Битката с дискриминационните условия в търговете тепърва започва

Автор

Красимир Кирев
Ренета Николова

Инж. Розета Маринова е родена в Троян. Образованието си завършва във ВИАС със специалност „Промишлено и гражданско строителство” и веднага получава разпределение за работа в ЗСК „Крум Бъчваров” - гр. Видин. От 1982 г. работи във фирмата, която управлява сега - „Стройпродукт” - Плевен.
„В строителството попаднах случайно, но с годините се оказа, че градивната и творческа дейност, постоянното доказване на личността и силата на изявите, присъщи на строителния сектор, ми допадат”, казва инж. Маринова.
В миналото тя е била председател на Областното представителство на Българската строителна камара в Плевен за два мандата. Участва в създаването на днешната Камара на строителите в България, където е член на Управителния съвет, на изпълнителното бюро и за още един мандат председател на ОП  - Плевен. През юли 2010 г. единодушно е избрана от Управителния съвет за председател на комисията по етика към Камарата.

Г-жо Маринова, как премина последното заседание на Комисията по етика към КСБ. Какви са проблемите, които решавахте?
Основната тема на проведеното заседание беше разглеждането на проблеми в тръжните процедури. Ние получихме доста сигнали. Много внимателно ги разгледахме и анализирахме, като не видяхме нищо ново и изненадващо. Порочната практика някои процедури да бъдат с дискриминационни условия все още съществува. Заели сме се с тежката задача да ги извадим на показ и аз се радвам, че получаваме сигнали. Едно е да се говори по принцип, а друго да показваме фактите такива, каквито са. В периода на криза всички строители болезнено приемат всяка процедура, в която има дори минимална нотка на такива условия. Искам апелът на комисията по етика да бъде чут от всички възложители, било то държавни структури, или структури, които управляват европейското финансиране. Внимателно трябва да се оглеждат и решават критериите за оценка на фирмите в тръжните документации. Така ще се избегнат съмненията, че условията облагодетелстват точно определени участници. В момента единствената работа, която очакват строителите, е тази, финансирана по еврофондовете. За да се преустанови непрекъснатото обжалване, да започне изпълнението на проектите и да се усвояват европейските средства, трябва да положим усилия. Необходима е повече коректност и от двете страни.

