Инж. Светослав Глосов: Вестник „Строител“ има важна роля за популяризиране на постиженията на бранша и за защита на интересите на гилдията

Пожелавам на екипа на изданието на Камарата да бъде все така млад по душа, жизнерадостен, работлив и усмихнат

Прочетена: 108

Ренета Николова

ВЕСТНИК „СТРОИТЕЛ“ ОТБЕЛЯЗВА
10-ГОДИШЕН ЮБИЛЕЙ

На 3 април 2009 г. на българския медиен пазар се появява ново издание – вестник „Строител“, печатният орган на Камарата на строителите в България. Създаването на дългоочакваната собствена медия е предшествано от дискусии и дебати в управителните органи на организацията и е посрещнато радушно от бранша, с който вече 10 години сме неразривно свързани.

Изготвянето на вестника е поверено на малък, но много ентусиазиран екип, който влага в него своя професионализъм, опит и много любов. Едва ли можем да изброим всички хора, подкрепили и подкрепящи изданието през годините, но има и такива, чийто принос за създаването, развитието и утвърждаването на вестника на Камарата е безспорен.

В навечерието на нашия юбилей стартираме поредица от интервюта именно с тези хора, в които да разкажем как бе създадено изданието на КСБ, как се разви и какви успехи постигна, с какви предизвикателства се справи и да попитаме за насоки, теми и препоръки, така че да отговаряме най-адекватно на нуждите на бранша и да продължим да сме най-добрият професионален вестник. След почетния председател на КСБ инж. Симеон Пешов и първи председател на УС на КСБ в периода 2007 – 2010 и Асен Гагаузов, министър на регионалното развитие и благоустройството 2005 – 2009 г., днес разговаряме с инж. Светослав Глосов, почетен председател на КСБ и председател на УС на Камарата в периода 2010 – 2016 г.

Инж Глосов, на 3 април изданието на КСБ ще стане на 10 години. Шест от тях Вие бяхте председател на Камарата. Период, в който работихме изключително ползотворно и реализирахме успешно редица значими инициативи. Но аз Ви връщам малко по-назад във времето, когато бяхте председател на ОП – София. Първият ОП председател, който дойде в офиса на вестника, още в старата редакция в сградата на УАСГ, за да ни поздрави и да ни донесе първата награда на в. „Строител“ – бика на ОП – София. Какво си спомняте от онзи период?

Тогава председател на Камарата бе инж. Симеон Пешов. Но идеята за вестник като орган на Камарата я имаше още преди да се създаде новата организация. Като Българска строителна камара имахме един бюлетин от 4 страници, който го издаваше частна фирма. Това беше недостатъчно и не отговаряше на сериозната организация, каквато искахме да бъде строителната камара. Хубаво е, че след приемането на закона и регистрирането на КСБ успяхме да реализираме идеята за собствен вестник на Камарата, и то мисля по най-успешния начин за изданието. Имаше много имена, които се спрягаха, но за мен „Строител“ си е най-истинското. Когато той се появи, на пазара имаше конкурентен вестник, но „Строител“ не влезе в тематиката му, той се специализира в сферата, актуална за строителните фирми и строителния бранш. Започнахме от 24 страници. Спомням си първия брой, който беше показан на Управителен съвет в Кюстендил. Тогава Симеон Пешов като председател на Камарата на строителите вдигна вестника, показа го пред всички и каза – ето го нашия вестник. Някъде трябва да я има тази снимка. Спомням си я много добре. С голям ентусиазъм се посрещна изданието от всички членове на УС, от строителните фирми. В годините „Строител“ стана един много четен вестник в общини, държавни учреждения, в строителните фирми, които го получават. Дано да продължава да се развива по същия начин. Непрекъснато тематиките се сменяха, обновяваше се съдържанието на вестника. Наред със сериозните теми на страниците за отмора и развлечение се публикуваха много свежи вицове. Единият още го разказвам даже.

През Вашите мандати като председател на УС на КСБ, Камарата и вестникът стартираха много успешни съвместни инициативи.

