Трудностите ни правят силни

Инж. Албен Родопманов е роден в Смолян. Завършва днешния Университет по архитектура, строителство и геодезия в София, специалност „Транспортно строителство”. Следва второ висше образование в Стопанската академия „Димитър  А. Ценов”, Свищов, специалност „Стопанско управление”. През 1999 г. е начело на Областното пътно управление в Смолян, а година по-късно е назначен за изп. директор на Изпълнителна агенция „Пътища”. Днес е управител на „Виастройинженеринг” ООД. Член е на Управителния съвет на Камарата на строителите в България и неин областен председател за Смолян.

Инж. Родопманов, кое е специфичното за строителството в област Смолян?
Специфичното е, че теренните дадености на региона са тежки и сложни. Планината предразполага към много творчество и фантазия в строителството. Тук всичко е уникално. Традициите на родопските дюлгери също са част от тази уникалност. Родопите са място, в което се строи от древността. Затова компромиси в строителството на сгради и съоръжения не може да се правят.

Каква е реалната картина на строителния бранш в момента в района?
Трагична. Това са фактите от гледна точка на строителния сектор. Смолян е област, в която безработицата е страшно висока от години. Можем да очертаем няколко основни проблема. Единият от тях е намаляването на частните инвестиции в района. Всички знаем какво беше нивото на курортното строителство в различните места на България преди години. Този процес изведнъж замря. Презастрояването и икономическата криза доведоха до резкия спад.
Същевременно има и отлив на желаещи да купуват и цените на имотите спаднаха. Това се отрази зле на нашите строители.
Другата причина е икономическата криза, която се съчета и с липса на политика за развитието на Смолян. Независимо от това, че има най-различни планове в средносрочен и дългосрочен аспект.
Какво имам предвид? Комплексно развитието на инфраструктурата. Ако искаме бъдещето на този регион да е свързано с туристическия отрасъл, земеделие и съпътстващата ги лека промишленост, трябва да създадем условия за това. Няма как това райско място да привлече туристи, да задържи младите хора и да създаде поминък за поколения без наличието на нормални условия, включващи както хубави пътища, така и добре развити ВиК, отпадъчни и енергийни системи. Те, заедно с човешкото възпитание за чистота и ред, са в основата на екологичната култура, която трябва да е приоритет на всеки управленец.
Колкото и малко да са средствата, които се отделят от страна на държавната администрация, в сравнение с тези, които отиват в други части на страната, тук се влагат доста по-малко. Ние догонваме Видинска област за съжаление и на двете области. Например през последните десет години при около 600 км държавни пътища рехабилитирани са едва около 50 км и е построен 10 км нов път, по който отиваш до никъде, защото от страна на Република Гърция още няма път. Десет километра за 10 години звучат като нищо. Подобна е ситуацията и в другите гореизброени сектори - работа на парче, проекти с неясно бъдеще или с риск от спиране на финансиране поради странни процедури за възлагането им. Бих перифразирал – 10 пъти мисли, веднъж прави!
Всичко това няма как да не се отрази на колегите. През изминалата година вписани в Централния професионален регистър на строителя бяха 132 фирми, днес те са под 100. Но действително работещите са едва 5-6.
От Областното представителство се стремим да намерим такава форма, която да гарантира работа на членовете на Камарата. Това е много трудно. Партньорство не се изгражда лесно. Всеки има някакви свои частни интереси, свое виждане за нещата и трябва много работа, вътрешна убеденост и стратегическо мислене, за да приемеш, че трябва да се обединиш в екип. Както казват, трябва една торба сол да изядеш, за да можеш да работиш с някого. В тази посока има място и КСБ.

При това положение има ли закрити или фалирали фирми?
Затворени офиси има, но фалирали по смисъла на закона все още няма. Всеки в момента е на ръба. Кой предоговаря кредити, кой разсрочва задължения. Много са съкратените работници. Ако не строим, падат обемите, което ще доведе до сериозни последствия, тъй като няма да можем да участваме в обществени поръчки.
Същевременно не срещаме подкрепа и от банките. Често затрудненото положение на фирмите се използва за предоговаряне на кредитите им, и то с по-неизгодни условия.

