Искрен Веселинов: Настоящият парламент може само да започне дебата за разделяне на ЗУТ на два закона

Промените в Закона за регионалното развитие ще са сред приоритетите ни през тази година

Прочетена: 205

Елица Илчева

Г-н Веселинов, кои ще бъдат акцентите в работата на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление (КРПБМС) в Народното събрание (НС) през новата пленарна сесия?

Продължаваме с недовършения от миналата година т.нар. голям Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията (ЗУТ). По него останаха нерешени определенията за преместваемите обекти по Черноморското крайбрежие и националните курорти, както и за контрола, който се упражнява върху тях от страна на ДНСК. Надявам се скоро да се намери консенсус по темата, защото тези определения стопират останалите предложения, по които има единодушие. Включително и важното за Камарата на строителите в България (КСБ) искане за решения, които да ограничат сивия сектор в икономиката с намаляване на квадратурите, които могат да се изпълняват от фирми, невписани в Централния професионален регистър на строителя.

С промените в ЗУТ се налагат и ред други подобрения, свързани с правото на общините да имат собствени наредби за визиите на сградите и устройството на териториите. Конкретният повод за това беше Националната програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради, при изпълнението на която бяха реализирани проекти без синхрон във визията между тях. Така на места, вместо да се получи по-добра външна среда, се получи една нежелана еклектика. Изключително важно е да се мисли за архитектурната визия, която остава след санирането. В крайна сметка наред с енергоефективността се търси и ефектът на естетическо подобряване на конкретните общини.

Така че първата важната тема е именно ремонтът на ЗУТ, преди да са заваляли нови предложения по него, каквито често се правят.

Предлагат се промени и в Закона за регионалното развитие. Какво се случва с него?

Това е вторият приоритет за мен като председател на КРПБМС. Наложително е да започнем вече на парламентарно ниво дискусията на тема региони. Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за регионалното развитие цели да се спази европейското изискване до края на настоящия програмен период, който свършва 2020 г., да приведем българските райони за планиране в синхрон с параметрите, възприети от ЕС. Говоря за изискването един район за планиране да обхваща територия с поне 800 000 жители. Както е известно, два от дефинираните като отделни сега, не отговарят на това условие и затова вече почти година тече дискусия за ново териториално деление на страната.

На кой от предложените три варианта сте привърженик Вие?

Считам, че най-удачно е голямото деление на четири района – което съвпада с техните свързаности като икономика и други. Става дума за Крайморски, Дунавско-Мизийски, Тракия и Югозападен, който включва и София. Това ще позволи едно по-добро планиране и по-интегрирано развитие.

Проблемът при това деление е София, която тотално променя статистиката за района, в който е включена. Например Кюстендилският край от изостанал става средно развит. Имаше вариант за изваждането на София от този тип деление, но това пък от своя страна ще доведе до невъзможност столицата да кандидатства по редица проекти, тъй като е изпреварила в развитието си останалите територии, което я поставя в неизгодно положение. Останалите два варианта, които се обсъждат, са за разделянето на 6 или 7 области. Преценката за това кой е най-добър е нужно да залегне най-вече на устойчивостта. Дебатът в НС трябва да започне на всяка цена.

Другата голяма задача на КРПБМС е свързана с необходимите нормативни изменения във ВиК сектора. Знаете, че от миналата година Министерството на регионалното развитие и благоустройството разработва нов Закон за водоснабдяване и канализация, който да подобри регулацията в планирането и изграждането на ВиК мрежи и съоръжения и предоставяните услуги в отрасъла. Доколкото имам информация, той е на финалната права и също ще бъде във фокуса на вниманието ни през 2019 г. Настоящата законодателна рамка, касаеща ВиК сектора, е кърпена многократно и не отговаря по никакъв начин на моментната ситуация – предстои стартът на редица големи водни проекти, свързани с реконструкции на ВиК мрежи, като търговете за тях трябва да се финализират до средата на годината.

Много важен е и въпросът, касаещ доста мащабния ремонт на Закона за водите, който се прави по искане на местните власти. Той е свързан със стопанисването на язовирите и това, че с предходните нормативни промени общините получиха правото да прехвърлят собствеността на водоеми на новото Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“.

