Кой гостува на страниците на вестник „Строител“ през 2018 г.

Прочетена: 182

Десислава Бакърджиева

През 2018 г. на страниците на в. „Строител“ гостуваха изключително интересни личности с място и значение в европейския и българския дневен ред, хора, чиито решения влияят върху развитието на строителния сектор. Традиционно публикувахме интервюта с членове и председатели на комисии към Европейския парламент (ЕП), вицепремиери, министри, зам.-министри, народни представители, ръководители на Управляващи органи на оперативни програми, изпълнителни директори на държавни агенции и компании, председатели на български и международни браншови организации, кметове, ректори на висши училища, директори на професионални гимназии, международни експерти от различни сфери, творци и, разбира се, с представителите на централното и областните ръководства на Камарата на строителите в България (КСБ). Сред ключовите разговори през годината бяха тези с председателя на Комисията по регионално развитие на ЕП Искра Михайлова, вицепремиера Томислав Дончев и председателя на УС на КСБ инж. Илиян Терзиев.

Всеки наш гост беше важен, защото ни информираше за националните и европейските политики, съобщаваше ни за предстоящите законодателни промени и за актуалните теми, касаещи бранша. С някои от събеседниците ни Ви срещахме по-често, с други – при информационен повод, но винаги водени от това да представяме първи новостите в сектора, като част от интервютата бяха ексклузивни за в „Строител“.

В годината, в която България беше председател на Съвета на Европейския съюз и обяви за един от основните си приоритети свързаността на Западните Балкани, нямаше как да не Ви представим важни личности от тези държави, като Зорана Михайлович, вицепремиер и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия, и Горан Сугарески, министър на транспорта и съобщенията на Македония. Страната ни пое председателството на Съвета на ЕС на 1 януари от Естония и затова в първия брой на 2018 г. разговаряхме с министъра за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова. Тя ни разказа за положените усилия по време на подготовката и за приоритетите в рамките на председателството. Павлова съобщи, че у нас за официалното откриване за първи път ще пристигнат всички ръководители на европейски институции. „Председателството е уникален шанс да представим страната и хората по най-добрия начин, да покажем предимствата за живот, инвестиции, правене на бизнес тук и сега“, посочи министърът и припомни, че само преди няколко седмици е подписала споразумение за партньорство с КСБ, което е ключово за председателството. „Надяваме се това сътрудничество да продължи и по-нататък – с участие в съвместните проекти и процеси, които ще се развиват в региона. Благодаря за възможността и ангажираността на КСБ заедно да представим потенциала на българския бизнес по време на шестте месеца, в които страната ни ще е под прожекторите на Европа“, подчерта тя. В първите дни на 2018 г. наш специален гост беше Искрен Веселинов, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Той направи равносметка за изминалия парламентарен сезон и набеляза приоритетите на предстоящия. Актуални за момента бяха Законът за изменение и допълнение на Закона за устройство и застрояване на Столичната община и очакваните изменения в Закона за устройство на територията (ЗУТ). „Работата ни с КСБ е полезна и конструктивна. Ние приемаме с изключителна сериозност и уважение законодателните инициативи на Камарата и се надявам да сме адекватни към очакванията на строителния бранш“, коментира той.

Темата за законодателството продължихме и в следващия брой, в който председателят на парламентарната Комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения (КТИТС) Халил Летифов посочи, че продължава работа по Законопроекта за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. Той също направи равносметка за свършеното от КТИТС за 2017 г. и даде оценка за работата на 44-тото Народно събрание (НС). „Предстои разглеждане на промени в Закона за железопътния транспорт, по Закона за движение по пътищата. Дейността ни ще е свързана и с дневния ред и приоритетите на Българското председателство на Съвета на ЕС“, каза той по отношение на заложените цели на КТИТС за третата сесия на 44-тото НС. Срещите ни с Халил Летифов бяха чести през годината. От страниците на в. „Строител“ той информираше за нормативните промени, по които работят депутатите, като неведнъж подчертаваше, че адмирира активната дейност на КСБ, свързана с подобряването на законодателната уредба.

В третия брой Ви запознахме с предвидените инвестиции за реконструкция и изграждане на пътна инфраструктура в София. „Основните проекти за 2018 г. са свързани главно с реконструкцията на знакови улици, булеварди и трамвайни трасета. Малко над 100 млн. лв. ще бъдат насочени за тези дейности“, заяви зам.-кметът на Столичната община (СО) по направление „Транспорт и транспортни комуникации” (към датата на интервюто) Евгени Крусев. По-късно в бр. 33 той съобщи, че се изпълняват над 20 големи обекта от транспортната инфраструктура на София.

На 19 януари Андрей Новаков, член на Комисията по регионално развитие към ЕП, посочи, че ще внесе в Европейския парламент доклад относно ефекта от инвестициите за транспортна инфраструктура в България и ЕС. „Заключенията ще бъдат включени и в обсъждането на многогодишната финансова рамка след 2020 г.“, обясни пред
в. „Строител“ Новаков.

Темата за инфраструктурата беше във фокуса ни и в края на януари, когато тогавашният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски ни представи постигнатите резултати по Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура 2014 – 2020“ („ОПТТИ 2014 – 2020“) и Механизма за свързана Европа (МСЕ), както и какво предстои. „Постигнахме добър напредък по проектите с европейско финансиране. За една година по „ОПТТИ 2014 – 2020“ одобрихме 12 проекта на стойност над 737 млн. лв. В това число влизат двата големи жп проекта „Елин Пелин – Костенец“ и „Пловдив – Бургас“, както и вторият етап от строителството на линия 3 на Софийското метро. Средствата по МСЕ са основно за жп проекти и за закупуване на специализирана техника за проучване на р. Дунав“, отбеляза Московски.

В същия брой Дончо Барбалов, зам.-кмет на СО по направление „Финанси и стопанска дейност”, ни разясни как ще бъде разпределен бюджетът на София, който за 2018 г. беше определен като рекорден. „За 2018 г. сме с бюджет от 1,556 млрд. лв. Спрямо 2017 г. ще разполагаме с 220 млн. лв. повече“, подчерта той. В друго интервю зам.-кметът коментира, че приходите от строителни разрешителни за първите 8 месеца на 2018 г. са 15,8 млн. лв.

„Очаквам строителният сезон 2018 да бъде най-натовареният за програмния период 2014 – 2020 г.“, заяви изп. директор на Националното сдружение на общините в Република България Силвия Георгиева. Първото й интервю на този пост за печатна медия беше във вестник „Строител“, в което представи приоритетите на НСОРБ за годината. „Разчитам на КСБ да работим заедно за контролни механизми, които да гарантират качествено изпълнение на общинските инфраструктурни проекти“, не пропусна да подчертае тя.

През 2018 г. наш редовен събеседник беше министърът на младежта и спорта Красен Кралев. В разговора ни с него в началото на февруари обсъдихме инвестициите в сферата. „Сериозните вложения в спортната инфраструктура у нас започнаха да се правят едва от 2009 г. От тогава в изграждането и реновирането на съоръжения са инвестирани над 350 млн. лв.“ В друго интервю с министър Кралев коментирахме новия Закон за спорта. „Изпълняваме проекти за близо 7 млн. лв. по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, ни съобщи още той.

В полезрението ни беше и арх. Иван Несторов, началник на Дирекцията за национален строителен контрол. „Продължавам да работя за засилване на превантивния контрол“, посочи той.

В началото на февруари се срещнахме с Малина Крумова, която тогава заемаше позицията зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, за да ни разкаже за проекта на новата жилищна стратегия до 2030 г. и дали Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради (НПЕЕМЖС) ще продължи – ключова тема за строителния бранш. „Целим в рамките на Националната жилищна стратегия да структурираме нова програма. Тя ще бъде далеч по-устойчива от настоящата, като ще се постараем да осигурим плавно преминаване от старата НПЕЕМЖС, но условията ще бъдат по-различни“, подчерта Крумова.

Веднага след като встъпи в длъжност, председателят на УС на Българската асоциация на архитектите и инженерите консултанти инж. Атанас Ангелов даде първото си интервю за официалното издание на КСБ. „Ще работя за повишаване на нивото на професионализма в бранша“, заяви от страниците на в. „Строител“ той.

Интервюто ни в брой 8 бе с Горан Сугарески, министър на транспорта и съобщенията на Македония. Той ни информира, че в страната му ще се инвестират 1 млрд. евро в инфраструктура. „Вярвам, че сътрудничеството между македонската и българската строителни камари и двете ресорни министерства ще се задълбочи повече“, сподели още Сугарески. В същия брой наш специален гост беше д-р ик.н. Николай Иванов, председател на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“ и член на УС на КСБ. „На 27 март в София организираме международна конференция „Пътна безопасност: Нови технологии и добри световни и европейски практики“, съобщи той и покани изданието на КСБ да стане медиен партньор на събитието. Темата за пътната безопасност беше актуална през цялата година и затова с участието на д-р Иванов Ви представихме различни аспекти от нея в още няколко броя през 2018 г.

За екипа на в. „Строител“ работата на 44-тото НС е важна, така че продължихме да питаме депутатите за свършеното от тях. Милена Дамянова, председател на парламентарната Комисия по образованието и науката, коментира пред медията, че дуалната система е инвестиция в бъдещето. „Бизнесът се нуждае от тази система. На всеки форум се повдига въпросът за липсата на кадри. Към днешна дата имаме 58 паралелки по дуалната система. Процентът на професионалните гимназии, работещи по нея, е 16“, допълни тя.

Гост на изданието беше и инж. Даниел Панов, председател на НСОРБ и кмет на община Велико Търново. „Очаквам силен строителен сезон 2018 за общинските проекти по европейските програми. С КСБ работим в синхрон, а експертното мнение на строителите винаги има значение при реализацията на важни за старата столица проекти“, каза през март той. След работна среща с ръководството на Камарата на строителите в България инж. Панов запозна читателите ни с резултатите от нея. „Говорихме за интензитета на строителните дейностите в градовете, изпълняващи проекти по Оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“, подчерта инж. Панов.

„Очаквам до края на 2018 г. да стартират работа трите фонда за градско развитие. Общият ресурс, с който ще разполагат, е над 450 млн. лв., като това включва както публичното финансиране, така и привлеченото допълнително частно съфинансиране“, каза в интервю Светослава Георгиева, изп. директор на „Фонд мениджър на финансовите инструменти в България“ ЕАД.

Продължихме да държим високо нивото със Зорана Михайлович, вицепремиер и министър на строителството, транспорта и инфраструктурата на Сърбия. „Общата стойност на инфраструктурните проекти у нас е 16 млрд. евро”, информира тя и похвали българските строителни компании, които участват в изграждането на обекти в родината й. „Сърбия и България имат големи възможности да подобрят цялостното си икономическо сътрудничество и браншовите камари играят важна роля в този процес“, посочи още Михайлович.

Последва среща с министъра на околната среда и водите Нено Димов, който ни представи приоритетите на оглавяваното от него ведомство. „Изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ протича добре, но ни остава още доста работа“, съобщи той пред изданието. „Типизираните документи за възлагане на инженеринг и строителство в сектор „Води“ бяха разработени съвместно с Камарата на строителите в България в диалог и ефективно партньорство. Те отразяват натрупания до момента от двете страни опит – целта беше да унифицираме добрите практики и да предпазим възложителите от допусканите в миналото грешки, които биха могли да възпрепятстват оптималното изпълнение на новите проекти“, подчерта още Димов.
2018 г. беше и Европейска година на културното наследство. Затова в полезрението ни беше и министърът на културата Боил Банов. В брой 15 той изтъкна, че културната инфраструктура трябва да се развива с визия за нейната цялост. Банов ни разказа за текущите и предстоящите дейности, свързани с обновяването на културните обекти, като коментира и ремонта на НДК. „Чрез него НДК вече е с възможността да поеме събития на най-високо ниво – конгреси, културни изяви от всякакъв характер. След дейностите Зала 3 е без аналог в Европа. Гарантирам Ви, че в момента няма такава, това е гордостта на НДК“, сподели още той.

