Ивелина Василева: България е на 8-о място по дял на договорени средства от общия бюджет на оперативните програми

Прочетена: 324

Мирослав Еленков

Г-жо Василева, какви ще са приоритетите Ви като председател на Комисията по околната среда и водите в Народното събрание (НС) до края на настоящия парламентарен сезон?

Заедно с колегите от парламентарната Комисия по околната среда и водите продължаваме активно да работим по законодателството и темите, които са свързани с опазването на околната среда. Знаете, че съвсем наскоро приехме измененията в Закона за чистотата на атмосферния въздух. Това е тема с висок приоритет. С промените бяха въведени нови моменти, касаещи контрола и ограничаването на използването на замърсяващи въздуха горива за битово отопление. Заложени са и изисквания за действията, които трябва да бъдат извършвани от местните власти, както и санкциите при неизпълнение. Необходимо е Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) да разработи наредба, която да регламентира контрола и разпространението на дървата, използвани за битово отопление. Ние, народните представители от ГЕРБ, предложихме местните власти да имат възможност да получат подкрепа в борбата срещу замърсяването на въздуха. По този начин част от глобите, наложени на замърсяващи въздуха предприятия, ще отиват директно в бюджетите на общините и ще могат да бъдат използвани за действия, свързани с преодоляването на този проблем. И не на последно място, в закона ясно са посочени ангажиментите на всички отговорни институции. Очакваме в НС да бъде внесен и законопроектът за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие, чрез който ясно трябва да се регламентира начина на управление на екологичната мрежа „Натура 2000“.

По време на изслушване в НС посочихте, че очаквате да бъде внесена за разглеждане и приета от Министерския съвет Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух. Какво ще включва тя?

Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух е ключов документ. Това, което беше представено от екоминистерството в Комисията по околната среда и водите, е програма с хоризонт до 2024 г., съдържаща мерки, които трябва да бъдат предприети от всички институции и на всички нива. Разбира се, когато говорим за качеството на атмосферния въздух, основното предизвикателство за България са превишенията на съдържанието на фини прахови частици. Това е и предмет на наказателна процедура от страна на Европейската комисия, както и на произнасяне на Европейския съд. Факт е, че се регистрира положителна тенденция, но все още трябва да се работи за решаване на този проблем. В програмата са заложени конкретни стъпки, в това число и законодателни. Ние вече изпълнихме част от тях, касаещи усъвършенстване на нормативната уредба, чрез приемане на изменението и допълнението на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Необходимо е да се продължи работата с въвеждането на наредбите от страна на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, която трябва да определи допустимото ниво на сяра и пепел във въглищата и брикетите, които се използват за битово гориво, както и от страна на МЗХГ за организиране и регулиране на дървата за битово отопление.

Освен това, в програмата се залага и въвеждане на по-ранен етап на изискването към производителите на печки за отопление, да прилагат специален екостандарт за недопускане на замърсяване. Европейският регламент за това влиза в сила през 2022 г. и колкото по-рано бъде заложен в България, толкова повече ще има гаранция, че когато отидете да си купите нова печка – тя ще отговаря на екологичните изисквания.

Знаете, че мерките за ограничаване на замърсяванията в населените места, са свързани и с транспорта – с обособяване на зони с ниски емисии и ограничаване движението на замърсяващи превозни средства. Това са действия, които местните органи и властите могат да предприемат, ако има превишаване на нормите на тяхна територия. Що се отнася до пътните превозни средства, в компетенциите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и на Министерството на вътрешните работи е контролът по отношение на регистрацията, техническите прегледи и недопускането за движение. Това също са допълнителни мерки, които са заложени в Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух. Очакваме тя да бъде приета от Министерския съвет и съгласно текстовете в закона министърът на околната среда и водите ежегодно трябва да отчита изпълнението й.

Кръговата икономика ще е от голямо значение през следващия програмен период, какво е Вашето мнение за прилагането й в България?

Кръговата икономика предполага ангажимент към околната среда на институциите, бизнеса, а и на всеки един от нас. Това е предизвикателство, но и възможност, защото принципът, който е заложен в тази концепция, е преминаването към модел на икономиката, при който ресурсите да се оползотворяват в максимална степен. На европейско ниво през изминалата година бяха приети много важни и стратегически документи – това са пакетът „Отпадъци“, както и Стратегията за пластмасите в кръговата икономика. Те се обвързват с актове на европейско ниво, които ще бъдат транспонирани и в българското законодателство и изискват много амбициозни цели, които трябва да бъдат постигнати. Като тези, които са заложени по отношение на рециклирането на битови отпадъци до 2035 г. – 65 %. Необходимо е да вървим и към свеждане до минимум на депонирането на отпадъци. От гледна точка на анализите, които се правят на европейско ниво, ползите от изпълнението на пакета „Отпадъци“ ще бъдат изразени чрез създаването в ЕС на около 100 хил. нови работни места до 2035 г. Това е стимул за икономически растеж, въвеждане на нови технологии и еко­иновации. Разбира се, ще се ограничат и вредните емисии от въглероден диоксид. Изчисленията показват, че до 2035 г. могат да бъдат спестени 300 млн. тона емисии въглероден диоксид. Така че това, което предстои като законодателни инициативи, е на национално ниво да се транспонират актове, приети в Европа. Смятам, че е редно да отчетем усилията на страната ни по време на първото Българско председателство на Съвета на ЕС, когато бяха положени значими усилия за приемането на тези актове от ЕС.