Как работите с общинските администрации в областта? Имат ли задължения към вас?
С общинските администрации работим добре като областно представителство на Камарата на строителите в България. Всеки един от кметовете казва, че ще ни съдейства. Това са само думи. Липсата на инвестиции предразполага само към празни приказки. Работата ни все още е в бъдеще време. Един търг, който се провежда от която и да е от общините, обикновено е в рамките на 2-3 млн. лв. Опитахме да се намесим по-сериозно в администрирането на обществените поръчки. Но така или иначе общините бягат от спазването на ЗОП, където е казано при какви условия трябва да има външен експерт без право на глас и откъде. Предоставили сме списък с експерти, но никой не беше поканен като такъв. Той щеше да участва като член на комисията без право на глас. Ако имаме наш представител там, колегите ще бъдат по-спокойни. Така ще помогнем и на възложителя, защото няма да го обвиняват, че процедурата е била некоректна. В този смисъл работата ни с общините трябва да е на експертно ниво.
Разбира се, че имат задължения към нас. На национално ниво нямаме реална представа колко са дълговете на общините. Според мен са между 300-500 млн. лв. За нас може би е предимство, че кметът на Смолян е председател и на Националното сдружение на общините в Република България. И на тях не им е лесно, защото част от техните задължения са и от субсидия от страна на държавата. Какви собствени приходи имат общините в Смолян? Но това не ги оправдава, когато провеждаха процедури и сключваха договори без осигурено финансиране. Лошото е, че ни дължат пари и не знам кога ще си ги вземем.
Освен с местните администрации ние сме в добро взаимодействие със сродните на нас организации: Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, Камарата на архитектите, Съюза на архитектите в България, както и съответно с
РДНСК. Така че по-скоро там е съвместната ни работа - участваме в различни експертни съвети.

А с държавата?
Имаме непосредствени контакти с областния управител и неговите заместници. Имайки предвид техните функции, нашите взаимоотношения се изразяват в участие в
различни дискусии и семинари, свързани с развитието на Смолянска област, засягащи строителния сектор. Ние имаме пълна подкрепа в тяхно лице.
Държавата дължи на всички ни, и то немалко пари. Направи се един опит да се изплати част от изпълненото от нас. През първия етап условието беше, ако дадете 10%, ще ви платим. Този начин не е правилен. После през Българската банка за развитие, но отново трябваше да отстъпим някакъв процент. Така ние бяхме ощетени първо от това, че чакахме доста време, второ, че бяхме принудени да отстъпим 7-10% от тези вземания в полза на държавата без каквото и да е законово или морално право. Същевременно ние, строителните фирми, си плащаме данъците, ако не го правим, се начислява съответната лихва плюс такава за забавяне. Вземахме и заеми. И на всичкото отгоре платихме за удоволствието 7-10%. Съответно част от вземанията ни не са възникнали към края на 2009 г., така че ги чакаме и тях. Ако е имало някакви процедури, за които се докаже, че са в нарушение, нека се приложи цялата строгост на закона, но не и всички останали да плащат и да теглят. Това е работата на справедливия държавник.

А междуфирмената задлъжнялост?
Огромна е. Тя има общо с всичко, което казахме дотук. Аз дължа на един, той дължи на друг и така нататък...
Няма адекватна политика при планирането на развитието на отделните региони и целите, които трябва да се преследват, невинаги са адекватни и ясно формулирани. След това идва всичко останало – проекти, финансиране, процедури, технологии и др.

Като председател на КСБ в Смолян, каква е вашата визия за развитието на Камарата?
Първото нещо, което бих казал, е, че с времето Камарата показа, че има своето място в икономическия живот на страната и с всяка година нейната тежест се увеличава. Всички знаем, че тя е равноправен партньор. Тя е официално поканена и представена на най-високо ниво. И нейният глас има тежест. Аз оттам бих изходил и за нейната визия, а тя е - да защитава интересите на членовете си. Другият момент е, че трябва да представи и техния продукт. Камарата е мястото и органът, който трябва да покаже дейността ни у нас и по света.
Преди всичко ние трябва да се борим да осигурим работа на фирмите от областта. Това става все по-трудно и пак се връщаме на горните неща - няма работа, падат обеми и конкурентноспособността намалява. За да участваш в един търг, ти трябва да имаш нещо зад себе си през последните години, съответни обекти. С липсата на работа ставаме неконкурентоспособни. Идват по-големи компании и дори на моменти не участваме като подизпълнители. Те си докарват вече и строители, и съоръжения. Важно е Камарата да помисли как да се намеси в този процес.
КСБ представлява строителите. С нейното становище трябва да се съобразяват винаги, когато се променят законите, свързани с дейността на членовете й – ЗОП, ЗУТ, данъчни и финансови закони и др. Не може да се правят изменения, без те да са съгласувани с бранша.

Как гледате на идеята КСБ да изпълнява ролята на „арбитраж”?
Идеята е много добра, а ролята - важна. Камарата трябва да бъде стожер и освен интересите като цяло, тя трябва да защитава и отделните си членове. База за това е Етичният кодекс на строителя. Той трябва да е основният критерий за поведението на всеки
от нас.

Има ли сив сектор в строителството в района?
Не бих казал. По-скоро е възможно двама-трима строители да са отишли да построят навеса на някого. Аз поне не знам да има невписани в Централния професионален регистър строителни фирми, които да работят в сивия сектор. Този проблем при нас го няма.

Как помагате на младите строители?
Областното ръководство на КСБ нееднократно е заявявало готовност за партньорство и всякакъв вид сътрудничество между училищата, подготвящи строителни кадри, и фирмите от бранша. Водещи строителни компании осигуряват добри условия за провеждане на производствени и учебни практики, осигуряват стипендии и работни места. Бъдещите специалисти имат възможността да се запознаят с всички етапи и дейности в професията „строител”. Ние подкрепяме инициативата на областния председател на КСБ – Пловдив, Пламен Иванов, която се разшири из цяла България. Тя бе приета и от местното строително училище. Надяваме се, че през следващата година ще стартира и при нас. С този проект се стремим да създадем силни личности и конкурентни специалисти от завършващите професионални гимназии.

Какво ще пожелаете на колегите си в бранша и на нашите читатели?
На първо място здраве, за да имаме сили да се борим. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Това е народопсихологията на родопчанина, който много е изстрадал. Трудностите ни правят силни, а проблемите - мъдри. Второ, нека да останем благородни хора с широка душа и голямо сърце, каквито са били и са днешните родопчани. Смисълът на живота се крие в човешките отношения. Затова не на последно място си пожелавам да се събираме по-често и да си помагаме.

Каква е вашата позиция за ЗИД на ЗОП, чието обсъждане, макар и малко провокирано, продължава?
Добре би било промените да бъдат наистина обсъждани. КСБ успя да реагира на публикуването за обсъждане на законопроект без мотиви към него. Бизнесът се обедини около мнението, че това е недопустимо и в нарушение на Закона за нормативните актове. Подкрепям позицията на Камарата, изразена в отвореното писмо до министър Томислав Дончев. Камарата на строителите в България, като официален представител на строителния бранш, има голям опит в прилагането на ЗОП.
Без диалог и без отчитане на предложенията и мнението на другия участник в този процес – изпълнителите, ще се ощети на първо място обществото, получавайки невинаги най-добрия продукт, и на второ място, изпълнителите, ощетени от обективната оценка и възможност да изпълнят дадена поръчка. Законът за обществените поръчки засяга цялото общество, а не само държавната администрация.