Камарата вече беше структурирана, но популярността и влиянието й все още бяха доста скромни. Важно беше да излезем пред институциите и обществото, пред медиите и да заявим нашите позиции, да популяризираме Камарата и нейната работа. Вестник „Строител” бе нашият безценен партньор в това предизвикателство. Роди се идеята за организирането на събития, на които да каним всички институции, имащи отношение към развитието на сектора и средата за работа на строителните фирми. Както каза и премиерът Борисов в едно твое интервю за вестник „Строител” – да поставяме проблемите на масата и да ги решаваме. Така направихме първия дискусионен форум за строителството. Последваха и други форуми – конференции за кохезионната политика, за водния сектор, кръгли маси за ЗОП и административната тежест, обучителни семинари, свързани с европейските фондове. С всяка година авторитетът на КСБ растеше, а в събитията на Камарата се включваха вицепремиери, министри, представители на ЕК и ЕП, като Антонио Таяни, Искра Михайлова, Юрки Катайнен, президенти на FIEC. „Строител“ бе не само инициатор, но и пое организацията на събитията. Приносът на вестника за превръщането на КСБ в институцията, каквато е сега – слушана, уважавана, с която се съобразяват и правителства, и бизнес среди, е безспорен.

Важна ли е собствената медия за една гилдия?

Това е нещо, което трудно се създава – медия на гилдия. Много малко професионални организации могат да се похвалят с такава медия. Считам, че ролята на вестника е много важна както за развитието на самия бранш, така и за неговото популяризиране, за защита на интересите на гилдията, за запознаване на обществото с проблемите на съответния бранш. Изключително полезно е за КСБ и нейните членове да имат печатен орган и за да достигне информацията до точния адресат – министерство, НС, агенция, община, фирма. Някой ще каже, че има интернет, но там не е същото. Хиляди са агенциите и сайтовете, пълни с какво ли не. Друго е всеки петък вестникът да е пред теб, да можеш да си го вземеш в ръка. Да си избереш от първа или от последна страница ще го четеш. Различните хора по различен начин започват да четат вестника. Аз лично започвам от последна страница. Оставям си най-важното за най-накрая. Тук, разбира се, трябва да отбележа и че заедно с вестника впечатляващо се разви и сайтът на изданието, който е изключително бърз в поднасянето на новини, буквално в реално време се качва информацията, излъчват се на живо събития, пресконференции. Много често сме коментирали с колегите, че една новина, която първо в сайта на вестника се появява, после се използва като материал в други медии. Някои цитират, че е от „Строител“, други просто си открадват материала – но е факт – на изданието е.

Ако трябва да отбележите някоя от съвместните ни инициативи, реализирани през годините, коя ще бъде?

Те са много, но все пак ще отбележа 2 от тях. Съвместната ни работа по едно благородно дело – реконструкцията на паметника на Цар Александър Втори Освободител, която бе извършена от КСБ и Столична община с подкрепата на хуманитарния фонд „Поколение“ на Андрей Скоч. „Строител” организира цялата кампания по популяризирането, отразяването и представянето на всички дейности по проекта – пресконференции, изготвяне на информация за медиите, фото и видео заснемане, публикации в медиите, изработване на презентационен филм, интервюта с българските и чуждите участници в проекта, организация на изложба с над 300 фотоса, като по този начин дадохме пълна прозрачност на всички реализирани дейности.
И, разбира се – представянето на Камарата пред Комисията по регионално развитие на Европейския парламент, което бе реализирано с подкрепата на г-жа Искра Михайлова. Аз не знам друга браншова организация да е имала подобна възможност да презентира своята дейност и своите компании членове на такова високо ниво. Ние показахме големите обекти, изпълнени от български фирми, пред депутатите в ЕП. Благодаря на г-жа Михайлова за тази възможност и на екипа на в. „Строител“ за перфектното сътрудничество при организацията на международно събитие от такъв мащаб. Това наистина беше много хубаво мероприятие и беше последното, което се състоя в моя втори мандат като председател на УС на КСБ.

От сегашната Ви гледна точка на почетен председател и след като ръководехте една от най-отговорните държавни агенции АПИ, как оценявате развитието на Камарата и на вестника?

Аз най-напред искам да благодаря на вестник „Строител“ за обективното отразяване на дейността на Агенцията и на моята работа като председател на УС на АПИ. Защото медийните атаки и обвиненията срещу АПИ бяха чудовищни. Вестник „Строител“ действително отразяваше и се надявам, че ще продължи да отразява, обективната истина. Защото тя е важна не само за пътната агенция и хората, които ежедневно работят там, но и за строителния сектор, и за хиляди строители, които в дъжд, студ, сняг вършат по най-добрия начин своята работа. В морето от фалшиви новини „Строител“ отстояваше истината и пожелавам на екипа да продължавате все така.

Практиката показа, че въпреки всички хули, които имаше по ТОЛ системата, в крайна сметка това, което тя генерира като приходи, е много повече от събраното в предишни периоди. Но това вече никой не го казва. Само за затрудненията при въвеждането се шумя. А такива трусове имаше и в кадастъра, и в Имотния регистър на Агенцията по вписванията. Сривове има и в системата на Пътна полиция – КАТ. Но някои политици се вгледаха там, където се генерират най-много приходи за държавата.

За съжаление най-видимата част, каквато е строителството, се оказа, че най-лесно може да се атакува…

Истината е, че за трите правителства на премиера Бойко Борисов изграждането на пътната инфраструктура е приоритет, а построеното – гордост. А опозицията гледа да омаловажи това, което е постигнато. Но фактът е, че хубаво, лошо – има го направено. Ползва се от всички, носи удобства и допринася за по-бързо придвижване.

Какви са Вашите препоръки за бъдещото развитие на вестника?

Не спирайте да се развивате, да търсите нови теми, актуални и интересни в момента за строителния бранш. Рубриката за развитието на регионите беше много добра като тематика. Имахте и една рубрика за научни разработки, свързани със строителството. Говоря за конструкции и технологии. Спомням си, че преди 2 – 3 години пуснахте една анкета във вестника сред строителите – какво ново биха искали да видят на страниците. Направете го пак, сигурен съм, че ще дойдат интересни идеи.

Кои са най-актуалните проблеми пред бранша?

Два са много сериозни. Единият проблем е свързан с липсата на кадри и той се задълбочава все повече и повече. В същото време поръчките се увеличават. Вторият проблем е политическото говорене срещу строителния бизнес. Ефектът от него ще е, че ще бъдат съсипани българските фирми. Мисля, че няма никакво държавническо мислене в тези, които атакуват бранша. Гонейки политически цели, бият по българския бизнес. Накрая ще са потърпевши хората.

След АПИ какви са плановете?

Честно казано, сега ми е по-спокойно, голям товар падна от плещите ми. Макар че продължавам активно да следя какво се случва и много време ще го правя това нещо. От целия ми престой в АПИ сега, когато пътувам, непрекъснато се оглеждам къде има счупена мантинела, стана ми професионално изкривяване. Даже съпругата ми, като се прибирахме последния път, ми каза да спра да гледам мантинелите. Бях придобил навика, като мина по някой път и видя нещо такова, да звъня на съответния директор на Областно пътно управление или на изпълнителите да отстранят повредата.

Сега вече се надяваме, че ще Ви виждаме по-често в Камарата.

Със сигурност, пък и като почетен председател имам този ангажимент.

На финала – с две думи. Какво е за Вас вестник „Строител“?

Вестник „Строител“ е органът на Камарата на строителите в България и гласът на строителния бранш. Нашият вестник, който показва същината на работата, успехите, проблемите, постиженията на българския строител. Издание, което трябва да го има и да го подкрепяме, за да продължи да се развива. То е неразривно свързано с Камарата, изиграло е съществена роля за утвърждаването й през годините, изпълняващо важни функции в днешния ден на организацията и с потенциал за развитие и нови успехи в бъдеще.

Едно пожелание към екипа?

Екипът на в. „Строител“ да бъде все така млад по душа, жизнерадостен, работлив и усмихнат. След 10 г. да ме поканите пак на юбилей, след още 10 г. пак и после ще видим.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 14.03.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.