Какви конкретни констатации направихте?
Дискриминационните условия най-често ограничават участието на строители, вписани в Централния професионален регистър за изпълнение на обекти по категории и групи строежи. От фирмите се изискват допълнителни условия, ограничаващи участието на строители, които имат капацитета и потенциала за тези обекти. Освен това ние констатирахме, че гаранционните срокове продължават да участват като критерий за оценка, след като са регламентирани в Закона за устройство на територията. Становището на комисията е, че те трябва да са изискване на възложителя, отразено в тръжните книжа и в предложения договор за строителство. По този начин стават условие за изпълнение, което гарантира качеството на строителната дейност. Гаранционните условия не трябва да са критерий за оценка, защото спекулациите са големи.
Ние констатираме, че в търговете преобладават критерии за оценка със завишен субективен фактор. Обикновено на критерия „Техническо предложение“ в проблемните тръжни документации се дава голям процент. Дори има куриоз - в една от процедурите е дадена тежест 70%. Това обезличава останалите обективни критерии. Знаем, че критерият „Техническо предложение“ много трудно може да се обжалва поради своята специфика. Становището на комисията е, че планът за организация и изпълнение е задължение на всеки изпълнител. Той се изготвя и изпълнява, за да се гарантира реализацията на договора. Това е необходимост, изискване, но не трябва да бъде критерий за оценка.
Комисията смята, че е необходимо в техническото предложение да се включват показателите, които регламентират мястото и ролята на строителния пазар на фирмата съгласно закона за ЦПРС.
Фирмата трябва да представи своя технически потенциал, инженерно-технически състав, опита и квалификацията на своя екип, да има съответния обем СМР и реализирани обекти, наличие на мощности или достъп до такива. Това трябва да са условия за допускане на фирмите, а не критерии за оценка.
Констатирахме също, че в много процедури се приемат нереално къси срокове за изпълнение. Това се отразява на качеството. Комисията предлага срокът за изпълнение да се определя от възложителя. Ако обаче присъства като състезателен елемент в тръжните процедури, да бъде фиксиран минималният технологично реален срок.
Съществува и друг интересен феномен - срок за разсрочено плащане като критерий за оценка или окончателното разплащане на изпълненото строителство да се реализира в много голям срок след въвеждане на обекта в експлоатация. Например в сигнал за тръжна процедура на стойност 2,5 млн. лв., инвеститорът предлага 55% от стойността на обекта да бъде разплатена 7 месеца след неговото приключване. Така изпълнителят трябва да има възможност да финансира 1,4 млн. лв. за срок от около една година. Това според нас е дискриминационно условие, защото малко са фирмите, които могат да реализират в етап на криза толкова голямо лично финансиране или кредит. Такива обекти ще усложнят и ситуацията с междуфирмената задлъжнялост. Становището на Комисията по етика (КЕ) е, че в етапа на криза е недопустимо да бъде прилаган този принцип на финансиране. Нашето предложение е окончателното разплащане да става по европейските директиви - не по-късно от 30 дни след приключването на обекта. КЕ смята, че е необходимо с промените в ЗОП да се регламентира по-добре смисълът на „икономически най-изгодно предложение”. Практиката показва, че зад тази формулировка се приемат показатели, които имат дискриминационен характер, опорочават процедурите и не водят до избора на икономически най-изгодната оферта. Критериите трябва да са точни и ясни, за да не позволяват тълкуване и изобретателност.

На базата на тези констатации, какви решения взехте?
Решихме да се отправят писма до Комисията за защита на конкуренцията от името на КСБ за отмяна на решения на търговете, за които са получени сигнали в Камарата. Също така да се изпрати становище на КСБ към Националното сдружение на общините, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на земеделието и храните, Министерството на околната страна и водите, както и всички други ведомства, които имат отношения към получените сигнали. В тях ще апелираме за недопускане на такива процедури, тъй като така се бави усвояването на средствата от еврофондовете и се блокира строителният сектор в период на криза. Комисията по етика предлага на председателя на КСБ да организира среща по проблемните въпроси с тези ведомства, както и с министъра по управление на средствата от еврофондовете Томислав Дончев.

Какви бяха най-драстичните нарушения, за които сигнализират строителите?
Има много фрапиращи нарушения. Имаме сигнал, който е за обществена поръчка, направена в община Асеновград, финансирана по ОП „Регионално развитие”. Тя е за цялостно реконструиране на част от път между селата Богданица и Конуш. Процедурата е обжалвана, защото критериите са неизмерими, несъпоставими и в полза на нечий интерес. Критерият цена за изпълнение е с тежест 35 точки. Следващите са гаранционен срок – 15 точки, и организация и план на работа плюс график на изпълнение - цели 50 точки. Критериите със субективен характер получават тази голяма тежест, без да бъде регламентирано как трябва да бъдат изготвени документите на участника и без ясна идея как фирмите ще бъдат оценени.
От подобен характер е сигналът за процедура от община Гулянци за „Благоустройство на площадите на селата Милковица, Дъбован, Крета, Загражден, Искър, Сомовит, Шияково и Ленково”. Проектът е финансиран по Програмата за развитие на селските райони. Поръчката е на стойност около 2,5 млн. лв. Интересното тук е, че като критерий за подбор на участниците е поставено условие кандидатът „да има през последните 3 години изпълнен минимум един договор за строителство с предмета на поръчката на стойност най-малко 1 млн. лв.” Поръчката представлява обновяване на площади. На всички е известно, че подобни обекти в последните години не са изпълнявани. Освен това интересни са и критериите за оценка – този за техническо предложение има тежест 70%, а цената - 30%.