Създаването на новата структура през септември 2018 г. бе продиктувано от факта, че в страната има над 150 безстопанствени язовира и няколко хиляди водоема, които създават реална опасност за населението. Вече са заявени за прехвърляне над 2000 водоема. Но се оказва, че местните власти нямат право да приключат процеса на прехвърляне, защото обектите са публично-общинска собственост, с която те не могат да се разпореждат. Затова сега ще тръгнем към нова бърза промяна в Закона за водите или в Закона за общинската собственост, с която публично-общинската собственост да може да се прехвърля на държавата от местните власти и обратно. Това са в най-общ план по-сериозните неща, върху които ще работи Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление.

Да Ви върна на ЗУТ. Становището на Камарата е, че досегашните промени на закона водят до неговото усложнение, а дори и до невъзможност да се изпълняват определени процедури, несъобразени с всички изисквания и свързани закони. Браншът ще продължи да настоява да се разработят два отделни закона, като единият да е за устройството на територията, а вторият – за строителството. Съгласен ли сте, че това е начинът да се дефинират много ясно отговорностите и изискванията към всеки един участник в строителния процес?

Има логика в това предложение, но опитът показва, че толкова тежки законодателни промени вървят по три-четири години. Наложително е да се подлагат на сериозни обществени обсъждания, на разговори на най-различни нива. Така че дебатът би могъл само да започне в рамките на това Народно събрание, но резултатът, повтарям, не може да дойде толкова бързо. Законът за устройството на територията урежда изключително сложни обществени отношения, освен това с резките движения трябва да се внимава.

Ще подкрепи ли ­КРПБМС предложената от КСБ промяна в ЗУТ в ЦПРС да се вписват всички строители на строежи от първа до пета категория включително, както и по отделни строително-монтажни работи?

Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление е склонна на компромисно решение – на първо време три пъти да се намали квадратурата, която имат право да изпълняват сега фирмите, които не са вписани в ЦПРС. Лично аз смятам, че трябва да видим как ще работи това, дали ще има ефект и после, ако е необходимо, да направим нова промяна. Все пак на каквото мнение и да е КРПБМС, крайното решение може да е друго. Не е изключено в пленарната зала мнозинството в парламента да приеме исканията в пълен мащаб.

Когато КСБ проведе мирна демонстрация в подкрепа на бранша заради недоброжелателни атаки и недоказани твърдения в публичното пространство, уронващи авторитета на българския строител, Вие открито я подкрепихте. Защо?

За съжаление през последните години говоренето в публичното пространство се изкриви като цяло. Една огромна вълна от негативизъм непрекъснато ни залива – всеки подозира всеки и няма вяра в нито една организация, бранш, институция и т.н., което е изключително вредно. Освен това е абсолютно неприемливо основна опозиционна политическа сила да създава отрицателни настроения към групи от стопански субекти само на база на съмнения. Когато казваш искаме еди-каква си експертиза, защото имаме съмнения за еди-какви си нарушения, и това се върти непрекъснато, очевидно се предпоставя отговорът, че има нарушения. Това не е правилно. Дори заради лошия имидж, който се налага на България зад граница, където е по-трудно да се обясни, че всичко е въпрос на вътрешнопартийна употреба. Това, което се прави, в случая пречи на икономическия растеж в страната. Така че аз съм против такова политическо говорене, а не против проверките като цяло.

В този смисъл считам, че недоволството на строителите беше основателно и всички ние като представители на политиката в България трябва много да внимаваме, когато изричаме силни думи по отношение на определени сектори от икономиката. Защото всички те създават брутен продукт и заетост. Личното желанието на някой да се представи за радикален борец за някаква истина често може да застраши и бизнеса, и работните места.

Що се отнася до пътищата, за които се изискват проверки от БСП, големият проблем е, че нямаме достатъчно пари за поддържането им. С въвеждането на ТОЛ системата той ще бъде решен.

Освен това трябва да създадем баланс в обществените поръчки и нужната нормативна база за самото строителство.

Вие сте строителен инженер и вероятно имате идея къде освен в ЗУТ има нужда да се пипне нормативната база, за да се преодолеят и други трудности, с които ежедневно се бори браншът.
Камарата на строителите в България е изготвила пакет с вижданията си за необходими промени в законодателството, касаещо строително-инвестиционния процес, които са основно за ЗУТ и Закона за обществените поръчки (ЗОП). Някои са напълно приемливи, други трябва да се обсъдят, но все пак споделям позициите, че основните проблеми си остават в ЗОП и ниските цени в търговете, което изкривява строителния процес.

И начините на администриране създават проблеми, като например определянето на пределни цени, които с времето стават неадекватни на пазара, а – да речем – в общините това не се отчита.

Няма как да прескочим другия „горещ картоф“ – частния случай с решението на съда за строителството на втора кабинка в Банско, който отвори дебат за законодателни промени. Министърът на околната среда и водите Нено Димов каза, че именно в НС трябва да се решат споровете за развитието на туризма. Какви са намеренията Ви в тази посока?

Нашата парламентарна група доста отдавна внесе предложение за промяна в Закона за горите заради съществуващите ограничения за процедурите в горски територии, когато става въпрос за инфраструктура за ски, или в случая, че се изисква преотреждане на терените. Не e така, когато трябва да се прокарват електропроводи например. И аз питам каква е разликата в строителството на един лифт и един електропровод. И в двата случая се побиват едни пилони по трасето и то се почиства възможно най-щадящо за природата.

Затова ние предложихме тези съоръжения, които всъщност са в полза на екологията, да бъдат изключени от ограничителните процедури. Онези, които сега се представят за зелени и скачат на жълтите павета, уж защото са много загрижени да се пази природата, не може да не са наясно, че всъщност не строителството на лифтове, а липсата на такива и като частен случай – втори лифт над Банско, води до качването на хиляди коли в планината, които я замърсяват много повече, отколкото може да й навреди изпълнението на подобно съоръжение. Така че важно е мнозинството да не е толкова плашливо и да ни подкрепи.

Смятате ли, че частният случай „Банско“ всъщност спира развитието и на инфраструктурата в други курорти, защото в крайна сметка всички те са в планините, които дори да не са в списъците на ЮНЕСКО, са в природни паркове или в „Натура 2000”?

Мисля, че в последните години се вижда как всеки 100 човека, събрани на протест, могат да променят важни решения в най-различни сфери. Ние, „Обединените патриоти“, си защитаваме позициите и не сме склонни да се поддаваме на натиск. Колкото до планините, има 7 големи проекта, които могат да стартират всеки момент. Това са Перелик, Ком, Кулиното над Разлог, Добринище и още няколко, а онова, което спира развитието им, са неясни фетиши.

А как според Вас трябва да се промени законодателната рамка, за да работи така, че развитието на тези курорти да не може да се обявява за незаконосъобразно? Може би е време за по-сериозно стиковане на всички нормативни актове, а не на промени в един или друг.

Трябва да се тръгне от един национален консенсус по темата дали искаме да развиваме туризъм или не. Защото положението, в което сме поставени от една група хора със собствени виждания и ценности, е недопустимо в нито една държава.

КРПБМС е ключова за общините. Какво е направено в сферата на законодателството, което да подобри работата на местните власти?

Истината е, че ние направихме доста за общините. Мога да отбележа например Закона за водите, който споменах и който беше променен изцяло в отклик на тяхната инициатива и, разбира се, в обществена полза. С измененията в Закона за местните данъци и такси решихме проблема със сгради, които не се въвеждат с години в експлоатация. Сега вече е дефинирано, че две години след Акт 15 и една след Акт 14 данъците се дължат, независимо дали обектът е завършен напълно.

Разбира се, големият проблем е децентрализацията и това, че общините искат да задържат по-голям дял от собствените си приходи, вместо да ги прехвърлят на държавата. Мисля, че народните представители – без разлика на цвят – ги поддържаме в тази насока, но решенията остават в Министерството на финансите.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.02.2019. Категория Законът, Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.