„Приетите промени в Закона за устройството и застрояването на Столичната община създават ясни правила за застрояването в града“, беше изводът на арх. Здравко Здравков, главен архитект на София. Той не пропусна да похвали и изданието на КСБ. „Вестник „Строител“ е един от сериозните органи, които предават обективно информацията. Медията е проводник на идеята да накараме инвеститорите да мислят повече за София и нейното развитие“, подчерта главният архитект.

През април ръководството на КСБ проведе среща с министъра на регионалното развитие и благоустройството. По това време постът се заемаше от Николай Нанков, с когото коментирахме за в. „Строител“ резултатите от срещата. „Предстои подписване на споразумение с КСБ за постоянно действащ консултативен орган. Той трябва да планира и координира равномерността на инвестициите в сектора, да работи по нормативната уредба и да ползва експертизата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и КСБ за подобряване на бизнес климата“, акцентира Нанков.

Ролята на КСБ и партньорството с Камарата бе важна част и в разговора ни с вицепремиера Томислав Дончев, който също даде интервю след срещата му с ръководството на Камарата на строителите в България, на която бяха разгледани предизвикателствата, с които се сблъсква браншът. „Сътрудничеството ни с КСБ продължава. Структурите сменят ръководствата си, но мисията и целите остават. Надявам се изключително доброто институционално взаимодействие между нас да продължи“, коментира заместник министър-председателят. В интервю за коледния брой на изданието вицепремиерът Дончев заяви: „Благодарение на строителния бранш България става все по-добро място за живеене и правене на бизнес. С КСБ винаги сме имали и ще имаме конструктивен диалог.“

В брой 19 с председателя на Комисията по регионално развитие към ЕП Искра Михайлова коментирахме проекта за Многогодишна финансова рамка (МФР) на ЕС. „България трябва да изработи позиция, която да е във връзка с предложението на ЕК за МФР, но и да отразява националните интереси“, категорична бе тя. От страниците на изданието Михайлова анонсира, че за четвърта поредна година ще организира съвместен форум с КСБ и в. „Строител” с акцент върху Северна България. „Вече имаме предложението за МФР, имаме направления по политиките на ЕС като виждане на ЕК. Мисля, че е време да говорим за конкретни проблеми, конкретни региони“, обясни тя.

В бр. 20 в. „Строител“ стартира поредица, в която представи направеното до началото на май 2018 г. и предстоящото по програмите, финансирани със средства от ЕС, касаещи строителния бранш. В него Кирил Гератлиев, изп. директор на Изпълнителна агенция „Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, ни съобщи данните по ОПНОИР, а инж. Галина Василева, ръководител на Управляващия орган на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ – по ­ОПТТИ. От думите им стана ясно, че по ОПНОИР са договорени над 550 млн. лв. за наука и образование, или 40%, а по

ОПТТИ – над 3 млрд. лв., или 82%. В следващите два поредни броя Ви представихме Стефан Попов, и.д. гл. директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“, и Валерия Калчева, главен директор на ГД „Оперативна програма „Околна среда“. Те ни информираха, че по ОПИК са сключени 1765 договора с обща стойност на безвъзмездна финансова помощ 1,640 млрд. лв., а по ОПОС – за малко над 1,008 млрд. лв., или 29% от бюджета на програмата.

През май започнахме и друга интересна поредица от интервюта с ръководителите на структурите в местната власт на Виена, които отговарят за водоснабдяването, канализацията, санирането и поддръжката на училищата. Първият ни специален гост от нея беше Валтер Клинг, зам.-директор на виенското водоснабдяване, който сподели, че за 12 месеца в австрийската столица се изграждат по 40 км нови тръбопроводи. Андреас Илмер, директор на Wien Kanal, подчерта, че бюджетът, с който разполага отделът му, е 240 млн. евро. Петър Ленц, директор на Центъра за техническа инфраструктура на строежите в общественото пространство, община Виена, каза, че на година в града има по 12 000 строителни обекта. „Инвестираме 570 млн. евро в цялостната реновация на 40 училища“, съобщи Ролф Белак, ръководител направление „Поддръжка на сграден фонд“ към община Виена.

Като официално издание на КСБ наша задача е да информираме читателите си за дейността и развитието на браншовата организация. В началото на юни Ви срещнахме с инж. Илиян Терзиев, председател на УС на Камарата на строителите в България, който направи равносметка за свършеното от него след първите му 100 дни на тази позиция. „Стартирахме много интензивна поредица от срещи с отговорните за бранша институции – министерства, парламентарни комисии, политически сили. На тях ние поставяме важните за бранша въпроси и искаме подкрепа за промените, които предлагаме. Проведохме по-голямата част от срещите с ресорните институции, сега предстои работата на експертно ниво. Дори само 2 – 3 неща от тези, които предлагаме, да успеем да осъществим, ефектът за бранша ще е огромен“, заяви инж. Терзиев.

Интригуващ събеседник през годината беше проф. д-р инж. Стоян Братоев, изп. директор на „Метрополитен“ ЕАД, който в бр. 24 ни съобщи, че през септември 2019 г. ще е готов първият етап от третия лъч на метрото. В началото на декември проф. Братоев отново бе на страниците на изданието. „Ще предложим нови 9 км и 9 станции от този лъч да бъдат включени за финансиране през следващия програмен период 2021 – 2027 г.“, подчерта той.

„Ще продължим да надграждаме електронните услуги, предоставяни от Агенцията по геодезия картография и кадастър“, категоричен беше в бр. 25 инж. Валентин Йовев, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството.

Ексклузивен наш събеседник беше и инж. Светослав Глосов, председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), който е и почетен председател на КСБ. Той съобщи първо пред в. „Строител“, че през юли ще стартира най-голямата обществена поръчка, която АПИ някога е обявявала в 135-годишната си история. „Ще открием процедурата за избор на изпълнители на последния и най-сложен участък от АМ „Струма“ през Кресненското дефиле. Става дума за платното в посока Кулата – София, което ще преминава източно от дефилето по ново трасе. Общата индикативна стойност на търга за изграждането на лявото платно на лот 3.2 от АМ „Струма“ е 832,6 млн.лв. без ДДС“, информира той.

Следващият ни интригуващ гост беше Ивелина Василева, председател на парламентарната Комисия по околната среда и водите. „Оценявам високо експертността на Камарата на строителите в България. КСБ трябва активно да участва в законодателния процес чрез мнения и становища. За нас е изключително полезно да имаме обратна връзка, за да усъвършенстваме законодателството. Подкрепяме законодателните усилия за подобряване на инвестиционната среда“, бяха думите й. Специален гост в същия брой бе и Емил Радев, член на Комисията по правни въпроси към Европейския парламент, който допълни темата за работата на КСБ по отношение на нормативната база. „За всяко едно законодателство, което се приема в ЕС, касаещо строителния бранш, е важно да имаме позицията на КСБ“, посочи той.

Интервюто с Йорданка Фандъкова, кмет на Столичната община, бе сред най-четените. „В София предстои много работа за строителния бизнес“, каза тя и допълни, че КСБ и в. „Строител“ със съдействието на СО през октомври ще организират пета изложба. „Камарата винаги ни е подкрепяла в нашите усилия българските строители да знаят, че очакванията на обществото към тях са много сериозни и те трябва да ги защитават ежедневно с работата си“, подчерта още Йорданка Фандъкова.

В бр. 31 Ви срещнахме с Валентин Николов, председател на Контролния съвет на КСБ. „Ръководството на КСБ показа, че Камарата може да е катализатор на необходимите промени в законодателството, касаещи строителния сектор“, бе един от изводите му. „Новият подход за формиране на бюджетите на ОП делегира повече права на областните ръководства, но всъщност означава много по-голяма отговорност“, коментира още Николов. В същия брой интервю за в. „Строител“ даде и инж. Стефан Тотев, председател на секция „Високо строителство“ в КСБ.

