-6, най-много десет години. Търпимостта, която органите проявяват в продължение на години, узаконява беззаконието.

Констатирате забавяне при изпълнението на влезли в сила заповеди за премахване на незаконни строежи. На какво се дължи това и как може да се ускори този процес?
Доколкото знам Министерството на регионалното развитие и благоустройството е взело необходимите мерки и е качило на сайта си влезлите в сила заповеди за премахване на незаконните строежи. Всеки може да види какво се събаря, по какъв ред и как става това. Мисля, че в тази посока се върви. Но има случаи, в които събарянето е невъзможно. При нас имаше един такъв конкретен казус. Ставаше дума за една жена, чието единствено жилище няма необходимите документи и в този смисъл е незаконно. Тя живее там с болната си майка и ако се събори къщата й, те трябва да останат на улицата. Междувременно тя се снабдява с необходимите строителни книжа, но понеже законът вече не позволява узаконяване, се установява, че би трябвало сградата да се събори и да се построи отново на същото място. Става ясно още обаче, че ако се разруши тази постройка, ще падне и съседната, на човека, подал сигнала. Той вече не иска да се събаря, но има влязла в сила заповед. Затова, един абсурден случай да има, омбудсманът трябва да спомогне за разрешаването му. Неговата роля не е да определя политиките в тази насока. Да, не трябва да има амнистия на незаконните строежи, не трябва да има узаконявания, което демотивира честните граждани, но омбудсманът е, за да реагира в такива абсурдни ситуации.

Говорите за липса на превантивен контрол от страна на общинските и държавните контролни органи в хода на строителството. Как според вас може да се засили този контрол, за да бъде наистина ефективен?
Този контрол трябва да се засили и да е постоянен. Ако дойде инспекторът и събори едни незаконни основи, човекът никога повече няма да си помисли да строи незаконно, но ако го оставят да завърши строежа си и му намекнат, че той ще може да бъде узаконен, тогава порочните практики ще продължат. Инспекторите трябва да бъдат по-активни.

В изводите от направения от вас анализ казвате, че „държавата трябва да стимулира гражданите и инвеститорите не само да реализират инвестиционните намерения, а и да съдейства за тяхното своевременно и законосъобразно приключване”. Какво имате предвид, как на практика може да се осъществи това съдействие?
Имам предвид, че държавата трябва да не пречи на издаването на строителните книжа, защото много хора са си внесли документите, но компетентните органи дълго време не се произнасят. Трябва да се действа бързо, защото иначе се създават условия за корупционни практики. Понякога издаването на строителни документи се бави с години. Издаването на строителните книжа трябва да се ускори, сроковете стриктно да се спазват.

Имате ли информация за промените в ЗУТ, на какъв етап са вече, ще бъде ли взето предвид вашето становище?
Не, не съм запознат на какъв етап са. Нашите препоръки се основават на проверки и констатации. Те в голяма степен са идейно възприети от експертите, но оттук нататък аз не мога повече да влияя на законодателния процес и не ми е това целта. Оттук нататък думата имат изпълнителната и законодателната власт.

Друг особено важен за строителния бранш нормативен акт е Законът за обществените поръчки (ЗОП). В момента се подготвя нов ЗОП. Какви препоръки бихте дали вие във връзка с този нормативен акт с оглед на вашата практика като омбудсман?
Възлагането на обществените поръчки е огромен проблем за държавата. Непрекъснато се правят промени и все още не може да се намери вярната формула. Проблемът при обществените поръчки в цял свят е свързан и с необходимостта от ясни правила и съдебен контрол и от друга страна, с нуждата от бързина. Когато обаче процедурата влезе в съда, каквито и драконовски срокове да слага законодателят, те не се спазват. Това са инструктивни срокове и нищо не следва от неспазването им. Трябва да се търсят възможности за опростяване на процедурите. Законодателят трябва да определи как точно ще се провеждат те и правилата да не се променят повече. Сложно е да се намери балансът между бързина и съдебен контрол при възлагането на поръчките, но трябва да се върви в тази посока.