За какви други нередности са сигнализирали фирмите?
Хубав пример е една поръчка, предложена от Медицинския университет в Плевен. Тя е с предмет извършване на строително-ремонтни и монтажни работи на сгради и съоръжения, доставка и монтаж на асансьори за нуждите на университета. Финансирането е по ОП „Регионално развитие”. Жалбата е от строителни фирми от плевенското Областно представителство. Оказа се, че предложеният за изпълнение обект не може да бъде изпълнен от нито една от всичките 70 фирми, регистрирани в ЦПРС от тази област?!

Каква е причината за това?
В тръжната документация има изискване участникът да притежава сертификати по ISO 9001:2008 за управление на качеството, ISO 14001:2004 за управление на околната среда и OHSASI18001:2007 за система за управление на здравословни и безопасни условия на труд. Повечето от фирмите вече ги притежават, но особеното е в изискването тези сертификати да бъдат с обхват строителство, строително-ремонтни дейности, хидроизолации, саниране на сгради и забележете... изработка и монтаж на алуминиева и PVC дограма! В конкретния случай ограничаващото условие е, че се иска в сертификатите да са включени освен строителните дейности, необходими за изпълнението на обекта, и изработката на дограмата, и на това изискване да отговаря единствено главният изпълнител. Привличане на подизпълнители, отговарящи на поставените условия, е недопустимо според условията на процедурата и води до отстраняване на участника.

Толкова ли е сложно изпълнението на обекта?
Заданието включва дейности по енергийно обследване на сграда, строена в началото на миналия век, и съвсем не би затруднило строителна фирма, вписана в регистъра за съответната категория на обекта. Ще се изпълнява топлоизолация и минерална мазилка на фасадата, смяна на дограмата, пренареждане на керемиди на покрив и подмяна на отоплителната инсталация. Оказва се, че поръчката може да бъде изпълнена едва от няколко фирми в страната. Класираната на първо място е предложила най-високата цена и най-малък срок. По критерия техническо предложение тя е получила максималните 20 точки, като в обяснителната записка са дадени всякакви други подробни описания на обекта, но не е представена технология за изпълнението на строителните процеси. Сроковете й са нереално ниски, а цената с около 250 хил. лв. по-висока от всички останали.
По този начин, когато се дава голяма тежест на критериите със субективна оценка, възниква възможност да бъдат класирани фирми, които не предлагат икономически най-изгодната оферта.
Друга процедура, която разглеждахме, беше „Реконструкция и преустройство на Дом за деца, лишени от родителски грижи, „Младен Антонов”. Възложител е община Пордим, а финансирането идва от ПРСР. Стойността на поръчката е 2,37 млн. лв. Цената е с показател за оценка - 40%. Всички останали критерии са такива, каквито просто нямат място в оценката на изпълнителя. Говорим за календарен график, техническо предложение и гаранционен срок. Убедихме се вече, че те нямат място в оценяването. Особеното в тази процедура е, че като елемент в документацията стоят фиксираните начини на плащане, т.е. авансово плащане 20%, междинно плащане 25% и останалите 55% се разплащат след въвеждане на обекта в експлоатация в срок след 7 месеца. Както споменах, едно от решенията на комисията беше, че не трябва да се допуска в етапа на криза да се предлага такова финансиране, защото това ще доведе до увеличаване на междуфирмената задлъжнялост и до фалиране на фирми.
Ще споделя и още една процедура. Обект на поръчката е СМР на Специализирани болници за рехабилитация – „Национален комплекс” ЕАД – филиал „Овча могила”. Финансира се от Специализирани болници за рехабилитация. Проблемното тук е, че съществува критерий за оценка на срока за разсрочване на окончателното плащане с тежест 20%. На пръв поглед в процедурата не се вижда нищо особено. Комисията класира на първо място фирма, която е предложила следното: при срок за изпълнение на обекта от 90 календарни дни, срок за разсрочено плащане – 800 календарни дни. Този показател, ако не е направено някакво ограничение, позволява всякакви предложения и практиката показва, че много са търговете, в които се спекулира с това. Така 9 от всички 11 участници предлагат от 30 до 90 дни разсрочено плащане, което е реално. Класираната на първо място фирма с предложените 800 дни получава 20 точки, докато другите имат по този показател максимално 2,25 точки. Така критерият става решаващ и на първо място се оказва фирмата с най-висока цена и най-дълъг срок за изпълнение, което съвсем не изглежда като икономически най-изгодната оферта.