„Облекчаването на процедурата за издаване на разрешително за строеж е от ключово значение“, категоричен бе инж. Тотев. Според него е необходима и промяна на законовите механизми за ограничаване на нелоялната конкуренция.

Последва разговор и с изп. директор на Камарата инж. Мирослав Мазнев. „КСБ трябва да работи за това визиите на строителния бранш да бъдат реализирани в интерес на сектора, но и на държавата“, изтъкна той. „Вестник „Строител“ играе изключителна роля в комуникацията и свър­за­ност­та между Камарата, институциите и строителните фирми“, коментира още изп. директор на КСБ.

За дейността на Камарата ни разказа и инж. Благой Козарев, член на УС на КСБ, председател на секция „Хидротехническо строителство, ВиК мрежи и съоръжения“. „Сред приоритетите ни е търсенето на възможни механизми за изграждането на ПСОВ за малките населени места, които остават извън обхвата на финансиране по оперативните програми. Секцията участва активно и в изготвянето на Закон за ВиК“, обобщи той.

„Търсим решения, за да облекчим малкия и средния бизнес. Време е заедно с КСБ да набележим темите, по които можем да си бъдем полезни“, сподели през август инж. Петър Кънев, председател на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм.

В разгара на строителния сезон ни гостува д-р Петер Гаспершич, министър на инфраструктурата на Словения. „През последните четири години правим мащабни вложения в пътната мрежа. Например за 2017 г. бяха 217 млн. евро, а за 2018 г. – 225 млн. евро. В момента в Словения има над 250 строителни площадки“, съобщи за в. „Строител“ той.

В бр. 34 дадохме началото на нова поредица интервюта със зам.-председателите на Управителния съвет на Камарата на строителите в България. Пръв беше Владимир Житенски, зам.-председател на УС на КСБ и изп. директор на „Джи Пи Груп“ АД. „Основният ни приоритет като ръководство на КСБ е да оправдаем доверието на строителите“, заяви той. Не след дълго Ви представихме и инж. Христо Димитров, зам.-председател на УС на КСБ и управител на „Планекс” ЕООД. „Една от основните задачи на КСБ е да стане разпознаваема като експертна организация“, заяви инж. Димитров.

В началото на есенната сесия на парламента отново разговаряхме с народен представител – Александър Ненков, член на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) към 44-тото НС. „Трябва да се намери разумният начин най-ниската цена да не е решаващ фактор в обществените поръчки“, категоричен бе Ненков, който не пропусна да сподели, че КРПБМС има отличен диалог с Камарата на строителите в България.

През септември дейността на КСБ за пореден път бе сред водещите теми и в два поредни броя Ви срещнахме с инж. Валентин Зарев, председател на секция „Проектиране и строителен надзор“, и инж. Росен Колелиев, член на УС на КСБ. „Работим върху предложения за промени на законови и подзаконови нормативни документи в две основни направления“, посочи инж. Зарев. „Като част от ръководството на Камарата се стремя тя да заеме мястото си на истинско професионално сдружение, което да защитава правата на членовете си“, сподели инж. Колелиев.
„За първи път Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) ще участва в дискусионния форум на КСБ и в. „Строител“ като пълноправен член на Камарата. Заедно ще намираме успешни решения от взаимен интерес“, съобщи в бр. 37 инж. Красимир Папукчийски, ген. директор на НКЖИ.

В навечерието на професионалния празник на строителя – Димитровден, инж. Петя Аврамова, министър на регионалното развитие и благоустройството, поздрави бранша от страниците на изданието. „Задава се добра и динамична година в строителството, с много нови възможности за инвестиции. Работете с енергия и хъс и помнете, че хората имат към всички нас високи очаквания, които трябва да оправдаем по възможно най-добрия начин. Строителството е съзидателно дело, а това, което излезе под Вашите ръце, е визитката Ви“, каза министър Аврамова.
Непосредствено след Годишния бал по повод Деня на строителя Ви представихме и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков, който връчи отличията във Втора група – строежи от транспортната инфраструктура в раздел „Големи строители“. „През 2019 г. предстои да навлезем в активна фаза на строителство на редица пътни и железопътни обекти“, обяви от страниците на изданието Росен Желязков.