Как оценявате предложението за възлагане на обществени поръчки без конкурс на държавни и общински фирми, т.нар. ин хаус възлагане? Бизнесът като цяло възрази срещу тази идея, защото нарушава свободната конкуренция.
Тук виждам нарушение поне на два закона – за защита на конкуренцията и за забраната за държавна помощ. Не трябва да има мое и твое. Участниците на пазара не трябва да бъдат по никакъв начин облагодетелствани от държавата. Какво значение има, че едно предприятие е общинско или държавно?! Аз разбирам желанието на някои хора в условията на криза да се помогне на определени стопански субекти, но това е държавна помощ и няма как да стане.
Преди около месец изпратихте писмени препоръки до председателя на БНБ Иван Искров и до финансовия министър Симеон Дянков във връзка с ограничаване на своеволното увеличение на лихвите от страна на търговските банки. От какво са продиктувани тези ваши препоръки?
Искам да поясня, че това писмо до тях аз изпратих по конкретен повод. Във връзка с новия закон за ограничаване на плащанията в брой, един закон, който аз адмирирам, в него се казва, че плащанията чрез ПОС терминали може да се извършват с по-ниски такси за превод, което може да стане с наредба, издадена съвместно от министъра на финансите и управителя на БНБ. Аз се обърнах към тях с молба да побързат с издаването на тази наредба, защото в противен случай идеята би се отложила във времето. Моята идея е следната, аз не протестирам срещу високите такси за банковите преводи. Всеки си прави сметката дали и коя банка да използва, това е въп­рос на конкуренция. Проблемът е, когато държавата задължава хората да плащат държавни и съдебни такси, данъци и т.н. по банков път. Когато няма вариант за плащане в брой и те са длъжни да ползват услугите на банка, в този случай държавата трябва да направи така, че хората да не се товарят с прекомерно високи такси за превода. Защото това не е техният избор. Но тези въпроси тепърва ще бъдат обсъждани. Изпращайки до двамата това писмо, използвах случая и да споделя някои мои опасения относно дефиницията на референтния лихвен процент. Тези мои тревоги бяха продиктувани от доста жалби на граждани. Те се позоваваха и на чужди закони, както и на европейски директиви. Получих отговор, че формирането на референтния лихвен процент по действащата методика е единственият начин банките да бъдат конкурентоспособни. Очевидно разговорът ще продължи. Важното е обаче, че има диалог.
Спорът за определяне на лихвения процент се води от доста време. По какъв начин в крайна сметка може да бъде разрешен този проблем?
Спорът е по-скоро теоретичен, а именно дали референтният лихвен процент трябва да се определя само по обективни критерии, или може да се използва методология, която да позволява на всяка банка да включва при определянето му и други параметри, които са извън обективните. Моето лично становище е, че изменението на референтния лихвен процент трябва да става по обективни икономически критерии. В рамките им лихвения процент ще бъде различен за различните банки, което е условие за конкуренция между тях. Но очевидно този въпрос е сложен и трябва да се реши на европейско ниво.