Законът не предвижда ли някакви ограничения в тази посока?
В Закона за обществените поръчки са посочени 9 основни показателя, които определят икономически най-изгодната оферта и там срокът за разплащане не фигурира. Този показател законодателят го поставя в категорията „други”, т.е. не толкова важни и определящи.
До КЕ е постъпила и жалба по тръжна процедура за извършване на СМР за въвеждане на енергоспестяващи мерки на учебни блокове 1, 8, 9 и 10 на Техническия университет в София. Случаят е много особен и фрапиращ, защото възложителят прекратява процедурата. Декласирани са всичките 19 фирми, участници в търга. Посочените причини за това са, че нито една фирма не отговаря на условията, като надвишава финансовия ресурс, който възложителят може да осигури. В същото време в предварителните условия е обявена прогнозна стойност на поръчката, по-голяма от предложените от всички участници стойности.

За какво говори това?
Ами, в кръга на шегата, може би фирмата, която е трябвало да спечели, не се е явила. Интересна е жалбата по процедура за изпълнение на СМР за реконструкция на градския стадион „Христо Ботев” в община Криводол, включваща СМР на сграда, водопровод и канал, вертикална планировка, тревно съоръжение и мелиорации. Финансирането е по ПРСР. В методиката за оценка на офертите е записано като показател - гаранционен срок за изпълнение на СМР. Комисията пък разглежда предложените гаранционни срокове от всеки участник по видове СМР. И освен това тя дава свое тълкувание на гаранционните срокове на видовете работи. Външните ВиК мрежи ги превръща в „преносни и разпределителни тръбопроводи и техническа инфраструктура“, където гаранционният срок трябва да бъде 8 години. Дренажната и напоителната система на тревната настилка пък се приема като „хидромелиоративно съоръжение“, за което срокът също трябва да е 8 години. По този начин сериозни фирми са отстранени, защото, конкретно посочвайки гаранционните срокове, те не са упоменали понятието „хидромелиоративно съоръжение“. Въпреки това обаче на тях не е зачетено вписване на текст „други монтажни и довършителни работи”, в който могат да бъдат приети и тези.

Като че ли комисията по етика се сблъсква с все нови и нови неща. Свидетели сме на все по-голямо творчество, което цари в документацията по търговете.
Комисията по етика трудно може да промени закона, но ние ще реагираме на всеки сигнал, насочен към нас. Сега, когато се обсъжда промяната на ЗОП, всички трябва да сме много активни с предложения и мнения, за да намерят отражение добрите идеи. Промените да се обсъдят с по-широк кръг от бизнеса, за да не се допуска „лошата практика” на досега действащия закон. Новият да бъде по-съвършен и да не позволява „творчество и изобретателност”.

Може би министърът по управление на средствата от еврофондовете Томислав Дончев не е напълно запознат с тези случаи. Предстои среща между него и КСБ. Мислите ли да го запознаете с тези нарушения?
Етичната комисия, естествено, ще използва тази възможност и с удоволствие ще предоставим на г-н Дончев материалите, изпратени при нас. Сигналите са с ограничен брой, но са достатъчни. Те са различни и просто са без коментар. Трябва да ги споделим с всички ведомства, защото безумията в тях са безспорни.