„Съвместната ни работа с КСБ, свързана със строителното законодателство, ще продължи“, каза пред в. „Строител“ Данаил Кирилов, председател на парламентарната Комисия по правни въпроси. „Някои от основните предложения на Камарата за промени в Закона за обществените поръчки са взети предвид при последната редакция на закона“, допълни той.

Важна задача за изданието бе и да представя дейността на ОП председателите през цялата 2018 г. „КСБ съдейства за решаването на проблемите на строителния бранш“, заяви пред в. „Строител“ Милен Илиев, председател на ОП на КСБ – Плевен. „КСБ е единственият начин строителният бизнес да излезе на светло“, бяха думите на инж. Николай Георгиев. Инж. Данка Кирилова, председател на ОП на КСБ – Монтана, изрази задоволството си, че Камарата работи по един от най-сериозните проблеми за сектора – липсата на работна ръка. „Състоянието на сектора в областта е добро“, сподели инж. Светослав Борисов, председател на ОП на КСБ – Кюстендил.

Ето и някои други интересни цитати от събеседниците ни през 2018 г.:
Доц. д-р Миглена Павлова, изп. директор на Агенцията по обществени поръчки: „КСБ и АОП ще си сътрудничат за повишаване на професионализма в обществените поръчки.“Илияна Цанова, зам. управляващ директор на ЕФСИ: „До 2020 г. планът „Юнкер“ трябва да мобилизира 500 млрд. евро инвестиции.“

Михаела Габрашкова, и.д. изп. директор на Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда: „През 2018 г. ПУДООС разполага с над 74 млн. лв. за екологични проекти и дейности.“

Надя Данкинова, изп. директор на Фонд ФЛАГ: „Ще продължим да насърчаваме предложения, които решават въпроси, свързани с енергийната ефективност, устойчивата и екологична мобилност, зелените градове.“

Д-р Мария Тодорова, директор на Дирекция „Професионално образование и обучение“ към Министерството на образованието и науката: „Дуалното обучение набира скорост у нас.“
Арх. Валерия Ботева, гл. координатор на Проект „Красива България“ при МТСП: „Благодарим на КСБ и на в. „Строител“ за оказваната помощ и популяризирането на инициативата „Красива България“.“

Таня Христова, кмет на община Габрово: „През 2018 г. инвестираме в публична инфраструктура над 20 млн. лв.“

Нуридин Исмаил, кмет на с. Хитрино: „Искам да изразя благодарността си към ръководството на КСБ и към фирмите, които дариха 10 къщи за най-тежко пострадалите от трагичния инцидент.“
Елен Герджиков, председател на Столичния общински съвет: „Договорите и завишеният контрол са гаранция за качеството на ремонтите.“

Ирина Савина, зам.-кмет на София по направление „Инвестиции и строителство”: „Инвестираме над 65 млн. лв. в цялостното обновяване на 27 училища и детски градини.“
Йоана Христова, зам.-кмет на СО по направление „Зелена система, екология и земеползване“: „До края на 2018 г. ще стартира процедура за избор на изпълнител на инсталацията за оползотворяване на RDF горивото.“

Албена Атанасова, зам.-кмет на СО по направление „Социални дейности и интеграция на хора с увреждания“: Сериозно предизвикателство е осигуряването на достъпност на вече построени сгради.“

Инж. Добромир Симидчиев, ръководител на проект „Подготовка на регионалнo прединвестиционнo проучване за водоснабдяване и канализация за територията на Столична община“: „Ще осигурим ВиК покритие на над 90% от населението в столицата.“

Арх. Любо Георгиев, директор на Общинско предприятие „Софпроект – Общ градоустройствен план“: „Визията на София ще даде план за развитието на столицата през следващите десетилетия.“