Вие спонахте приетия наскоро закон за ограничаване на плащанията в брой. Ще изпълни ли той целта си, а именно – успех в борбата със сивата икономика?
Законът е добър, що се отнася да ограничаване на сивия сектор, затова е добре да го има. Но тук има други проблеми, които възникват. По наша препоръка се възприе трудовите възнаграждения да не се плащат задължително по банков път. Детски надбавки и стипендии се изплащат само по банков път, ако беше възприето и за заплатите, тогава вече таксата за теглене щеше да се усеща много сериозно от хората с ниски възнаграждения.
А има и друг много важен проблем, свързан със съдебните изпълнители. Нашият закон винаги е предвиждал да има т.нар. несеквестируемо имущество, това са онези средства, необходими за съществуването на човека, които не могат да се отнемат, каквито и да са дълговете му. Такива са единственото жилище, от заплатите и пенсиите може да се отнема само определена част, издръжките и детските надбавки не могат да се запорират. Когато тези доходи се изплащат по банков път, те са включени в разплащателна сметка. А съдебният изпълнител може да запорира всички сметки на длъжника в банките. Получава се така, че в един момент може да се стигне до запориране на сметки, в които постъпва единственият доход на човека. Тогава той ще трябва да доказва в съда, че там е единственият му доход. А съдебният изпълнител няма как да знае по коя сметка какви пари влизат. Този проблем трябва да се разреши чрез законодателни промени, най-вероятно в Гражданския процесуален кодекс.
Как оценявате новия законопроект за гражданската конфискация, подготвян от правосъдното ведомство? Бяха изказани съмнения, че той може да засегне невинни граждани.
Да, аз също имам съмнения във връзка с него. Този законопроект наистина е много спорен. Обсъждат се различни варианти, но все още в парламента не е внесено нищо. Нека да видим какъв продукт ще излезе оттам, ако изобщо излезе, и дали ще има противоконституционни текстове в него. Ако има такива, аз веднага ще реагирам. Трябва да се подхожда внимателно. Аз разбирам, че целта на закона е да пребори икономическата мощ на престъп­ниците, но ако при постигането й пострада дори един човек, който не е виновен, аз веднага ще възразя.

Г- н Пенчев, строителният бранш е един от основните стълбове на всяка икономика. Какво според вас трябва да се промени, за да се облекчи положението на строителите, за да могат те да работят спокойно, в една по-конкурентна среда?
Положението на строителите наистина е много тежко. Кризата удари най-много тях. Но това е обяснимо. Всички знаем, че имаше бум на строителния бизнес, но моето лично мнение като гражданин е, че в него бяха влезли много фирми, които едва ли имаха нещо общо със сектора и които се опитваха да трупат лесни печалби. В един момент те фалираха, но това нанесе удар и върху сериозните субекти в строителния бранш. Аз мисля обаче, че рано или късно кризата ще отшуми и този бизнес ще се възстанови, но в нормалните си размери. Нека на пазара да останат само истинските професионалисти. Добре е да се насърчава инфраструктурното строителство в неговата цялост, не трябва да се съсредоточаваме единствено в магистралите.

Вестник „Строител” е издание на Камарата на строителите в България. Това е организация, създадена със закон и отстояваща правата на бранша. Отворен ли сте към сътрудничество с нея и в каква насока би могло да е то?
Макар че по закон омбудсманът може да бъде сезиран единствено и само от граждани, аз винаги съм отворен към разговори с представители на всякакви съсловия и организации. Тези хора обикновено идват при мен с конкретни проблеми, те изразяват волята на много хора, на цели браншове. Когато се убедя, че действително има проблем, който трябва да бъде решен, аз организирам кръгли маси и дискусии, в които участват всички заинтересовани страни. Идеята е по този начин да се стигне до консенсус, омбудсманът всъщност играе ролята единствено на медиатор.

И в края на нашия разговор ще ви попитам как виждате бъдещето на България в близките години? Какво очаквате да се случи? Ще отмине ли кризата? Хората ще живеят ли по-добре? Ще се развива ли бизнесът у нас?
Кризата, че ще отмине, това е ясно, всяка криза отминава. По-скоро аз съм притеснен за духовното бъдеще на България. Много злоба и омраза има в обществото, а това не е следствие само от кризата. Не сме чак толкова бедни, че да кажем, че хората са озверели от глад. Това би било пресилено. Не знам какви са причините, може би загуба на ценности. С това най-вече трябва да се борим. Трябва да възстановим нормалните човешки взаимоотношения. Без тях не може да има нито икономически разцвет, нито духовен.

Броени дни преди един от най-светлите християнски празници Великден, какво ще пожелаете на българските строители и на читателите на в. „Строител“?
Пожелавам им най-вече здраве и нека техният бизнес отново да започне да се развива и браншът да върви напред!