Ще ускорим действията по всички започнати реформи

Ще ускорим действията по всички започнати реформи и по усвояването на еврофондовете. Промяна в политиката на Министерството на транспорта няма да има. Това заяви Ивайло Московски в Народното събрание, след като беше одобрен от депутатите за нов транспортен министър. В официалното си обръщение той подчерта още, че един от приоритетите му ще е реформиране на БДЖ, като предстои да бъде подписано споразумение със
Световната банка.
Московски отново повтори, че Оперативна програма „Транспорт” е работеща  и че през 2009 г. усвояването е 1,3%, а договорените проекти – 9%.  Днес системата отчита 54% договорени средства – над 1 млрд. лв.
На въпрос за концесията на летище София новият транспортен министър отговори, че процедурата трябва да бъде съгласувана с Европейската комисия, както и с Европейската инвестиционна банка. Ивайло Московски заяви, че още в понеделник е провел разговори с вицепремиера Симеон Дянков, който е намекнал за предполагаема кадрова смяна в правителството. А в сряда след заседание на кабинета е приел предложения му от министър-председателя Бойко Борисов пост на транспортен министър.

Новият министър на транспорта Ивайло Московски е магистър по финансов мениджмънт в Стопанската академия „Д. А. Ценов”, Свищов, и бакалавър по публични финанси в Университета за национално и световно стопанство, София.
От 1999 до 2002 г. той е председател на Борда на директорите и член на Управителния съвет на „Монтана” АД. В периода 2002–2003 г. е търговски директор на „Балтекс комерс” ЕООД. От 2003 до юли 2009 г. е управител на официалното представителство на фирма STOLL – Германия, за България.
Владее английски и немски език.
Досега Московски беше заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията с ресор европейски програми и проекти и евро-атлантическо сътрудничество.

Г-н Московски, променят ли се приоритетите ви с поемането на поста министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията?
Приоритетите ми винаги са били да се справям максимално добре. С поемането на новия пост просто ще се увеличат отговорностите ми. Като министър ще положа всички усилия, за да се оптимизира още повече процесът по усвояването на еврофондовете и да се ускори работата по е-правителството. Паралелно с това трябва да бъде продължена реформата в сектора, която стартирахме, за да могат най-скоро  гражданите на Република България да имат и да ползват развит на европейско ниво транспорт.   

Досега управлявахте програмата „Транспорт“. Разкажете ни на какъв етап е тя и къде срещахте основните трудности. Какво очаквате да е нейното изпълнение в края на годината?
През миналата година успяхме да отбележим много голям ръст на договорените средства по Оперативна програма „Транспорт”. Само за 2010 г. сме договорили безвъзмездна финансова помощ в размер на 60% от всички средства по програмата. Същевременно стартирахме 2011 г. с приключила тръжна процедура и подписан договор за още един голям проект – жп линията Пловдив-Бургас. Резултатът от нашата работа е, че към днешна дата по ОП „Транспорт” сме сключили договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на над 2 млрд. лв. Основната ни задача оттук нататък е да запазим това добро темпо на работа, което неминуемо ще доведе до увеличение на реално изплатените на бенефициентите и изпълнителите средства. Същевременно в ЕК сме изпратили за окончателно одобрение три формуляра за кандидатстване за големи инфраструктурни проекти – всички по приоритетна ос 1 „Развитие на железопътната инфраструктура по трансевропейските и основните национални транспортни оси”. Очакваме до края на 2011 г. да договорим целия финансов ресурс по първа приоритетна ос и да стартира реалното изпълнение на всички проекти в оста.
В пътния сектор в момента се провеждат тръжни процедури за проектите „Кърджали–Подкова”, АМ „Марица” и за лот 1 на АМ „Струма”. Амбицията ни е по-голямата част от средствата в сектора да бъдат договорени до края на настоящата година и да стартира реалното строителство на обектите. Това от своя страна ще доведе до реално и ритмично плащане на бенефициентите и строителите.
Към днешна дата сумата на разплатените средства по Оперативна програма „Транспорт” към бенефициентите възлиза на почти 300 млн. лв. Тези средства са генерирани основно от инфраструктурните проекти в изпълнение – АМ „Тракия”, жп линията „Свиленград–турска граница”, строежа на втория метродиаметър в София.
Като цяло трудностите при реализирането на такива проекти винаги са много. Обикновено те са съпътствани с отчуждителни и съгласувателни процедури между множество институции, които трябва да бъдат спазени. Трябва да положим усилия и за повишаване на административния капацитет на бенефициентите както при подготовката, така и в процеса на изпълнение на проекти. Въпреки всичко основната ни трудност несъмнено е огромното закъснение, което заварихме през 2009 г. Този пасив е толкова голям, че при някои е напълно невъзможно да бъде преодолян. Затова постоянно търсим алтернативни варианти, които са в по-напреднала фаза на подготовка и могат в кратки срокове да бъдат стартирани.

Появиха се съмнения за качеството на строителството на магистралите. Ще предприемете ли мерки за засилване на контрола?
Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в качеството си на управляващ орган на Оперативна програма „Транспорт” извършва редовни проверки както на магистралите, така и на всички останали инфраструктурни проекти, които се реализират по оперативната програма. Качеството на строителството се следи от няколко институции и когато има пропуски, те се отстраняват своевременно. Нашите проверки досега не са показали сериозни пропуски или липси. Ако визирате изнесените в публичното пространство твърдения за АМ „Тракия” – тъй като това е проект с огромно обществено значение, ние съвместно с агенция „Пътна инфраструктура” ще направим допълнителни проверки и независими оценки, за да не остане никакво съмнение в качеството на изпълнението.