Лаурентиу Плошчану, председател на Румънската асоциация на строителните контрактори: „ARACO има отлични работни отношения с КСБ.“
Инж. Стефан Чайков, председател на УС на Българска браншова камара „Пътища“: „През 2018 г. пътният сектор ще се развива със сериозни темпове.“
Добромир Ганев, председател на УС на Национално сдружение Недвижими имоти: „НСНИ има много допирни точки, по които може да работи с КСБ.“
Инж. Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“: „В строителството не може да има авантюризъм.“

Инж. Иван Иванов, председател на УС на Българската асоциация по водите: „Осмата национална конференция на КСБ и БАВ ще даде насоки какво предстои във водния сектор.“
Инж. Венцислав Зарев, управител на „Пътпроект“ ЕООД: „Най-важното за една проектантска компания са хората.“

Томаш Пецка, член на УС и главен директор „Управление на активите“ в „ЧЕЗ Разпределение България“: „12 столични квартала ще бъдат с по-сигурно електрозахранване.“
Пламен Георгиев, председател на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество: „С КСБ ще дискутираме създаване на бърза връзка за подаване на сигнали при корупционни практики.“

Доц. д-р Ана Джумалиева, председател на Комисията за защита от дискриминация: „За 2018 г. в КЗД са образувани 550 нови преписки.“
Георги Дичев, председател на Камарата на частните съдебни изпълнители: „Законодателят заслужава поздравления, че беше смел и с промените в ГПК отговори на нуждите на съвременния бизнес и граждански отношения.“

Николай Алдимиров, председател на УС на Центъра за превенция и противодействие на изпирането на пари: „В българската икономическа теория и практика въпросите, свързани с изпирането на пари, все още са слабо разработени.“

Ивайло Данов, председател на Софийска адвокатска колегия: „Внесохме нашата кандидатура през 2019 г. София да бъде столица на Конгреса на Федерацията на Европейските адвокатури.“
Орлин Колев, член на Комисията за защита от дискриминация: „Изучаването на „Право” в редовна и задочна форма е напълно съобразено със световните стандарти.”
Доц. д-р Цвета Маркова, адвокат, бивш председател на ДКСИ: „Регулиращата функция на правото трябва да настигне създалите се обществени отношения като последица от технологиите.”
Проф. д-р инж. Иван Марков, ректор на УАСГ: „Със сигурност ще разширим сътрудничеството си с КСБ.”

Д.а.н. арх. Борислав Борисов, ректор на ВСУ „Любен Каравелов”: „Висшето училище гради по-доброто бъдеще на България с едни великолепни професионалисти.”
Проф. д-р инж. Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“: „Истинско, реално строителство на автомагистрала „Струма” – това иска обществото!“
Проф. д-р инж.-икон. Даниела Тодорова, ректор на ВТУ „Тодор Каблешков“: „Работим с амбиции и възможности за модерна академична визия.“
Проф. Дамян Кашлакев, преподавател в Политехническия държавен университет в Калифорния: „Новите технологии са единственият възможен отговор за рехабилитацията на инфраструктурата.“

Проф. д-р инж. Божидар Янев, хоноруван професор в Колумбийския университет и Нюйоркския университет: „Всеки нов мост е огромен ангажимент към бъдещето.“

Иво Казасов, група „Акага“: „Ще отбележим 25-годишнината на „Акага“ с концерт на 9 октомври в зала 1 на НДК.“

Певецът Васил Петров, специално за в. „Строител“: „Искам да пея на българска сцена с Нанси Уилсон и Лейди Гага.“

Димитър Пенев, треньор номер едно на България за XX век: „Младежите трябва да бъдат привличани да спортуват чрез модерна инфраструктура“.

Иконом Василий Сарян, председател на Настоятелството на храм „Преображение Господне“: „Христовото Възкресение ни дава сили и духовна подкрепа“.

И през 2019 г. ще продължим да срещаме читателите на вестник „Строител“ с интересни и важни за бранша събеседници.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 27.12.2018. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


Don`t copy text!
%d блогъра харесват това: