Работим за естетизация на столичния център

Автори Свилена Гражданска
Ренета Николова

Арх. Влади Калинов е роден в София през 1965 г. Той е завършил Университета по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Архитектура“. От 2006 г. е директор на Общинска дирекция „Контрол по строителството“, като четири години преди това е бил и началник на отдел в тази дирекция. Бил е също така главен архитект в Банкя. Работил е и като проектант на свободна практика. Семеен е, със син.

Арх. Калинов, какъв е броят на опасните сгради на територията на Столичната община?
Доста сериозен. Точни числа не можем да посочим. Мога да ви кажа колко са констатирани до настоящия момент, колко заповеди са издадени и броя на изпълнените. А иначе броят им непрекъснато се променя, защото постоянно се изпълняват едни заповеди, други, които са предупредени с уведомление, предприемат също действия. Както виждаме, всички части от сградите се ремонтират. За съжаление все още нямаме степента на състоянието на постройките, каквато искаме да е. В момента около 700-800 сгради са в лошо състояние. Говоря не за обекти, които биха могли да паднат, а изобщо за такива, които имат опасни елементи - подкожушена мазилка, комини в лошо състояние и други. Нашата първостепенна задача е да започнем с опасните и вредните в санитарно отношение постройки, а след това да работим за подобряване и на естетиката. До настоящия момент са издадени около 340 заповеди за премахване на опасни елементи. От тях 137 касаят общински сгради, изпълнени са 54. Шест са държавни, две вече са ремонтирани, а за останалите се търси начин да се осигури бюджет. Частните постройки със заповед са 210, от тях са изпълнени 98.
Столичният общински съвет гласува 500 хил. лв. за поддържане на общинските постройки. По принцип е недостатъчен, но това са възможностите. Опитваме се да компенсираме липсата на средства с налагане на санкции на тези лица, които не са поддържали сградите си. Вече получихме изплащане на една голяма санкция от 50 хил. лв.
В края на миналата година премахнахме 14 общински сгради. Използвахме остатъка от бюджета от 2010 г. В момента имаме списък с още 24, които са дадени за остойностяване и офериране от трите фирми, които сме избрали с конкурс. В близките 5-7 дни очакваме да преценим коя оферта е най-изгодната, за да възложим съответното премахване.

Как стои въпросът с частните сгради - паметници на културата?
Много е сложно. В сега действащото законодателство са доста объркани действията и отговорностите на държавата и общините. Преди време държавата напълно абдикира и със закон прехвърли всички правомощия и задължения към общинските администрации, без обаче за това да се гласува отделен бюджет. Така те не получиха пари, а само задължения. За да се издаде разпореждане или санкция, е създадена изключително объркана, сложна и демотивираща система.
Един елементарен пример: по сегашните правила се налага кметът на общината да издава заповед, която да задължи министъра на културата, Националния институт за недвижимо културно наследство, ДНСК да участват в една комисия. Как общински кмет ще задължава толкова държавни органи? Нали разбирате, че в комисия с такъв разнороден състав не се знае чия е отговорността, а работата е нулева. За да можем да предприемем някакви дейности срещу паметник на културата, ние трябва да имаме мнението на Министерството на културата, НИНКН и ДНСК. А това е доста трудно постижимо. За да се издаде заповед в тази насока, трябва да се събере комисията. Тя трябва да вземе решение и чак след това да се работи. Ако общината си позволи да предприеме действия на своя глава, без да попита всичките компетентни органи, това означава, че тя ще понесе санкцията на Закона за културно-историческото наследство. При разговори с колеги от Министерството на културата разбрах, че те нямат достатъчно хора. Пращат ги наляво-надясно из страната.

И какво трябва да се направи?
Зам.-министърът на културата Тодор Чобанов е изключително отворен за промени в закона за културното наследство. Но всичко е въпрос на време. Засега се стараем да сме строги и да извършваме превантивна дейност. Имахме един случай съвсем скоро. Той е очеваден – балкон, който се намира на бул. „Мария-Луиза” и ул. „Пиротска”. Обърнете внимание, това е точно срещу Халите, един балкон виси застрашително над главите на хората. С него сагата продължава вече трета година. Издадохме заповед, събра се комисия, тя заседава, направи предписание, сега е издадена и заповед на собствениците какво трябва да направят. А именно – да се укрепи по някакъв начин този балкон. Това, което ние си позволихме, е да наложим санкции на собственика. За физическо лице тя е 10 хил. лева. Сторено е. Другата голяма санкция беше 100 хил. лв. за собственика на „Захарна фабрика” затова, че не поддържа сградата, не е взел мерки за охрана и е допуснал роми да влизат вътре. Сигурно помните, че там двама загубиха живота си. Тази санкция беше обжалвана и в края на краищата бе намалена на 50 хил. лв., но и това е голям успех за нас.

Къде са най-опасните сгради паметници?
В центъра на София са малко, но са концентрирани между булевардите „Тодор Александров”, „Сливница”, „Константин Величков” до Сточна гара, т.е. в районите „Възраждане”, „Сердика”, „Оборище”. Това създава впечатление за големия им брой. Те са строени в началото на миналия век и са с доста слаба конструктивна система, защото са били бедни години. Нямат сериозно фундиране и това е повлияло и на качеството. Като се прибави още 4-5 десетилетия лошо или никакво поддържане, се получава ефектът, който имаме в момента - изключително опасни сгради, тежки за поддръжка и ремонт. Това е задължение на собствениците, които в повечето случаи не предприемат никакви действия. След трагичния случай на ул. „Алабин”, когато две момичета загубиха живота си, стартира инициативата на Столичната община да прави мониторинг на опасните сгради.
В 24-те района на столицата има назначени постоянни комисии, които правят огледи и предлагат действия за укрепване, саниране или премахване, в зависимост от състоянието. Всичкото това се вписва в централен регистър, който се поддържа в дирекцията. Всяка година бюджетът, който ни се отпуска, за да се премахнат подобни обекти, се увеличава.

А собствениците им?
Много е трудно. Коле­гите от районните ад­­ми­­ни­страции полагат не­имоверни усилия, за да открият собствениците. Вие не можете да си представите какво означава да ги съберете например за констативния акт. Когато бъде съставен, той трябва да бъде връчен на всички. Започва една епопея. Същото важи и за заповедта за премахване. Комисията, когато заседава, трябва да изслуша всички заинтересовани страни, но винаги се появява някой, който не се явява. Доста заповеди са паднали, именно защото не са уведомени всички собственици.

Не се ли стряскат от глобите?
Санкциите все още са ниски. Адекватни са глобите, които заложихме в закона за София, но те са само за сгради, които са паметници на културата. В останалите случаи не могат да респектират хората. Особено когато наложим първата, която е най-ниска. Досега общината не е стигала докрай в случай, когато ремонтира сграда за собствена сметка и след това си търси парите от собствениците. Бяхме задействали тази процедура за къщата на Яблански, но хората сами я ремонтираха. Сега е изключително красива и е доказателство, че когато има желание, се постига и резултат.
Трябва да се възползваме от добрите практики на европейските страни. Австрия и Германия имат добри примери как се уреждат отношенията между етажни собственици, община и фирми, които поддържат тези сгради. Водим разговори за контактна група с Виена, за да почерпим опит от тях. Там паметници на културата се дават на концесия. Така се освобождава общината. Това е доста интелигентна система.
Трябва да се промени мисленето на хората. Ако имаш апартамент в центъра за 500-400 хил. евро, трябва да имаш съзнание и необходимия ресурс да го поддържаш. Такава е логиката навсякъде.

Вашият опит какво показва? Какви са тези хора, които си зарязват по този начин имотите?
Няколко са вариантите, в които може да видите за какво става дума. Обикновено рушащата се сграда е съсобственост между много хора, които най-често не живеят в София или в България. Постройките се използват от наематели, които дори са спрели да си плащат наема. Това е масовият случай. Има такива, които са собственост на възрастни хора, които по една или друга причина твърдят, че нямат средства. Стойността обаче на такива обекти в центъра на София е висока и за мен да живееш в нещо, което струва доста пари, е срамота, ако не можеш да го поддържаш. Ако не е възможно да влагаш средства за ремонта му, то трябва да го предоставиш на друг, който може да го поддържа, и да намериш мястото си там, където ще се чувстваш добре и ще живееш в нормална собственост. По този начин трябва да се случват нещата. Това е принципът, който се прилага в цял свят. Собственикът носи както благата, така и негативите на своя имот. Но хубавото е, че нещата започнаха да се движат в правилната посока. Започна регистрацията на етажните собствености като юридически лица, с които бихме могли да контактуваме и става по-лесно взаимодействието ни. Иначе трябваше да ходим от апартамент на апартамент, да открием всичките собственици, а достъп до нотариалните актове нямаме навсякъде, защото това е лична информация.

Агенцията по вписванията не е ли задължена да ви предоставя информация?
Ами не. Там, където е създадена етажна собственост, това е прекрасно, защото вече можем да говорим с оторизирано лице, което подлежи и на санкции и всъщност приема решенията за оправяне на сградите. Това е изключително удобство. Аз говоря не само от позицията на общински служител, а и от позицията на човек, живеещ в София. Така разумните решения надделяват. И ако двама-трима собственици не искат да влагат средства в поддържането на сградата, бихме могли да ги принудим да го направят, което е голям успех.

Има ли и други причини за сегашното състояние на нещата?
Строителният бранш е в криза, затова и част от имотите в центъра на София са в такова състояние. Те са срутени, защото няма кой да влезе вътре да инвестира, за да може да получи някакъв продукт. Това също е причина. Както и друга, че за съжаление строгостта на закона не е прилагана докрай. Ние бяхме задължени да организираме етажната собственост преди 31 декември м.г. Но амнистия разводни нещата. Законът трябва да се спазва такъв, какъвто е написан, независимо дали ни харесва, или не. И това, което на нас ни липсва, ние се опитваме да го подобряваме. А това е, че не започваме със санкцията. Общо взето почти винаги колегите от районните администрации гледат от чисто човешка гледна точка... и в един момент общината се явява като пъдар, отиващ да тормози някого, за да опази живота му едва ли не.

Вашето виждане и прогноза кога ще се променят нещата и София ще стане по-европейски град?
София всеки ден придобива все по-европейски вид.  Като излезете на улицата, тръгнете по булевардите и ще видите колко сгради са оправени. Те изглеждат доста по-добре. Всъщност трябва да се полагат непрекъснати усилия. Опитваме се да си коригираме грешките в движение. Както вече споменах на мен изключително много ми харесва състоянието на сградния фонд във Виена. Написахме писмо до кмета на Виена, очакваме оттам отговор за една работна група, която да се запознае със законодателството там, за да може да се опитаме да го направим и тук. Мисля, че това ще ни е само от полза.