След смяната на ръководството на АПИ подобри ли се работата на агенцията и кои са следващите лотове, които ще са приоритетни?
Агенция „Пътна инфраструктура” е най-големият ни бенефициент и затова е изключително важно как тя подготвя и управлява своите проекти. В момента там има добро темпо на работа. Разглеждат се предложенията за строителство на „Кърджали–Подкова” и АМ „Марица”. Вече стартира и тръжната процедура за лот 1 на АМ „Струма”. Съществува приемственост в ръководството на АПИ и се надявам агенцията да продължи да поддържа това темпо на работа по АМ „Тракия”, което ще е добър знак за новото ръководство.

Скоро ли ще имаме жп магистрала и как се развива жп секторът?
Министерството отдава голямо значение на реформирането на жп сектора. Знаете, че по този въпрос се работи и със Световната банка с цел финансовото стабилизиране на БДЖ, поддържаме и постоянен диалог с Европейската комисия. На последните ни разговори с партньорите от банката и ЕК беше подчертано значението на координираните действия на партньорите при реформата на целия жп сектор. В чисто практически план това означава, че със заемни средства от Световната банка има идея да се закупи оборудване за поддръжка на релсовия път за участъците, построени със съфинансиране от Кохезионния фонд – подобен подход се приема силно положително от ЕК. По отношение на т.нар. жп магистрали - непосредствената ни цел е до 2015 г. от гара Септември до турската граница да се пътува със скорост 160 км/ч, а до 2014 г. да се довърши и участъкът до границата със Сърбия.
Както знаете, вече има избран изпълнител и за жп линията Пловдив–Бургас, която в публичното пространство доби популярност като „железопътната Тракия”. Направихме и първа копка. След приключването на проекта ще се постигнат скорости от 130/160 км/ч при средни скорости в момента от около 80 км/ч, а времето за пътуване ще се намали с 1 час и 10 минути.
Добър знак за жп сектора е, че до края на тази година очакваме да договорим всички средства по приоритетна ос 1 на оперативната програма. Отсечката Свиленград–турска граница се строи в момента, а до средата на май трябва да има избран изпълнител и за отсечката Септември–Пловдив. Стартирали сме и тръжна процедура за отсечката Димитровград–Свиленград.

Преди дни показахте заедно с министър Дончев метрото на европейския депутат и председател на Комисията по регионално развитие в Европейския парламент Данута Хюбнер. Има ли проблем с изпълнението или с финансирането му?
Разширението на софийското метро е проектът, който засега се развива без никакви проблеми или рискове. Строежът на отсечката „Надежда-Черни връх” от втория метродиаметър дори изпреварва първоначалния график и вече има над 55% физическо изпълнение. Като цяло подготовката и изпълнението на проекта за разширение на метрото може да бъдат давани за пример за успешно изпълнение не само на национално, но и на европейско ниво. Това е причината и Европейската комисия да даде съгласието си разширението на първия метродиаметър с отсечките „Обеля–Надежда” и „Младост 1–Цариградско шосе” също да бъде финансирано по първа приоритетна ос и с европейски средства да бъде закупен и нов подвижен състав за него.

Има ли опасност България да връща пари от ИСПА заради неспазване на сроковете за изпълнение на проектите, финансирани от програмата?
В сектор „Транспорт” на ИСПА заварихме три проекта, които бяха заплашени да не бъдат завършени в срок, което би могло да доведе и до загуба на средства. Благодарение на действията, които предприехме, АМ „Люлин” беше успешно завършена, а Дунав мост‑2 получи удължаване на финансовия меморандум. По третия проект – строежа на жп линията Пловдив-Свиленград-гръцка/турска граница, съществува известен риск. Голям успех бе, че договорихме с Европейската комисия този проект да бъде разделен, като частта до Първомай трябва да бъде завършена по ИСПА, а останалата до Свиленград – по ОП „Транспорт”. Това бе единственият вариант да гарантираме завършването на проекта с европейски средства въпреки големите закъснения, които е натрупал.

Ще имаме ли скоро Дунав мост-2?
Към настоящия момент степента на завършеност на строителството на новия мост се оценява на 62%. До края на 2011 г. се очаква да бъде съществено изградена цялата конструкция на моста. За 2012 г. се предвижда изпълнение на довършителни работи по изграждане на пътните настилки, горното строене и електрификацията на железопътната линия, системите за електроснабдяване, комуникации, осветление, наблюдение и контрол на мостовите инсталации, така че до октомври 2012 г. мостът да бъде въведен съвместно в експлоатация съгласно законовите процедури, действащи на териториите на България и Румъния.

В момента върви подготовката за новия програмен период. Какво ще залегне в него?
Подготовката на новия програмен период е един от основните приоритети на МТИТС. На първо място за нас е важно да се определят ключовите приоритети за страната в областта на транспортната инфраструктура и да видим как това ще се впише в контекста на общоевропейските приоритети. България разполага с разработен транспортен модел в рамките на приключилия договор за изработване на общ генерален план на транспорта. В момента се извършва анализ на плана и модела от консултанти на Европейската комисия, като този анализ ще бъде представен на предстоящия Комитет за наблюдение на програмата през юни т.г. Разбира се, вече има яснота за някои приоритетни проекти – довършването на магистрала „Струма”, на жп линията между София и Пловдив в частта София-Септември, по-активно трябва да се работи в посока изграждане на интермодални терминали, както и за развитие на пристанищната инфраструктура.

Господин министър, благодарим ви от името на в. „Строител“ за това първо интервю за печатна медия, което дадохте. Пожелаваме ви успех и ползотворно сътрудничество с Камарата на българските строители.