Вие сте и зам.-председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, където проследявате изпълнението на оперативните програми. Как се справя България към този момент?

Наскоро проведохме заседание на Комисията, по време на което беше приет годишният доклад с отчитане на изпълнението на оперативните програми към края на 2018 г. Това, което става ясно, е доброто изпълнение от страна на България. Що се отнася до финансовата част и ангажиментите на държавата – няма нито едно загубено евро през 2018 г. Тоест, задачите по отношение на финансовите цели се постигат. България стои добре и спрямо останалите държави членки. Статистиката сочи, че страната ни е на 8-о място по дял на договорени средства от общия бюджет на оперативните програми. Конкретно по отношение на представянето ни по Европейския фонд за регионално развитие ние се нареждаме на 2-ро място по договорени и на 5-о по разплатени средства.

Към началото на 2019 г. договорените средства общо по всички оперативни програми достигат 65% от бюджетите им. В зависимост от спецификите при част от тях процесите се движат по-бързо. Традиционно например Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014 – 2020“ е с много добро темпо, както и ОП „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“. В същото време програми, които са обвързани с по-сложни, тежки и мащабни проекти, отбелязват по-бавен напредък, но това, което имаме към настоящия момент, е добро ниво на договаряне и на разплащане. Важно е да запазим този темп и системите за управление да продължават да работят, така както и досега. Контролните органи отчитат, че нивата на грешки са в рамките на допустимите и са сравнително ниски спрямо останалите европейски държави.

Какво е Вашето мнение относно изпълнението на Оперативна програма „Околна среда 2014 – 2020“ (ОПОС)?

ОПОС в голямата си част е посветена на инвестиции във ВиК сектора. Това са може би най-сложните и тежки проекти. През този програмен период знаете, че бенефициенти са и ВиК дружествата. Програмата към настоящия момент се движи добре. Над 100% от бюджета са обявени за кандидатстване. Договорените средства възлизат на 51%. Големите очаквания са успешно да стартират и да бъдат изпълнени проектите във ВиК сектора. Има открита покана за проектни предложения към ВиК дружествата, които да кандидатстват с регионалните проекти. Те трябва да бъдат изпълнени в рамките на програмния период.

Срокът за кандидатстване е втората половина на април. Към настоящия момент вече има подадени осем предложения, което показва и мотивация от страна на ВиК дружествата да изготвят проектите си и да започнат тяхното изпълнение. Първият такъв беше за регион Смолян. Впоследствие бяха подадени и проектите за Русе, Враца, Ямбол, Перник, Силистра и др. Важна е мобилизацията, добрата координация и взаимодействие между Министерството на околната среда и водите (МОСВ) като финансиращ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройство като институцията, която отговаря за политиката във ВиК сектора, бенефициентите, както и техните партньори – общините. Наистина задачата е трудна, но аз вярвам, че ще бъдат направени необходимите усилия всички проекти да бъдат изпълнени, защото тяхната значимост е подобряване на стандарта на живот на хората и, разбира се, изграждането на базисна инфраструктура, която е важна и за икономиката ни.

Как въпросите, касаещи околната среда, могат да станат по-близки до хората?

Моето твърдо убеждение е, че хората имат силна чувствителност към природата и опазването на околната среда и пример за това е широкият дебат, който се води по различни теми. Смятам, че най-добрият начин тези теми да станат близки до всички, е обществото да полага усилия за промяна на модела си на поведение. Това трябва да бъде заложено още в най-ранна възраст при възпитанието и обучението на децата. Затова за мен винаги е бил изключително важен въпросът в детските градини и училищата подрастващите по разбираем начин да научават повече за природата и ползата от опазването й. Разбира се, това трябва да бъде заложено и в учебните програми и извънкласните дейности. В тази посока проведох поредица от срещи през изминалите седмици с представители на Министерството на образованието и науката, където срещнах добър отклик и желание темата да бъде застъпена много по-сериозно във възпитанието и обучението на децата ни. Мисля, че трябва да продължим работа в тази посока.

Как ще продължите сътрудничеството си с Камарата на строителите в България (КСБ)?

Ние имаме дългогодишно и изключително успешно сътрудничество с КСБ. Аз разчитам на експертизата на браншовата организация. Убедена съм, че нашето взаимодействие ще продължи. В разработването и обсъждането на общественозначимите въпроси е изключително важно винаги да се чува мнението на всички заинтересовани страни и на експертите. В този смисъл насърчавам участието в работни групи и представянето на становища по време на разглеждането на законопроекти. Това е част от общото усилие в максимално прозрачен дух на диалог да работим върху усъвършенстване на законодателството.

Сподели в социалните мрежи

Автор на 04.04.2019. Категория Интервю. Можеш да следиш всички коментари и промени по тази публикации през RSS 2.0. Можете свободно да коментирате тази публикация

Leave a Reply

avatar
  Subscribe  
Notify of

%d блогъра харесват това: